Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 24 .06. 2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3
с-в в съдебно заседание на 11.05.2015г. в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р., като
разгледа т.д.№ 8200/12г., взе предвид:
Предявен е частичен иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 300 000 евро- част от общо
562 034.47 евро, ведно със законната лихва,
11 734.98 платена такса и 6 317.49лв. юрисконсултско възнаграждение с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че по негово заявление е била издадена Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумите по
заявлението във връзка с настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договор за ипотечен кредит рента от
19.03.2008г. срещу длъжника „Х.” ООД.
Поради постъпило възражение от длъжника,
завел настоящия установителен иск.
С договор за ипотечен кредит от 19.03.2008г.
ищецът предоставил на ответника сумата
от 600 000 евро с краен срок за издължаване 19.03.2028г. Погасяването следвало
да стане на 240 равни месечни вноски в
размер от 5014.91 евро всяка.
В чл.3,ал.5 от договора страните се
споразумели средствата по кредита да бъдат усвоени след представяне в банката
на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имотите, описани в
чл.5,ал.1 и удостоверение за тежести. Условието било изпълнено
Съгласно чл.4 от договора дългът се
олихвява с лихвен процент 7.99 годишно, а лихвите се начисляват на база 360/360
дни ежемесечно и се включват в анюитетните вноски. Лихвите за просрочие се
изчисляват на същата база ежемесечно върху просрочената сума.
Общият размер на задълженията на
ответника към 17.06.2012г. бил 641 856.73 евро, от които 562 034.47 евро
главница, 65 384.86 евро просрочена договорна лихва за периода 19.02.2011г.-
17.06.2012г , 8 468.31 евро просрочена наказателна лихва за периода от 19.02.2011г. до 17.06.2012г. и 5 519.09
евро просрочени такси.
Предвид чл.14 от Общите условия /ОУ/,
който изрично регламентирал автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща при
забава с повече от 90 дни и без да е необходимо волеизявление на банката,
банката пристъпила към събиране на предсрочно настъпилото кредитно задължение
чрез подаденото заявление по чл.417 от ГПК.
Иска се постановяване на решение, с което
да се признае съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
В писмен отговор от 25.07.2013г.
ответникът оспорва иска. Твърди, че не е правоприемник на „Х.” ЕООД.
Банката-ищец била нарушила процедурата, разпореждайки се със средствата, без да
се съобразява с изискванията на Х. ООД. Ипотечният кредит бил прехвърлен на
25.03.2008г. по друга сметка на банката на „Д.А.Д.П.” АД без съгласие на
едноличния собственик на Х. ЕООД.Моли за отхвърляне на иска.
В допълнителна искова молба от
17.10.2013г. ищецът намира доводите на ответника за липса на пасивна
легитимация за неоснователни.Твърди, че превода на сумата по кредита по сметка на „Д.А.Д.П.” АД е извършено на
основание платежно нареждане, подписано от управителя на ответното дружество и
подпечатано с печата на Х. ЕООД.
В законовия срок ответникът не е подал
отговор на допълнителната искова молба.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.03.2008г. е сключен Договор за
„Ипотечен кредит рента” между ОББ АД и „Х.” ЕООД, с който се предоставя на кредитополучателя при договорените условия
за ползване сумата от 600 000 евро.Кредитът сe предоставя за рефинансиране на направени
разходи по закупуване и ремонт на имоти от бившето СО „Родопа- Институт по
месопромишленост” гр.София.
За отпускане на кредита Банката е
изисквала множество документи, включително съгласие на едноличния собственик на
капитала на Х. ЕООД-„Х.
Съгласно ал.2 на чл.5 от договора,
размерът на общото обезпечение не може да бъде по-малко от 150% от размера на
кредита.От приложен на л.183 Протокол от 14.03.2008г. на Съвета на директорите
на „Х.
Съгласно раздел ІІІ от Общите условия по
договори за „Бизнес Ипотечен кредит” с
корпоративни клиенти, изрично е посочено като задължение на
кредитополучателя да ползва кредита само
за целите и до размера уговорени в
Договора, а Банката има задължение
да следи налице ли са предвидените условия за усвояване.
Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло от ответника.
Събраните доказателства сочат, че една седмица по-късно / след отпускане на
кредита/- на 25.03.2008г. сумата е прехвърлена по друга сметка на ОББ на фирма
„Д.А.Д.П.” АД .Тази операция е
извършена по разпореждане на управителя на кредитополучателя- ЕООД по
договор за заем за 550 000 евро.
След приключване на „уреждането” на
кредита, на 28.12.2009г. ОС на Х. 98 АД е решило да прехвърли 1955 дяла от
дружествения капитал на друго лице-С.В. С., а останалите 22 489 дяла са
прехвърлени на Ч.К.П..Тези продажби са довели до трансформиране на дружеството в ООД. Следва да се отбележи,
че юридическото лице е едно и също и затова въпрос за правоприемство не следва
да се обсъжда.
От приложеното непълно копие от кредитното
досие не става ясно какви са били съображенията на длъжностното лице
„изпълнило” желанието на кредитополучателя сумата да се преведе като заем на
трето лице. Банката не обяснява защо извършва превода като заем на трето лице,
въпреки че го е отпуснала с цел рефинансиране на едни точно посочени разходи.
Нейно право и задължение е да следи целево отпуснатия кредит да се усвои по
предназначение.
Банката, като се е съгласила сумата да
се преведе на трето лице като заем, е нарушила целта, за която е отпуснала
кредита . Това й поведение е противоправно и от него тя не може да черпи права.
Била е длъжна да следи за целевото използване на кредита и самата е извършила
разпоредително действие в разрез с целите, за които е отпуснала кредита.Това
поведение на Банката е противоправно и от него тя не може да черпи права. .Съдът
не споделя довода на ответника, че тъй като ставало въпрос за рефинансиране,
следвало да се погасят вече направени разходи, тя нямало как да проконтролира
това. Очевидно превода на парите на трето лице не представлява покриване на
направени разходи. Откровено е написано основанието „договор за заем” и банката
не е следвало да допусне това, ако е искала да й бъде връщан заема от „Х.” ООД.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. На
ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 150лв.- за
вещо лице.За сумата от 5000лв. адвокатски хонорар няма доказателство същата да
е платена, поради което тя не може да се приеме за „направени разноски”.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Б.Б.” АД *** срещу „Х.” ООД, *** иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 300 000лв.- частично
предявени от общо дължими 562 034.47 евро, ведно със законната лихва върху
главницата , както и 11 734.98лв. платена даржъвна такса и 6 317.49лв.
юрисконсултско възнаграждение като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОББ АД да заплати на „Х.” ООД направените по
делото разноски в размер на 150лв.
Решението може да
се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: