№………./….... 07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 16.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Томова
частно търговско дело № 1128 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.419, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №43341/14.06.2019г.
по описа на ВРС на Г.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу разпореждане
№3402/25.04.2019г. на Варненски районен съд, 21-ви състав, постановено по ч.гр.д. №6417/2019г., с което е
допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение №3532/08.05.2019г.,
издадена в полза на заявителя Н.Г.Б. ***, въз основа на документ по чл.417, т.9
от ГПК – запис на заповед, издаден на 04.03.2018г. от длъжника Г.Д.Т. ***, с
падеж 04.03.2019г., за сумата 32 000 евро и разноски за заповедното
производство в общ размер 3 151,73 лева, и е разпоредено издаването на изпълнителен
лист.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение
и
постановяване на незабавно изпълнение е недопустимо, тъй като е
издадено въз основа на опорочен запис на заповед от 04.03.2018г.
Твърди в тази връзка, че макар от външна страна записът
на заповед да съдържа
всички кумулативни изискуеми се реквизити,
удостоверените чрез съдържанието му обстоятелства са неверни. Неговият менителничен ефект бил опорочен, тъй като е
издаден във връзка с каузално правоотношение – за обезпечаване на вземането на
поемателя Н.Б. в размер от 5000.00 евро по сключен между страните договор за
заем, като попълнената в подписания от него бланков документ сума от 32000.00
евро била невярна. Моли обжалваното разпореждане да бъде обезсилено.
Формулирани са доказателствени искания да се допусне като писмено доказателство
копие от лична карта (каквото не е представено) и един свидетел при режим на
водене за установяване на облигационните отношения между страните.
В срока по чл.276,
ал.1 от ГПК насрещната по частната жалба страна – заявителят Н.Г.Б., не е
подала писмен отговор.
І. По допустимостта на производството и реда за
разглеждане на частната жалба.
Видно от
получените по делото по реда на чл.418, ал.5 от ГПК документи (л.17-20),
издадената срещу жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение му е била
връчена на 03.06.2019г. Настоящата частна жалба е депозирана на 14.06.2019г.,
следователно срокът по чл.419, ал.1 от ГПК е спазен.Същата е подадена от
надлежна страна – длъжник в заповедното производство, ведно с депозирано
възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Обжалва се подлежащ на
обжалване акт (чл.419, ал.1 от ГПК).
С оглед горното
съдът приема, че производството по частната жалба е процесуално допустимо.
Разпоредбата на
чл.419, ал.1 ГПК сочи приложимост на правилата за разглеждане на частните жалби
– чл.274 и сл. ГПК, което от своя страна означава, че сезираният въззивен съд е
властен да разгледа и произнесе по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и
прилагайки правилата за обжалване на решенията (чл.278 и чл.279 ГПК). В
конкретния случай обаче исканите от жалбоподателя доказателства не следва да се
събират. Въпреки че е посочен в частната жалба, писменият документ - копие от лична карта, не е представен, неясна е и
неговата относимост към оплакванията в жалбата. С оглед обстоятелствата, за
които се иска разпит на свидетел - установяване на каузалното правоотношение,
по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, това доказателствено
средство е напълно неотносимо към производството по чл.419 от ГПК.
ІІ. По същество на частната жалба.
Производството по
ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС, 21 състав, е било образувано по заявление
на кредитор – поемател по запис на заповед, издаден на 04.03.2018г., срещу
издателя на ценната книга. Компетентният районен съд е сезиран с надлежен
формуляр по чл.417 ГПК, подаден от надлежно упълномощен пълномощник на
заявителя по съответния образец от НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. на министъра на
правосъдието. Към заявлението е приложен оригиналът на документа, съдържащ
изискуемите, съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ, реквизити на ценна книга запис
на заповед. Документът носи наименованието „запис на заповед”, поставено както
като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и
граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело
задължението да плати – ФЛ с посочени всички правно индивидуализиращи го
белези. Обективирано е и изявлението му като издател, че се задължава
„безусловно” за заплати определена сума – 32 000 евро, изписана с цифри и
словом, на падежа 04.03.2019г. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва
да се плати. Посочени са и дата и място на издаването, което посочване е
извършено с употребата на ясни и точни изрази. Налице е и подписа на издателя.
Доколкото поетото задължение е с фиксиран падеж, нарочно предявяване за плащане
на записа на заповед не е необходимо.
Така представеният
със заявлението запис на заповед е сред изрично посочените в чл.417 ГПК (по
т.9) документи. Същият, с оглед посоченото по-горе, притежава изискуемите,
съобразно разпоредбите на чл.535 и чл.484 ТЗ реквизити, т.е. същият е редовен
от външна страна и удостоверява наличието на менителнично задължение за
длъжника - издател.
Твърденията в
частната жалба, че записът на заповед е с обезпечителен характер по повод
сключен между страните договор за заем, обезпечаващ връщането на заетата сума,
чийто размер и към датата на сключване на договора (края на 2017г.) и към
датата на подаване на заявлението е в размер на 5 000 евро, като
попълнената в подписания от него бланкет на записа на заповед сума от 32 000
евро не съответства на уговореното между страните, са ирелевантни за
заповедното производство и по-специално в производството по чл.418 ГПК.
Приносителят на менителничния ефект доказва основанието и размера на
претенцията си само с ценната книга. С оглед на това единствената преценка,
която заповедният съд дължи в производството по чл.418 ГПК, е за това, дали
представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Направеното в частната жалба субективно
възражение на длъжника за наличието на каузално правоотношение между страните
(поемател и издател на ЗЗ), съответно за подправка на документа чрез използване
на подписан от издателя бланкет, може да се релевира, съответно следва да бъде
разгледано в исковото производство за установяване съществуването на вземането
(чл.422, във вр. с чл.415 ГПК).
С оглед изложеното
и на основание чл.418, ал.2 ГПК съдът намира, че въз основа на представения
запис на заповед следва да се допусне незабавно изпълнение на издадената в
полза на заявителя заповед за изпълнение, като се издаде и изпълнителен лист.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
законосъобразно разпореждане, което следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна
и се оставя без уважение.
По тези
съображения и на основание чл.419, ал.1, във вр. с чл.278, ал.2 и 4 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3402/25.04.2019г. на
Варненски районен съд, 21-ви състав,
постановено по ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която е допуснато
незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя Н.Г.Б., ЕГН **********,***,
заповед за изпълнение на парично задължение №3532/08.05.2019г. въз основа на
документ по чл.417, т.9 ГПК и е разпоредено издаването на изпълнителен лист
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.