РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. П., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101178 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от АТ. В. Б., с адрес в с. Б.,
общ. П., ул. „С.“ № 8, ЕГН **********, ЕЛ. В. В., с адрес в гр. Б., ул. „Т.К.“ № 7, ЕГН
**********, В. В. З., с адрес в гр. Я., ул. „Хр. Б.“ № 8, ЕГН **********, П. В. ОРГ., с
адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 7, ЕГН **********, Г. В. Б., с адрес в гр. С., ж.к. „Л.“ №
704, ЕГН ********** и Н. В. Б., с адрес в гр. С., ул. „Ал. Б.“ № 6, ЕГН **********,
против Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б.“ № 24, с
код по БУЛСТАТ ***.
Ищците твърдят, че са единствените наследници по закон на В. Хр. Б. – бивш
жител на с. Б., общ. П., починал на 11.03.2007 г., който е техен баща, и по наследство
от него са придобили по 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
03294.121.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П.,
одобрени по ЗКИР. Поддържат, че наследодателят им е станал собственик на този
имот по давност, владеейки го около 50 години преди неговата смърт. Заявяват, че в
посочените кадастрална карта и кадастрални регистри имотът е записан като
собственост на ответника, на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Считат, че той не попада в
предметния обхват на цитирания нормативен текст, защото никога не е бил отнеман от
наследодателя им и не е бил включван в селскостопански организации, така че да е
1
подлежал на възстановяване чрез земеделска реституция. В условията на евентуалност
изтъкват, че те са придобили претендираните вещни права, посредством давностно
владение, упражнявано от 2007 г. до завеждането на исковата молба (12.08.2021 г.).
Искат постановяване на съдебно решение, с което спрямо ответната страна да бъде
признато правото им на собственост, съобразно визираните евентуални основания.
Претендират и съдебни разноски.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, моли за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага
аргументи, че: спорният имот изцяло попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ; по
тази причина относно него надлежно е била проведена процедурата, уредена в тази
законова разпоредба, и той е станал частна общинска собственост; не е доказано, че
наследодателят на ищците или че те самите са го придобили по давност, включително
поради нормативните забрани на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и на § 1, ал. 1 от ЗР на ЗДЗС
(обн. в бр. 46/06 г. на ДВ).
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (евентуално) и субективно (активно)
съединени установителни искове за собственост, чиято правна квалификация е по чл.
124, ал. 1 ГПК.
1.2.) Ищцовите претенции почиват на две евентуално заявени правни основания
за собственост – наследство, открито през 2007 г., и 10-годишно давностно владение,
стартирало през същата година.
1.3.) Този характер на обективното съединяване на исковете налага те да бъдат
разгледани последователно, като се започне от първото релевирано основание.
1.3.1.) Относно твърдяното от ищците наследствено правоприемство е
нужно да се съобрази, че:
- Съгласно представеното с първоначалната искова молба
удостоверение за наследници с № 12/28.07.2021 г., издадено от длъжностното лице по
гражданско състояние при Кметството на с. Б., общ. П., шестимата ищци имат
качеството на единствените наследници по закон на лицето В. Хр. Б., който е бивш
жител на същото населено място, тъй като е починал на 11.03.2007 г. Те са деца на
починалия субект, поради което и имат право на по 1/6 част от наследственото му
имущество (чл. 5, ал. 1 ЗН).
- От приобщената към доказателствения материал скица с № 15-
960570-31.08.2021 г., изходяща от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Благоевград, се потвърждава индивидуализацията на имота – поземлен имот с
идентификатор 03294.121.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б.,
общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на изпълнителния директор
2
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, без данни за последно изменение,
засягащо имота, с адрес – с. Б., общ. П., м. „Д.“, с площ – 1002 кв. м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с
категория на земята – 10, без предишен идентификатор, с номер по предходен план –
121005, при съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.122.645, 03294.121.4,
03294.888.9901 и 03294.121.1.
- От разпита на свидетелите С С. и Н. Р. се констатира, че: имотът се
ползва от около 1950 г. от семейството на ищците – първоначално от техния дядо (Х.
Б.), след неговата смърт от баща им (В. Б.), а от 2007 г. само от шестимата ищци и най-
вече от А.Б.; недвижимият имот винаги е бил ползван като зеленчукова градина; от
около 50 – 60 години той е ограден с трайна ограда, която е материализирана на място;
самият имот не е бил внасян в ТКЗС, което е било образувано в с. Б. около 1957 г. –
1958 г., и по времето на неговото съществуване пак е бил стопанисван от бащата на
ищците; никога не е бил изоставян от последния и никой не е оспорвал ползването му.
- Фактическите данни, изяснени чрез събраните гласни
доказателствени средства, трябва да бъдат кредитирани изцяло. Свидетелските
показания са логични, непротиворечиви и последователни, основават се на преки
лични възприятия и по никакъв начин не се оборват от останалите елементи на
доказателствената съвкупност.
- В този контекст доводите на ищците, обосноваващи наследственото
им правоприемство досежно процесния имот, след като той е бил придобит по давност
от техния наследодател, следва да се считат за доказани. Давностното владение, като
способ за придобиването на вещни права, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 ЗС),
обхващащ: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с намерение за
своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/
то да е продължило за срок от 10 години. Изяснените обстоятелства, касаещи начина на
непрекъснато ползване на недвижимия имот, станал причина за съдебния спор, от
страна на наследодателя на ищците през много продължителен период от време,
преценени комплексно, насочват точно към признаците на владението, защото те
покриват фактическото съдържание на правото на собственост (вж. Решение № 97 от
19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г., I г. о. на ВКС).
1.3.2.) При това развитие на процеса се налага да бъдат разгледани
насрещните възражения на ответника, че той надлежно е придобил имота, съгласно чл.
19 ЗСПЗЗ.
- Този законов текст дава юридическа регламентация на един особен
способ за възникване на частна общинска собственост върху земи, останали след
приключването на земеделската реституция. Земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ,
останала след възстановяването, е тази, за която не е било подадено заявление за
реституиране в законоустановените срокове (вж. Решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр.
3
д. № 1703/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. №
1439/2016 г., I г. о. на ВКС). Следователно, ако дадена земеделска земя не е била
включена в ТКЗС, ДЗС или в образувани въз основа на тях земеделски организации, не
е била отнета или одържавена в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, то тя не подлежи
на възстановяване по реда на този закон и Общината не може да придобие
собствеността върху нея, на основание чл. 19 от същия нормативен акт (вж. Решение
№ 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о. на ВКС).
- Определянето на земите, незаявени за възстановяване и останали
след финализиране на реституцията, се извършва от специална комисия, назначена от
директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ (чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ).
Комисията се произнася с протоколно решение (чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ), подлежащо
на одобряване със Заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, която се
съобщава на Министерството на земеделието, храните и горите, Държавната агенция
по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на общината и
подлежи на обжалване по АПК (чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ).
- В конкретиката на разглеждания казус, земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ
за землището на с. Б., общ. П. са били определени с Протоколно решение № 7 от
22.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-
114/25.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Благоевград,
които са ангажирани с писмения отговор на исковата молба. Доколкото ищците не са
участвали в административното производство по издаването на тази заповед, по
отношение на нея е допустимо осъществяването на косвен съдебен контрол от
гражданския съд по чл. 17, ал. 2 ГПК, при който:
= Най-напред трябва да се отчете, че липсват данни за влизането
й в сила. Както е посочено и в нея, тя подлежи на обжалване по АПК в определен срок,
считано от връчването й на нейните адресати. Ето защо, за да е получила стабилитет,
трябва да не е била обжалвана в предвидения срок или въпреки оспорването й по
установения ред, да е била потвърдена. Констатацията за влизането в сила е нужно да
бъде обективирана от издалия я орган върху самата заповед (респ. върху заверен
препис от нея) или да бъдат представени съответни доказателства, от които да бъде
направен извод от такъв порядък. Върху представените по делото копия на
коментираната заповед отсъства такава надлежна заверка за влизане в сила, нито са
депозирани други доказателства, от които да може да се направи подобно заключение.
Същевременно няма и обосноваване, че заповедта подлежи на предварително
изпълнение.
= От друга страна, обсъжданият административен акт е
незаконосъобразен от материалноправна гледна точка досежно имота, за който са
предявени ищцовите претенции, защото не са били изпълнени фактическите основания
за неговото включване в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. След като по категоричен път
4
беше установено, че този недвижим имот никога не е бил включван в ТКЗС или в
други подобни земеделски организации, той въобще не е подлежал на реституиране по
ЗСПЗЗ.
- Резултатът, получен от косвения контрол за законосъобразност на
заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Благоевград, показва,
че фактическият състав по чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиване от ответника на имота,
наследен от ищците, не се е осъществил.
1.3.3.) Щом като претендираният имот изобщо не попада в обсега на
земеделската реституция, нито пък е доказано по-рано да е бил частна общинска
собственост, няма как да бъдат поставяни въпросите за приложението на забраните по
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по § 1, ал. 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. в бр. 46/06 г. на ДВ),
ограничаващи придобивната давност.
1.4.) В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че ищците са титуляри
на правото на собственост върху спорния имот, в размер на по 1/6 идеална част за
всеки от тях, въз основа на наследствено правоприемство от техния баща, а
правоизключващите възражения, наведени от ответника, не са успешно доказани.
1.5.) Основателността на ищцовите претенции на първото заявено основание
(наследственото правоприемство) води до несбъдване на вътрешно-процесуалното
условие, при което на разглеждане ще подлежи евентуалното основание (давност).
Затова и по него не се дължи произнасяне по същество.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищците (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният общ размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за осъществяването им, се равнява на 1 520 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б.“ №
24, с код по БУЛСТАТ ***, че АТ. В. Б. , с адрес в с. Б., общ. П., ул. „С.“ № 8, ЕГН
**********, ЕЛ. В. В., с адрес в гр. Б., ул. „Т.К.“ № 7, ЕГН **********, В. В. З., с
адрес в гр. Я., ул. „Хр. Б.“ № 8, ЕГН **********, П. В. ОРГ., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“
№ 7, ЕГН **********, Г. В. Б., с адрес в гр. С., ж.к. „Л.“ № 704, ЕГН ********** и Н.
В. Б., с адрес в гр. С., ул. „Ал. Б.“ № 6, ЕГН **********, са собственици, на
основание наследствено правоприемство от В. Хр. Б. – бивш жител на с. Б., общ. П.,
5
починал на 11.03.2007 г., на по 1/6 идеална част от следния недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор 03294.121.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-
528/20.10.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, без данни за последно изменение, засягащо имота, с адрес – с. Б., общ. П., м.
„Д.“, с площ – 1002 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, с категория на земята – 10, без предишен
идентификатор, с номер по предходен план – 121005, при съседи – поземлени имоти с
идентификатори 03294.122.645, 03294.121.4, 03294.888.9901 и 03294.121.1
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Ц. Б.“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на АТ. В. Б.,
с адрес в с. Б., общ. П., ул. „С.“ № 8, ЕГН **********, ЕЛ. В. В., с адрес в гр. Б., ул.
„Т.К.“ № 7, ЕГН **********, В. В. З., с адрес в гр. Я., ул. „Хр. Б.“ № 8, ЕГН
**********, П. В. ОРГ., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 7, ЕГН **********, Г. В. Б., с
адрес в гр. С., ж.к. „Л.“ № 704, ЕГН ********** и Н. В. Б., с адрес в гр. С., ул. „Ал. Б.“
№ 6, ЕГН **********, поравно сумата от 1 520 лв., представляваща съдебни
разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред
Окръжен съд – гр. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с
въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6