Р Е Ш Е Н И Е №351
гр.Русе, 15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, единадесети
наказателен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател : Александър Станчев
при
секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………….., като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 60/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-1085-002425/11.09.2019г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против А.И.С., с ЕГН-**********,
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от А.И.С.. В
нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се явява
лично и поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 26.06.2019г., в сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе
постъпила жалба вх.№108500-12662 от Д.Ц.Н., в която посочил, че бил констатирал
визуално и заснел с мобилен телефон автомобили, които били управлявани от
водачите им по ул.“Панайот Хитов“, в участъка от ул.“Борисова до бул.“Цар
Освободител“, в нарушение на въведена със знак В2 временна организация на
движението във връзка с извършван ремонт на пътните платна. Един от заснетите
автомобили да извършва нарушението бил марка „Пежо 307“, с рег.№...,
собственост на Ивелина Атанасова Петкова, която след призоваването й в сектор
„ПП“ при ОДМВР – Русе, попълнила декларация пред пол. служители по реда на
чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че около 19,53ч. на 20.06.2019г., процесния
автомобил е бил управляван от жалб.А.И.С.. Последният бил призован в сектор
„ПП“ при ОДМВР- Русе и след като бил запознат със Заповед
№РД-01-239/24.01.2019г. на Кмета на Община-Русе и снимковия материал представен
с жалбата вх.№108500-12662/26.06.2019г., потвърдил, че е управлявал на
горепосочените време и място процесен автомобил, след което му бил съставен
АУАН бл.№060191/02.07.2019г., като в графа възражение жалбоподателя вписал
такива. В законоустановения 3-дневен срок депозирал и подробно възражение срещу
АУАН, които не били приети от АНО. Впоследствие въз основа АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
Наказателното
постановление е издадено против жалбоподателя затова, че около 19,53ч. на
20.06.2019г. управлявал по ул.“Панайот Хитов“ в гр.Русе л.а. марка „Пежо 307“,
с рег.№..., в нарушение на въведена със знак В2 временна организация на
движението във връзка с извършван ремонт на пътните платна. Нарушението е
квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в
какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да не спазва въведена
със знак В2 временна организация на движението със Заповед
№РД-01-239/24.01.2019г. на Кмета на Община-Русе, жалбоподателят е нарушил
императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не
се касае за “маловажен случай”.
По делото става ясно, че с въпросната Заповед
№РД-01-239/24.01.2019г. жалбоподателят е бил запознат едва преди съставянето на
АУАН, след което не му било предоставено копие от нея, за да упражни правата си
да възрази срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок /макар и да го е
сторил/. От съдържанието на тази заповед е видно, че е издадена за организиране
на временна организация на движението във връзка с извършван ремонт на пътните
платна за периода от 24.01. – до 31.12.2019г., като в т.1.3.2, етап.31 от нея е
посочена и ул.“Панайот Хитов“. По делото и от гласните показания св.К.Д., че по
време на извършване на нарушението /20.06.2019г./ по ул.“Панайот Хитов“ а и по
съседните на нея /пресечни или успоредни улици/ периодично са поставяни знаци
В2 върху заграждащи пътните платна
работни прегради, като тези прегради са били местени от работниците във връзка
с ремонтните дейности, като по този начин поставените върху тях знаци В2
временно не са били видими за водачите на МПС по ул.“Панайот Хитов“. Освен това
по делото остава необорено от АНО и твърдението на жалбоподателя, че около
19,53ч. на 20.06.2019г. светофарната уредба на кръстовището между ул.“Панайот
Хитов“ и бул.“Цар Освободител“ е работила. Необорени от АНО остават и
твърденията в жалбата, че от значение за делото е, къде точно е поставен този
знак /или знаци/ В2 – на всяка една от пресичащите ул.“Панайот Хитов“ улици в участъка
между ул.“Борисова и бул.“Цар Освободител“ /подробно посочени в жалбата/ или
само на някои от тях.
От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят не е наказван като
водач на МПС за извършени каквито и да са други нарушения по ЗДвП за период от
близо 40 години /има регистрирано през 2006г. едно адм. нарушение, наложеното
за което наказание е погасено по давност/. Нарушението от този вид било
установено за първи път и липсват доказателства за извършени от жалбоподателя други
такива нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да
се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното
законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е
установено в ЗДвП.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че извършеното административно нарушение за
неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция в нейния
единствено възможен размер. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай. Както бе посочено по-горе
жалбоподателят не е наказван като водач на МПС за извършени каквито и да са
други нарушения по ЗДвП за период от близо 40 години и несъмнено е примерен
водач на МПС, който спазва всички законови забрани при управление на МПС.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се
касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН
биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и
при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други
смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл.183, ал.7 /респ. чл.6, т.1/ от ЗДвП.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-002425/11.09.2019г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против А.И.С., с ЕГН-**********,
с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Русе.
Районен
съдия: