Решение по дело №283/2016 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  07.11.2016 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Образувано е по искова молба от Х.М.Н. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД срещу "Викинг-Николов" ЕООД гр. София.

Ищецът  Х.М.Н.  с ЕГН ********** *** твърди, че е работил в ответното предприятие/ по сисъла на §1 т.2 от ПР на КТ/-"ВИКИНГ- НИКОЛОВ"- ЕООД- град София като "охранител-невъоръжен", считано от 10.02.2015 година, с място на изпълнение РПЦ- гр.Харманли, от която длъжност бил уволнен на основание чл.325 т.1 от КТ със Заповед №6616/05.05.2015 година, считано от 05.05.2015г.

Съгласно сключения трудов договор възнаграждението му било определено в размер на минималната работна заплата към момента на сключването му, а от 1 януари 2015 г. в размер на 360 лв брутно възнаграждение. До датата на уволнението,  в сроковете по чл.270 ал.2 от КТ не получил трудово възнаграждение, като не му било изплатено цялото трудово възнаграждение за месец март и  месец април 2015 година. Дължимите суми като трудови възнаграждения били съответно по 360.00 лева за месец, или общо 720.00 лева брутно възнаграждение. Не му  било изплатено и полагащото му се трудово възнаграждение за отработените от него един ден от месец май на 2015 година в размер на 18,00 лв. Тъй като трудовото възнаграждение представлявало периодично парично плащане, до завеждане на настоящата искова молба се дължало и съответната лихва за закъснение: за първото по време трудово възнаграждение- за месец март 2015 година, лихвата се дължала от началото на месеца, следващ този по който трудовото възнаграждение е дължимо - 01.04.2015 год. до завеждане на исковата молба, която лихва била 40.96 лв. Лихвата за неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2015 година, считано от 01.05.2015 година до 13.05.2016г. било 37.96 лв, а за трудово  възнаграждение за месец май, считано от 01.06.2015 год. до 13.05.2016г.  било в размер на  1,74 лв., като претендираното обезщетение за забава било в размер общо на 80,66 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ всеки работник имал право на платен годишен отпуск, чийто размер съгласно т.10 от тр.договор е 20 работни дни годишно. При прекратяването на трудовия договор, работникът има право на обезщетение за неизползувания отпуск съгласно чл.224 ал.1 от КТ, каквото на мен не ми бе изплатено, видно от приложената към настоящето дело заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради тази причина работодателят му дължал обезщетение и за неизползвания платен годишен отпуск за периода от 10.02.2015 до 05.05.2015г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, в размер на 90,00 лева.  Моли съда да осъди ответното предприятие "ВИКИНГ- НИКОЛОВ"- ЕООД- град София, ЕИК *** да заплати на ищеца сумата от 738,00 лева представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2015 година, както и законоустановената лихва в размер на 80,66 лева, считано от всяко първо число на месеца следващ месеца за който се дължи, а именно: от 01.04.2015 год., от  01.05.2015 год. и  от 01.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба,  както и законоустановените лихви върху сумата от датата на завеждане на исковата молба и до нейното окончателно изплащане, както и основание чл.224 от КТ да му заплати сумата от 90,00 лева представляваща обезщетение за неизползвания  платен годишен отпуск за периода 10.02.2015год. до 05.05.2015 год., ведно със законоустановените лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 13.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и с всички направени по настоящето дело разноски.

Прави се искане за допускане на основание чл.242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника. В  същия ответника оспорвам размера на трудовото възнаграждение, размера на претендираната лихва, тъй като било уговорено, че трудовото възнаграждение се дължало между 25-то и 30-то число за предходния. Ответникът  оспорва и претенцията по чл.224 ал.1 от КТ по размер. Във връзка с оспорването, не възразява да се допусне исканата експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на трудов договор №6394/10.02.2015 год. се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360.00 лв., като е уговорено да се плаща еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число за предходния.

От заключението на вещото лице по назначената  съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца Х.М.Н. за месеците март, април и май 2015г. е в общ размер на брутната сума 738.95 лв., а в нетен размер на обща сума 579.25 лв.  Обезщетението за неизползван платен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 10.02.2015г. до 05.05.2015г. (за 5 дни) е в брутен размер на сумата 90.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период, като не се твърди неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника / служителя договореното трудово възнаграждение в установените срокове. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ, то се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане - на близките му или се превежда на влог в посочена от него банка. На следващо място, неплащането на цялото дължимо трудово възнаграждение е отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно само твърдението за това от страна на ищеца, а ответникът носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното му изпълнение чрез съответното плащане. Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава главната претенция на ищеца. Според кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неизплатеното брутно трудово възнаграждение за  м. март, м. април и един ден на м. май 2015г. е в размер на 738.95 лв. Настоящият състав  намира, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан до размера на предявената претенция от 738,00 лева, поради което следва да бъде  уважен за посочената сума.

Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение на ищеца също е основателна. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. От друга страна в чл. 270, ал. 2 КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая страните са постигнали изрично съгласие това да става веднъж месечно от 25-то до 30-то на месеца, следващ месеца на полагането на труда – чл. 6 от трудовия договор. При това положение действително от следващата дата /първото число на месеца следващ този, през който възнаграждението е било дължимо, до датата на подаване на исковата молба/ ответникът дължи обезщетения за забава в размер на основния лихвен процент за съответния период – чл. 245, ал. 2 КТ. В настоящия случай този размер се установява от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице К.Р., според което възлиза на 63.52 лв. , като над тази сума до пълния предявен размер от 80,66 лева следва да се отхвърли.

Предвид изложеното искът по чл. 245, ал. 2 КТ също следва да бъде уважен в горепосочения размер.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение служебно, дори и без искане на страната.

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни. 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертизата, прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че размерът на обезщетението за неизползван платен отпуск за периода от 10.02.2015г. до 05.05.2015г. (за 5 дни) е в брутен размер на сумата 90.00 лв, поради което съдът приема за напълно доказан така предявения иск за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, като същият следва да се уважи до размера на претендираната  сума от ищеца от 90,00 лева.

Следва  да се отбележи, че в закона ясно и категорично е посочено как се определя обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, а именно на база брутното трудово възнаграждение, без приспаднат от него данък по ЗЗДФЛ. ДОД е в тежест на работника/служителя, определя се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържа от последното, но едва при плащането му. Ето защо той следва да бъде удържан /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от процесното обезщетение при изплащането му. Безспорно е, че не може да се получи от работника /служителя, тъй като се касае за публични държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер на претендираната сума от 90,00 лева, ведно с претендираните законни последици от това.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 350,00 лева съобразно ангажираните доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Харманли дължимата държавна такса  в размер на 50,00 лева - за иска по чл.128 от КТ, 50,00 лева – за иска по чл.224 от КТ и 50,00 лева за иска по чл.86 ЗЗД, определена съобразно чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 80,00 лева  за възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ВИКИНГ- НИКОЛОВ"- ЕООД, град София, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,ул."****  ДА ЗАПЛАТИ на  Х.М.Н. с ЕГН ********** ***, сумата  730,00 лева,  представляващи дължимо брутно трудово възнаграждение  за м. март, м. април и един ден на м. май 2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.05.2016 г. до окончателното изплащане; 63.52 лева – мораторна лихва върху посочените главници за периода от 01.04.2015 г. до 13.05.2016г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80.66 лева ОТХВЪРЛЯ; сумата 90,00 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно  основание чл.224, ал.1 КТ за периода от 10.02.2015г. до 05.05.2015г. (за 5 дни) г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.05.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "ВИКИНГ- НИКОЛОВ"- ЕООД, град София, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.София,ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на  Х.М.Н. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,  сумата в размер на  350,00 лева, разноски по делото за ангажиране на адвокат.

ОСЪЖДА "ВИКИНГ- НИКОЛОВ"- ЕООД, град София, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,ул.*****на основание чл. 78, ал.6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ  по сметката на РС - Харманли сумата в размер на 230,00лева, от които за държавна такса в размер на 150,00  лева и 80,00 лева, възнаграждение за вещо лице.

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за обявяване на решението.

 

 

 

 Съдия: