№ 97
гр. Раднево, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20245520100593 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 28 ЗЗакрД.
Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Раднево /ДСП –Раднево/ с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за
настаняване на детето Д. К. К., в семейството на близки и роднини, за срок до
навършване на пълнолетие на детето.
В молбата е посочено, че детето Д. К. К. е родено на **** г. от майка Д.
Б. И. и баща К.Ж.К., починал на 30.01.2018 г. Посочено е, че родителите
нямали сключен граждански брак и съжителствали на семейни начала.
Посочено е, че детето Д. К. К. е отглеждано в семейна среда от биологичното
си семейство, което съжителствало от 2009 г. в къща в село Любеново,
собственост на родителите на бащата на детето. Твърди се, че бащата бил зает
с частната си дейност и в голямата част от времето бил зает с нея. Твърди се,
че бабата на децата по бащина линия Д.Д. В.а се преместила да живее в гр.
Раднево, тъй като не намирала общ език с майката на децата, а с нея се
преместил и нейният съпруг. Твърди се, че след навършване на 2 годишна
възраст на детето К., същото се преместило в гр. Раднево по волята на
родителите си, за да посещава детска градина и за него грижи започнали да
полагат бабата и дядото по бащина линия. Твърди се, че по-късно и сестрата
на детето Д. също отива да живее в гр. Раднево. Било родено и още едно дете
1
през 2014 г. – Ж.К.К.. При трагичен инцидент на 30.01.2018 г. бащата на
детето починал. Майката Д. И. продължила да се грижи за другите си две деца
К., родена от предходно съжителство, и детето Ж., а другите две деца К. и Д.
останали да живеят при бабата Д. В.а. Твърди се, че двете деца не желаели
контакт с майка си, бил констатиран нисък родителски капацитет на майката
Д. И. и липса на полагани грижи за децата, поради което с решение №
93/27.06.2019г. по ГД № 364/2019г. по описа на РС Раднево е взета мярка за
закрила на детето К., чрез настаняването й в семейството на баба й Д. В.а.
През месец септември 2019г. майката на децата се мести в с. Българска поляна
заедно с другите си две деца – К. и Ж. и заживяват в дома на родителите й.
Оттогава майката И. почти не е имала контакт с децата си К. и Д., като
последната им среща е била на 24.12.2022г.
През месец юни 2020г. при контролен преглед на Д. В.а е открит
рецидив, на открито през 2017г. и излекувано към онзи момент онкологично
заболяване. Направена е хирургична интервенция и образованието е
отстранено, след което е започнато лечение с химиотерапия, която е
провеждана на всеки 22 дни, но въпреки това през месец януари 2022г.
здравословното състояние на В.а се влошило и била хоспитализирана,
лекувана, в последствие и в домашни условия, но състоянието й не се
подобрило. Последвали редица усложнения, няколко химиотерапии, но
положителни резултати не били постигнати. При посещение на служители на
ДСП гр. Раднево в дома на семейството през месец май 2024г. е обсъдена
възможността децата да бъдат настанени в семейството на дядо им по бащина
линия Ж. В. К. или в ЦНСТДБУ, ако майка им не желае да поеме грижите по
отглеждането им. При проведения разговор с двете деца – К. и Д., и двете
били категорични, че желаят да останат да живеят с дядо си Ж., с когото са
свикнали от малки. Били категорични и в нежеланието си да живеят в дома на
майка им или да бъдат настанени в ЦНСТДБУ, като още тогава дядото на
детето Ж. К. заявил устно желанието си децата да бъдат настанени в неговото
семейство. На 09.06.2024г. бабата на детето – Д. В.а, в чието семейство Д. е
настанена, умира, което обуславя необходимостта грижите по отглеждане на
детето Д. К. да бъдат поети от единственият й законен представител в лицето
на нейната майка, или друго пълнолетно лице, близък или роднина. След
предприетите от ДСП Раднево действия и съгласно социално проучване на
майката Д. Б. И. извършено от ДСП Тополовград се установило, че последната
2
няма възможност, умения и подкрепа да оглежда и възпитава децата К. К. К. и
Д. К. К., както и че не в състояние да осигури безопасна среда, родителски
контрол, подкрепа да отглежда и възпитава децата К. и Д. К. и да задоволи
потребностите на децата. Становището на ДСП Тополовград се потвърждава
и от приложеното в отговора им заявление с вх. № СЛ/Д-СТ-Р/279-
045/19.06.2024г. от Д. Б. И., с което същата заявява, че към момента не е в
състояние да се грижи за децата си К. и Д..
