РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Търговище, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 79 от 28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64/2021 година
по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил „С......", Булстат ....., със
седалище и адрес на управление: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Ц....." №1,
представлявано от Р.Х.Р. да заплати на „Е..." ЕООД, ЕИК......, със седалище и
адрес на управление - гр.Попово, ул."Ц..." №13, представлявано от И.Н.Г.,
сумата от 7 474.75 лв. (седем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева
и 75 ст.), представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район,
изразяващи се в стойността на нереализирания добив от унищожените през
2017 г. посеви от рапица в обработваните от ищеца земеделски имот № по
БЗС 47007-121-1-5 с площ от 59.82 ха в землището на с. М..., общ. Попово,
както и в имот № по БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на
с.Г..., общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, КАТО за разликата над 7 474.75 лв. до претендираната сума
от 16 438.40 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са разноски в производството.
1
Постъпили са две въззивни жалби:
1. От ищеца - „Е..." ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
Попово, ул."Ц..." №13, вписано в ТРЮЛНС с ЕИК ......, представлявано от
управителя И.Н. действащ чрез пълномощника си адв. Ц.В. Х. от АК-
Търговище, със съдебен адрес в гр. Попово, обл. Търговище, ул. "К...." № 3.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част като излага следните
основни съображения:
При определяне размера на претендираното обезщетение съдът неправилно
е възприел, че на ищеца се следва обезщетение за причинените му вреди от
дивеч в общ размер от 7 474.75 лева за двете землища. Съгласно трайната
съдебна практика на съдилищата по сходни казуси е възприето становището,
че обезщетението за вреди от диви животни е стойността на добивите, от
които земеделския производител е лишен. Определянето на този размер е
сбора между стойността на разходите които производителят е направил и
стойността на нереализирания добив. Приетото по делото заключение на
вещото лице е изготвено по два метода. Съгласно първия метод за определяне
на щетите и посочените данни за среден добив в общината е определен
пропуснатият добив, от който ищецът е лишен. По вторият метод са взети
предвид и направените разходи за производството. Справедливото
определяне на размера на реалните щети представлява сборът на пропусната
полза /нереализирания добив/ и претърпяната загуба /направените разходи за
производство/. Предвид горното ищецът моли съда да отмени Решение
№79/28.10.2021 год., постановено по гр. дело №64/2021 год. по описа на PC-
Попово в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за
разликата над 7 474.75 лева до претендираната сума от 16438.40 лева и вместо
него постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен и в
горепосочената му част /т. е. до пълния предявен размер/, като се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 7
474.75 лева до 16 438.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2017 год.
2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника, подадена от Р.Р., в
качеството му на председател на УС и представляващ „С......", със седалище и
адрес на управление: гр. Попово, ул.Ц....." №1, peг. с ЕИК:....., чрез
процесуален представител и пълномощник адв. Б.С. К., АК-Търговище с
2
адрес за упражняване на дейността: гр. Попово, обл.Търговище, ул.
Ал.Стамболийски №6. Решението се обжалва в осъдителната му част. Излагат
се следните основни съображения:
Съгласно чл. 80, т. 3 от 3ЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не
се изплащат в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от
закона, в който пък е предвидено, че собствениците на земи и гори
изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. От събраните по делото
доказателства не се установяват данни ищецът да е предприел такива мерки, с
които да предотврати, съответно ограничи щети, които може да нанесе
дивечът, предвид обстоятелството, че обработваните от него ниви граничат с
гора и други ловностопански райони.
На следващо място твърдят, че макар законодателят с чл. 50 от ЗЗД да
предвижда безвиновна отговорност, то от събраните по делото доказателства
безспорно се доказва, че като ответници - стопани на дивеча са изпълнили
задълженията си по чл. 78, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно който лицата,
стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план
мероприятия за ограничаване на щети от дивеча, /таксация, подхранване на
дивеча и др./, поради което не са допуснали превишение на допустимия запас
от диви животни, което от своя страна да е довело до причиняване на
процесните вреди на ищеца. Поради тези и други доводи считат, че е налице
хипотезата на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД и следва искът на ищеца да бъде отхвърлен
изцяло.
По така подадените въззивни жалби не са постъпили отговори.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не
изпращат представители.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
79 от ЗЛОД във вр. чл. 50, във вр. чл. 51 от ЗЗД. Ищецът претендира
ответното сдружение да му заплати сумата от 16 438.40 лева. Както в
исковата молба, така и в изпратеното извън рамките на настоящия процес
3
писмо с покана за плащане, ищецът е посочил, че претендира стойността от
пропуснатия добив, който би могъл да реализира, ако част от нивите, засяти с
рапица, не са били увредени от стадо елени. Тезата на ищеца е ясна: през
стопанската 2016/2017 година засял процесните ниви с рапица като е очаквал
определено количество добив при съответна стойност. В резултат на
увреждане на посева от зимуващи в нивите елени, получил по-ниски добиви –
по-малко от очакваното количество, поради което претендира като
обезщетение стойността на разликата между очаквания и реалния добив от
тези две ниви. Макар в исковата молба ищецът да претендира имуществени
вреди, включващи както направените разходи за засяване, така и
пропуснатите ползи, е видно, че той претендира обезщетение за пропуснати
ползи.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че ищецът е земеделски производител (установено и
от приложеното по делото копие на регистрационна карта на земеделски
производител), който обработва земеделски земи в землищата на с. Г... и
с.М..., общ. Попово. През стопанската 2016/2017 г. ищецът е обработвал
конкретно имот № по БЗС 47007-121-1-5 с площ от 59.82 ха в землището на с.
М..., общ.Попово, както и имот № по БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в
землището на с.Г..., общ.Попово, и двата имота засяти с рапица. На 25.01.2017
г. ищецът е подал заявление до директора на ДЛС „Черни Лом"- Попово, вх.
№ 341/25.01.2017 г., с което уведомил същия за нанесени имуществени вреди
от постоянни набези на диви животни в обработваните от него земеделски
имоти в землищата на с. М... и на с. Г.... С констативен протокол от
31.01.2017 г. комисия извършила оглед в имот № по БЗС 47007-121-1-5 с
площ от 59.82 ха в землището на с. М..., общ.Попово, както и имот № по БЗС
16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ.Попово, посети с
рапица и установила, че в имотите имало множество изравяния в
дълбокия сняг, състоящи се в пресни следи от благороден елен, което
представлявало около 70% от засятата площ за двата имота. Със Заповед
№8/02.02.2017 г. Директорът на РДГ-Шумен сформирал комисия, която
обходила процесните ниви и установила, че от засетите семена от рапица
има поникнали средно 25 бр. растения на кв.м. В протокола е посочено още,
че районът се стопанисва от СЛРП. На 06.07.2017 г. така сформираната
комисия отново обходила имот БЗС №47007- 121-1-5, в землището на с.М....
4
От приложения протокол се установява, че тогава са извършени замервания
на 4бр.х1 кв.м. пробни площи, като са посочени и изброените растения във
всеки един кв.м. Посочен е и средният брой, който възлизал на 23 бр. на кв.м.
Дадена е и препоръка да се извърши и контролно зажънване на засегнатите
площи. Видно от приложения констативен протокол, на 14.07.2017г.
комисията извършила контролна жътва като от контролно пожънатите площи
в размер на 13,4 дка, били получени 4310 кг., като усреднената стойност била
321,6 кг/дка. По делото са представени и 6 бр. констативни протокола,
съставени в периода 06.-07.03.2017 г., от представители на фирми за семена и
посеви и управителя на ищцовото дружество, в които протоколи е посочено,
че посевите от рапица в процесиите два имота са повредени от диви животни,
като увредените площи били около 30%, над 30% , и над 35%.
От представения Договор с вх.№ 2420/07.08.2009 г. за предоставяне на
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, се
установява, че ответникът - "С......", гр.Попово извършва стопанисването и
ползването на дивеча в посочени ЛСР, в т.ч. и в ЛСР „Г..."-т.1.1.9, в който
район попада и землищата на с. Г... и с.М..., общ. Попово. Със заявление изх.
№103/21.09.2017 г. ищцовото дружество поискало от ответното сдружение да
определи стойността на нанесените щети, установени в посочените по-горе
имоти. Сдружението отказало доброволно уреждане на спора поради липса на
съгласие относно размера на вредите. От страна на ответника е представено
удостоверение и протокол за това, че СЛР-Попово е осигурило зимно
подхранване на дивеча в ЛСР Г... и М....
Първият спорен въпрос по делото е относно това дали ответникът носи
отговорност за нанесените в процесните ниви щети от елени. Безспорно е, че
такива щети има, изразяващи се в увреждания на засятата земеделска култура.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е безспорно, че зимата на
2016/2017 година е била много тежка и че в процесните ниви е имало
скупчване на елени за дълъг период от време – те не само са увреждали
земеделската култура чрез преминаване и зимуване в нивите, но са и
употребявали същата за храна. Поставят се следните въпроси: можел ли е
ищецът чрез предприемане на определени действия от негова страна да
избегне навлизането на елени в неговите ниви; и на следващо място: изпълнил
ли е ответникът всички необходими предписания с цел да няма навлизане на
елени в ниви на земеделски производители.
5
По първия подвъпрос съдът приема, че при така описаната от свидетелите
ситуация за наличие на стада от елени в процесните ниви при наличие на
тежка зима и обилен сняг, то няма как от ищеца да бъдат предприети текущи
действия по извеждането на елените от нивите. Служители на ищеца са
пробвали да изгонят елените чрез хвърляне на пиротехнически средства, но
напълно безуспешно. Що се отнася до предприемане на предварителни
действия от страна на ищеца за опазване на земеделските култури от диви
животни, реално работещо средство се оказва единствено електрическият
пастир – заграждане на имота по определен начин и прилагане на къс
високоволтов електрически импулс, който отблъсква животните. Несъмнено
такова средство е удачен вариант за по-малки площи, но при обща площ на
блока, в който са зимували елените през януари 2017 година от близо 1 000
декара, то действията за изграждане на такъв тип ограда и инвестициите за
такова средство са видимо неоправдани.
Що се отнася до това дали ответното сдружение е предприело от негова
страна всички необходими действия за недопускане на увреждане на
земеделски култури от диви животни, находящи се в района, който те
стопанисват, следва да се отбележи, че отговорността на едно такова
сдружение е безвиновна. Налице са данни, че ответното сдружение през
обсъждания период периодично е осигурявало храна в района за различните
видове диви животни. Но все пак един основен факт е значим – дивите
животни се ръководят от своите природни инстинкти и както е отбелязано в
показанията на свидетелите, за тях свежата храна, каквато е била поникнала
рапица, е била привлекателен източник на енергия. Отделно от това, самият
факт, че много голямо количество елени са се отклонили от местата с
хранилки в търсене на други източници за преживяване, говори, че
осигурената за тях храна не е била в достатъчно количество.
Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл.79 от
ЗЛОД.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто
надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - те отговарят не поради свои
виновни действия, а само защото лицето е собственик на животното, респ.
защото животното се намира под надзор на съответното лице. А съгласно
6
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивечаф/ЗЛОД/-
обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на
земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в
разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
Безспорно разпоредбата на чл. 79 от ЗЛОД е специална по отношение на
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, но тя следва да се разглежда в контекста на
общата разпоредбата от Закона за задълженията и договорите. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД - дивечът в Република България е частна
държавна собственост, и се стопанисва по ловностопански райони на
популационен принцип, от следните визирани в чл. 34 от ЗЛОД лица: от
държавните ловни стопанства, държавните горски стопанства, лицата по чл.
11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и др.
ЮЛ отговарящи на чл. 9 и чл. 36 от ЗЛОД .
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че
ответникът е ловно сдружение с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 2
ЗЛОД, ловните сдружения организират стопанисването, опазването и
ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори,
сключени с държавното ловно или горско стопанство, съгласно нормата на
чл. 36, ал.3 от ЗЛОД във вр. с чл. 29, ал. 8 от ППЗЛОД. Точно на това
основание е и сключен договора от 2009 г., съгласно който СЛР в Попово е
приело да стопанисва и дивеча в 41 ЛСР, сред който е и ловния район, в
който попадат и землищата на селата М... и Г.... По силата на този договор
ответникът осъществява надзор над дивеча в посочените ЛСР, като има
задължение освен да го стопанисва и полза, така и да опазва и охранява
животните, т.е. осъществява надзор.
За възникване на отговорността по чл. 79 от ЗЛОД във връзка с чл.50 от
ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреда,
противоправното й причиняване от дивеч в ловностопанските райони и
причинна връзка между вредата и вредоносното действие на животното.
Съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, обезщетенията
за щети на земеделски култури се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча в
съответния ловностопански район. За целта е предвидена специална
административна процедура по установяване вида и размера на щетата от
нарочна комисия, назначавана от Директора на РДГ, като, предвид чл.179,
7
ал.1 от ГПК, протоколът на комисията по чл. 82 от ЗЛОД е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на
нанесените щети.
В производството не се доказа ответникът да е осъществил необходимия
надзор и да е положил достатъчно грижи, така че вещта /животното да не
уврежда другиго, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ЗЛОД - лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в
ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.
Предвид изложените съображения съдът приема, че са нанесени
имуществени вреди на ищеца върху посеви от рапица в процесните имоти,
причинени от диви животни, стопанисвани от ответника Така предявеният
иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на тези вреди съдът приема следното:
Вещото лице е дало изходни данни, от които могат да бъдат пресметнати
нанесените на ищеца имуществени вреди. Следва да се посочи, че при тези
изходни данни вещото лице е извършило неправилно логическо изчисление,
приемайки, че намаленият добив се отнася само за увредените площи.
Всъщност, именно в резултат на причинените увреждания от стадуващите
през зимата елени, от процесните ниви в цялата им обработваема площ е
налице намален добив.
Данните, от които съдът изхожда са следните:
Средният добив от рапица през стопанската 2016/2017 година е 355 кг. на
декар.
От имота в с. М... / с площ от 580 дка/ ищецът е получил добив от рапица в
размер на 338.50 кг. на декар. От имота в с. Г... /с площ от 390 дка/ ищецът е
получил добив от рапица в размер на 286 кг. на декар.
Пазарната цена на тон рапица през въпросната година е била 683 лева.
При това положение, ако нивите на ищеца в с. М..., засяти с рапица, не бяха
частично унищожени, то той би реализирал добив от 580 дка х 355 кг. или
добив в размер на 205, 9 тона /цена на тон – 683 лева/ – т.е. приход в размер на
140 629,70 лева. Тъй като е било налице унищожаване на площи, ищецът е
реализирал добив от 580 дка х 338.50 кг. или добив в размер на 196.33 тона –
8
т.е. приход в размер на 134 093,39 лева. Разликата между прихода, който би
могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на
6 536.31 лева за имота в с. М....
Ако нивите на ищеца в с. Г..., засяти с рапица, не бяха частично
унищожени, то той би реализилар добив от рапица за 390 дка х 355 кг. или
добив в размер на 138.45 тона – т.е. приход в размер на 94 561.35 лева. Тъй
като е било налице унищожаване на площи, ищецът е реализирал добив от
390 дка х 286 кг. или добив в размер на 111.54 тона – т.е. приход в размер на
76 181.82 лева /111.54 тона х 683 лева/. Разликата между прихода, който би
могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на
18 379.53 лева за имота в с. Г....
Общият пропуснат от ищеца приход от двата имота е на стойност
24 915.84 лева.
Съдът държи да подчертае, че приходът от осъществяваната от ищеца
дейност включва разходите за засяване на нивите и тяхната обработка плюс
печалбата, която дружеството би могло да реализира. По този начин на
изчисление ищецът се обезвъзмездява изцяло за вредите, които са му
причинени. Претенцията на ищеца, въведена като предмет на настоящия спор,
възлиза на сумата от 16 438.40 лева. Същата е изцяло основателна и следва да
се уважи.
Съдът не счита, че от така получения приход следва да се извадят
получените от ищеца държавни субсидии. Същите са за подпомагане на
земеделските производители и представляват част от бюджета на
дружеството за изпълнение на дейностите за производство на
селскостопанска продукция.
С оглед изложеното решението на Поповския районен съд следва да се
отмени в отхвърлителната му част като се потвърди в осъдителната част.
Следва да се извърши и преизчисление на присъдените в
първоинстанционното производство разноски като на ищеца се присъдят
допълнително 1 788.86 лева, както и направените от него във въззивното
производство разноски в размер на 179.27 лева за държавна такса и 800 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64/2021
година по описа на Районен съд – Попово в частта му, в която съдът е
отхвърлил предявения от „Е..." ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление-гр.Попово, ул."Ц..." №.., представлявано от И.Н.Г., против
„С......", Булстат ....., със седалище и адрес на управление: гр. Попово, обл.
Търговище, ул. „Ц....." №..., представлявано от Р.Х.Р. иск за разликата над
7474.75 лв. до претендираната сума от 16438.40 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от
сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в стойността на
нереализирания добив от унищожените през 2017 г. посеви от рапица в
обработваните от ищеца земеделски имот № по БЗС 47007-121-1-5 с площ от
59.82 ха в землището на с. М..., общ.Попово, както и в имот № по БЗС 16081-
47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ.Попово, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „С......", Булстат ....., със седалище и адрес на управление: гр.
Попово, обл. Търговище, ул. „Ц....." №.., представлявано от Р.Х.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „Е..." ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление-
гр.Попово, ул."Ц..." №.., представлявано от И.Н.Г., допълнително сумата 8
963.65 (осем хиляди деветстотин шестдесет и три лева и 65 ст.),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от
дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи
се в стойността на нереализирания добив от унищожените през 2017 г. посеви
от рапица в обработваните от ищеца земеделски имот № по БЗС 47007-121-1-
5 с площ от 59.82 ха в землището на с. М..., общ.Попово, както и в имот № по
БЗС 16081-47-1-2 с площ от 38.31 ха в землището на с.Г..., общ.Попово,
/общо обезщетение в размер на 16 438.40 лева/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 от 28.10.2021 г., постановено по гр. д. №
64/2021 година по описа на Районен съд - Попово в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА „С......", Булстат ....., със седалище и адрес на управление: гр.
10
Попово, обл. Търговище, ул. „Ц....." №..., представлявано от Р.Х.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „Е..." ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление-
гр.Попово, ул."Ц..." №..., представлявано от И.Н.Г., сумата от 1 788.86 лева
разноски за първа инстанция и сумата от 979.27 лева разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в
месечен срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и
сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11