№ 53
гр. Ловеч, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20254300900013 по описа за 2025 година
Производство по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 1178/13.02.2025 г.
от М. С. М., ЕГН **********, и А. М. М., ЕГН **********, и двамата от с.Г,
обл. Ловеч, ул. "******" № 5, чрез: адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес:
гр.Ловеч, ул."Т" № 1, GSM: ******* против: „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4, с на основание:
чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ и цена исковете: 400 000 лева -
неимуществени вреди.
Излагат, че на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с. Г, Ловешка област, на
улица ул.“ ****" № 211 при управление марка „Роувър", модел „МГЗР" с рег.
№ ОВ **** ВМ, непълнолетният водач С. Р. М., ЕГН ********** от с. Г, обл.
Ловеч, нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се
движел със 130 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. С. -
б.ж. на с. Г, обл. Ловеч.
По случая срещу С. Р. М. било образувано е наказателно производство
ДП № 99/2024 г. по описа на РУ-Тетевен, приключило с Присъда № 1 от
20.01.2025 г. по НОХД № 522/2024 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с
което е бил признат за виновен.
Подробно описват причинените ми неимуществени вреди.
1
Към момента на злополуката - 04.04.2024 г. лекият автомобил,
управляван от виновния водач, не е имал редовно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите. Предявили са претенция пред
ответника, по която е образувана преписка по щета № 24210074/30.04.2024 г.,
но е отказано плащане.
Молят съда да постанови решение, с което осъди ГФ да заплати на М. С.
М., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата от с. Г, обл.
Ловеч, ул. "******" № 5 сумата от по 200 000 /двеста хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания от смъртта на синът
им М. М. С. - б.ж. на с. Г, обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная - 30.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 38, ал.2 ат ЗАдв. адв. хонорар. Представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба вх. №
1850/12.03.2025 г. от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ БУЛСТАТ: ***** със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „*****" № 2, ет. 4, чрез
юрисконсулт К. Я.. ОспорваТ изцяло исковите претенции - по основание и по
размер, като прекомерно завишени и моля същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В случай, че ищците докажат наличието на твърдените вреди и че
същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се
покрива от Гаранционен фонд, то твърдят, че видът и интензитетът им в
никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност
претендирания от ищеца размер. Считат, че обезщетението трябва да е
достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира
и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено
чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на
ВКСДК, I Търговско отделение).
При условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и ищците в размер на поне
70%. В тази връзка изтъкват, че М. М. С. е пътувал в увреденото МПС без да
постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена
връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда, респ. с настъпването на
2
смъртта на пострадалото лице - нарушение на чл.137а от ЗДвП. М. М. С. се е
съгласил да пътува при водач за когото е знаел, че е неправоспособен и с
когото са се познавали, видно от мотивите на Присъда № 1/20.01.2025 по
НОХД № 522/2024 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч. Посочва още, че
ищците като родители са допринесли с бездействието си за вредоносния
резултат.
Оспорват по основание искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, предвид акцесорния й характер. При условията на
евентуалност считат, че началният момент на законната лихва е 15.07.2024 г. -
датата на постановения от ГФ отказ, а в случай на евентуалност от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 13.02.2025 г.
Молят да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на
Гаранционен фонд всички сторени в хода на производството разноски вкл. и
не само юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 540.00 лева. В случай, че претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение надвишава размера от 540 лв., молят същото да
бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено при съобразяване на
практиката на ВКС - Определение №1016/06.03.2024 по ч.гр.д. № 4123/2024 г.
по описа на ВКС, ГК, IV ГО.
Молят на основание чл. 219, ал.1 от ГПК съда да конституира в
качеството на трето лице -помагач на страната на Гаранционен фонд по
настоящото дело: Р. С. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. Г, ул.
****** № 8, настоящ адрес: гр. Е, ул. ***** № 13, и М. М. М., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Г, ул. ****** № 8, - родители на
посочения за виновен от страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП
-С. Р. М., ЕГН: **********, непълнолетен към датата на настъпване на
процесното ПТП. Излагат, че Гаранционен фонд има интерес от привличането
на прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП като
подпомагаща страна, предвид обвързване от доказателствената сила на
мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде
постановено. Съгласно чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането след
изплащане на обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му и има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.
3
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителите носят солидарна, безвиновна
отговорност за вредите, причинени от непълнолетен към датата на ПТП водач.
Изразяват становище по доказателствените на ищците и правят такива
от своя страна.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която с оглед направеното признание за наличието на предявена претенция от
името на ищците към ответника, влязла в законна сила присъда, не се оспорва
механизма на настъпване на ПТП и вината, както и липсата на валидно
застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователната
компания, считат, че тези обстоятелства следва да се отделят, като безспорни
по делото.
Във връзка с направеното оспорване на претенцията за неимуществени
вреди и установяване техният размер, поддържат искането си от исковата
молба за назначаване на СПЕ, както и направените доказателствени искания,
представят писмени доказателства. Оспорват възраженията на ответника за
прекомерност на претендираното обезщетение и наличието на съпричиняване.
Позовават се на съдебна практика по сходни казуси.
Не отричат обстоятелството, че М. М. С. - б.ж. на с. Г, обл. Ловеч се е
возил в процесния лек автомобил, управляван от неправоспособен и
непълнолетен водач. Но твърдят, че М. С. е искал да слезе от колата и е
умолявал водача да намали скоростта, непосредствено преди злополуката.
Оспорват твърденията, че ответника не дължи лихви за забава, като
излагат подробни съображения.
С оглед на горното поддържат исковете си така, както са предявени. По
отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнагаждение над сумата от 540 лева, считат същото за противоречащо със
закона и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК. По отношение
искането на ответника на основание чл. 219 от ГПК не
възразяват срещу същото. Не възразяват да бъдат исканията на ответника, с
изключение на искането за разпит на деликвента С. Р. М., с оглед на
обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на спора и наличието
на обратен иск към родителите му за причинените от него вреди.
Подаден е допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържа
4
оспорването си относно исковите претенции - по основание и по размер, като
прекомерно завишени и моля същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Поддържат всички направени възражения и доказателствени
искания.
Съдът е сезиран и с обратен иск от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4 срещу Р. С. М.,
ЕГН ********** с постоянен адрес с. Г, ул. ****** № 8, настоящ адрес гр. Е,
ул. ***** № 13 и М. М. М., ЕГН: ********** и с постоянен и настоящ адрес:
с. Г, ул. ****** № 8 с цена на иска 26 000.00 лева, частичен иск от 400 000.00
лева, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, за лихвите и деловодни разноски, за които Гаранционен фонд е
осъден да заплати, както и направените деловодни разноски, включително
държавна такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лева.
С определение № 94/ 09.06.2025 година на основание чл. 219, ал.3 от
ГПК предявеният обратен иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. Д. Н. от АК –
Ловеч поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, излага съображения
за основателността на исковата претенция. Изтъква, че се установява по
безспорен начин наличието на обезопасителен колан, като не оспорва
знанието на пострадалия, че виновният водач е без свидетелство за
правоуправление, но счита, че процента на съпричиняване не би следвало да е
по-голям от 10 пункта. Представя писмена защита.
За Гаранционен фонд се явява адв. Александрова, която оспорва
исковата претенция както по основание така и по размер. Моли за срок за
писмени бележки. Представя в срок писмена защита.
Третите лица-помагачи на страната на ответника ГФ, се явяват лично и с
адв. С. П., АК – С, оспорват иска по размер, като счита, че по делото са
събрани безспорни доказателства за знанието на родителите на пострадалия,
че синът им се вози при С. често, както и че той не е имал свидетелство за
правоуправление, тъй като е бил непълнолетен. Претендира разноски. Развива
съображенията си в писмено становище.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
5
в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
С присъда № 1/ 20.01.2025 година по НОХД № 522/ 2024 година по
описана ОС-ЛовечС. Р. М., роден на 19.04.2006 година в Тетевен, живущ в с. Г,
област Ловеч, ул. „******” № 8, ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с. Г, Ловешка област, на улица „****“,
пред административен адрес № 211, като непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките
си, при управление на МПС – лек автомобил „Ровър“, модел МГЗР, с peг. № O
B **** ВМ, собственост на майка му М. М. М., нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране на скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности в
км/ч за категория „В“ в населено място – 50 км/ч, като се движел със 130 км/ч,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. М. С. от с. Г,
като деянието е извършено без да има необходимата правоспособност, когато
такава се изисква по закон - чл. 5 от ЗДвП и превишената скорост в населено
място е с повече от 50 км/ч, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.
7-мо и 8-мо, б. „б“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1 от НК, е осъден на 3 (три) години
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК така
определеното наказание от „лишаване от свобода“ е намалено с 1/3, като
подсъдимият С. Р. М., следва да изтърпи наказание от 2 (две) години
„лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от
НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Не се спори от страните по делото, че лек автомобил - марка „Ровър“,
модел МГЗР, с peг. № O B **** ВМ, собственост на М. М. М. към датата на
ПТП-то не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 33/ 16.04.2024
година от Кметство с. Г, Община Тетевен, Област Ловеч, от което се
установява, че ищците са съответно майка и баща на пострадалия М. М. С..
По повод отправена претенция № 24210074/ 30.04.2024 година за
неимуществени вреди, ищците са уведомени, че с решение от 15.07.2024
година на УС на Гаранционния фон е отказано изплащането на обезщетение
6
по претенцията им.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите С. Р. М. А. Н. Н., И. С. С., Р. Момчилова Г, Михаела Н.а Ивова, О.
М. М., Р. С. М. и М. Р. М..
Свидетелят И. С., служител в РУ – Тетевен, си спомня, че като отишли
на място колата била самокатастрофирала в двора на една къща. Имало тежко
пострадало момче, което екипът на Спешна помощ се опитвали да извадят от
колата. Не си спомня дали бил с колан, но били отворили задната лява врата,
поради което си мисли, че е бил на задната седалка. Пострадалият бил
транспортиран в болницата в Тетевен, но починал.
Св. С. М. е участник в ПТП-то (управлявала е катастрофиралия лек
автомобил), в което загинал синът на ищците. Посочва, че били в центъра на
с.Г, решили да закарат някакво момиче до с. Глогово. До Глогово карал
пострадалият М., а след това се разменили. Твърди, че пред него изскочило
нещо като куче. За да го избегне набил спирачки, колата тръгнала наляво, той
завил надясно и те се обърнала. Това станало в с. Гардежница. С М. били
приятели от малки. Първо се возили с колата на М., а после взел, без да пита
родителите си, ключовете за тяхната кола. Признава, че нямали СПУМПС. По
време на инцидента М. седял на предната седалка до него и нямал колан.
Твърди, че докато се возели в колата не му е казвал да намали или да е искал
да слезе. Посочва, че и друг път са управлявали и двамата без СУМПС, като
родителите им знаели за това. Случвало се е да ги изпращат с колата да за
цигари, за продукти. Неговите родители му правили забележка, но на М. – не.
Твърди, че е виждал родителите на М. след инцидента да излизат по
заведения, но не помни дата и час, както и че вече ходят на работа, но не знае
колко време след катастрофата са почнали.
От показанията на св. Андриан Н., който се е возил в катастрофиралия
автомобил, се установява, че със С. и М. са приятели. Вечерта преди
инцидента се возели, впоследствие тръгнали за с. Голгово. Шофирал М. в
центъра на селото се разменили, като свидетелят седнал отзад в автомобила, а
М. отпред на седалката до шофьора. И тримата били непълнолетни и знаели,
че нямат СПУМПС и преди това се возели. Твърди, че родителите им знаели,
че управляват неправоспособни, но не им правели забележка. От тях никой
нямал колан, М. не е правил забележка за скоростта и да е искал да спира.
7
Твърди, че майката и бащата на М. след инцидента ги е виждал, че ходят на
работа, както и балове, на ходили на море. Държали се нормално, но не знае
как го преживяват.
По делото е разпитана св. Р. Г, майка на св. А. Н., която посочва, че
тримата били приятели и карали без книжка както скутери така и автомобили,
за което родителите знаели, както и че се возят взаимно. Понякога взимали
ключовете без да знанието на родителите си. Децата също се познавали от
деца и знаяли, че нямат книжки. Сочи, че след катастрофата с родителите на
М. се засичали по мероприятия по балове, общували нормално с другите хора.
Не ги е виждала да ходят на море. В този смисъл са и показанията на св. М.И..
От показанията на св. О. М., работодател на ищеца, и Р. М., племенница
на ищеца, както и св. М. М., приятелка на М., се установява, че семейството
било много добро и сплотено, за ищците то било на първо място. Преживяли
много тежко смъртта на сина си, състоянието на майката било много тежко,
единствено ги крепял фактът, че имали още едно дете за което да се грижат.
Всички знаели, че децата карат без книжки. Св. М. посочва, че карали с
несъобразена скорост в селото, правила им забележки. Едва година след
инцидента ищицте ходили на бал, отишли да уважат кмета, но не са танцували
и още не го правят.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза се
установява, че ПТП -то на 04.04.2024 при което загива синът му М. С. се е
отразило изключително негативно на ищеца М. С. М., като е довело до F43.1
Разстройство в адаптацията. Протрахирана депресивна реакция. Това
представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени промени. Протрахираната
депресивна реакция трае до две години и се изразява клинично с различна по
тежест депресивна симптоматика. Разстройството към момента на прегледа
все още не е отзвучало.
Ищецът е с изявена депресивна симптоматика /промени в съня, апетита,
мотивацията. Досегашното провеждане на лечение с билкови препарати и
психотерапия от психолог не е достатъчно. Има нужда от провеждане на
лечение - преди всичко медикаментозно специалист психиатър. При М. би
могло чрез процеса асимилация да се опита да преодолее травмата /заедно с
8
помощта цялото семейство да интегрира травмата/. Установяват се и
нарушения на социалното функциониране - налице е социална изолация,
затруднено общуване с околните и нежелание за общуване с хора, трудно
справяне и функциониране на работното място, влошени отношения в
собственото семейство, което е довело и до фактическата раздяла със
съпругата му след ПТП.
По отношение на ищцата А. М. М. смъртта на сина при настъпилото на
04.04.2024 ПТП се е отразила изключително негативно, като е довело до
F43.1 Посттравматично стресово разстройство. Депресивен синдром. Това
състояние е в причинно-следствена връзка с ПТП –то, при което загива сина
на М..
А. М. към момента на освидетелстването е с диагноза F43.1 F43.22 с
изразено Посттравматично стресово разстройство. Депресивен синдром.
Налице е клинично изявено разстройство. Депресивният синдром е изявен -
със соматични, когнитивни и поведенчески симптоми. Нуждае се от
медикаментозна терапия.
Към момента на прегледа състоянието на А. М. М. е с изразена
клинична симптоматика тежък депресивен епизод. Тя има изразени
нарушения в социалното функциониране - трудно се справя с работата поради
симтомите на ПТСР и депресията. Водещи при нея са когнитивните симптоми
на депресията, които в комбинация с нарушената концентрация, ниска
подтикова активност, и изразени физически симптоми, симптоми на
депресията, липса на енергия, трайно затрудняват социалната й адаптация и
функциониране. М. се нуждае от активно медикаментозно лечение за
преодоляване на тежкото депресивното състояние с включване на правилна
медикаментозна терапия състоянието ще бъде повлияно и постепенно би
могло да се очаква възстановяване, Тя няма психологични ресурси за справяне
с психотравмата, както е обяснено в експертизата. За да преодолее напълно
ПТСР е необходимо да е отзвучала депресивната реакция и тогава да започне
системна работа с психотерапевт по когнитивно -поведенческа психотерапия.
В съдебно заседание посочва, че при М. не се налага медикаментозно
лечение, като се очаква някакво възстановяване, което няма да е пълноценно и
за двамата родители, тъй като загубата е прекалено тежка и следва да се
постигне адаптация. При А. състоянието било много жежко и се налагало да
9
приема много сериозни антидепресанти за дълъг период от време. Нещо което
задържа майката е че другото дете е живо и трябва да се грижи за него.
От заключението на комплексната съдебно АТМЕ се установява, че с
оглед механизма на ПТП, характера и степента на увреждане са налице данни
за свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на
загиналия М. С.. Загиналият няма установени травматични увреждания от
ПТП, които категорично да сочат, че са получени в резултат на употребата на
обезопасителен колан. В случая в Протокол за оглед на ПТП от 04.04.2024 г. е
отбелязано, че те стоят прибрани до страничните колони и се движат
свободно, т. е. не са блокирали. Няма описана кръв върху тях.
Пострадалият С., като пътник на предна дясна седалка е понесъл
множество неблагоприятни удари, които са довели до травмите и съответно
леталния изход. Обезопасителен колан пак не би го спасил, защото имаме
много силен тилен удар в железобетонния стълб, при който коланът не може
да осигури почти никаква безопасност на пътника.
При този удар той е получил счупване на костите на черепа- основата на
същия, като линията на счупване започва от задната тилна черепна ямка,
преминава през дясната, отклонява се през турското седло и завършва сляпо в
лявата средна.
Предпазните колани осигуряват намаляване на травмите от ползващите
ги от 20 % до 50 %. Те са предназначени да задържат телата на пътниците към
седалките при удар; рязко спиране и др., като предпазват главите им от
съприкосновение с колони, предно стъкло, волан, както и от излитане през
предно стъкло, изпадане през отворени врати и т. н. Те задържат и водача за да
не удари с гърди волана, което често е смъртоносно. Предпазват органите на
ползвателите намиращи се в гръдната и коремна кухини. Най-ефективни са
при челен удар със скорост на движение до 50 км/ч в неподвижно
препятствие. В конкретния случай е установена висока скорост - 130 км/ч
Коланите могат да допуснат отклонение на пътник до 10-15 см, при
челен удар, когато рамото му е добре обхванато.
При удари, водещи до диагонално проявление на ударните импулси е
възможно освобождаване на рамото от колана и движението на горната част
на тялото и главата да е по-голямо - 20-25 см, като се разчита на задържането
му към седалката на частта от колана, която преминава през кръста.
10
Всичко това е валидно при липса на сериозни деформации на купето в
местата на захващане на коланите - странични колони, праг/под.
От данните по делото и отговора на предходния въпрос е логично да се
направи извод, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан.
Тялото на пострадалия е контактувало при множеството удари, ротации
и „скокове" на а-ла със следните детайли от вътрешността на пътническия
салон, както и с земята: предно обзорно стъкло – глава, предна дясна колона и
рамка пр. д. врата - глава, ключица, рамо; - удар в задната част на рамката на
пр. дясна врата и в средна дясна колона на дясна тилна област при завъртането
на а-ла около надлъжната ос надясно и удар на задна част в железобетонния
стълб. Тогава тялото на пострадалия е било „пропаднало'' надясно и при удара
отзад главата се е ударила в тях, като са счупени кости в основата й, като
линията на счупване започва от задната тилна черепна ямка, преминава през
дясната черепна ямка, отклонява се през турското седло и завършва сляпо в
лявата средна черепна ямка; удар в земята през счупеното стъкло на предна
дясна врата -пострадали са челна област на главата, както и в областта на
двата клепача на лявото око, повърхностни охлузвания с мораво червеникав
цвят на обща площ 14/12 см., дясна страна лице, нос и устни - зацапани с кръв
и кафеникава материя (кал и трева). Това става при контакта на а-ла в зоната
на дясна предна врата със земята, като е осъществен контакт на главата на
пострадалия с нея, като са получени наранявания по лице, дясна мишница.
Слезката е с повърхностни разкъсвания. Черният дроб също е с
повърхностни разкъсвания. Тяхното получаване е при комбинацията от удари
на а-ла с инерционни сили насочени - напред, надолу/гравитачно/ при
преобръщането на а-ла и назад, при удара му със задна част в железобетонния
стълб.
При поставен обезопасителен колан в конкретния случай возещият се на
предна дясна седалка М. С. щеше да получи травми на: дясна ключица и рамо,
както и дясна страна на главата - „в дясна мозъчна химисфера се наМ. огнище
на мозъчна контузия с морав цвят на площ 4-5 см, в диаметър ...костите на
черепната основа са счупени..." . Това щеше да се случи при тилния удар на а-
ла в железобетонния стълб и падането му след това на дясна страна.
Можеха да се избегнат рани по лицето, челно, от удар в предното
обзорно стъкло, и по колената от удар в долната част на арматурното табло.
11
Процесният лек автомобил „Ровър" е снабден с триточкови инерционни
самозатягащи се колани на 4 от местата за пътници -отпред/водач и пътник/,
отзад от двете страни /до вратите/, като отзад в средата коланът е двуточков.
В автомобила са монтирани и два еърбега пред водача и пред пътника на
пр. дясна седалка, като последният е бил задействан след претърпяното ПТП.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу Гаранционния
фонд по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД,
за присъждане на обезщетения на М. С. М., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН
********** и двамата от с. Г, обл. Ловеч, ул. "******" № 5, в размер на сумата
от по 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях
болки и страдания от смъртта на синът им М. М. С. - б.ж. на с. Г, обл. Ловеч,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 30.04.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 38, ал.2 ат ЗАдв. адв.
хонорар.
По делото не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на
обезщетение.
За ангажирането на отговорността на ответника Гаранционен фонд
следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността
на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да
отговаря за причинените от прекия делинквент вреди.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45,
ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта,
които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД се установяват от влязла в сила присъда № 1/ 20.01.2025 година по НОХД
№ 522/ 2024 година по описана ОС-Ловеч, с която С. Р. М., е признат за
виновен в това, че на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с. Г, Ловешка област, на
улица „****“, пред административен адрес № 211, като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи
12
постъпките си, при управление на МПС – лек автомобил „Ровър“, модел
МГЗР, с peг. № O B **** ВМ, собственост на майка му М. М. М., нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране на
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните
стойности в км/ч за категория „В“ в населено място – 50 км/ч, като се движел
със 130 км/ч, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М.
М. С. от с. Г, като деянието е извършено без да има необходимата
правоспособност, когато такава се изисква по закон - чл. 5 от ЗДвП и
превишената скорост в населено място е с повече от 50 км/ч.
Присъдата е влязла в сила на 05.02.2025 година.
Предвид липсата на валидна застраховка на автомобила, с който е
причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на водача, са
налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния
фонд. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия - непоставяне на обезопасителен колан и качването му в
автомобила, въпреки, че е знаел, че водачът е неправоспособен.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на
настъпилото ПТП, като вина за същото има водачът на лекия автомобил С. Р.
М., който е карал с превишена скорост, бил е неправоспособен, и е
самокатастрофирал. Вследствие на удара синът на ищците, който се е возил на
предна дясна седалка, е получил телесни увреждания – черепно-мозъчна
травма – счупване на костите на черепа- основата на същия, като линията на
счупване започва от задната тилна черепна ямка, преминава през дясната,
отклонява се през турското седло и завършва сляпо в лявата средна черепна
ямка; пострадали са челна област на главата, както и в областта на двата
клепача на лявото око, повърхностни охлузвания с мораво червеникав цвят на
обща площ 14/12 см., дясна страна лице, нос и устни - зацапани с кръв и
кафеникава материя (кал и трева); наранявания по лице, дясна мишница;
повърхностни разкъсвания на слезката и черният дроб.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от
заключението на назначената по делото КСАТМЕ, както и от събраните гласни
доказателства. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират
с механизма на настъпване на ПТП.
По отношение на предпазния колан експертът е посочил, че същият
13
осъществява функцията си при скорост до около 50 км/ч, а в конкретния
случай скоростта е била много по-голяма. Ударът е бил тилен и при поставен
предпазен колан изходът е щял да бъде фатален, като е възможно да получи
тези травми, при този вид удар и с тази скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
конкретния случай ищците М. С. М. и А. М. М. са предявили претенция за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева
или общо 400 000 лева.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от
заключението на назначената по делото КАТМЕ, както и от събраните гласни
доказателства. От заключението на експерта се установява, че на М. М. С. са
причинени: счупване на костите на черепа - основата на същия, като линията
на счупване започва от задната тилна черепна ямка, преминава през дясната,
отклонява се през турското седло и завършва сляпо в лявата средна черепна,
увреждания несъвместими с живота. Посочва, че смъртта се намира в
причинно-следствена връзка с инцидента.
Съгласно ТР№ 1/2016 година от 21.06.2018 година, постановено по т.д.
№1/ 2016 година на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че това са лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко
и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, родители,
съпруг, вкл. и фактическият, както и от братята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен, както и всяко друго лице,
при условие, че е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е
изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи
14
„изключителни” по интензитета си болки и страдания.
От мотивите на тълкувателното решение, може да се изведат следните
елементи за оценка на критерия „изключителни” - само тези отношения, при
които смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната връзка.
В конкретния случай М. С. М. и А. М. М. са родители на загиналия М.
М. С., поради което несъмнено са от кръга на лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, като материално легитимирани да получат
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинена в настоящия
казус от смъртта на своя син.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази
относимите обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
взаимоотношенията между син и баща, респ. майката, тяхната близост,
естеството и интензивността на претърпените морални болки и страдания,
периода на пълното възстановяване, обществено-икономическите условия и
към момента на настъпване на увреждането и др.
От данните по делото безспорно се установява, че вследствие на
претърпяното на 04.04.2024 година пътно-транспортно произшествие ищците
са загубили сина си. От събраните гласни доказателства е видно, че те са
имали близки отношения на взаимна привързаност и уважение, семейството
било на първо място. Внезапната и преждевременна загуба на сина, който бил
в на 17 години, както и начина по който се е случило, е довела до тъга по
загуба на обичан човек, която загуба няма да бъде преодоляна през целия им
живот, негативни емоционални преживявания. Бащата приемал успокоителни
на билкова основа, посещавал психотерапевт. При майката положението било
по-тежко, наложило се да потърси специализирана лекарска помощ, да приема
тежки антидепресанти, за да преодолее мъката и негативните мисли, да
посещава психотерапевт. Вземала е болнични, влошено било социалното й
адаптиране. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че М. С. М. страда от Протрахирана депресивна реакция, която
отшумява в рамките на около две години, но тъй като загубата е много тежка,
15
за да има пълноценно възстановяване, се очаква да се постигне адаптация.
Майката А. М. М. страда от Посттравматично стресово разстройство.
Депресивен синдром. Това състояние е в причинно-следствена връзка с ПТП –
то, при което загива сина на М.. Тя е на сериозна антидепресивна терапия,
като се налага да бъде за дълъг период от време, за да може доколкото е
възможно при такава травма. Според експерта ищците не са успели да
превъзмогнат травмата от загубата на сина си, но фактът, че имат още едно
дете, което също загубата оказва влияние, ги мотивира за продължат.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищците неимуществени вреди е обезщетение в
размер на по 200 000 лева.
Неоснователни са наведените твърдения, че след смъртта на сина си
ищците са излизали по заведения и не са приемали толкова тежко инцидента.
В този смисъл са оформени две групи свидетели, в зависимост с близките
отношения с една от страните, но с оглед заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, съдът приема, че тези твърдения са недоказани.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за
присъждане на законна лихва, претендирана от датата на предявяване на
претенцията до ответното дружество.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния
резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан и качването му в автомобила, въпреки, че е знаел, че водачът е
неправоспособен.
Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е
увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.
От събраните по делото доказателства, показанията на свидетелите се
установява, че пострадалият е бил без обезопасителен колан, което се
потвърждава и от заключението по КСАТМЕ. Не се спори, че виновният водач
и загиналият при ПТП-то са били приятели от детските си години, поради
което пострадалият е знаел, че е водачът на МПС-то е неправоспособен. От
друга страна настоящата инстанция съобразява и становището на двамата
експерти, че предпазния колан запазва изцяло функцията си при скорост около
16
50 км/ч и при челен удар. В случая скоростта е била значително по-висока и
ударът е тилен и наличието на обезопасителен колан, не би предотвратил
леталния изход.
При тези съображения настоящата инстанция счита, че е налице
съпричиняване, което съдът приема, че е в размер на 20% , поради което с
този процент следва да бъде намалено определеното обезщетение от 200 000
лева, като се присъди обезщетение в размер на по 160 000 лева на двамата
ищци.
Съдът е сезиран и с обратен иск от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4 срещу Р. С. М.,
ЕГН ********** с постоянен адрес с. Г, ул. ****** № 8, настоящ адрес гр. Е,
ул. ***** № 13 и М. М. М., ЕГН: ********** и с постоянен и настоящ адрес:
с. Г, ул. ****** № 8 с цена на иска 26 000.00 лева, частичен иск от 400 000.00
лева, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, за лихвите и деловодни разноски, за които Гаранционен фонд е
осъден да заплати, както и направените деловодни разноски, включително
държавна такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лева.
Тъй като по време на извършване на деянието виновният водач е бил
непълнолетен, при действието на основание чл. 48 от ЗЗД се ангажира и
отговорността на неговите родители – ответници по обратния иск в
настоящото производство, обусловена от противоправното им поведение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и упражняват
контрол върху непълнолетния си син.
Обратният иск на ответника винаги е предявен като евентуален и
разглеждането му е поставено в зависимост от положителното произнасяне на
съда по спора във връзка с предявения първоначален иск. В конкретния
случай, предвид на това, че първоначалния иск предявен от М. С. М., ЕГН
********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата от с. Г, обл. Ловеч, ул.
"******" № 5,против ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и
адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4, съдът приема за основателен,
в настоящото производство се дължи произнасяне и по предявения от
ответника срещу третите лица Р. С. М. и М. М. М., обратен иск за присъждане
на сумата от 26 000 лева, като частичен от сумата от 400 000 лева.
17
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Предвид изложеното съдът, счита, че предявеният регресен иск,
предявен като обратен, следва да бъде уважен. Съдът като съобрази, че
правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увреденото лице - ищец по първоначалния иск, Р. С.
М. и М. М. М. - ответници по обратния иск, следва да бъдат осъдени да
солидарно да заплатят сумата от 26 000 лева на ГФ, след като той изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск, ведно със
законната лихва от 30.04.2024 година до датата на плащането на сумата по
първоначалния иск, както и лихвата върху присъдената главница от 26 000
лева, от датата на плащането на присъденото по първоначалния иск
обезщетение.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч 12 800 лева
държавна такса върху размера на уважената сума, както и 560 лева по
съразмерност за съдебно-психиатричната експертиза
Възнаграждението на адв. Д. Д. Н., АК – Ловеч, следва да се определи
съгласно. Видно от данните по делото производството е образувано по искова
молба 13.02.2025 година към нея е приложено и адв. пълномощно с
отбелязване, че представителството е по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Безспорно по делото е подадена искова молба, допълнителна искова молба и е
проведено две открити съдебни заседания, на което процесуалният
представител на ищеца се е явил. При съобразяване направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника в
отговора на исковата молба и решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-
438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените разМ. по наредбата с чл.
101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези разМ. подлежат на преценка от
съответния съд. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна
сложност, процесуалния представител е изготвил исковата молба,
допълнителна искова молба, делото е протекло в две съдебни заседания, в
което се е явил, както и при отчитане обема на извършената работа, зачитайки
18
принципа за достойно заплащане на труда съдът счита, че минималният
размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и
непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 2 300 лева.
Разноски в производството е направил и ответника в размер на 950 лева
за експертиза и депозит за свидетел, поради което ищците следва да заплатят
на ответника с оглед частичното уважаване на претенцията му разноски в
размер на 190 лева. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество на основание чл. 78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лева. По отношение на внесените суми за възнаграждения на
свидетели в размер на общо 90 лева, не следва да бъдат присъдени, тъй като
от свидетелите не е претендирано заплащане и същите не са изплатени, а се
намират по депозитната сметка на ОС - Ловеч.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ", БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4, на основание чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М. С. М.,
ЕГН ********** от с. Г, обл. Ловеч, ул. "******" № 5, съдебен адрес: адв. Д.
Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Т" № 1, сумата от 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на сина му М. М. С., ЕГН
**********, в резултат на ПТП, станало на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с.
Г, Ловешка област, на улица ул.“ ****" № 211, при което непълнолетният
водач С. Р. М., ЕГН ********** от с. Г, обл. Ловеч при управление марка
„Роувър", модел „МГЗР" с рег. № ОВ **** ВМ, нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел със 130 км/ч при разрешена
в населено място 59 км/ч, без да има необходимата правоспособност - чл. 5 от
ЗДвП, ведно със законните лихви от 30.04.2024 година – датата на предявяване
на претенцията пред ГФ, до окончателното изплащане, като искът за сумата от
40 000 лева до претендираната сумата 200 000 лева, като неоснователен и
недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *****, със седалище и
19
адрес на управление: гр.С, ул. „*****" № 2, ет. 4, на основание чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на А. М. М.,
ЕГН **********, от с. Г, обл. Ловеч, ул. "******" № 5, съдебен адрес: адв. Д.
Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Т" № 1, сумата от 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на сина й М. М. С., ЕГН
**********, в резултат на ПТП, станало на 04.04.2024 г., около 03:40 часа в с.
Г, Ловешка област, на улица ул.“ ****" № 211, при което непълнолетният
водач С. Р. М., ЕГН ********** от с. Г, обл. Ловеч при управление марка
„Роувър", модел „МГЗР" с рег. № ОВ **** ВМ, нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел със 130 км/ч при разрешена
в населено място 59 км/ч, без да има необходимата правоспособност - чл. 5 от
ЗДвП, ведно със законните лихви от 30.04.2024 година – датата на предявяване
на претенцията пред ГФ, до окончателното изплащане, като искът за сумата от
40 000 лева до претендираната сумата 200 000 лева, като неоснователен и
недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *****, с горните данни,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на по сметка на Окръжен съд
Ловеч, държавна такса в размер на 12 800 (дванадесет хиляди и осемстотин)
лева върху размера на уважената сума, както и 560 (петстотин и шестдесет)
лева по съразмерност за съдебно-психиатричната експертиза.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *****, с горните данни,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със
съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Т" № 1, адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, в размер на 2 300 (две хиляди триста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 от ГПК М. С. М., ЕГН
********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата от с. Г, обл. Ловеч, ул.
"******" № 5, да заплатят на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *****, с
горните данни, 190 (сто и деветседес) лева, разноски по делото, съобразно
отхвърлената част и 540 (петстотин и четиридесет) лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Г, ул. ******
№ 8, настоящ адрес гр. Е, ул. ***** № 13, и М. М. М., ЕГН: ********** и с
постоянен и настоящ адрес: с. Г, ул. ****** № 8, по предявен по реда на чл.
20
219, ал. 3 ГПК обратен иск с правно основание чл. 558, ал.7 от Кодекса за
застраховането, да заплатят солидарно на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД",
БУЛСТАТ *****, сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева,
представляваща част от регресно вземане, като частичен от 400 000 лева, след
изплащане на присъденото обезщетение към пострадалите лица М. С. М., ЕГН
********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата от с. Г, обл. Ловеч, ул.
"******" № 5, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта М. М. С., ЕГН **********, в резултат на ПТП, станало на
04.04.2024 г., ведно със законната лихва от 30.04.2024 година до датата на
плащането на сумата по първоначалния иск, както и лихвата върху
присъдената главница от 26 000 лева, от датата на изплащане на
обезщетението от страна на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *****.
Решението е постановено при участието на Р. С. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес с. Г, ул. ****** № 8, настоящ адрес гр. Е, ул. ***** № 13 и М.
М. М., ЕГН: ********** и с постоянен и настоящ адрес: с. Г, ул. ****** № 8,
трети лица помагачи на страната на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ
*****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
21