Р Е Ш Е Н И
Е № 361
гр.Стара Загора, 09.09.20120год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора
Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 442 по описа
за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.87 от Закона за
убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл.146 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.А.М., гражданин на Сирия,
подадена чрез пълномощника му адвокат В.И., против Решение № 1454/ 02.06.2020г
на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет,
с което е отнет предоставеният му статут на бежанец поради извършено тежко
престъпление извън територията на Република България по смисъла начл.93, т.7 от
българския Наказателен кодекс. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е
постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон в противоречие с правото
на Европейския съюз и международното
право. Обосновава, че изтъкнатото основание за отнемане на статута на
бежанец по чл.17, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗУБ следва да се тълкува и
прилага в съответствие с разпоредбите на чл.12, §2, б.“б“ от Директива
2011/95/ЕС и чл.1, раздел F, буква b) от Конвенцията
на ООН за статута на бежанците от 1951г, които изрично изискват престъпление да
е било извършено преди лицето на получи бежански статут, а в случая такова е
извършено след това и то на територията на друга държава. Поддържат се доводи
за прилагане с директен ефект на Директива 2001/95/ЕС относно утежняващите
условия с разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от ЗУБ и за прилагане с примат на чл.1,
раздел F, буква b) от Конвенцията на ООН
за статута на бежанците на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България. Подателят счита, че с отнемане на бежанския му статут се налага два
пъти наказание за извършеното престъпление, а той вече е изтърпял своята
присъда за него. Според жалбоподателя административният орган не е обсъдил
всички относими за случая обстоятелства относно естеството на правонарушението
и риска от преследване в страната по произход поради кюрдската му етническа
принадлежност. Моли Решение № 1454/ 02.06.2020г. на Председателя на ДАБ да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатска защита.
Ответникът - Председател на ДАБ при МС на Република България, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че с оспореното решение законосъобразно е отнет предоставеният статут
на международна закрила при спазване на националните и съюзни процедурни
правила по ЗУБ и Директива 2013/32/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26 юни 2013г относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна
закрила. Счита за установени предпоставките на чл.12, ал.1, т.2 от ЗУБ за
отнемане на предоставения статут на бежанец, при постановяването на което е
анализирана и обсъдена обстановката в държавата по произход на жалбоподателя –
Сирия и е прието, че обстановката там се успокоява. По тези съображения моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на така подадената жалба.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа
обстановка:
С Решение № 4678 от
14.07.2014 г. на Заместник-председателя на ДАБ е предоставен статут на бежанец
на А. (собствено име) А. (фамилно име) М. (бащино име), роден на *** г. в гр.
Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, ЕГН **********. На 19.11.2019
г. в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е постъпило писмо
от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на
вътрешните работи, с уведомление, че А.А.М.
е извършил престъпление на територията на Швеция - опит за изнасилване
на пълнолетно лице от женски пол като изпълнителното деяние не е доведено до
край по стечение на обстоятелствата, а не защото извършителят е спрял по
собствена воля. За извършеното престъпление чужденецът е осъден с присъда № В
17285/18 на Окръжен съд Соteborg adv 2 на
1 година и 4 месеца лишаване от свобода и експулсиране от шведската територия и
му е наложена забрана за влизане в шенгенското пространство до 13.03.2024 г.
Изтърпявал е наказанието от 26.01.2019г до 15.11.2019г.
Въз основа на тези
данни Директорът на дирекция „Качество на процедурата за международна
закрила" на ДАБ-МС с докладна записка Вх. № КП-2109(6)/27.11.2019 г. е
направил предложение до Председателя да бъде образувано производство за
отнемане на предоставения статут на бежанец на чужденеца. С Решение №
6798/29.11.2019 г. на Председателя на ДАБ-МС е образувано производство за
отнемане на предоставения статут на бежанец.
На 07.01.2020 г. с
чужденеца А.А.М. е
проведено интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането
на статута. Видно от протокола, той е дал информация, че пристигнал нелегално в
Република България. В края на 2014 г.- началото на 2015 г. след като получил
статут на бежанец напуснал легално Република България. Под въздействието на
трудности при преминаване на българската държавната граница заминал с кола за
Германия, а оттам с влак отпътувал за Швеция, за да води нормален живот. Бил
психически нестабилен, тъй като от известно време не се бил виждал с роднините
си. В края на 2016 г. или началото на 2017 г. докато бил в заведение,
консумирал голямо количество алкохол, а освен това човек в бара му предложил да
изпие неизвестни за него хапчета, за които чуждия гражданин не знаел какви
били. Твърди, че нямал ясен спомен от този ден. Срещнал една по- голяма жена и
поискал да си поговори с нея, но тя не желаела. Тогава чуждият гражданин я ударил,
но заявява, че не е искал да я изнасилва. Искал само да си поговорят, но тя го
приела като изнасилване. Според нейния разказ по време на съдебния процес тя се
намирала на автобусна спирка и той отишъл към нея, за да си поговорят, но в
последствие посегнал да я удари. През 2018 г. се върнал в Република България,
но бил заловен от българските власти на 24.12.2018 г. на гарата на границата
между Република България и Република Турция. В края на м. януари 2019 г. бил
върнат в Швеция, като първоначално бил задържан в ареста за два или три месеца,
а в последствие го прехвърлили в затвор. Съдебното заседание било през м. март 2019
г. Осъден бил на една година и четири месеца затвор за опит за изнасилване,
като според съдията на съдебния процес той не довел деянието си до края, защото
жената се защитавала срещу неговите действия. Освободили го на 15.11.2019 г.
Казва, че присъдата му била намалена с около 30% за добро поведение и затова
бил освободен предсрочно. Декларира, че е против неговия статут на бежанец да
бъде отнет, тъй като съжалява, срамува се от постъпката си и е излежал определеното
му наказание. Твърди, че си е намерил работа, записал се е на курс по български
език и иска да продължи обучението си в Република България.
С оглед събраните по
преписката данни интервюистът дава
становище, с което предлага предоставения статут на бежанец на А.А.М. да бъде отнет на основание чл.17, ал.2
във връзка с чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, тъй като е извършил тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от българския Наказателен кодекс.
С обжалваното Решение № 1454/ 02.06.2020г на
Председателя на ДАБ това становище напълно е възприето от фактическа и правна
страна и след обсъждане на приложена справка вх. № МД-113/21.02.2020 г. на Дирекция
„Международна дейност" на ДАБ за актуална информация и ниво на сигурност в
провинции на Сирия предоставеният статут на бежанец е отнет на основание чл.78,
ал.5 във връзка с чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.
На 29.06.2020г жалбоподателят е сключил трудов договор
с „Уникарт“ ЕООД гр.София за изпълнение на длъжността „складов работник“ и
същия ден е постъпил на работа.
По делото е приета
като доказателство справка за Сирия, изготвена на 10.07.2020г от правен
помощник във Фондация за достъп до права, относно състоянието на сигурността,
отношението към кюрдите и групировките Ал Нусра и Даеш. Представена е и приета
като доказателство справка вх. № МД-265/15.05.2020 г. на дирекция „Международна
дейност" на ДАБ с актуална информация за Сирия.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.87 от ЗУБ от лице с правен интерес, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Обжалваното решение е
издадено в рамките от компетентен орган по чл.78, ал.5 от ЗУБ - Директорът на
ДАБ. Спазена е предвидената от закона
писмена форма и са изложени мотиви от фактическо и правно естество. Съобразени са предвидените административнопроизводствени
правила в чл.78 от ЗУБ и чл.45 от Директива 2013/32/ ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 26 юни 2013г относно общите процедури за предоставяне и отнемане
на международна закрила – жалбоподателят е информиран писмено за започналото
производство; осигурена е възможност в лично интервю да представи причините, поради
които няма основание да му се отнема международната закрила; събрани са
актуални данни за общото положение в страната му по произход. Неспазването от административния
орган на тримесечния срок по чл. 78, ал. 5 от ЗУБ не представлява съществен
процесуален порок, защото срокът е инструктивен, а не преклузивен.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен и незаконосъобразен
извода на административния орган за наличие на изискуемите материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за отнемане на предоставения статут на
бежанец на жалбоподателя. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗУБ, предоставената
международна закрила /статут на бежанец или хуманитарен статут/ се отнема,
когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12,
ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7. Оспореният акт е мотивиран с разпоредбата
на чл. 12, ал. 2, т.2 от ЗУБ - извършено тежко престъпление от неполитически
характер извън територията на Република България. Предвид обаче непълното
съответствие на тази разпоредба с разпоредбата на чл.12, параграф 2, б.“б“ от
Директива 2011/95/ ЕС във връзка с чл.14, параграф 3, б.“а“ относно времево
ограничение за извършване на престъплението /а именно преди предоставянето на
бежански статут/, последната следва да се приложи с директен ефект в настоящия
случай. В такъв смисъл е даденото тълкуване и в т.47 от Решение на Съда (втори
състав) от 13 септември 2018 година по дело C-369/17 (Shajin Ahmed срещу
Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal). С оглед
на това неотносимо е позоваването на ответника на решението па адм.д.№ 1908/
2020г на ВАС, тъй като то разглежда отнемане на хуманитарен статут, при което
основанието за изключване е свързано по-общо с извършването на тежко
престъпление и не е ограничено нито географски, нито във времето, нито с оглед
на естеството на съответните престъпления.
От данните по делото безспорно се установява, че А. М. М. е
осъден в Швеция с влязла в сила присъда за опит за изнасилване, извършен през
2016г. Действително, според разпоредбата на чл. 152, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.
2 от българския Наказателен кодекс /НК/ опитът за изнасилване на пълнолетно
лице от женски пол се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и посоченото
деяние по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК представлява „тежко престъпление” -
такова, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Но
престъплението е извършено след предоставяне статута на бежанец и съобразно цитираната
по-горе уредба в правото на Европейския съюз изключването на бежанец поради участие
в престъпления след предоставянето на статута е приложимо само на основание на
член 12, параграф 2, букви a) и в) от Директива 2011/95/ЕС, към което не
се прилагат разпоредбите за давност или географски ограничения и какъвто не е
настоящият случай.
Отнемането на статута е допустимо при условията на
член 14, параграф 4 от директива 2011/95/ЕС и то само когато има сериозни
основания да се смята, че лицето представлява заплаха за сигурността на
държавата-членка, в която се намира, или като осъден с влязла в сила присъда за
особено тежко престъпление представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.
Такива мотиви за личността на А.А.М. в оспореното решение не се съдържат. От
данните по делото също не се установява жалбоподателят да представлява в
момента или в бъдеще някаква опасност за страната. Обстоятелствата, че е пуснат
предсрочно, изразеното съжаление и изминалият период без други противоправни
деяния, са показателни за ниската му степен на обществена опасност и на риск от
рецидив. От важно значение за преценката е и фактът, че е започнал работа по
трудов договор и разполага с парични средства /сам е заплатил възнаграждение за
адвокатската услуга по настоящото дело/. Следователно необходимостта за закрила
на обществото не надделява над
интересите на лицето, което трябва да бъде защитено от преследване.
В тази връзка основателно е поддържаното оплакване за
незадълбочено обсъждане от административния орган на последиците от отнемане на
бежанския статут. Въобще не са коментирани фактическите обстоятелства, свързани
с първоначалното преследване, както и какви биха били последствията от
евентуално връщане на жалбоподателя в държавата по произход. Видно от Решение №
4678 от 14.07.2014 г. на Заместник-председателя на ДАБ, той е получил статута
поради преследване в Сирия с оглед етническата му принадлежност на кюрд, живеещ
в област Халеб. В представената по делото справка вх.№ МД-113/ 21.02.2020г за провинция
Алепо /Халеб/, северозападна Сирия, откъдето е жалбоподателят, се сочи, че възстановяване
на гр. Алепо не е започнало и той е толкова близо до
областите, държани от бунтовници, че западните части редовно са подложени на
ракетни атаки. Посочено е също, че според доклада на Датската имиграционна
служба мъжете във възрастовия диапазон за задължителна военна служба /18г-42г/
срещат най-много трудности при връщането в Сирия, тъй като трябва да се изясни
точният им статус в правителството. През м.юни 2020г състоянието на сигурността
в северозападна Сирия се влошава и според Международната кризисна група райони
като части от Алепо са неподходящи за завръщащите се поради тежки разрушения,
господство на насилствени проправителствени милиции, проблеми със сигурността
под формата на атаки от ИДИЛ или комбинация от трите /неоспорена справка за
Сирия, изготвена на 10.07.2020г от Фондация за достъп до права/. Изложеното не
дава основание да се приеме, че за жалбоподателя съществува ефективна закрила
срещу преследване в Сирия, за каквото първоначално е имал опасения,
респективно, че при отнемане на бежанския статут животът му не би бил застрашен.
По тези съображения съдът
намира, че решение № 1454/ 02.06.2020г на Председателя на ДАБ при Министерски
съвет е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски намира приложение общата
процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, според която при отмяна на
обжалвания административен акт ответникът дължи възнаграждение за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв, което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл. 87 и чл.90, ал.3 от ЗУБ и
чл.143 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба от А.А.М., гражданин на Сирия, ЕГН **********, с постоянен адрес ***54/
02.06.2020г на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отнет предоставеният
му статут на бежанец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет ДА ЗАПЛАТИ на А.А.М. ЕГН ********** сумата 1000 /хиляда/лв,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: