Р
Е Ш Е Н И Е
№
117
гр.
Габрово, 21.09.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от четиринадесети септември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело № 138 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1020 от 14.06.2021 г., подадена от ДЗЗД
„Кай Пеш“, със седалище гр. Габрово, представлявано от Х.Г., подадена чрез адв.
И.С. от ГАК, против „ПАМ – Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 25.05.2021 г.“, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Габрово, издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, с искане за неговата
отмяна.
Процесният ИАА е връчен на
жалбоподателя на 25.05.2021 г., видно от разписката на л. 11 от делото. Жалбата
е подадена на 8.06.2021 г. – в законния срок. Към жалбата е приложено
доказателство за съществуването, вкл. вида и представителството на жалбоподателя.
Като подадена в законния срок от заинтересована страна против подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/, съдът намира жалбата
за редовна и допустима, поради което я разгледа по същество.
Жалбата е насочена срещу
Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение от 25.05.2021
г. на ДИТ – Габрово с работодател – дружеството–жалбоподател и лицето ***. В
нея се развиват доводи за това, че по време на направена от органи на ДИТ
проверка заведението на дружеството било затворено поради пандемията.
Управителят го отворил сам и опитал да работи по този начин, но клиентите се
оказали повече от предвиденото, поради което той помолил *** да му помогне при
отварянето и в обедните часове, когато се струпвали клиенти. Тя не искала да
работи за постоянно, защото имала други ангажименти. По тази причина на 3.05.2021
г. сключили граждански договор
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С. ***, който поддържа депозираната
жалба.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която
оспорва жалбата.
Оспореният ИАА е
издаден на основание чл. 405а от ЗМВР, според която нормативна разпоредба когато се установи,
че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение
може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се
определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение, като в
случая посочената такава е 5.05.2021 г. – денят на
проверката. Съгласно ал. 4 въз основа на постановлението по ал. 1
контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да
предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по
ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването
на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е
определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на
постановлението. Двата
акта – постановление и предписание, са инкорпорирани в общ ИАА – процесното
Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение от 5.05.2021
г., издаден от старши инспектор при ДИТ – Габрово ** Г. *** ***. АСГ приема, че
се оспорва ИАА в неговата цялост – по отношение постановлението, издадено на
основание чл. 405а, ал.1 и предписанието по ал. 4 от КТ.
В чл. 20, ал. 1
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си
задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса
на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, Закона за държавния служители в и в други нормативни
актове, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други
служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности,
които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно чл. 20, ал.
4, т. 2 от Устройствения правилник, при установяване на нарушения на
законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение. Следователно, служителите, назначени
на длъжност инспектор имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен
орган, който има правомощието да издава постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ. Постановлението
е издадено от контролни органи при ДИТ – Габрово. Според длъжностната
характеристика на инспектор и старши инспектор в ДИТ тези служители участват
при извършването на проверки за спазване на трудовото законодателство, като
част от правомощията им са „съставяне на актове за установяване на
административни нарушения“ и „предприемане на принудителни административни
мерки за отстраняване на нарушенията“, като процесното Постановление съставлява
именно ПАМ. АСГ намира, че същото е действителен ИАА, издаден от компетентни
органи при спазване на законовите изисквания за материална, персонална и
териториална компетентност.
Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от
наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата
на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането
на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на
една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне
между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на
работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на
изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки
или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
От
съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово
правоотношение или по граждански договор е обстоятелството дали възложената
работа е определена по обем и като краен резултат, дали е налице самостоятелност
при изпълнението, както и дали изпълнителят действа под ръководството и
контрола на възложителя. Определящо значение за характера на правоотношението
имат съществените елементи на правоотношението, а не наименованието на
договора, с който е оформено то.
По делото между
страните не е спорно това, че по време на извършена на 5.05.2021г. на място
проверка в обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, на място е
установено от контролните органи, че лицето *** е миело чинии и друга посуда.
По тази причина Кънчева е декларирала писмено и саморъчно /л. 5/, че работи в
предприятието като миячка с работно време от 11.00 до 18.00 часа, почивни дни –
събота и неделя, като с не е сключен трудов и граждански договор и не е
получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор. Декларацията носи информация относно основните елементи на едно
трудово правоотношение, а именно: наименование на работодателя, длъжност, почивни
дни, работно място и работно време. По делото безспорно
е установено, че тя е извършвал работа
на осигурено от жалбоподателя работно място, по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ. На територията на
обекта тя е използвала и предоставените
от него помещение, консумативи и средства за работа,
която е реализирала с личния си труд.
Видно от свидетелските
показания на служителите при ДИТ – Габрово, реализирали проверката, на
5.05.2021 г. не са им били представени нито трудов, нито граждански договор,
сключен между дружеството и ***. Самата *** заявява в съдебно заседание, че
приложения към преписката граждански договор /л. 6/ е сключен след проверката.
Въпреки че той е с дата 3.05.2021г., съдът го намира за антидатиран, т.к. той е
частен диспозитивен документ, няма достоверна дата и с оглед посоченото в
декларацията на *** от 5.05.2021 г. и това, че няма доказателства да е бил
налице по време на проверката два дни по-късно, следва да се приеме, че е
съставен специално за целите на защитата на жалбоподателя в процеса по издаване
на ИАА и настоящото дело.
Този граждански
договор не може да се приеме като договор за поръчка или за изработка, който да
е в състояние да измени обективността и правилността на изводите на контролните
органи за наличие на трудово правоотношение. В него не е описана ясно задачата,
която е следвало да се изпълни – не е налице посочено количество на измитата
посуда или други предмети и обекти, находящи се в обекта, в който е работила ***,
за датата 5.05.2021 г., поради което не е ясно и какъв е точно вида и обема на
възложената задача и, в тази връзка, как ще се прецени нейното изпълнение, за
да се премине към заплащане на договореното възнаграждение. Нещо повече –
самият договор е с дата на сключване в началото, посочена като 3.05.2021 г.,
работата за изпълнение е за 5.05.2021г., а под подписите е посочена трета дата – 6.05.2021 г. /когато е най-вероятно
договорът да е бил реално изготвен и подписан/. Предмет на
гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др. /, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен резултат,
свързан с полагането на лични усилия, за което да бъде
заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на споразумението и действителната
воля на страните. В случая обаче не е
договорено постигането на определен резултат, а именно предоставянето на
работна сила.
Управителят на
дружеството в свое писмено обяснение сочи, че нямал възможност да назначи
миячката на чинии и сервитьорката в обекта си „поради почивните дни“ и първо
искал да ги изпробва дали се справят с „работния процес“ – т.е. у самия него
още в началото е битувало съзнанието, че на практика става въпрос именно за
работен процес и за трудово правоотношение. Трудовото законодателство е
предвидило специален ред за „изпитване“ на новонаети работници – трудов договор
със срок за изпитване по чл. 70 от КТ, който в случая е следвало да се ползва
при наемането на такива лица на работа. КТ предоставя широки възможности за
оформяне на едно трудово правоотношение по законен ред – трудов договор за
работа през определени дни от месеца; трудов договор за непълно работно време.
Изискването е винаги обаче отношенията да се оформят като трудови, посредством
писмен трудов договор, когато обект на договаряне е предоставяне на работна
сила. Датата 5.05 не е почивен ден, пада се в сряда – работен ден. Освен това
видно от попълнената от Кънчева декларация, тя е започнала работа два дни
по-рано, на 3.05.2021 г. /понеделник/ и
работодателят е имал достатъчно време и възможност да сключи с нея
трудов договор, да го регистрира и да й връчи екземпляр от договора и
уведомлението. Дори и започването на работа да е по време на официален празник
или в почивен ден, това не е пречка да се сключи писмения трудов договор и
работникът да получи своя екземпляр от него. Това си остава задължение за
работодателя, което е налице, независимо от това какъв ден се пада започването
на работата.
По делото са приложени
и извлечения от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа
и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в които и двете
работнички са се подписали за проведени им такива инструктажи на 5.05.2021 г.
При наличие на гражданско правоотношение такива инструктажи не се правят, т.к.
работата се извършва „на риск“ за изпълнителя, на когото възложителят не е
задължен да осигури „безопасна и здравословна работна среда“.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ относно уреждането
на предоставяне на работна сила като трудово правоотношение е императивна.
Желанието или нежеланието на страните да сключат трудов договор не е
предпоставка за определяне на отношението като трудово. Гражданският договор,
приложен по делото, не отговаря на реалните отношения между страните, които по
естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като са
свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи "изработка на
нещо" или
друг краен резултат /какъвто не е договорен изобщо/ и то конкретно – като вид и
количество, по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.
По тази причина и съдът приема, че в случая действително са били налице
прикрити трудови правоотношения с ***, т.к. тя е работила в обект на
дружеството, с работно време /най-вероятно съвпадащо с работното време на
заведението/, с почивни дни, а самото естество на работата не предполага
граждански договор за поръчка или изработка, т.к. обслужването на заведение от
типа на процесното изисква постоянното наличие на мияч на чинии и друга посуда,
на маси и на помещението, както и на сервитьор. Такива лица не са били наети
официално и назначени на трудов договор в обекта, въпреки че той е отворил и
функционирал в деня на проверката като заведение за обществено хранене, в което
се обслужват клиенти на място. Видно от свидетелските показания не е имало нито
друг сервитьор, нито друга миячка на съдове в този ден. На практика управителят
не е бил изправен пред непредвидима ситуация, която да е налагала спешно да се
обади на случайни хора за конкретен ден и час, които да извършат конкретна работа.
Той е отворил заведението очевидно още към 3.05.2021г. /съгласно попълнената от
***декларация/, с цел именно то да работи, за да се обслужват клиенти, а това
предполага наличието на постоянен за работните дни на обекта персонал, обхващаш
такива, именно, длъжности.
Правилно и
законосъобразно в този смисъл се явява
както обявяване съществуването на трудовото правоотношение между
посочените страни, така и даденото въз основа на същото предписание. Процесното
Постановление е допустимо, редовно и законосъобразно. В заключение съдът следва
да отхвърли жалбата на дружеството против процесното Разпореждане като
неоснователна.
Въз основа този изход
на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение. При определяне
размера на възнаграждението, съдът съобрази разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, и предвид действителната фактическа и
правна сложност на спора, в полза на Дирекция Инспекция по труда – Габрово, следва да бъдат
присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв.
В тази връзка и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Жалба с вх. № СДА-01-1020 от 14.06.2021 г., подадена от ***, със седалище гр.
Габрово, БУЛСТАТ: ***, представлявано от Х.Г.Г., против „ПАМ – Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 25.05.2021 г.“, издадено
от Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, издадено на основание чл. 405а, ал.
4 от КТ, с което е обявено за съществуващо трудовото правоотношение между
дружеството и ***, считано от 5.05.2021г. и е издадено предписание със същата
да се сключи трудов договор до 28.05.2021 г.
ОСЪЖДА ***“,
със седалище гр. Габрово, БУЛСТАТ: *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Габрово деловодни разноски на стойност 100.00 /сто/ лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от решението да
се изпрати на страните в едно с призовките.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/