Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 22.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7323 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Я. П. срещу Г.Ф.искове с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т.1 от КЗ/отм./, вр.чл.288,
ал.11 от КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 90000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 22,06,2013год. пътнотранспортно произшествие в гр.София, ведно със законна
лихва от 21,12,2017год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на посочената дата
22,06,2013год., в гр.София, на бул.Цариградско шосе, с посока от бул.“Г.М.Димитров“ към бул. „П.Яворов“, И.И.П.управлявал лек
автомобил, с марка Дачия, модел Логан, с рег.№******-таксиметров автомобил.
Поддържа по вина на водач на неустановен автомобил да е реализирано пътнотранспортно
произшествие, при което е настъпила смъртта на И.П.-син на ищцата. Депозирана е молба пред Г.Ф., по която е отказано изплащане на обезщетение. С оглед наличието на задължение за парично вземане ответникът дължи и обезщетение за
забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Оспорва да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на неустановен водач на моторно
превозно средство като единствената причина за реализиране на произшествието е
поведението на водача на таксиметров автомобил И.П.. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване от пострадалия, който
управлявал МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата с превишена
скорост от 93км.ч. при разрешена такава от 80км.ч. Поддържа доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение неотговарящо на принципа за
справедливост.
С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства - постановление
за спиране на наказателното производство на СГП от 08,02,2016год., е видно, че е
спряно ДП №11311/2013год. по описа на СРТП-СДВР , пр.вх.№6075/2013год., до
разкриване на извършителя на осн.чл.199, ал.1, вр.чл.244, ал.1, т.2 от НПК
образувано във връзка с настъпване на процесното ПТП, при което е причинена
смъртта на Илия Иванов П..
Не е спорно между страните, че е реализирано
процесното ПТП на 22,06,2013год., в резултат на което е причинена смъртта на И.П.
Иванов-определение постановено в с.з. проведено на 25,02,2019год.
От удостоверение с изх.№ГРА/12,01,2018год. на Община
Смолян е видно, че И.И.П.е низходящ на ищцата-нейн син.
С молба вх.№24-01-800/14,12,2017год. ищцата е
заявила пред Г.Ф.претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
по която е образувана щета №210405/14,12,2017год.
С писмо
изх.№24-01-800/21,12,2017год. ответникът е отказал заплащане на обезщетение поради липса на
доказателства за осъществено
противоправно деяние от страна на водач на неидентифицирано моторно превозна
средство.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява механизма на ПТП: Произшествието е настъпило в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе”, в района след спирка № 1695, ж.к. Изток. Булевард
„Цариградско шосе” се състои от две платна разделени с метална еластична ограда
(мантинела) и е предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока има по две пътни ленти плюс една „бус“ лента вдясно. В зоната на
настъпването на процесното произшествие „бус“ лентата е прекъсната и е
обособена като трета пътна лента за движение на всички видове автомобили.
Преди мястото на настъпване на удара в крайпътния стълб в дясно, е обособено
уширение на платното за движение за спирка на автобуси на градския транспорт.
Лек автомобил „Дачия” се е движел по бул. „Цариградско шосе” с посока от ж.к.
Младост към центъра на гр. София и със
скорост на движение от 93 км/ч в
крайната дясна пътна лента. Достигайки до спирка № 1695 ж.к. Изток, в същото
време, неизвестен лек автомобил, движещ се със скорост на движение 50 км/ч по
средната пътна лента, предприема навлизане в дясната за него лента, по която се
движи и процесният автомобил. С навлизането на неизвестния автомобил от средна в дясна
пътна лента, той е създал конфликтна точка с движещият се след него в дясната
пътна лента, попътно и с по - висока скорост процесен автомобил. Водачът на
процесния автомобил е предприел маневра отклоняване на автомобила вдясно от
неустановения с цел избягване на удар. В следващия момент процесния автомобил
се е движил под ъгъл надясно спрямо оста на платното за движение, като е
навлязъл в обособеното уширение на спирка на автобуси на градския транспорт.
Последвало е рязко завъртане на кормилното колело от водача на процесния
автомобил наляво и автомобила се е насочил наляво под ъгъл спрямо осевата линия
на платното за движение, след което отново е завъртял кормилното колело
надясно, като е изгубил управлението върху автомобила и е напуснал платното за
движение вдясно. Излизайки от платното за движение, процесният автомобил се е
ударил в крайпътен стълб на 1,5м вдясно. Изкачвайки се на бордюра, автомобилът се е завъртял наляво под ъгъл около 30°
спрямо осевата линия на пътя и се е ударил в крайпътния стълб с предната си
дясна част в зоната на предна част на преден десен калник странично и косо.
Вследствие на удара на автомобила в стълба, той се е завъртял около него от
дясната му страна на 90° и е останал в близост пред него.
Процесният лек автомобил Дачия, движейки се със скорост
93 км/ч, е изминавал разстояние за една секунда 25,8 м. Ако се е движил със
скорост 80 км/ч, за една секунда е щял да измине 22,22 м., т.е. с 3,58 м по -
малко. Неустановеният автомобил, който е навлязъл върху пътната лента, по
която се е движил л.а. Дачия, се е движил около 2-3 сек от момента на
преминаването му в дясната пътна лента, до момента на застигането му от л.а.
