РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Перник, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500585 по описа за 2025 година
С решение № 505 / 24. 05. 2025 г., постановено по гр. д. № 4381/2024 г. по описа на
Пернишки районен съд е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, срещу С. К. Р., ЕГН ********** от
*** обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал.1
ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. чл. 99,ал.3 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата в общ размер от 523.61 лева,
представляваща главница, в размер на 450, 00 лв., законна лихва за забава върху главницата,
в размер на 73.16 лв., за период от 13.03.2019 г. до 09.01.2024 г. ведно с лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №
287/2024 г. на Районен съд-Перник.
Недоволен от така постановеното решение е ищеца „АПС Бета България" ЕООД, който чрез
неговия пълномощник юрисконсулт Б. Т. моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и съдът да постанови ново решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Посочва, че Договор за потребителски кредит № *** между
кредитополучателя С. К. Р., ЕГН: **********, и кредитодателя "Сити Кеш" ООД,
ЕИК202531869 бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на кредитополучателя била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
1
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Доколкото договор за кредит с № *** бил сключен от разстояние, същият както и
представените общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план, не
носили подписа на никоя от страните. Представен бил обаче документ "лог файл", от който
се установявала хронологията на кореспонденцията между ответницата С. К. Р., ЕГН:
********** и кредитодателя /включително с посочване на часове на съответните операции/
по повод сключване на процесния договор. Видно от т. нар. "лог файл" ответницата била
получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр, както и самия
договор за кредит. В посочения "лог файл" освен това се съдържал достатъчен обем лични
данни на ответницата /ЕГН, № на лична карта, телефон и др. /, от които следвало еднозначен
извод, че именно тя била провела съответната кореспонденция по сключване на договора с
ищеца. От приетите по делото доказателства: договор за паричен заем Кредирект № ***,
индивидуални условия на договора, лог файл по договор за паричен заем № *** искане за
сключване на договор за кредит от *** от С. К. Р., ЕГН: **********, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ОУ, се установявало,
че ответницата на 28.08.2020 г. била отправила искане за сключване на договор за заем
между нея и "Сити Кеш" ООД, ЕИК *********. Искането било отправено чрез попълване на
бланка на сайта на Заемодателя. В бланката ответницата била попълнила своите лични
данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем размер на
главница - 1000 лева и период на погасяване - 3 вноски, две лица за контакт, както и била
посочила желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. Ответницата се била
съгласила с ОУ видно от лог файла по договора. В случай, че съдът приемел, че договорът
не бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, следвало да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето
естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума. Пълната преддоговорна информация относно кредита била
налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за
кредит и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият бил отправил към кредитора обвързващо
електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез ,Декларация за вярност на
предоставените данни, прие ОУ и декларира, че е получил СЕФ“. Въпреки, че
първоинстанционният съд, в мотивите на решението си правилно приемал, че бил налице
сключен договор за кредит между С. К. Р., ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, неправилно
бил постановил отхвърляне на предявените от „АПС Бета България“ ЕООД искове като
неоснователни и недоказани. Неправилно било твърдението на първоинстанционния съд, че
връчването на уведомление за цесия на особен представител нямало действие спрямо
страната. Съдебната практика била в обратния смисъл и допускала длъжникът да бъде
уведомен за цесията, посредством връчването на исковата молба на особения представител -
Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. Връчването на всички книжа
по делото на ответника било надлежно, ако било извършено на особен представител и от
този момент се пораждали свързаните с факта на връчването правни последици. Следвало
да бъде уточнено, че законът не въздигал като изискване уведомлението за цесията да било
фактически достигнало до знанието на длъжника — например в случай, в който било
изпратено уведомление до длъжника, но последният не бил намерен на посочения адрес,
уведомлението щяло да бъде надлежно изпратено. В този смисъл доводите за достигане до
знанието на длъжника на уведомлението за цесия били лишени от аргументация.
Следователно следвало да бъде прието, че уведомление за цесия, изпратено до особения
представител, пораждало действието, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следвало да се има предвид,
че целта на съобщаването за прехвърляне на вземането на вземането била да се предпази
длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не
е носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засягало
действието на договора за цесия и цесионерът се явявал активно легитимиран да получи
плащането. Срещу неговата претенция длъжникът можел успешно да възрази, че цесията не
му е била съобщена, само ако едновременно с това твърдение било налице плащане в полза
2
на предишния кредитор. Такова плащане би освободило длъжника на основание чл. 75, ал. 2
ЗЗД - изпълнение на лице, явяващо се овластено да получи плащането. При липса на такова
плащане - какъвто бил процесния случай - обстоятелството дали и на кого е била съобщена
цесията, е ирелевантно. /Определение № 987 от 18.07.2011 по гд 867/2011 на ВКС, IV с-в, го
и Решение № 173 от 15.04.2004 по гд 788/2003 на ВКС/. Неправилно съдът бил приел, че не
били представени доказателства кредитодателят да е изпълнил задължението си към
кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 450 лв. С депозираната
искова молба била предоставена разписка за извършено плащане от системата на ePay.bg под
Номер: *** Дата: *** 16:33 ч. от която било видно, че сумата е предоставена на клиента
целево, а именно, по договор за паричен заем № ***. Видно от представените доказателства
и в частност приложения към исковата молба пред първонстанционния съд била
представена извадка от Приложение № 1 към договор за цесия, която показвала, че лицето С.
К. Р. било индивидуализирано и се явявало длъжник по прехвърленото вземане. От
извадката било видно, че ищецът бил кредитор по прехвърленото вземане съгласно Договор
за цесия от 21.07.2022 г., като бил описан длъжника и размера на прехвърлените вземания.
Моли съдът да отмени постановеното първоинстанционно решение като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове
срещу ответника С. К. Р., ЕГН: ********** за вземането, произтичащо от неизпълнение по
Договор за паричен заем № *** Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба С. К. Р. чрез особения си представител адв. И. С. е
депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Заявява, че ищецът не успял да докаже в първоинстанционното
производство, че било налице валидно облигационно правоотношение по договор за кредит
сключен между него и ответницата, нито получаването на заемната сума от страна на
ответницата, като представената разписка от трето лице не съдържала подписа на
ответницата, че била получила сумата. Представеното по делото копие от лог файл по
договор за паричен заем № ***, съставлявало неподписан свидетелстващ частен документ,
който нямал доказателствена сила. Ищецът не бил доказал да е изпълнил изискванията на
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. Не било установено по делото да бил сключен между страните договор
за потребителски кредит от разстояние. Уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка
излизала извън обезпечителната си функция и била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Същата била част от печалбата на кредитора и не била отразена в ГПР. Не
било представено по делото Приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на
вземане от 21.07.2022 г. между кредитора и цедент „Сити кеш“ ЕООД и цесионера „АПС
Бета България“ ЕООД, поради което не можело да се направи извода, че процесните
вземания били прехвърлени на ищеца. Договорът за цесия бил недействителен поради липса
на предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
3
Първоинстанционното решение обаче е правилно поради следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение в изпълнение на
принципа за законност (чл. 5 ГПК) въззивният съд е длъжен да осигури
правилното приложение на императивния материален закон, дори и във
въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в
първоинстанционното решение. В настоящия случай се касае за спор относно
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, по който съдът
следи за спазване на императивни материалноправни норми (чл. 7, ал. 3 ГПК).
С оглед правомощията на въззивния съд при съобразяване разпоредбата
на чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав приема за правилни изводите
на ПРС относно неоснователността на предявените искове поради следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл, 422, ал. 1 ГПК, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че
между „Сити Кеш“ ООД и ответника С. К. Р. е сключен соченият договор за потребителски
кредит № ***/ ***; че „Сити Кеш” ООД е предоставило на С. К. Р. кредит в размер на 450
лева; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на кредита, с изтичането на
крайния срок на договора; че „Сити Кеш” ООД е прехвърлило на „АПС Бета България”
ЕООД вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит; както
и че С. К. Р. е уведомена за цесията. В случая ответницата чрез назначения й от съда особен
представител адв. И. С. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила, както
наличието на облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит
сключен със „Сити Кеш“ ООД, така и реалното предаването на сумата и получаването й от
длъжника и извършването на цесията на процесното вземане и уведомяването й за цесията,
поради което за да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД (както и
останалите искови претенции за мораторната лихва), ищецът следва да проведе пълно и
главнодоказване на посочените предпоставки.
За установяване на факта на сключване на договора за паричен заем Кредирект №***/ *** от
страна на ищеца е представено копие от същия. Върху договора не са поставени подписи на
страните по него, а според отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни
екземпляра и се подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към
него, както и изискванията на действащото българско законодателство. В общите условия на
„Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ е описан подробно начинът на сключване на
договорите за паричен заем от разстояние, който включва двустранна размяна на
кореспонденция между кредитополучателя и кредитора, приключваща с посоченото в чл. 20
от ОУ изпращане на договора на кредитополучателя, от който момент е прието, че влиза в
сила, като в същата клауза е предвидено, че страните са съгласни съобщенията по
електронна поща да имат сила на саморъчни подписи съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ. По делото е
представено копие от лог-файл по договор за паричен заем №***/ ***, отразяващо по дата и
част извършени действия в електронна форма. Същото обаче по същността си представлява
неподписан частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила и въз основа
на него не може да бъде прието, че отразените действия действително са се осъществили. С
доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания на ищеца, че не сочи
доказателства за факта на сключване на договора за кредит от разстояние, но въпреки това
същият не е предприел процесуални действия за установяване на това обстоятелство.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, а в чл. 11, ал. 1, т. 27 е предвидено, че договорът следва
да бъде подписан от страните. ЗПК предвижда и възможност за сключване на договора за
потребителски кредит от разстояние, но това следва да бъде установено по делото. В случая
договорът за паричен заем Кредирект № ***/ *** нито е подписан от страните по него, нито
е доказано, че е сключен от разстояние чрез надлежно изявление в този смисъл на страните
4
по него. Поради това следва да се приеме, че не е установен фактът на сключването му и
съответно, че не е доказано съгласно разпределената доказателствена тежест, че ответницата
е поела задължения към „Сити Кеш“ ООД въз основа на него.
От страна на ищеца не е доказано и обстоятелството, че „Сити кеш“ ООД е предало на
ответницата сочения паричен заем от 450 лева. В тази връзка по делото е представено копие
от разписка за извършено плащане от ***, но същата не е подписана от С. К. Р. и не може да
се приеме, че установява факта на получаване на паричната сума от нея. За пълнота следва
да се добави, че с доклада на делото съдът е дал указания на ищцовото дружество, че не
сочи доказателства, че именно вземанията на „Сити Кеш“ ООД към С. К. Р., произтичащи от
процесния договор за кредит, са му прехвърлени със сочения договор за цесия от 21.07.2022
г., но въпреки това „АПС Бета България” ЕООД не е представило доказателства,
установяващи това обстоятелство. От представеното копие от договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. е видно, че „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити
Кеш“ ООД са договорили, че „Сити Кеш“ ООД прехвърля възмездно в полза на „АПС Бета
България“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани
в Приложение № 1, но по делото не е представено четливо копие от това приложение или
съответно извлечение от него, от което да е видно, че вземанията на „Сити кеш“ ООД към С.
К. Р., произтичащи от процесния договорът за паричен заем Кредирект № ***/ *** са
прехвърлени в полза на ищеца. Следователно не се доказва твърдяното в исковата молба
обстоятелство, че „АПС Бета България” ЕООД се явява титуляр на тези вземания въз основа
на договора за цесия от 21.07.2022 г. За пълнота следва да бъде добавено, че от
ангажираните по делото доказателства не може да бъде установено и надлежното
уведомяване на длъжника за договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022
г. Съгласно нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а в
ал. 4 е предвидено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая не се
твърди и съответно не са представени доказателства, че „Сити кеш“ ООД е уведомило С. К.
Р. за прехвърлянето на вземанията към „АПС Бета България” ЕООД. Твърдението на ищеца
е, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията. По делото обаче не е
представено и прието като писмено доказателство пълномощно, според което „Сити Кеш“
ООД да е упълномощило „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в
Приложение № 1 от 21.07.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, за настъпило
прехвърляне на вземания. Следователно по делото не са представени доказателства, от които
да се установява представителната власт на „АПС Бета България” ЕООД да уведоми
ответника като длъжник за прехвърлянето на вземанията, доколкото не е представено
изрично пълномощно от цедента, с което да се упълномощи цесионера да уведоми длъжника
за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Следователно не се доказва, че ответницата
е била надлежно уведомена за договора за цесия от 21.07.2022 г. и съответно, че същият е
породил действие спрямо нея. Предвид изложените съображения настоящият състав приема,
че от страна на ищеца не са доказани съгласно възложената му доказателствена тежест
всички кумулативни предпоставки на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за сумата 450 лева - главница, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради същите съображения като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сумата от
73,61 лева –обезщетение за забава за периода от 13.03.2019 г. до 09.01.2024 г., тъй като
същата е обусловена от отхвърлянето на главния иск като неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното фактическите и правните изводи на двете съдебни инстанции
напълно съвпадат, поради което първоинстанционното решение е правилно и като такова,
5
следва да бъде потвърдено изцяло.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски
за въззивното производство. Същият е бил представляван от особен представител, чието
възнаграждение е било поето от ищеца и жалбоподател в настоящата съдебна инстанция и
не са представени доказателства за други сторени от въззиваемата страна разноски, поради
което такива не й се дължат. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 505 / 24. 05. 2025 г., постановено по гр. д. №
4381/2024 г. по описа на Пернишки районен съд като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6