Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1510 06.12.2019 година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На шести ноември 2019
година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД 4645 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “Б” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от П. К. - управител, против НП № 438805-F459942
/ 10.05.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
2, изр.второ, вр с ал.1 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата се посочва, че
разликата между касовата наличност и фактическата такава, се дължи на това, че
в момента на проверката се е осъществявала смяна на работните смени в магазина,
както и че за по-голяма сигурност по-големи суми не се държали в касата. С
оглед на това се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, макар да
е редовно призовано, не се представлява. Преди съдебно
заседание е депозира молба-становище.
В съдебно заседание процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува наказателното
постановление, съдържа необходимите реквизити, като е спазен и законовия срок
за подаването й.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.12.2018 г. в 14.55 часа служители на ТД на НАП
Бургас, сред които и разпитания като свидетел в настоящото производство
актосъставител – Д.И.Ж. - инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас,
извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект,
а именно – Супермаркет „Болеро”, находящ се в ***, и стопанисван от “Б” ЕООД, ЕИК ****. По време на проверката бил издаден
дневен финансов Х отчет №0995027/01.12.2018 г. Той бил изведен от монтирано и функциониращо
към момента на проверката фискално устройство модел Datecs FP20000 KL с инд. № ДТ №432213 и ФП №02432213, от който било установено, че касовата
наличност на паричните средства била в размер на 1767,30 лева. Фактическата
наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно съставения
опис на парични средства била в размер на 546,73 лева, като паричните средства
в касата били изброени от представляващ дружеството-жалбоподател – М. Г. С. с
ЕГН:**********. Била констатирана разлика между разчетената касова наличност по
ФУ и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката в размер на 1220,57 лева в повече в касата. За тази
разликата от 1220,57 лв. нямало направени записвания във ФУ, тази сума не
фигурирала като служебно изведена сума. Фискалното устройство притежавало
функциите служебно въведени/служебно изведени суми. Резултатите от проверката
били обективирани в ПИП № АА № 0341132/01.12.2018 г.
На 13.12.2018 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №F459942 с
посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена
разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият
орган приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС вр., на основание чл. 185, ал.
2, изречение второ, вр.с ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател
била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.
Правилно е квалифицирано деянието, като е посочена и разпоредбата на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, тъй като тя препраща към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., чиято
разпоредба е нарушена.
Показанията на разпитания по делото актосъставител -
св. Ж., са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал
и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето защо съдът намира, че
безспорно към момента на проверката е имало разлика от 1220,57 лева между
сумата, регистрирана във ФУ и сумата, намираща се в касата на търговския обект/
която била в по-малко/ и тази разлика не е била отразена във ФУ като служебно изведена
суми. Наличното в обекта фискално устройство е притежавало функциите служебно
въведени/изведени суми. Каква е била причината за тази разлика е ирелевантно и
не може да доведе до неангажиране отговорността на търговеца. Въпреки това,
следва да се посочи, че Св.Ж. изрично уточни, че докато са осъществявали
проверка не е констатирал отчитане на касата, в каквато насока има изложени
твърдения в жалбата.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 /
13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице извън извършването на продажби/сторно
операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми. Видно от дневния финансов отчет от 01.12.2018
г. в него не са отразени „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Следователно на тази дата е имало разлика от 1220,57 лева, която не била
отразена чрез операциите „служебно въведени” във ФУ. При така установеното от
фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице действително не е
изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с
това бездействие е осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, нормативен акт по неговото прилагане, каквато е Наредба
Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В ал. 1 е посочено,
че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В конкретния случай не се установи нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, обстоятелства в обратния смисъл не са въведени в акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
поради което за нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Наредбата, която е
нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно правилно е
била наложена санкцията по ал. 1 на чл.
185, от ЗДДС. Тъй като по делото липсват данни за други нарушения на
данъчното законодателство от страна на дружеството настоящият състав приема, че
наказанието правилно е определено в минимален размер от 500 лева.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващия орган може да не наложи административно наказание като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната
норма „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. При
преценка липсата на маловажен случай настоящият състав взе предвид размера на
сумата, която не е отчетена чрез съответното отразяване във фискалното
устройство, както и че по делото не са установени данни за обстоятелства, които
да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. По изложените съображения съдът приема, че
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 438805-F459942 /
10.05.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
2, изр.второ, вр с ал.1 от ЗДДС, на “Б” ЕООД, ЕИК ****е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.