Дачия. За посоченото време 3 сек, ако л.а. Дачия се беше движил със скорост 80
км/ч, щеше да се намира на разстояние 3 . 3,58 - 10,47м по-назад от реалното
разстояние до неустановения автомобил. Посоченото разстояние от 10,47 м не би
било достатъчно, за да може водачът на л.а. Дачия да задейства спирачната
система на управлявания от него автомобил и да предотврати удар с
неустановения автомобил. В посочения вариант, неустановения автомобил щеше да
има повече време и щеше да навлезе по - надясно върху пътната лента, по която
се е движил л.а. Дачия. Водачът на л.а. Дачия не е имал възможност да намали
скоростта си и щеше да настъпи удар между тях.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията
на св.Г.Г. и П. С. се установяват обстоятелства във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. От показанията на св. Г. се установява наличието на
неустановено моторно превозно средство, което се е движило от лявата страна на
лек автомобил Дачия, в даден момент успоредно, след което МПС е „килнало към
таксито“. От същите съдът приема да
установено навлизане на МПС в лентата за движение на лек автомобил
Дачия.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на св.А.З., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват характера
и интензитета на търпените от ищцата неимуществени вреди.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.288, ал.1, т.1, вр.ал.11 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД. Приложимата
правна квалификация съдът намира да е по реда на КЗ/отм./, тъй като
правопораждащите факти -ПТП са реализирани при действието на КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки,
а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина на делинквента, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило
на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство; 3. Увреденото лице
да е предявило претенцията си за плащане пред ГФ
по реда на чл.288, ал.9 от КЗ/отм./ и ако фондът не се произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7 или е отказал да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се реализирано
ПТП на 22,06,2013год., причинено от неустановен водач, на неустановено МПС. Установи се по делото да
е извършено неправилно престрояване на
водачът на неустановения автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДВП като е навлязъл в
лентата за движение на автомобил Дачия,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случаите на извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента. В резултат
противоправното деяние е
предизвикало необходимостта от извършване на спасителна маневра от страна на
водача на лек автомобил Дачия и са причинени
травматични увреждания несъвместими с живота, в резултат на което И.П. е
починал.
Налице са предпоставките на чл.288,
ал.1, т.1 от КЗ/отм./. Заявено е искане от страна на правоимащото лице за
обезщетение по реда на чл.288, ал.9 от КЗ/отм./, по което е поставено отказ,
видно от становището от 21,12,2017год.,
както и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради
което ответникът е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата в качеството на възходящ на пострадалия е
активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на починалия И.П.. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира,
че за претърпените
от ищцата вреди се следва да обезщетение в размер на 100000лв. като съобрази възрастта
на ищцата/ 71год./ и починалия/ 47год./ към датата на ПТП, родствената връзка
между тях /родител-син/, обстоятелството, че процесното ПТП е довело до нелепа, внезапна и неочаквана
смърт на починалия, когато с оглед
възрастта на ищцата се предполага за в бъдеще да разчита на подкрепата му. Установи се, че ищцата е
претърпяла изключително тежко загубата на сина си, непреодоляна и към настоящия
момент. Смъртта на дете на всякаква възраст и при
всякакви обстоятелства е една от най-значимите
психологически травми. Съобразявайки горните критерии, икономическата
обстановка в страната и лимити на обезщетение
към датата на събитието, съдът
определи размера на обезщетението, поради което исковата претенция в заявения
размер от 90 000лв. е изцяло основателна.
Съдът намира възражението на ответната страна
за съпричиняване да е неоснователно. Действително се установи по делото водачът на лек автомобил
Дачия да се е движил с превишена скорост от 93км.ч., вместо разрешената за
района на произшествието от 80км.ч.
Въпреки това заключението на САТЕ сочи на невъзможност на автомобил да
предотврати удар с неизвестния автомобил, който е навлязъл в опасаната му зона
за спиране, дори и да се движил с разрешената скорост от 80км.ч. Т.е. самото
нарушение на чл.21 от ЗДВП не е довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ето защо и за да избегне удар с
неидентифицираното МПС пострадалият водач е предприел спасителна маневра, която
е довела до избягване на удара с находящият се пред него автомобил, но
впоследствие е загубил контрол над автомобила, напуснал е пътното платно и е
реализирал удар с крайпътен стълб. За да се приеме наличие на съпричиняване в тежест на ответника е да ангажира при условията на
чл.154 от ГПК доказателства, че при движение с разрешена скорост водачът е щял да има възможност да запази
контрола над автомобила, при което удар с крайпътен стълб да не настъпи,
респективно вредите които биха настъпил биха били с по-ниска степен. Т.е.
принципното заключение на САТЕ за
възможност на водача да
овладее автомобила не сочат на извод за съпричиняване от негова страна, без
да е установено с каква скорост и при какви необходи технически действия от
негова страна ударът би могъл да бъде
избегнат.
По претенцията с пр.осн.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.288, ал.(7) от КЗ/отм./ фондът изплаща
обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на
фонда и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал. 9. Съобразявайки горната
разпоредба и с оглед датата на молбата, депозирана пред ответника
съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 15.03.2018г. , поради което претенцията за заплащането й от
21,12,2017год. е неоснователна.
По
разноските:
Ищецът е освободени от плащане на държавна такса
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 3600,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съобразно уважената част от иска, съдът намира за доказани в
размер на 175,00лв. от които 140,00лв.-в.л., 5,00лв.-СУ и 30,00лв.-свидетел.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода от
спора на ответника разноски не се дължат.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Н.М.Б.
се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 3230,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес гр.София, ул.******да
заплати на М.Я. П., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, офис 8 на осн.чл.288,
ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 90 000,00лв.,
представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на И.И.П.причинена по повод възникнало на 22.06.2013г.
пътнотранспортно произшествие, причинени от неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума от 15,03,2018г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за законната лихва за периода от 21,12,2017год. до 14,03,2018год.като
неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес гр.София, ул.******да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3600,00лв.– разноски по
делото.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес гр.София, ул.******да
заплати на М.Я. П., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, офис 8 на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 175,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес гр.София, ул.******да
заплати на адвокат Н.М.Б., с адрес ***, офис 8 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 3230,00лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: