№ 3944
гр. Варна, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110111357 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от етажните
собственици на обекти в жилищен комплекс **** с административен адрес:
гр.Варна, бул.“****“ № ****, хотел ****, к.к.“****, представлявано от
управителя „****“ АД, ****, чрез представляващия търговското дружество
****, против Р. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ет.
6, ап. 29, положителен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 578.48
евро /петстотин седемдесет и осем евро и четиридесет и осем евро цента/,
представляваща начислени и неплатени суми за парични вноски за
управлението и поддръжката на общите части на сградата етажна собственост,
находяща се в гр. Варна, ул. “****“ № 82, хотел ****, к.к.“****“ за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., определени с Решение на Общото събрание на
ЕС, проведено на 20.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.06.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 51.09 евро
/петдесет и едно евро и девет евроцента/, представляваща мораторна лихва
върху главницата, начислена от датата на забава за всяка дължима вноска до
30.05.2023 г., на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.
В проведено открито съдебно заседание на 08.10.2024г. ищецът прави
изменение на исковата си претенция, чрез нейното намаляване както следва:
1
вместо първоначално предявената главница от 578.48 евро /петстотин
седемдесет и осем евро и четиридесет и осем евро цента/, искът се счита
предявен за сумата от 219.82 евро/двеста и деветнадесет евро и 82
евроцента/, представляваща начислени и неплатени суми за парични вноски
за управлението и поддръжката на общите части на сградата етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. “****“ № 82, хотел ****, к.к.“****“
за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., определени с Решение на Общото
събрание на ЕС, проведено на 20.11.2020 г.,ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.06.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и вместо първоначално
предявената сума от 51.09 евро /петдесет и едно евро и девет евроцента/,
искът се счита за предявен за сумата от 20,33 евро/двадесет евро и 33
евроцента/ представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от
датата на забава за всяка дължима вноска до 30.05.2023 г. На осн.чл.214 ГПК
съдът прие за допустимо искането и прекрати производството за горницата
над предявените суми.
В исковата молба на етажните собственицина обекти в жилищен
комплекс **** с административен адрес: гр.Варна, бул.“****“ № ****, хотел
****, к.к.“****, се твърди, че ответникът е собственик на апартамент № 24,
находящ се в жилищен комплекс **** с административен адрес: гр. Варна,
бул. **** **** I“ № ****, хотел ****, к.к. „****“. Собствеността върху имота
ответната страна придобила по силата на покупко-продажба от 17.12.2021 г. от
****. Ищецът сочи, че на проведено на 17.12.2018 г. Общо събрание на ЕС
било взето решение по т.3 от дневния редза размера на дължимата парична
вноска за управление и поддържане на общите части на сградата, а именно по
8 евро на кв.м. с включени общи части /без ДДС/. Било определено
следващата се такса за да бъде заплащана до 31 декември на съответната
година, за която се дължи. На проведено на 20.11.2020 г. ОС на ЕС било взето
решение по т. 3 от дневния ред таксите да бъдат заплащани вместо на годишна
база - на месечна такава, дължима до последното число на съответния месец.
Излага се, че доколкото притежаваният от ответника недвижим имот е с площ
от 72,31 кв.м., ведно със съответните ид.ч., то дължи в полза на ищеца месечна
вноска е в размер на 48,21 евро, в която се включва месечното възнаграждение
на управителя на ЕС от 800 лв., това на портиера от 2050 лв., както и
поддръжката на общите части и прилежащите площи, разпределени според
2
броя на собствениците и площта на притежаваните от тях обекти. Излага, че
за 2022 г. разходите на ЕС са били 33 615,40 евро, от които от ответника се
следва заплащането на сума в общ размер на 578,48 евро, представляваща
дължимата такса за управление и поддържане на общите части. Предвид това
моли за уважаване на така заявената претенция и присъждане на обезщетение
за забава. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски както в
заповедното производство, така и в настоящото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. С. Т. е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на същата. Твърди се, че ЕС в жилищен комплекс **** не
съществува, като само три входа от сграда с идентификатор **** са обекти на
етажна собственост, а останалата част от сградата е хотел. Не се спори, че
считано от 17.12.2021 г е придобил собствеността върху ап. 24, находящ се в
гр. Варна, к.к. „****“, ул. „1-ва“ № 82. Страната излага, че в нотариалния акт
за покупко-продажбата на апартамента първоначално било вписано, че
купувачът е запознат с решение от 20.11.2020 г. на ОС на ЕС, съобразно което
дължимата ежегодна такса за поддръжка на общите части е в размер на 8 евро
на кв.м. /без ДДС/. След запознаване обаче с протокола от посоченото ОС на
ЕС установил, че такова решение не е взимано, с оглед на което и бил съставен
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан под ****, том IV, дело № 884/2022 г. от 26.01.2021 г.,
като частта, в която било отразено, че купувачът е запознат с решение от
20.11.2020 г. на ОС на ЕС била заличена. Ответникът счита, че в нарушение с
разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС домоуправителят на сградата не е
свикал ОС за 2021 г., като в тази връзка не е и приет бюджет за 2022 г., нито
надлежно е определен размерът на вноските за управление и поддържане на
общите части на сградата, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 4 и 5 ЗУЕС. Излага, че
определеният от ЕС начин за калкулиране на дължимите вноски, а именно на
единица притежавана от съответния собственик площ, противоречи на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС. Ответникът твърди, че е налице конфликт на интереси, доколкото
по инициатива на досегашния домоуправител ****, притежаващ 55,77 % от
ид.ч. на общите части на сградата, управлението на ЕС е възложено на
дружеството „****, чийто управител е именно ****. Излага се от страната, че
за периода 2018 г. – 2022 г. не е налице извършена отчетност досежно
разходването на събираните такси, с оглед на което от няколко собственика
3
срещу ЕС на сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „****", ул. „****"
№ 82, било образувано гр.д. № 929/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
Изтъква се, че така определеният размер на месечната вноска надхвърля
значително обичайният такъв за сградите в гр. Варна. Ответникът обръща
внимание на това, че жилищната сграда, в която се намира и притежаваният от
него самостоятелен обект, не е от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР
на ЗУЕС и няма прилежащи обекти и площи. Намира, че посредством
събираните по-високи такси се цели покриването на разходите за гълъбарник,
басейн, хотел и болницата, находящи се в ПИ ****, чийто собственик е „****.
В тази връзка развива доводи, че се претендира заплащането на такса за
управление и поддържане на басейн, който се намира в двора на болницата,
находяща в съседния ПИ с идентификатор ****, и до който страната няма
свободен достъп, а дължи заплащането на допълнителна входна такса, както и
за паркинг, който е в ПИ, в който се намира собствения на ответника
апартамент, но който паркинг се твърди, че се използва от посетителите на
болницата, до която единственият достъп е чрез ПИ ****, а страната следва да
заплаща отделна месечна такса, ако желае да паркира аво0томобила си.
Отбелязва се, че в представената от ищцовата страна справка за разходите за
обслужване на комплекс “****“ за 2022 г. е вписана цена от 6,86 евро за кв.м.,
вместо твърдяната такава в исковата молба от 8 евро на кв.м. Предвид това
счита, че в случай че бъде установено, че дължи заплащането на такси за
управление и поддръжка, то общата сума би следвало да бъде в размер на
496,0466 евро /с левова равностойност от 969,68 лв./. изложени са твърдения
от страната, че за 2022 г. е заплатила сума в общ размер на 760,60 лв.,
представляваща вноски за поддръжка и управление. Отделно от това сочи, че
при покупката на апартамента получил служебна бележка от 16.12.2021 г.,
издадена на продавача ****, съгласно която за процесния апартамент таксата
за поддръжка била заплатена до 30.06.2022 г. Независимо от това обаче през
м.01.2022 г. ответникът бил уведомен, че следва да заплаща парична вноска от
по 4 лв. на човек, явяваща се вноска за управлението и поддържането на
сградата, което той сторил. При последното си плащане на таксата за
поддръжка, ответникът поискал от **** информация за дължимите суми за
2022 г., като последната записала на гърба на издадената в полза на страната
фактура от 23.10.2023 г. за заплатена вноска, че задължението е в размер на
227,43 евро. Предвид изложеното се иска отхвърляне на така заявената
4
претенция. Моли се за присъждането на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
изцяло исковите претенции.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е собственика на обект в
сграда в жилищен комплекс **** с административен адрес: гр.Варна,
бул.“****“ № ****, хотел ****, к.к.“****, а именно апартамент № 24.
Представени от ищеца по делото са Решения на ОС на ЕС проведено на
17.12.2018 г., в което по т.3 от дневния ред е взето решение за размера на
дължимата парична вноска за управление и поддържане на общите части на
сградата, а именно по 8 евро на кв.м. с включени общи части /без ДДС/.
Представено е и Решение на ОС на ЕС на 20.11.2020 г. ОС на ЕС, при което
било взето решение по т. 3 от дневния ред таксите да бъдат заплащани вместо
на годишна база - на месечна такава, дължима до последното число на
съответния месец. 20.11.2020 г.безспорно между страните е, че и двете
решения на общото събрание на етажната собственост не са обжалвани,
включително и от ответника и са надлежно влезли в сила.
По делото бе допуснато изготвяне на съдебно счетоводна експертиза. В
заключението си вещото лице установява, че съгласно взето решение на ОС на
собствениците на етажната собственост в жилищен комплекс ****, находящ се
в гр. Варна, к.к. „****“, ул. 1-ва, №82, проведено на 17.12.2018г. възлага
срещу възнаграждение управлението и поддържането на общите части на
сградата в режим на етажна собственост и прилежащите площи на
собственика „****“ АД, ЕИК **** представлявано от **** за срок от 2
години, при дължима годишна такса, в размер на 8 EUR ( осем евро) без ДДС
на един квадратен метър обща площ /включваща площта на апартамента/
студиото и прилежащите им общи части. Съгласно протокол за проведено
общо събрание на 20.11.2020г. на собствениците на етажната собственост в
жилищен комплекс ****, находящ се в гр. Варна, к.к. „****“, бул. **** **** 1-
ви“, № ****, е прието предложението, да не се плаща таксата за поддръжка на
имота отделно, а като една обща сума, съвместно с комуналните разходи
5
всеки месец, разбита на 12 месеца. При извършената справка в счетоводството
на управителя на ЕС, експертизата констатира, че ****, в качеството си на
предходен собственик на апартамента на ответника, е заплатила дължимите
към Етажната собственост такси „поддръжка“ до 30.06.2022г.
Експертизата изчислява какъв е размера на месечните парични вноски за
управление и поддържане общите части на сградата за 2022г., съгласно
описания разход по 6,86 евро/кв.м. в приложението към уточнителната молба
на ищеца- разходи за обслужване на Комплекс **** за 2022г. 16.01.2022г. по
следния начин:
- Общата площ на самостоятелен обект-апартамент №24 от 72,31 кв.м.
умножена по 6,86 евро/кв.м., е в размер на 496,0466 евро за 2022г.
- Месечната парична вноска за 2022г., е в размер на 41,34 евро - 496,0466
делено на 12 месеца.
При извършената проверка в счетоводството на ищеца, експертизата
констатира, че приложените от л.67 до л.68 на делото платежни документи
(Квитанция към приходен ордер), са отнесени за покриване на месечни
задължения на ответника по парични вноски за разходите за управлението и
поддържане на общите части на сградата, съответно за м.юли, м.август, м.
септември, м.октомври, м.ноември и м.декември 2022г.
Вещото лице установява, че ****, в качеството си на предходен
собственик на апартамента на ответника, е заплатила дължимите към
Етажната собственост такси „поддръжка“ до 30.06.2022г.
Вещото лице приема, че общият размер на задължението на ответника
към Етажната собственост на неплатените месечни парични вноски за
управление и поддържане общите части на сградата за цялата 2022г., съгласно
описания разход по 6,86 евро/кв.м. в приложението към уточнителната молба
на ищеца- „Разходи за обслужване на Комплекс **** за 2022г. 16.01.2022г., е
189,25 евро, в т.ч.: главница за периода 01.07.2022г.-31.12.2022г., в общ размер
178,61 евро и мораторна лихва за забава върху дължимите суми за месечни
парични вноски за управление и под държане общите части на сградата,
начислена от датата за забава за всяка дължима вноска до 30.05.2023г. в общ
размер 10,64 евро.
Вещото лице изчислява какъв е размера на месечните парични вноски на
6
задълженията свързани с поддръжката на басейна; разходите за охрана;
разходи за озеленяване, торене, косене, поливане, подстригване и
обезпаразитяване; разходи за ремонт на шезлонги и чадъри за 2022г., отразени
в приложената на л.29 на делото таблица за: „Разходи за обслужване на
Комплекс **** за 2022г. 16.01.2022“. Изчисленията са отразени в Таблица
4.Съгласно обобщените данни в Таблица 4, размерът на месечните парични
вноски на задълженията свързани с поддръжката на басейна, разходите за
охрана, разходи за озеленяване, разходи за ремонт на шезлонги и чадъри
за2022г„отразени в приложената на л.29 на делото таблица за: „Разходи за
обслужване на Комплекс **** за 2022г. 16.01.2022“,за апартамент №24, е
26,76евро / Таблица 4, ред 14, колона. Експертизата изчислява какъв е размера
на месечните парични вноски за управление и поддържане общите части на
сградата за 2022г.ако от общата сума, която е изчислена за останалото
}
задължение на ответника към ищеца, се извадят месечните парични вноски на
задълженията свързани с поддръжката на басейна, разходите за охрана,
разходи за озеленяване, разходи за ремонт на шезлонги и чадъри.
Изчисленият са направени в два варианта:
- Вариант 1: Таблица 5./-При разходи общо на година, в размер на
6,86евро на кв.м. От обобщените данни в Таблица 5.1, експертизата
констатира че: ако от общата сума, която е изчислена за останалото
задължение на ответника към ищеца при 6,86 евро на кв.метър, се извадят
месечните парични вноски на задълженията свързани с поддръжката на
басейна, разходите за охрана, разходи за озеленяване, разходи за ремонт на
шезлонги и чадъри, окончателния размер на задължението на ответника към
ищеца е в размер на 19,67 евро/Таблица 5.1, колона 14/, в т.ч.: - остатък за
плащане , в размер на 18,05 евро/Таблица 5.1, колона 10/; - мораторна лихва
върху всяка една неплатена вноска, изчислена от деня следващ датата на
падежа на плащането до датата на подаване на исковата молба- 1.09.2023г., в
размер на 1,62 евро/Таблица 5.1, колона 13/.
- Вариант 2: Таблица 5.2-При разходи общо на година, в размер на 8евро
на кв.м. От обобщените данни в Таблица 5.2, експертизата констатира че: ако
от общата сума, която е изчислена за останалото задължение на ответника към
ищеца при 8 евро на кв.метър, се извадят месечните парични вноски на
задълженията свързани с поддръжката на басейна, разходите за охрана,
7
разходи за озеленяване, разходи за ремонт на шезлонги и чадъри,
окончателния размер на задължението на ответника към ищеца е в размер на
64,70 евро/Таблица 5.2, колона 14/, в т.ч.; - остатък за плащанев размер на
59,28 евро /Таблица 5.2, колона 10/; - мораторна лихва върху всяка една
неплатена вноска, изчислена от деня следващ датата на падежа на плащането
до датата на подаване на исковата молба- 1.09.2023г., в размер на 5,42
евро/Таблица 5.2, колона 13/.
Вещото лице приема, че неплатения остатък от дължимите вноски на
ответника към ЕС за 2022г., съгласно решение на ОС от 20.11.2020г,, а именно
по 8 евро на кв.м. жилищна площ с включени общи части, като се приспаднат
платените от предишния собственик, е в общ размер 219,82 евро, а
мораторната лихва върху всяка една неплатена вноска, изчислена от деня
следващ датата на падежа на плащането до датата на подаване на исковата
молба- 01.09.2023г., е в общ размер 20,33 евро.
В хода на производството по искане на страните бяха събрани гласни
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки
ги с останалите събрани по делото доказателства, както и заключението по
допуснатата ССЕ.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК
в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Съдът приема, че ищецът разполага с активна процесуална легитимация
да представлява в настоящото производство Етажната собственост, доколкото
съгласно взето решение на ОС на собствениците на етажната собственост в
жилищен комплекс ****, находящ се в гр. Варна, к.к. „****“, ул. 1-ва, №82,
проведено на 17.12.2018г. етажната собственост възлага срещу
възнаграждение управлението и поддържането на общите части на сградата в
режим на етажна собственост и прилежащите площи на собственика
„****“АД, ЕИК **** представлявано от **** за срок от 2 години.
Представителната власт на дружеството „****” АД е потвърдена и в Решение
от проведено общо събрание на етажните собственице на 20.11.2020г., както и
8
общото събрание на етажната собственост, проведено на 20.12.2022 г.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличието на валидно решение на ОС на ЕС за
събиране на такса за управление и поддръжка на общите части от всеки
собственик на самостоятелен обект в сградата в определен размер и за
определен период, обстоятелството, че ответникът е собственик на посочения
недвижим имот в процесната сграда, както и размера на дължимите такси за
съответния период. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и др.).
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на апартамент 24 в
жилищната сграда, представляваща етажна собственост.
Не е спорно между страните, че процесната етажна собственост не е
комплекс от затворен тип.
Съгласно взето решение на ОС на собствениците на етажната собственост
в жилищен комплекс ****, находящ се в гр. Варна, к.к. „****“, ул. 1-ва, №82,
проведено на 17.12.2018г., ищцовата етажна собственост възлага срещу
възнаграждение управлението и поддържането на общите части на сградата в
режим на етажна собственост и прилежащите площи на „****“АД, ЕИК ****
представлявано от **** за срок от 2 години, при дължима годишна такса, в
размер на 8 EUR ( осем евро) без ДДС на един квадратен метър обща площ
/включваща площта на апартамента/ студиото и прилежащите им общи части.
Съгласно протокол за проведено общо събрание на 20.11.2020г. на
собствениците на етажната собственост в жилищен комплекс ****, находящ се
в гр. Варна, к.к. „****“, бул. **** **** 1-ви“, № ****, е потвърдено
решението, за управител на етажната собственост, за нови две години да бъде
избран „****“АД, ЕИК **** представлявано от ****. На същото събрание е
решено да не се плаща таксата за поддръжка на имота отделно, а като една
обща сума, съвместно с комуналните разходи всеки месец, разбита на 12
месеца.
Съдът намира за безспорно, че „****“АД разполага с активна
процесуална легитимация за завеждане на настоящия иск против ответника.
Съдът приема за безспорно установено, че всеки от етажните
собственици дължи определената от Общото събрание на етажната
9
собственост сума от по 8 евро на кв.м. без ДДС, доколкото решението не е
отменено и е влязло в законна сила.
Доколкото липсват данни да са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС,
следва да се приеме, че въпросните решения са стабилизирани и подлежат на
изпълнение от всички етажни собственици в комплекса, включително и от
ответника, като възраженията му за тяхната незаконосъобразност и
невалидност са недопустими в настоящото производство по следните
съображения:
Решенията на общото събрание на етажната собственост са особен вид
многостранни правни актове на неперсонифицирана общност от лица,
насочени към постигане на обща цел. Съгласно чл.6, ал.1, т. 8 от ЗУЕС след
влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им, а съобразно чл.11, ал.4 от ЗУЕС – обвързват и новите
собственици, ползватели и обитатели. Тяхната действителност и
законосъобразност е предпоставена от спазване на особените изисквания на
ЗС и ЗУЕС за свикването, състава, представителството, кворума, гласуването
и предметната компетентност на събранието, които дерогират приложението
на общите правила за невалидност на сделките. За разлика от нищожността на
последните, на която може да се позове всеки заинтересован, и то безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на общото събрание на
етажната собственост е уреден в чл.40 от ЗУЕС като съдебен и е ограничен с
преклузивен срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на
решението. От чл.40, ал 1 от ЗУЕС е лимитирана и активната процесуална
легитимация, с каквато разполагат само притежателите на обекти от етажната
собственост. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и императивни норми. Оценката на тежестта на порока – и по-
конкретно кога води до невалидност и кога до незаконосъобразност на
решението, е в прерогативите на съда, сезиран с оспорването му. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните,
нито на незаконосъобразните решения (в този смисъл Решение №
39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.).
Предвид горното съдът приема, че не следва да бъде ревизирана волята
10
на общото събрание, а трябва безкритично да я зачете. Поради това,
независимо дали дължимите вноски за такса за управление и поддръжка на
общите части от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата са
правилно разпределени, не може да ги преизчисли, включително и ползвайки
специалните знания на вещо лице, а следва да основе извода си за величината
им от протоколите от проведени общи събрания, с които са взети решения за
определянето им.
Ответникът е спорил посочените решения на ОС на ЕС като взети в
нарушение на изискванията на ЗУЕС. Следва да се има предвид, че всички
изложени аргументи в отговора на исковата молба за незаконосъобразност на
решенията са относими към процедурата за отмяна на решение на ОС на ЕС
по чл.40 от ЗУЕС. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба срокът да се иска
отмяна на решението е 30- дневен от получаването му, който в настоящия
случай е пропуснат и по отношение на двете относими към спора решения на
ОС на ЕС. Доколкото решенията не са отменени по законоустановената
процедура същите следва да бъдат съобразявани от всички етажни
собственици, независимо дали са приети в нарушение на правилата на ЗУЕС.
В този смисъл следва да се счита, че претендираният от ищеца размер
съответства на приетите решения.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер от
219.82 евро/двеста и деветнадесет евро и 82 евроцента/, представляваща
начислени и неплатени суми за парични вноски за управлението и
поддръжката на общите части на сградата етажна собственост, находяща се в
гр. Варна, ул. “****“ № 82, хотел ****, к.к.“****“ за периода от 01.01.2022 г.
до 31.12.2022 г., определени с Решение на Общото събрание на ЕС, проведено
на 20.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 20,33 евро/двадесет евро и 33 евроцента/
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на
забава за всяка дължима вноска до 30.05.2023 г.
На ищеца се следва и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
11
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с
уважената част от иска. Ищецът е претендирал разноски за исковото
производство, като представя списък по чл.80 ГПК за направени разноски в
размер на 630 лева за платена държавна такса, депозит за ССЕ в размер от
50лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 400лв., които не са оспорени от
ответника. Дължат му се и сторените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№7326/2023г. на ВРС, в общ размер от 425лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ет. 6, ап. 29 дължи на
Етажна собственост в жилищен комплекс **** с административен адрес:
гр.Варна, бул.“****“ № ****, хотел ****, к.к.“****, представлявано от
управителя „****“ АД, ****, следните суми: сумата от 219.82 евро/двеста и
деветнадесет евро и 82 евроцента/, представляваща начислени и неплатени
суми за парични вноски за управлението и поддръжката на общите части на
сградата етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. “****“ № 82, хотел
****, к.к.“****“ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., определени с
Решение на Общото събрание на ЕС, проведено на 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 20,33 евро/двадесет евро и 33 евроцента/ представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на забава за всяка
дължима вноска до 30.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
3351/08.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7326/2023 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11,
ет. 6, ап. 29 да заплати на Етажна собственост в жилищен комплекс **** с
административен адрес: гр.Варна, бул.“****“ № ****, хотел ****, к.к.****Св.
**** ****“, представлявано от управителя „****“ АД, ****, сумата от 1080
лева/хиляда и осемдесет лева/, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 425 лева /четиристотин двадесет и
12
пет лева/, представляваща направени в заповедното производство разноски,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13