РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е №1648/24.9.2020г.
гр. Пловдив, 24 .09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 172 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ц.О.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.В.,***,
против Решение № 2153-15-331 от 19.12.2019г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-417 от 27.11.2019г. против
Разпореждане № 151-00-3854-8 от 30.09.2019г. на за ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е разпоредено Б. да възстанови недобросъвестно получените суми
за парично обезщетение за безработица, от които главница в размер на 6 908,97лв.
за периода от 18.05.2018г. до 30.09.2018г. и лихва в размер на 751,48лв.,
изчислена към 01.10.2019г.
В жалбата се
твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
издадено при недоказаност и необоснованост на мотивите, при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Според
жалбоподателя, не е налице недобросъвестност, изразяваща се в нарушение на
осигурителното законодателство на държавите – членки на ЕС България и Испания.
Според него, констатациите на пенсионния орган се основават на документ
„доклад“, чиито констатации не са окончателно възприети от компетентните органи
в Кралство Испания. Не е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят не е
имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР
на КСО, съответно чл. 1, б. „в“ от регламент /ЕО/ № 883/2004г., за да бъде
възобновено производството по негово заявление за отпускане на обезщетение за
безработица и в последствие да бъде издадено оспореното разпореждане, с което е
разпоредено лицето да възстанови изплатеното му обезщетение за безработица.
В съдебно
заседание жалбоподателя се представлява от адв. В., който моли съда да отмени
оспореното решение като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. С. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в
представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Производството
пред компетентния административния орган е започнало с подадено заявление вх. №
151-003854-1/28.05.2018г., подадено от Б., с което е поискал да му бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Към заявлението
са представени документи, включително такива от Кралство Испания за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава – членка на ЕС Кралство Испания със СЕД U002, в което декларира, че
правоотношението със „SERV.AGRICOLAS L., SLU /„Селскостопански услуги Л.“/, е прекратено,
считано от 18.05.2018г.
С
разпореждане № 151-00-3854-1 от 31.05.2018г. на основание разпоредбата на чл.
54г, ал. 4 от КСО производството е спряно, като заявлението и приложените към
него документи са изпратени в дирекция „ЕРМД“ – НОИ – гр. София за
удостоверяване на осигурителни периоди и доход от Испания. След постъпване на
документи от дирекция „ЕРМД“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив, по-конкретно структуриран електронен документ U002 и структуриран електронен документ U004, издадени от компетентната институция на Кралство
Испания, с който се удостоверява период на осигурена заетост по
законодателството на Испания за времето от 03.05.2018г. до 17.05.2018г.
включително, основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на
договора и осигурителен доход за периода на осигурената заетост – 787, 84 евро. Производството е възобновено и с разпореждане № 151-00-3854-3 от
25.07.2018г. на Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от
18.05.2018г. до 17.11.2018г. в размер на 74,29лв. дневно.
Във
връзка с публикация в електронна медия „24 часа“ от 06.11.2018г., свързана със
завишения брой на изплащане на парични обезщетения за безработица на лица от
гр. Неделино, отпускани при прилагане правилата на Регламент ЕО №883/2004г., е поискано
извършване на проверка от във връзка с осъществявана трудова дейност от лицето
на територията на Кралство Испания. С разпореждане № 151-00-3854-4 от
12.11.2018г. е спряно производството по изплащане на парично обезщетение на
жалбоподателя за извършване на проверка от контролен орган на НОИ относно
действителността на упражняваната от лицето трудова дейност. От страна на сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – гр. Пловдив е извършена
проверка относно извършени задгранични пътувания и е установено, че Б. е
напуснал територията на РБ на 29.04.2018г. през ГКПП Аерогара София и е влязъл
на територията на страната на 02.05.2018г., отново през същото ГКПП, т.е. няма
регистрирани влизания и излизания от страната за периода на трудовата заетост в
Испания.
Така
постановеното разпореждане от 12.11.2018г. е връчено надлежно на адресата му на
22.11.2018г., не е оспорено от жалбоподателя в предвидения от закона срок и е
влязло в сила на 7.12.2018г.
Изпратено
е искане от 05.02.2019г. до ИА “Главна инспекция по труда“ /ГИТ/ за извършване
на проверка, свързана с режима на командироване на територията на РБ съгласно
чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета на основание
чл. 121а, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, с цел установяване истинността на удостоверителни периоди
на заетост на лица с подадени заявления за отпускане на ПОБ във връзка с извършване
на трудова дейност в Кралство Испания. Същевременно е поискано от дирекция
„ЕРМД“ при НОИ – гр. София извършване на повторна проверка за осъществяваната
трудова дейност на три лица в Кралство Испания, включително жалбоподателят Б..
Във
връзка с повторното запитване, от дирекция „ЕРМД“ при НОИ – гр. София е
постъпил отговор, че се извършват проверки от компетентните органи в Кралство
Испания относно трудовата заетост на множество лица, декларирали дейност към
осигурителя „SERV.AGRICOLAS
L., SLU /„Селскостопански услуги Л.“/. В последствие, в ТП на НОИ – гр. Пловдив
е изпратен получен отговор за извършена проверка от Инспекцията по труда и
социалната сигурност на гр. Бургос и Държавната прокуратура на Испания. Съгласно
съдържанието на документите от чуждата държава, в резултат на допълнително
извършени проверки от компетентните органи в Кралство Испания са анулирани
осигурителните периоди на конкретен брой лица, изчерпателно изброени в писмо,
получено на 12.09.2019г. от компетентните органи в Република България. В
следствие на това, за тези лица, включително жалбоподателя Б., са анулирани и
издадените за тях документи СЕД U002 и/или ПД U1.
Във
връзка с твърдението, че Б., заедно с други лица е бил командирован в района на
с. Войводиново, обл. Пловдив, където е изпълнявал трудовите си задължения, е
извършена допълнителна проверка от ОД „Земеделие“ – Пловдив при МЗХ, съгласно
която лицето Любомир Бойков Стефанов не е регистриран в регистъра на
земеделските стопани в област Пловдив. Фирмата „Орех Любо“ с управител Атанас
Динчийски е регистрирана като земеделски стопанин със собствени имоти като
производител на орехи в землищата на с. Войводиново, Желязно и Труд, общ.
Марица. По този начин са потвърдени констатациите в доклада на компетентните
органи на Кралство Испания.
Заличаването
на данните за извършвана трудова дейност в държавата – членка и анулиране на
документи, издадени от компетентните органи в Кралство Испания, както и
резултатите от извършената проверка на Държавната служба Инспекция по труда и
социалната сигурност на Испания, получени в официален превод на български език,
са дали основание за извода, че жалбоподателят Б. не е упражнявал трудова
дейност като заето лице за периода от 03.05.2018г. до 17.05.2018г. в Кралство
Испания. Поради тази причина, не може да се счита за осигурено лице по смисъла
на чл. 1, б. „а“ и б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г., във връзка с чл. 10
от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В
следствие данните от извършените проверки, е издадено разпореждане №
151-003854-5 от 26.09.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 55 от АПК спряното
производство по изплащане на обезщетение е възобновено. С разпореждане № 151-00-3854-6
от 26.09.2019г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено
първоначалното разпореждане № 151-00-3854-3 от 25.07.2018г. за отпускане на ПОБ
на Б.. С разпореждане № 151-00-3854-7 от 26.09.2019г. на основание чл. 54ж, ал.
1, във връзка с чл. 10 от КСО и регламент /ЕО/ № 883/2004г. е отказано
отпускане на ПОБ на жалбоподателя по негово заявление вх. № 151-00-3854 от
28.05.2019г. Разпорежданията са надлежно връчени на адресата, не са обжалвани и
към момента на постановяване на решението на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, предмет на настоящото дело, са влезли в сила.
След
като е констатирано, че въз основа на първоначално издаденото разпореждане №
151-00-3854-3 от 25.07.2018г. на Б. е изплатено обезщетение за безработица в
общ размер на 6 908,97лв. за периода от 18.05.2018г. до 30.09.2018г., е
издадено разпореждане № 151-003854-8 от 30.09.2019г., с което на основание чл.
54ж, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да
възстанови неоснователно получените парични суми, представляващи
недобросъвестно получено обезщетение за безработица. Начислена е лихва в размер
на 751,48лв. за периодите на изплащане на обезщетението – 15.08.2018г.,
15.09.2018г. и 15.10.2018г. до 29.09.2019г.
Издаденото
разпореждане е обжалвано по административен ред и е издадено Решение № 2153-15-331
от 19.12.2019г., с което разпореждане № 151-003854-8 от 30.09.2019г. е
потвърдено. Намерен е за законосъобразен изводът в обжалвания ИАА, че Б. е бил
недобросъвестен, тъй като е претендирал изплащането на ПОБ без да е положил
труд в Кралство Испания. Първоначално издадените документи от компетентните
органи на Кралство Испания в последствие са анулирани, което води до извод, че
за декларирания период от 03.05.2018г. до 17.05.2018г. жалбоподателят не е имал
качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО и чл. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г.
В
хода на съдебното производство са представени доказателства за компетентността
на административния орган, издал разпореждане № 151-003854-8 от 30.09.2019г. – заповед
№ 1015-15-142 от 04.04.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и заповед
№ 1015-15-113 от 30.04.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив (л. 144 –
146).
При така
установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, се
направиха следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася
по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано решение в едномесечен
срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния
съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е
Решение № 2153-15-331 от 19.12.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и
съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и
административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната
му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на
разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай,
не спира изпълнението им. От страна на жалбоподателя е направено искане за
спиране на изпълнението на разпореждането, но от страна на директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив и на настоящия съдебен състав е направен извод, че не са
представени доказателства за направено обезпечение на задължението на лицето,
включително безусловна и неотменяема банкова гаранция.
Що се отнася
до оплакването в жалбата за неправилно приложена норма на чл. 114 от КСО,
следва да бъдат изложени следните аргументи: съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението,
издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването му.
Недобросъвестността на жалбоподателя се състои в това, че Б. не е имал право на
ПОБ, предвид
несъответствие на данните в представения
временен трудов договор, в който е посочено, че работният център /местоработата/
е в Кралство Испания, а няма данни лицето да е напускало пределите на България
за посочения период от 03.05.2018г. до 17.05.2018г. Изследвана е и
действителността на депозираното уведомление за колективен трансфер на
работници и документите, удостоверяващи данни за осигурителен стаж от Кралство Испания
на лицето, като е намерено, че не са налице доказателства за командироване на
лица от Кралство Испания за работа в Република България, съответно първоначално
издадените документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Кралство Испания са
анулирани. В случая, е оспорена истинността на подадените данни от осигурителя
„SERV.AGRICOLAS L., SLU“ и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста
на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на Република България
в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на
командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ
/Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги/, като от страна на ответника са
ангажирани доказателства относно неправомерно поведение.
Съгласно
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими
осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62
от Регламент /ЕО/ № 883/2004г., размерът на паричното обезщетение за
безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен
осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е
завършен. В настоящия случай, размерът на ПОБ е определен от осигурителния
доход при последния осигурител „SERV.AGRICOLAS L., SLU“, по отношение на който
данните са анулирани от компетентните органи в Кралство Испания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от КТ или законодателството на друга държава. По отношение на жалбоподателя
тези предпоставки не са налице, който е бил наясно, че не е осъществил трудова
дейност в Кралство Испания през посочения в заявлението му времеви период,
както и в последствие не е бил командирован от испанското дружество за извършване
на трудова дейност на територията на Република България.
По
отношение размера на подлежащите на възстановяване недобросъвестно парични суми
за главница и лихви, в жалбата не са изложени конкретни възражения и не са
ангажирани доказателства за правилност на извършените от административния орган
изчисления. Настоящият съдебен състав намира, че по делото е представена
справка за извършените плащания на ПОБ по чл. 54б, ал. 1 от КСО за всеки един
месец поотделно (л. 25), както и справка за начислената законна лихва (л. 24),
в която са посочени главниците на задължението на лицето, както и периода, за
който е начислена прилежащата лихва.
Поради
изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна, съответно обжалвания административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При посочения изход на спора, на ответника
следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
в размер на 100лв. (сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.О.Б., ЕГН: **********
***,
чрез адв. С.В.,***, против Решение № 2153-15-331 от 19.12.2019г. на директора
на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-417 от 27.11.2019г.
против Разпореждане № 151-00-3854-8 от 30.09.2019г. на за ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е разпоредено Б. да възстанови недобросъвестно получените суми
за парично обезщетение за безработица, от които главница в размер на 6 908,97лв.
за периода от 18.05.2018г. до 30.09.2018г. и лихва в размер на 751,48лв.,
изчислена към 01.10.2019г.
ОСЪЖДА Ц.О.Б.,
ЕГН: ********** ***
да заплати
на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата в размер на 100лв. (сто лева)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: