Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 480 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.405а, ал.7 от КТ.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Хамелеон – В.К.“***, против постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение от 09.08.2020 г., издадено от Г.Т.Г., на длъжност главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе, по силата на което е
признато съществуването, при условията на чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово
правоотношение между жалбоподателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и И.В.Ц., починал при
инцидент на 09.08.2020 г., считано от 09.08.2020 г.
На основание
чл.213 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, поради връзка между делата, към настоящото
дело е присъединено и адм. д. № 520/2020 г. по описа на съда, което е образувано
по жалба на В.Р.К. *** против
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.09.2020
г., издадено от Г.Т.Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, по силата на което е признато съществуването, при условията на
чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово правоотношение между жалбоподателя В.Р.К. и И.В.Ц.,
починал при инцидент на 09.08.2020 г., считано от 09.08.2020 г.
В двете жалби се поддържат
оплаквания за незаконосъобразност на оспорените постановления като издадени при
липсата на материалните предпоставки за това и конкретно поради липсата на
установени в административното производство елементи на трудово правоотношение.
Твърди се, че жалбоподателят В.К., пострадалото лице и Д.П. се намирали в
приятелски взаимоотношения като извършваната от Ц. работа била предприета като
резултат на устна уговорка, постигната между тримата, за разпределение на
строително-монтажните работи, възложени им отново по устна уговорка от
управителя на етажната собственост на вх. „В“ на жилищен блок „***“ в гр.Русе,
находящ се на адрес ул.„***“ № 2, изразяващи се в
премахване на стара дограма. Уговорката между тримата
била заедно да извършат така възложената работа като поделят помежду си сумата
от 500 лева, която била договорена между В.К. и управителя на етажната
собственост. Според изложените твърдения от така общо уговореното
възнаграждение Ц. и П. трябвало да получат по 140 лева, а В.К. - 220 лева и както
и желязото при отстраняване на дограмата, като по – голямата сума следвало да
покрие разходите на последния за наемане на инструменти. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорените постановления.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които е
представил списък (л. 54 от делото).
Ответникът по жалбата – Дирекция “Инспекция по труда”
– Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност по отношение на жалбата на В.К., подадена в качеството му на
физическо лице (извън търговското му качество на ЕТ). Поддържа, че оспореното
постановление е законосъобразен акт, издадено при съобразяване на всички факти
и обстоятелства, установени в хода на извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. По отношение на жалбата на ЕТ „Хамелеон – В.К.“ не изразява становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни И.И.Ц. и В.И.Ц., чрез законния си
представител Н.Т.Ж., не ангажират
становище.
Съдът, като обсъди събраните по
делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността
на оспорените административни актове, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от
надлежно легитимирани лица и срещу актове, подлежащи на съдебен контрол, поради
което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са основателни.
Предмет на
оспорване в настоящото производство са две постановления за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, съответно съставени на 09.08.2020 г.
и на 02.09.2020 г.
от Г.Т.Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
по силата на които е признато съществуването, считано от 09.08.2020 г., при
условията на чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово правоотношение между ЕТ „Хамелеон
– В.К.“ по първото постановление и същото физическо лице, но действащо извън
посоченото търговско качество - В.Р.К. по второто постановление, в качеството му
на работодател, и И.В.Ц., в качеството му на работник, починал при инцидент на
09.08.2020 г.
Постановленията са издадени от главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, който по силата на чл.405а, ал.1 от КТ,
във вр. с чл.21, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ разполага с компетентност да издава този вид административни
актове. Същите са в писмена форма и са мотивирани. Издадени са след извършване
на съответните проверки.
Административното производство е започнало на
09.08.2020 г., по повод възникнала злополука около 14:00 часа, завършила със
смъртта на лицето И.В.Ц.. Смъртта му настъпила след като паднал от височина при
демонтаж на метална дограма на междустълбищното пространство на вход „В“ в
жилищен блок „***“ в гр. Русе, ул. „***“ № 2.
Мястото на инцидента било посетено от органите на ОД
на МВР – Русе, които подали сигнал до ДИТ – Русе, в който било посочено, че
работодател на обекта бил ЕТ „Хамелеон – В.К.“. В тази връзка проверка била
извършена от свидетеля по делото Г.Г., на длъжност главен инспектор в ДИТ –
Русе, съвместно с друг служител в ДИТ – Русе – И.Д.И.. При проверката, около
17:30 ч., на обекта на контрол – СМР – демонтаж на метална дограма на
междустълбищното пространство на вход „В“ в жилищен блок „***“ в гр. Русе, ул.
„***“ № 2, контролните органи установили само едно лице да полага труд – Д.К.П.,
което към този момент почиствало начупени стъкла и желязо пред входа на
жилищния блок. От това лице били изискани писмени обяснения относно настъпилата
злополука и отношенията му с ЕТ „Хамелеон – В.К.“ (л. 5 от преписката).
В дадените по случая писмени сведения П. посочил, че
на 09.08.2020г. негов познат го извикал да помогне при демонтирането на
дограмата на входа. Около 14:00 часа И. (починалото при настъпилия инцидент
лице И.Ц.) хвърлил една от рамките, като желязото го повлякло и той паднал от
петия етаж. Посочил още, че не са имали работно време, работата, която следвало
да извършат била да премахнат дограмата, както и че не им е бил извършван
инструктаж, тъй като само отишли да помогнат на свой познат. Заявил, че няма
сключен трудов или граждански договор.
При тези данни контролният орган приел, че е налице
трудово правоотношение между работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и работника Д.К.П.,
поради което съставил постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, което било подписано от П.. На следващия ден – 10.08.2020 г.,
при явяване в ДИТ – Русе, постановлението било подписано и от В.К., в
качеството на ЕТ „Хамелеон – В.К.“ (л. л. 7 – 9 от преписката). Било дадено и
предписание, на основание чл.405а, ал.4 от КТ, работодателят да предложи на
работника сключване на трудов договор като бил определен срок на изпълнение
12.08.2020 г. На съда е
служебно известно, че това постановление, както и даденото задължително
предписание, също са били оспорени от ЕТ „Хамелеон – В.К.“, по повод на което
било образувано адм. д. № 481/2020 г. по описа на съда.
След направена справка в информационната система,
контролният орган установил, че и починалото лице И. Ц. също нямало сключен
писмен трудов договор с работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“. Поради това съставил
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между
работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и работника И. Ц., което връчил на едноличния
търговец срещу подпис на 10.08.2020 г. (л. л.10 – 12 от преписката). Това
постановление е предмет на оспорване по настоящото дело.
Писмени сведения в административното производство В.К.
представил на 12.08.2020 г. и 14.08.2020 г. (л. л.13 – 17 от преписката). В тях
той заявил пред контролния орган, че на 04.08.2020 г. управителката на вх. „В“
на бл. „***“ го потърсила по телефона с молба да демонтира металните рамки на
дограмата на входа, тъй като етажната собственост имала уговорка на 10.08.2020
г. да бъде монтирана нова дограма, а старата още не била свалена. Предложила му
500 лева за извършване на услугата, както и да вземе отпадъчния метал след
демонтажа. К. се съгласил и се обадил на двама свои познати – И. Ц. и Д.П., с
които и друг път били извършвали подобни услуги. Уточнява, че познава И. Ц. от
петнадесетгодишен, че през периода м. 10.2014 г. – м. 09.2016 г. В този период Ц.
бил назначен на длъжност „общ работник строителна дейност“ в ЕТ „Хамелеон – В.К.“,
но напуснал. С Д.П. били в приятелски отношения от дълги години. Твърди, че в
търговското си качество той не е имал отношения с посочените двама свои познати.
Д.П. и И. Ц. се познавали помежду си, като се е случвало и друг път тримата
заедно да извършват подобни услуги, като винаги използвали машини на К.. В
конкретния случай отново ги потърсил, защото знаел, че имат опит в извършването
на такава работа. Уговорили се Ц. и П. да вземат по 140 лева, а той - 220 лева и отпадъчния метал след демонтажа,
тъй като имал разходи за газ, кислород, горИ. и при извършване на услугата
използвали неговите горелка, газова и кислородна бутилки, чували. В обясненията
си К. описва още как е протекъл деня до настъпване на инцидента около 14:00
часа – с неговия камион тримата пристигнали около 09:00 часа пред блока.
Обсъдили и разпределили по взаимно съгласие и според професионалната си
квалификация и умения строително-монтажните работи помежду си, обезопасили
района и тримата започнали да работят около 11:00 часа. На К. му се наложило да
отсъства за кратко, като се разбрали докато го няма Ц. и П. да започнат да
режат старата дограма и да я свалят с асансьора. Жалбоподателят се върнал се
около 14:00 часа и докато паркирал видял, че се хвърля рамка от петия етаж и че
заедно с нея пада и пострадалия Ц.. Впоследствие разбрал, че докато го е нямало,
за да пестят време, Ц. и П. решили да
хвърлят металните рамки през отворите на площадките, вместо да ги свалят с
асансьора, тъй като пострадалият искал да приключат по-бързо с работата. В допълнителни
обяснения К. посочил, че в ЕТ „Хамелеон – В.К.“ от 2016 г. няма организация за
провеждане и провеждане на инструктажи и обучения, тъй като от есента на същата
година работи сам. Посочил, че липсва и документация за оценяването на риска за
изпълняваната работа на 09.08.2020 г. по демонтаж на метална дограма, тъй като
тримата, на приятелски начала, решили да извършат заедно тази услуга, за което
получили и заплащане, като фирмата му нямала общо с извършването на конкретната
услуга. Едноличният търговец не разполагал и с документация относно разпределение на работно
време, графици за работа, отчетни норми, заповеди, правила и инструкции за
безопасна работа, правилник за вътрешния трудов ред и други, от есента на 2016
г., откогато нямал работници и работел сам.
Писмени обяснения били снети и от Н.М. – управител на
вх. „В“ на жилищен блок „***“. В тях М. посочила, че устно се договорила с В.К. на 09.08.2020 г. да
бъде извършен демонтаж на дограмата на входа. Сутринта две момчета започнали
демонтажа, а към 14:00 часа разбрала, че е станал инцидент с едното от тях. С В.К.
се разбрали за извършената услуга да им бъде заплатена сумата от 500 лева, като
те ще вземат и отпадъчния метал (л.3 от преписката).
След като се запознал с дадените писмени обяснения и
представеното по присъединеното към настоящото дело адм. д. № 520/2020 г. по
описа на съда на л. 39 писмено доказателство – РКО, издаден в полза на В.Р.К.
за сумата от 500 лева за демонтаж на метална дограма, контролният орган
преценил, че в случая качеството на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР
на КТ, има физическото лице В.Р.К. (действащ извън търговското качество на ЕТ),
поради което съставил постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.09.2020 г. С
постановлението било признато съществуването, при условията на чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово правоотношение между жалбоподателя В.Р.К. и И.В.Ц., починал при
инцидент на 09.08.2020 г., считано от
09.08.2020 г., предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. № 520/2020г.
по описа на съда, присъединено към настоящото дело за разглеждане в едно общо
производство и за постановяване на общо решение по двете дела.
По същите съображения съставил постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.09.2020 г., по силата
на което е признато съществуването на трудово правоотношение между
жалбоподателя В.Р.К. и Д.К.П.. Било дадено и предписание, на основание чл.405а,
ал.4 от КТ, работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор,
със срок на изпълнение 09.09.2020 г. Тези два административни акта са предмет
на контрол за законосъбразност по адм. д. № 519/2020 г.
В хода на съдебното производство В.К. е дал обяснения
като страна, на основание чл.176 от ГПК вр.чл.144 от АПК, а в качеството на свидетели
са разпитани Д.П. и Н.М..
От показанията на св.М. се установява, че тя е
управител на вх. „В“ на жилищен блок „***“, като по решение на етажната
собственост за смяна на дограмата на входа следвало първо да се демонтира
старата дограма. Свързала се по телефона с жалбоподателя, тъй като знаела, че
той извършвал подобни дейности по демонтаж. По време на разговора били уточнени
вида и обема на конкретната работа, която следвало да бъде извършена, както и
размера на възнаграждението - 500 лева, включително демонтираните метални
рамки. На 09.08.2020 г. К. позвънил на свидетелката и заявил, че той, заедно с
още двама негови познати, ще извършат демонтажа същия ден. По-късно тримата
пристигнали и започнали работа. Според св.М. отношенията между тримата били
приятелски. На следващия ден след приключване на работата касиерката на входа
заплатила на К. уговореното възнаграждение в размер на 500 лева, за което бил
издаден и РКО. М. сочи, че не знае, че В.К. е регистриран като едноличен
търговец. Когато се договорили устно за извършване на услугата, тя знаела само
малкото му име. Заявява, че поддържа изцяло дадените от нея в хода на
административното производство писмени обяснения.
От показанията на св.П. се установява, че той и В.К.
са в приятелски отношения, като се познават от около 4-5 години. Твърди, че на 3 или 4 август 2020 г. се видели и жалбоподателят
му споделил, че са му предложили 500 лева за демонтаж на стара дограма на вход на
жилищен блок. Попитал него и И. Ц. дали са съгласни заедно да извършат
възложената работа. П. заявява, че има опит в извършването на подобни ремонтни
дейности, тъй като бил монтажник по
специалност и имал всички документи за височинен заварчик. Той и И. Ц. се
съгласили да извършат заедно с К. демонтажа на дограмата. Уговорката им била
свидетелят и Ц. да получат по 140 лева, а К. – 220 лева, тъй като имал разходи
за кислород, газ, транспорт. На 09.08.2020 г. сутринта отишли пред блок „***“.
Там, по взаимно съгласие, си разпределили задачите според уменията и
квалификацията, които притежавал всеки от тях. Заявява, че той и Ц. не са имали
регламентирано време за почивка и не е било необходимо да искат съгласие от К.,
ако искат да почиват. Изрично заявява, че не е бил наеман на работа от В.К.
като уговорката им била след завършването на работата да получат парите от
касиера на блока, като им била заплатена уговорената сума от 500 лева. Съдът
намира, че събраните по делото гласни доказателства (свидетелски показания и
обяснения на жалбоподателя) изцяло кореспондират на дадените в хода на
административното производство писмени обяснения.
По делото като свидетел е разпитан и инспектора от ДИТ
– Русе, извършил проверката и съставил оспорените постановления. От показанията
му се установява, че е посетил мястото на инцидента, като към този момент там
бил само един човек, който разчиствал начупени стъкла и железа. Снел от него
писмени обяснения за станалия инцидент. Първоначално св.Г. имал информация, че
става работодател е ЕТ „Хамелеон – В.К.“, но след като снел писмени обяснения
от В.К., Д.П., Н.М. и съобразил представено писмено доказателство – издаден РКО
в полза на В.Р.К., приел, че качеството работодател има В.К., като физическо
лице, т.е. извън търговското си качество на ЕТ. Счел, че са налице трудови
правоотношения, тъй като инициативата за организиране на извършваната работа
била на В.К., който повикал Ц. и П., той щял да им плати и им осигурил
средствата (инструментите), с която са работили.
Основният спорен по делото въпрос е
свързан с характера на правоотношението между жалбоподателя, както в качеството
му на ЕТ, така и извън търговското му качество, и починалото при настъпилия
инцидент лице - И.В.Ц..
Според разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ съществуването на
трудово правоотношение се обявява в случаите, когато работната сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от кодекса. Последната норма от своя
страна предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Съдът намира, че в случая административният орган не е
установил, а това е в негова доказателствена тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК, за което на ответника са дадени и съответните указания, че предмет на
правоотношението между жалбоподателя и пострадалото лице е именно престирането
на жива работна сила, т.е. че правоотношението е именно трудово по своето
естество и съдържание.
В съдебната практика е изяснено, че не
всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила,
а оттам - и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения
като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Трудовият договор
така, както е регламентиран в КТ, има за предмет предоставяне от едно физическо лице
на работната сила за изпълнение на даден вид
работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време,
работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато обаче страните са
договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен
резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския
договор, обикновено такъв за изработка и неговите разновидности, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, е постигане на
определен резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде
заплатено предварително договорено възнаграждение, но при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя и при липса на характерната за
трудовото правоотношение дисциплинарна власт на работодателя. Преценката дали
се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната
воля на страните.
Въз основа на анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява,
че Ц. е изпълнявал работа по демонтаж на метална дограма, като възникналото
между него и жалбоподателя правоотношение има характер на гражданско, а не на
трудово и по-конкретно на такова по договор за изработка. Дейността, която
лицето е изпълнявало, е определена по съдържание и обем с еднократно изпълнение
за постигане на определен резултат – демонтаж на металната дограма на вход на
жилищен блок и почистване на стъклата и отпадъчните метали. Заплащането е за
тази дейност и не представлява уговорено трудово възнаграждение, работата няма
регулярен характер, липсват установено работно време и регламентирани почивки. От
събраните доказателства се установява, че отношенията между Ц. и жалбоподателя
са приятелски, без характерната за трудовото правоотношение субординация при
упражняване на дисциплинарната власт. Разпределението на задачите между тримата
също е ставало по тяхно взаимно съгласие, според притежаваните от всеки
квалификация и умения, а не в резултат на нареждане от страна на жалбоподателя,
като работодател. Липсват данни Ц. да е поемал характерните за трудовото
правоотношение (чл.126 от КТ) задължения.
На следващо място,
административният орган не е изяснил и кое лице има качеството на работодател и
дали това качество възниква по отношение на ЕТ “Хамелеон - В.К.“, т.е. като
физическо лице, разполагащо с разширена търговска правоспособност съгласно
чл.56 от ТЗ, или по отношение на В.К., като физическо лице, което обаче не е
регистрирано като търговец и не действа в търговско качество, като в нарушение
на процесуалните правила (чл.27, ал.2, т.2 от АПК) са били съставени две
постановления с един и същ предмет – обявяване съществуването на трудово
правоотношение между И.В.Ц. и В.К., в първия случай в качеството му на ЕТ
„Хамелеон – В.К.“, а във втория – в качеството му на физическо лице, действащо
извън посоченото търговско качество. Признаването
на търговско качество на едно физическо лице не води до възникването на нов
правен субект, а единствено разширява неговата правоспособност, разкривайки
пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на
търговското право, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. От
гледна точка на трудовото право обаче работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР
на КТ може да бъде всяко физическо лице, независимо от това дали то е
регистрирано като ЕТ или не. По изложените съображения второто по време
постановление (това от 02.09.2020 г., по силата на което е признато
съществуването на трудово правоотношение с В.Р.К., като физическо лице, извън
търговското качество на ЕТ), се явява издадено в нарушение на изискванията на разпоредбата
на чл.27, ал.2, т.2 от АПК – при наличието на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата
страна, без значение от това в коя фаза се намира производството, дали във
фазата на издаване на акта или в тази по неговото оспорване.
За
пълнота следва да се отбележи, че преценката дали качеството на работодател
възниква за ЕТ или за ФЛ, извън търговското му качество, следва да се извърши въз
основа на това дали съответната дейност, за която се наемат лица по трудовото
правоотношение, което обаче, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, не е уредено като
такова, се извършва по занятие от работодателя или не, т.е. дали дейността, за
извършването на която се наемат тези лица, попада в обхвата на търговската му
дейност. Поради това само въз основа на факта, че РКО е издаден в полза на ФЛ –
В.К., не би могъл да се направи извод, че дейността, за която се твърди, че са
били наети Ц. и П., не е извършвана по занятие. Посочените съображения обаче
биха имали значение само в случая, че правоотношенията между жалбоподателя и
посочените две лица действително бяха по своето естество трудови, която основна
предпоставка по чл.405а, ал.1 от КТ, както беше отбелязано по-горе, не е
налице.
От иначе правилно
установените факти административният орган е направил необосновани правни
изводи – че са установени елементите на трудовото правоотношение. Само по себе
си обстоятелството, както сочи разпитаният по делото в качеството му на
свидетел контролен орган, че К. е потърсил другите две лица за съдействие при
извършване на работата, заплатил им е възнаграждение и им е осигурил средствата
за извършване на възложената работа, не води до извод за наличие на трудово
правоотношение. Както беше отбелязано, възнаграждение се дължи и при договор за
изработка – чл.266, ал.1 от ЗЗД, а с оглед диспозитивния характер на нормата на
чл.259 от ЗЗД фактът, че средствата за изработката са били предоставени от К.,
не може да бъде тълкуван нито в подкрепа, нито като опровергаващ
съществуването, респ. липсата на трудово правоотношение. Дейността по демонтаж
на метална дограма, извършена от Ц., е изпълнявана по уговорка с жалбоподателя,
без последният да му е определил длъжност, която да заема, работно време,
регламентирани почивки при изпълнение на възложената работа и т.н. Напротив,
установява се, че Ц., като подизпълнител на работата, възложена на
жалбоподателя от управителя на етажната собственост, сам е преценявал как и
кога да работи. Следва да се приеме, че е договорен трудов резултат, а не
трудова функция, която да е изпълнявана трайно и постоянно. Правоотношението е гражданскоправно
и облигационно по своя характер и е за извършване на определена работа, която К.
е уговорил. Не се касае за непрекъснатост и повтаряемост на функциите за
определен период от време. Установеното поведение по изпълнение на гражданския
договор, което предполага липса на елементите на трудово правоотношение, неправилно
е квалифицирано от административния орган, в протИ.речие със събраните
доказателствата и относимата нормативна уредба, като трудово правоотношение.
Следва да се приеме, че
трудово правоотношение не е съществувало нито между ЕТ “Хамелеон - В.К.“ и И. Ц., нито
между В.К., извън търговското му качество на ЕТ, и същото лице, като и двата
оспорени административни акта се явяват необосновани, поради липса на доказателства за относимите
правнорелевантни факти и се явяват издадени в нарушение на материалния закон.
Второто по време постановление – това от 02.09.2020 г., е издадено и при особено
съществено нарушение на административнопроизвоствените правила – чл.27, ал.2,
т.2 от АПК. Това налага отмяната и на двата административни акта като
незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски, съгласно представения списък (на л.54
от делото), възлизащи на 650 лева, направени от жалбоподателя като ЕТ „Хамелеон
– В.К.“, от които 50 лева – държавна такса (л. л.10 и 11 от делото) и 600 лева заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, вносна бележка и извлечение за движение по сметка на
клиент „Б. консулт“ ЕООД (л. л. 30 - 32 от делото), респ. 610 лева, направени
от жалбоподателя като физическо лице, извън търговското качество на ЕТ, от
които 10 лева – държавна такса (л. л. 4 и 5 от присъединеното адм. д. №
520/2020 г. по описа на съда) и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, вносна
бележка и извлечение за движение по сметка на клиент „Б. консулт“ ЕООД (л. 6, л.
л. 10 и 11 от делото). Действително адвокатският хонорар не е преведен по лична
сметка на адвоката, но в случая от значение е обстоятелството, че разноските за
адвокат по двете дела са реално заплатени от страната, т.е. тези разноски са
излезли от нейния патримониум и с тяхното извършване нейното имущество е
намаляло. Поради това и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, те подлежат на възмездяване. Разноските
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя като физическо лице,
доколкото извършването им не е свързано с търговското му качество и
евентуалното му отпадане поради заличаване на ЕТ не е обстоятелство, което би
го лишило от тях. Те, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени в тежест
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която
има качеството на юридическо лице съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Хамелеон – В.К.“,
с ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 09.08.2020 г., издадено от Г.Т.Г.,
на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, по силата
на което, считано от 09.08.2020 г., е обявено съществуването, при условията на
чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово правоотношение между ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и И.В.Ц.,
починал при инцидент на 09.08.2020 г.
ОТМЕНЯ по жалба на В.Р.К., с ЕГН **********,***,
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
02.09.2020 г., издадено от Г.Т.Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, по силата на което, считано от 09.08.2020 г., е обявено съществуването, при
условията на чл.405а, ал.2 от КТ, на трудово правоотношение между В.Р.К. и И.В.Ц.,
починал при инцидент на 09.08.2020 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на В.Р.К., с ЕГН **********,***, сумата от общо 1260 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: