О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
30.09.2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.Ч.Д.№3446/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от П.Д.П. чрез адв.Д.Я.- САК против Определение от 16.07.2020г. по НЧД№7860/2020г. по
описа на СРС, НО, 107-ми състав, с което е потвърдено Постановление от 18.03.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 5136/2019 г. по описа на СДВР,
пр.пр.№6596/2019г. по описа на СРП.
В сезиращата въззивния съд жалба се настоява
първоинстанционното определение да е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Набляга се на единственото безспорно доказателство според жалбоподателя, че подписа в договора за отстъпване на
авторски права не е положен от него, т.е не е отстъпвал
правата върху посочените две песни. Направеният от първата инстанция анализ на
субективната страна на извършеното се приема за неправилен. Недостоверност на
лансираната от свидетелите П., Г., П., Т., жалбоподателят извежда от срока, за който се твърди да е дадено съгласието
върху песните - десет години. Същият опровергава извода на СРП
за изключително ниска степен
на обществена опасност на деянието, независимо от факта, че диска е издаден само в 80бр. Не се приемат за достоверни и твърденията на част от
свидетелите за необходимостта от реализиране на албума в бърз порядък, при
условие, че св.Г.Г. е била служител в дружеството на П. и е много добре
е знаела къде може да бъде открит П.. Настоява се да бъде проведена очна ставка между св.П.П. и П. от една страна и от друга - между Г. и П.. Предвид тези съображения, се моли за отмяна на
първостепенния съдебен акт и постановлението на прокуратурата и връщане на
делото със задължителни указания.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената
частна жалба и прецени материалите по делото, констатира следното:
Частната жалба,
с която е сезиран въззивния съд е депозирана в законоустановения 7-дневен срок
и от надлежно легитимиран субект, поради което и са процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
достоверна наведената в постановлението за прекратяване на наказателното
производство фактология, който подход е напълно адекватен в случая, тъй като е
изграден на база на всички годни за позоваване доказателства, доказателствени
средства и способи за проверката им. Настоящият съдебен състав намира, че както
прокурора, а така също и с оглед горенаведеното, и СРС правилно са установили
стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се
солидаризира с изложената в определението на СРС фактическа картина на
събитията, не намира за нужно да я преповтаря. Въпросът, който следва да се
изясни е дали при тези описани обстоятелства, са налице обективните елементи от
състава на престъплението, за което е образувано досъдебното производство и
дали с цел изясняване обстоятелствата по чл.102 от НПК е необходимо
извършването на други последващи процесуално-следствени действия, които да
направят извода на прокурора едиствено възможен или напротив да доведат до повдигане
на обвинение на определено лице.
Досъдебното производство е образувано и водено за
престъпление по чл.172а, ал.1 от НК за това, че през 2018г.
в гр.София е използвал чужд обект на авторското право - две музикални
произведения с автор П.П. без необходимото по закон съгласие на носителя на
авторското право.
В рамките на образуваното производство
са разпитани жалбоподателят - П.П., а също и имащите отношение към
случилото се - св.Г.Г., св.П., св.П., св.Т., изготвена е експертиза относно
автентичността на почерка, положен върху договора за отстъпване на правата
върху двете песни, проведени са очни ставки между св.П. и св.П. и от друга
страна между П. и св.Т., приложени са множество писмени доказателства, вкл. и
такива, отнасящи се до други имотни отношения между част от свидетелите и
нямащи поради това отношение към предмета на делото.
На първо място следва да се посочи, че
прокуратурата е положила сериозни усилия за изясняване на обективната истина,
поради което и не би могла да се обвини в едностранчивост и/или тенденциоцност.
Настоящият съдебен състав намира, подобно на СРС, че от показанията на всички разпитани свидетели се
установява еднозначно приетата от СРП фактология. Това, че
е възприета по същия начин и от СРС, не променя извода за действителността й,
независимо че в преобладаващата си част първият съд е възпроизвел анализа на
прокурора от прекратителното му постановление. Според въззивния съд допълнителното извършване на очни ставки
между св.П. и св.П. от една страна и от друга - между св.Г. и
св.П., не биха внесли съществени нови детайли в
производството, тъй като всяко едно от тези лица е дало сведенията, които са му
били известни и дисонанса с версията на П. е очевиден. Припокриване обаче е
налице в основни линии в показанията на св.Г., св.П., св.П. и св.Т., макар и
последният да е по-лаконичен в твърденията си.
С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав приема от правна страна следното:
Въззивният съд, извършвайки
самостоятелен правен анализ на събраните по делото доказателства, счита, че
като резултат определението на СРС е правилно и законосъобразно. Първият съд е
изложил аргументи в подкрепа на извода си, не само солидаризирайки се с
доводите на СРП, които са единствено въможните в казуса, но и като се е
събразил с тълкуването на закона и релевантната съдебна практика, поради което
е правилно СРС е приел, че не се налага връщане на делото за продължаване на
разследването.
Нормата на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, на база на която е прекратено наказателното
производство, постановява, че то се прекратява, когато деянието не съставлява
престъпление. Съгласно чл.9, ал.1 от НК престъплението е общественоопасно
деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо. В НК са отразени само деянията с по-висока степен на
обществена опасност, за които законодателят е превидил да застрашават или
увреждат личността, правата на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото. За да бъде
едно деяние престъпление същото следва да притежава съвкупност от обективни и
субективни признаци, които да са налице, за да се наложи углавно наказание за
извършването му.
На
първо място следва да се отчете, че престъплението по чл.172а, ал.1 от НК запретява под страх от наказателна отговорност записването,
възпроизвеждането, разпространяването, излъчването или предаването, или
използването по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него,
без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. От своя страна нормата на
чл.172а, ал.5 от НК чрез въвеждане надопълнителен признак от обективна страна
отграничава престъплението от административното нарушение, а именно когато
извършеното представлява маловажен случай.
Не би могло да се оспори, че съгласие
за предоставяне на сродно право върху двете музикални произведения - песните „Някой ден“ и „Градът“ от автора на музиката - П.П., не е взето по надлежния, указан в Закона за авторското право и сродните му
права ред, т.е е налице неправомерно използване на обект на интелектуалната
собственост. Дали в казуса е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗАвПСП,
както твърдят св.Г. и св.П., е въпрос, който следва да бъде преценен от
административно-наказващия орган, след изпращане преписката. Независимо от причините,
поради което не е изискано или дадено това съгласие, липсата му е обективен
факт и не може да бъде игнорирана.
Прави са обаче както прокуратурата,
така и първата инстанция, че това неправомерно използване следва да бъде
преценено с оглед неговата противоправност, обществена опасност и неблагоприятни
правни последици, за да се прецени дали в действителност е извършено престъпление
или административно нарушение с оглед маловажността му. Това налага преценка на
това какво представлява всъщност маловажния случай. Според разпоредбата
на чл.93,
т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
„маловажност“ следва да се прави по законосъобразност и на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и размера на вредните последици, степента на обществена опасност,
моралната укоримост на извършеното и др., отчитайки същността и целите на
административно-наказателната отговорност.
Според въззивната инстания извършеното само формално осъществява
обективните признаци на престъплението по чл.172а,
ал.1 от НК, но в случая степента на обществена опасност на деянието не е
толкова висока, че да осъществява то състав на престъпление, наказуемо по НК. И
именно степента на обществената опасност на деянието е разграничителният фактор
дали едно деяние да се възприеме като престъпление или като административно
нарушение, което съдът следва да прецени съгласно разпоредбата на чл.301, ал.4
от НПК (обн.
ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г.).
По делото липсват данни за настъпили противоправни
последици. Не е налице продължителен срок на неправомерното ползване на обектите, независимо от
обстоятелстото, че правото върху двете музикални произведения, се е твърдяло да
е предоставено за срок от 10 години. В действителност, това е максималният
срок, предвиден в чл.37, ал.2, изр.1 от ЗАвПСП, но определено вредните
последици не са се разпрострели в рамките на този срок. Очевидно, след
посещението на жалбоподателя П. в Министерство на културата, това ползване е
преустановено /в такава насока са показанията на самия П. на л.16-17 от
досъдебното производство. Такава възможност е нарочно предвидена и в Глава 12б
/„Принудителни административни мерки (нова - Дв, бр. 25 от 2011г., в сила от
25.03.2011 г.) в ЗАвПСП.
Не е налице и голям брой дикове, в които е възпроизведени музикалните произведения - 80бр., което предвид това не би могло да стигне до голям брой слушатели /вж. р.№345 от 01.12.2015г. по н.д. №1069/2015г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/. Още повече, като се отчете аудиторията, за която е бил предназначен - членовете на сдружение „Тишина“, които са лица с увреждания. При преценката обществената опасност на извършеното, и този съд взе предвид безвъзмездно ползване от организацията и нейните членове, с цел обучение, което изключва реализирането на печалба. Дали в действителност, част от дисковете, съдържащите двете песни, са продавани с благотворителна цел на прецентацията на албума, този съдебен състав намира за ирелевантно, а също и че не са издавани документи за това, тъй като от една страна е безспорно установено, че се касае за благотворителна акция, а от друга страна - не навежда твърдения касателно точно обсъждания вид престъпление.
Не е приемлив довода на СРП, че кратките срокове, в които е следвало да се
реализира проекта от „С.С. п. ЕООД са основание да не се изиска съгласие от автора. Въпреки това не биха могли
да се неглижират съвпадащите показания на почти всички свидетели, че опити за
установяване на контакт с жалбоподателя П. са правени, вкл. и да бъде изискано
съгласието му за предоставяне на права върху двете му музикални творби. Още
повече, че като съгласие е възприет общият израз от страна на П. и от независимия
свидетел П., за който жалбоподателя признава, че е в добри отношения.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че изводите й обуславят оставяне на подадената частна жалба без
уважение и респективно потвърждаване определението на СРС.
Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.8 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.07.2020г. по НЧД№7860/2020г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, с което
е потвърдено Постановление от 18.03.2020г.
за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №ЗМ 5136/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.№6596/2019г.
по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от настоящето Определение
да се изпрати на СРП и на П.Д.П. чрез адв.Д.Я.- САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ:1......................................
2......................................