№ 249
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000660 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№764/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,е осъден ответника
„З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,да заплати на Е.А. К., ЕГН **********, сумата от 75
000 лв.,ведно със законна лихва от 22.10.2019 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства, вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на
24.09.2019 г. в град П., на бул.“Ш.“, причинено виновно при управление на
лек автомобил Т.К.В. с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.“АД с
период на покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г., като е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва за периода от 24.09.2019 г. до
21.10.2019 г.
Със същото решение ответникът „З.“АД, ЕИК ***,е осъден още да
1
заплати на ищцата Е.А. К., ЕГН **********, сумата от 4 544 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие същото
пътнотранспортно произшествие, в това число: разходи за лекарства в размер
130 лв., за медицински изделия в размер 1217 лв., и по договор от 04.10.2019
г. с „Д.“ЕООД – в размер 3197 лв., ведно със законна лихва върху сумата 2364
лв. за периода от 22.10.2019 г. до окончателното плащане, и ведно със законна
лихва върху сумата 2180 лв. за периода от 03.06.2020 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен иска за горното обезщетение за разликата над 4544
лв. до пълния заявен размер от 5615 лв., както е отхвърлено и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата 2 364 лв. за периода от 24.09.2019
г. до 21.10.2019 г. и върху сумата 2 180 лв. за периода от 24.09.2019 г. до
02.06.2020 г.
Освен горното,с решението от 25.05.2021 г. ответникът „З.“АД, ЕИК
*** е осъден да заплати на адвокат В.Й. Д., Адвокатска колегия- П.,сумата 3
499,58 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.
№764/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38,
ал.2 ЗА.Наред с това,дружеството-ответник е осъдено да заплати в полза
бюджета на съдебната власт сумата 3 181,76 лв. – държавна такса,както и
сумата 350 лв.– разноски за експертиза, сторени по т.д.№764/2020 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
И на следващо място,с решението от 25.05.2021 г. е осъдена ищцата
Е.А. К.,с ЕГН ********** да заплати на „З.“АД, ЕИК *** сумата 47,83 лв. –
адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№764/2020 г. по описа
на ПОС, ТО, ХVІ с.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
„З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,подадена срещу частта на решение №260218 от
25.05.2021 г.,постановено по т.д.№764/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив,ТО,XVI-ти състав,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да
заплати на ищцата Е.А. К., ЕГН **********,обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 50 000 лв. до уважения размер от 75 000
лв.Жалбоподателят заявява,че не е съгласен с размера на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди и че този
размер е завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Развива
доводи за завишеност на размера на присъденото обезщетение с оглед
2
периода на оздравителния процес и липсата на настъпили усложнения по
време на този процес.Твърди още,че обезщетението за неимуществени вреди
не е съобразено със социално-икономическата обстановка в
страната.Намира,че справедлив размер на това обезщетение,с оглед на
получените от ищцата телесни увреждания,момента на настъпване на
уврежданията-преди почти 2 години,възрастта на пострадалата,содиално-
икономическата обстановка в страната и най-вече с оглед практиката на
съдилищата при сходен вид увреждания,като тези на ищцата,е сумата от 50
000 лв.,а не 75000 лв.,колкото е определил първоинстанционният съд.
Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се
отхвърли иска на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 50 000 лв. до пълния размер от 75 000 лв.Моли също
така да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските,съобразно изхода от делото,както и да му бъдат присъдени
направените разноски за въззивното производство.
Въззиваемата Е.А. К.,чрез пълномощника си адв. В.Д.,е подала в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата
като неоснователна и е поискал тя да се остави без уважение,както и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като „валидно,допустимо и
правилно“.Намира,че като се има предвид реално установените по делото
обстоятелства,които обуславят причинените неимуществени вреди,социално-
икономическата ситуация в страната и размерите на обезщетения за такива
вреди в аналогични случаи,предявеният размер на обезщетението от 75 000
лв. е доказан изцяло.Конкретни доводи в тази насока,въззиваемата е
изложила в отговора си на въззивната жалба.В съдебното заседание на
17.11.2021 г. пълномощникът на въззиваемата-адв. Д.,е поискал присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за безплатно оказана
адвокатска защита на въззиваемата.
Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от
страните и не са представени писмени доказателства.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
3
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в
частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че същото решение е процесуално допустимо в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта
му,с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
21.10.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която в полза на
ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4544
лв.,тъй като в тези части решението не е обжалвано в законоустановения
срок.
Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на всички елементи,образуващи фактическия
състав на предявените от ищцата Е.А. К. против ответника „З.“АД, ЕИК ***
преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ,която е задължителна и за настоящата
въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към датата на процесното
ПТП-24.09.2019 г. на сключена с ответното застрахователно дружество и
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия
автомобил марка „Т.К.“ с рег.№***,управляван от водача,виновен за
настъпване на произшествието;осъществяване на непозволено увреждане от
същия водач-Д.Г.Г.,който поради нарушение на правилата за движение по
пътищата е причинил на ищцата Е.А. К. установните по делото травматични
4
увреждания.
По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата
инстанция въпрос-относно размера на дължимото на въззиваемата К.-ищца в
първоинстанционното производство,обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й вследствие на получените от процесното ПТП травматични
увреждания,настоящият състав приема за установено следното:
В производството пред настоящата инстанция,както по-горе се
посочи,не са събрани нови доказателства.А от назначената по
първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза,чието
заключение е изготвено от вещото лице д-р Д.М. и не е оспорено от
страните,се установява,че вследствие на процесното ПТП от 24.09.2019
г.,ищцата Е.К. е получила следните телесни
увреждания:счупване,двустранно,на горните и долните рамене на срамните
кости,наличие на кръв в урината,контузия на главата с разкъсно-контузна
рана,контузия на тялото и крайниците с охлузване в областта на лакътна
става.Според експертизата,вследствие на описаните увреждания и основно-на
посоченото счупване,е била причинена на ищцата физическа болка със силно
изразен характер.Страданията,които ищцата е изтърпяла вследствие на
счупването,са били силно изразени поради продължителността на
лечението,невъзможността за придвижване и обслужване по време на
лечението,като не на последно място е и възрастта на ищцата.Съгласно
изложеното в експертното заключение,този вид фрактури даже и при
възрастни хора зарастват за два месеца,два месеца и половина,но
възстановителния период-вертикализация и прохождане,е различно
дълъг,поради различни причини:налични усложнения,придружаващи
заболявания,активността на участие на лицето в този период и възрастта.По
делото,както сочи вещото лице,липсва медицинска документация за
настъпили усложнения по време на оздравителния период на ищцата,а за
сегашното състояние на последната /т.е. за състоянието й към момента на
изготвяне на експертизата/,вещото лице е заявило,че не може да даде
заключение поради невъзможността ищцата да се яви на преглед заради
увреденото й общо състояние.Отново от коментираното експертно
заключение става ясно,че обичайния период за възстановяване на такъв вид
травми нормално е 4-5 месеца,докато се възстанови хипотрофията на долните
крайници и в делото няма съобщение за отклонение от него.А ако има
5
такива,то най-вероятно причината за тях е възрастта.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди са
били приобщени в първоинстанционното производство и гласни
доказателства,чрез показанията на свидетелите Н.Н. и И.П..Същите показания
съдът преценява като непротиворечиви и основани на непосредствените
впечатления на свидетелите,а и ги намира за незаинтересовани,с оглед на
което ги кредитира изцяло.Така от показанията на св. Н.,която се е грижела за
ищцата за времето след катастрофата,още докато ищцата е била в
болницата,и след това в дома й за период от около пет месеца,става ясно,че
ищцата е прекарала в болницата около две седмици и през това време е
изпитвала много болки и е приемала болкоуспокояващи,пиела е вода със
сламка и не е можела да се храни,била е през цялото това време на легло,с
катетър и с памперси,без да може да става и като цяло е имала нужда от
чужда помощ.През тези две седмици болките на ищцата не са намалели,а след
това същата била изпратена вкъщи с препоръка от лекарите да лежи
неподвижно на легло три месеца,за да може да зарасне раната на
таза.Свидетелката Н. потвърждава,че вкъщи ищцата е пролежала три месеца
на специално легло,което й било закупено,с повдигаща се възглавница и с
декубитален дюшек,без изобщо да става през това време от леглото,като
болките й били жестоки в продължение на тези три месеца.От залежаването
ищцата получила и декубитална рана и имала обриви,също получени
вследствие на неподвижното лежане три месеца,както сочи св. Н..През
същите три месеца ищцата била с катетър или с памперси,не е ставала и е
пиела вода със сламка,а свидетелката я е хранела с лъжичка и се е грижела за
тоалета й.След тези три месеца,лекарите казали на ищцата,че може да
става,да сяда в леглото,да си пуска краката от него и да ходи,в която връзка на
ищцата било закупена проходилка и тя по малко започнала да ходи с нея,но
ставала от леглото с големи болки в кръста,като това й състояние продължило
около два месеца.През това време,както сочи свидетелката Н.,ищцата не е
можела да ходи до тоалетна,защото не можела да сяда в тоалетната и била с
катетър и с памперси,но започнала да се храни.Катетъра се сменял през
определен период и при смяната му ищцата също изпитвала болки.След
периода от около пет месеца общо,през който свидетелката била наета да се
грижи за ищцата срещу заплащане,същата продължила да ходи да помага на
ищцата два или три дни в седмицата и има впечатления,че до септември
6
месец на следващата календарна година след катастрофата,ищцата е
продължила да изпитва болки и да се движи вкъщи и на улицата с
бастун,кръста продължавал да я боли при ходене и при излизанията си навън
е била с придружител и се е страхувала как да пресече на улицата.Св. Н. казва
още,че сега ищцата сама ходи до тоалетна,сама се къпе,но имала нужда от
чужда помощ при къпане,а и освен кръста, постоянно я боляла и главата на
мястото,където имала преди това рана /на челото/.Ищцата изпитвала и
психически проблеми,като се чувствала подтисната заради това,че изведнъж е
била прикована вкъщи и вече не може да осъществява социалните
контакти,които преди е осъществявала,не може да ходи с приятелки на
разходка или на други някакви мероприятия.
Свидетелят И.П. /който е лекар и е в приятелски отношения с ищцата
от много дълго време/ също потвърждава,че докато е била в болницата за
около две-три седмици,ищцата е изпитвала много силни болки при всяко
мърдане заради счупването в таза,а е имала болки и в главата заради
получената рана в тази област.Имала е и натъртване на едната ръка отстрани,а
десният й крак бил целият с охлузвания.Свидетелят П. потвърждава още,че
след изписването на ищцата от болницата и прибирането й вкъщи,тя е
пролежала неподвижно на легло около два и половина-три месеца по лекарска
препоръка,като й е било закупено и специално ортопедично легло,с
ортопедичен матрак и през цялото това време трябвало човек да я
обслужва.Подобно на св. Н.,и свидетелят П. дава показания,че вследствие на
залежаването ищцата е получила декубитални рани и в тази връзка й били
слагани специални лепенки на раните.Според същия свидетел,ищцата била на
легло поне четири-пет месеца,през което време тя не можела да се изправи и
друг /включително и свидетеля/ я е хранел с лъжичка в устата,а след този
период ищцата започнала леко да се повдига и да се изправя.Посоченият
свидетел казва още,че е сега /т.е. по времето на разпита на свидетеля/ ищцата
се оплаква от болки в крака и таза,когато е студено,и се движи с бастун и
проходилка,а и като цяло начинът й на живот се е променил след
катастрофата и тя не е толкова подвижна,колкото е била преди това,трудно й
е да носи тежко и „по стълбите й е трудно“,както и да върши домакинска
работа,защото изпитва болки,ако стои повече от 5-10 минути изправена.При
ищцата,както заявява св. П.,е настъпила и емоционална промяна след
катастрофата-тя се чувствала притеснена,подтисната и тъжна поради това,че
7
не може сама да се справя и няма тези контакти с нейни приятелки,както
преди,а и е принудена много време да си стои вкъщи.
При тези безсъмнено установени факти относно търпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания,вследствие на получените от
процесното ПТП травматични увреждания,настоящият състав приема от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД,в случаи като настоящия съдът
определя размера на дължимото обезщетение по
справедливост.Справедливостта не е абстрактно понятие,като при определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
конкретни обстоятелства,които обуславят тези вреди /в този смисъл ППВС
№4/68 г./.При установеното от фактическа страна в настоящия казус и
съобразно изложеното,при определяне конкретния размер на
неимуществените вреди,причинени на ищцата,въззивната инстанция съобрази
установените факти за характера и вида на получените от ищцата
травматични увреждания,явяващи се следствие от процесния пътен
инцидент,като отчита и продължителността на оздравителния период от
уврежданията,физическите затруднения,които ищцата е изпитала през този
период в резултат на уврежданията /и основно тези от счупването на горните
и долните рамене на срамните кости/,а също и като отчита претърпените от
ищцата физически и психически страдания в резултат на получените телесни
увреждания вследствие на процесното ПТП,проведеното лечение,а и като взе
предвид възрастта на ищцата към момента на настъпване на произшествието
и социално-икономическите условия в страната към същия този релевантен за
спора момент,а също и съдебната практика по сходни случаи,въззивният съд
намира,че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на произшествието следва да бъде
определен на сумата от 60 000 лв.До този размер въззивният съд счита за
основателен иска за неимуществени вреди,което обосновава крайния извод,че
подадената от дружеството-ищец въззивна жалба е частично основателна и
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която същият иск е уважен за горницата над сумата от 60 000 лв. до
присъдения и претендиран размер от 75 000 лв.Вместо това,за същата разлика
от сумата 60 000 лв. до 75 000 лв. прекият иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
8
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва
да се отхвърли като неоснователен,ведно със законната лихва върху тази
разлика /възлизаща на сумата от 15 000 лв./,считано от 22.10.2019 г. до
окончателното плащане.
В останалата обжалвана част,с която същият иск е уважен за горницата
над сумата от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв.,първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще се потвърди в същата част.
Дружеството-жалбоподател е поискало първоинстанционното решение
да бъде изменено и в частта за разноските,съобразно изхода от делото.В тази
връзка и с оглед изхода от спора след произнасянето на въззивния съд по
разгледаната въззивна жалба,първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта,с която ответникът „З.“АД е осъден да заплати на адвокат
В.Д. на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение над размера от
2959,58 лв. до присъдения размер от 3 499,58 лв.
Заедно с това,предвид изхода от спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с която „З.“АД
е осъдено да заплати по сметка на ОС-Пловдив,в полза на бюджета на
съдебната власт,държавна такса над сумата от 2581,76 лв. до сумата от 3
181,76 лв.
И отново с оглед изхода от спора пред настоящата инстанция,ищцата
ЕЕ.К. следва да бъде осъдена да заплати на ответното застрахователно
дружество допълнително сумата от 669,85 лв. съдебни
разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за производството по
първоинстанционното т.д.№764/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVI-ти
състав,съобразно на отхвърлената част от исковете.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба,въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на 1236 лв. /включващ платена ДТ
и адв. възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие
от 28.09.2021 г.,редуцирани като размер съобразно уважената част от
жалбата/.
Дружеството-жалбоподател,предвид частичната неоснователност на
въззивната жалба,следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.38,ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. В.Д. за оказаната от него безплатна
9
правна защита на въззиваемата пред въззивната инстанция съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 16.11.2021 г.,като
същото възнаграждение,определено по реда на чл.7,ал.2,т.3 и §2а от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,възлиза на сумата от 996 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№764/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,в частта,с която „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,е
осъдено да заплати на Е.А. К., ЕГН **********,застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки, страдания и неудобства,вследствие пътнотранспортно
произшествие, състояло се на 24.09.2019 г. в град П., на бул.“Ш.“,за разликата над сумата от
60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ до присъдения с решението размер от 75 000 лв.,ведно
със законната лихва върху тази разлика,считано от 22.10.2019 г. до окончателното
плащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А. К., ЕГН ********** против „З.“АД-
гр.С.,с ЕИК *** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП,станало в гр.П. на датата 24.09.2019 г.,за
разликата над сумата от 60 000 лв. до претендирания пълен размер от 75 000
лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 22.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по
т.д.№764/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,в
останалата му обжалвана част,с която „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,е осъдено да
заплати на Е.А. К., ЕГН **********,застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки, страдания и неудобства,вследствие
пътнотранспортно произшествие,състояло се на 24.09.2019 г. в град П. на
бул.“Ш.“,за горницата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв.,ведно
със законната лихва върху тази горница,считано от 22.10.2019 г. до
окончателното плащане.
10
ОТМЕНЯ решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.
№764/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,в частта,с
която „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,е осъдено да заплати на адвокат В.Й. Д. от
Адвокатска колегия- Пловдив,адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗА за производството по т.д.№764/2020 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав,над сумата от 2959,58 лв. до присъдената с
решението сума от 3 499,58 лв.
ОТМЕНЯ решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.
№764/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,в частта,с
която „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд-Пловдив,в полза на бюджета на съдебната власт,държавна такса над
сумата от 2581,76 лв. до сумата от 3 181,76 лв.
ОСЪЖДА „З.“АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“Д.“ № 87,да заплати на адвокат В.Й. Д. от Адвокатска колегия-
Пловдив,с адрес на упражняване на дейността – гр.П., пл.”К.Ч.” №2, вх.Б,
ет.1, сумата от 996 лв. с ДДС /деветстотин деветдесет и шест лева/-адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за производството по т.д.№660/2021 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Е.А. К., ЕГН **********,с адрес: гр.П.,ул.“Ч.“№8 да заплати
на „З.“АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Д.“ №
87,допълнително сумата от 669,85 лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и
85 стотинки/ съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№764/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVI-ти
състав,съобразно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.А. К., ЕГН **********,с адрес: гр.П.,ул.“Ч.“№8 да
заплати на „З.“АД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Д.“ № 87,сумата от 1236 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева/ съдебни
разноски за въззивното производство по т.д.№660/2021 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12