Посочва се, че на 21.06.2024г. дядото на децата Ж. К. посетил ДСП
Раднево и саморъчно попълнил декларация по чл. 24, ал. 3 от ПЗЗД, с която
изразил своето желание внучката му Д. К. К. да бъде настанена в семейството
му. Г-н В. е осигурил на детето сигурна, спокойна и безопасна среда за
отглеждане, задоволяване на потребности, достъп да здравеопазване и
образование, както и нужния емоционален комфорт. Същият подал и
заявление с вх. № СУПЗД/Д-СТ-Р/2/24.06.2024г., с което изразил желанието си
да бъде включен в Програма „Обучение на роднини и близки, при които ще
бъде настанено дете”. От предоставения заключителен доклад на ЦОП-
Раднево става ясно, че за срока на проведеното обучение г-н В. е получил
необходимите му теоретични знания да полага адекватни грижи при
отглеждане на децата. Дядото Ж. В. е убеден, че заедно с децата ще успеят да
се справят, предвид факта, че са едно семейство и заедно се подкрепят и се
учат един от друг и се надява, че ще успее да се справи с отглеждането и
възпитанието на децата за в бъдеще.
Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето,
като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция
„Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на
предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно - в
семейството на близки и роднини.
В откритото съдебно заседание молителят ДСП – Раднево се
представлява от Директора – С.Д., която поддържа молбата и счита, че в
интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на своя дядо по
бащина линия – Ж. В..
Представителят на РП-Раднево взема становище в съдебно заседание,
като счита молбата на ДСП-Раднево за основателна и за което излага
съображения.
3
Заинтересованата страна Д. Б. И. се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че иска да си гледа детето.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 27.08.2020 г. /дубликат/, издадено от
община Раднево, въз основа на акт за раждане № **** от 03.11.2011 г. се
установява, че детето Д. К. К., ЕГН **********, е родено на **** г. в гр. Стара
Загора от майка Д. Б. И. и баща К.Ж.К..
От представените по делото социални доклади, изготвени от ДСП –
Раднево се установява, че детето Д. К. К. е на 12 години и 10 месеца, спрямо
което с решение № 93/27.06.2019 г. на РС Раднево е взета мярка за закрила на
детето Д., чрез настаняването й в семейството на баба й Д. В.а. Установява се,
че откакто е била на 1 година и до сега Д. непрекъснато е живяла в
семейството на баба си и дядо си по бащина линия. Видно, че основно бабата
Д.Д. В.а е полагала адекватни грижи да отглеждане на детето, но на
09.06.2024г. същата е починала, след което грижите по отглеждането на детето
са поети от техния дядо Ж. В., който е успял да осигури на детето Д. спокойна
и безопасна среда на отглеждане, задоволяване на жизнените му потребности,
достъп до здравеопазване и образование и нужния емоционален комфорт,
което е силно емоционално привързано към дядо си. Бащата на детето е
починал на 30.01.2018 г. при инцидент.
В тази връзка е постъпило в ОДЗ заявление и декларация-съгласие от
дядото на детето по бащина линия Ж. К. В., с искане да отглежда и полага
грижи за детето Д. К. К..
От представената заповед № ЗД/Д-СТ-Р-015/21.06.2024 г. на директора
на ДСП-Раднево е видно, че спрямо детето Д. К. К. прекратено временно
настаняването му в семейството на баба му по бащина линия Д.Д. В.а и
същото е настанено по административен ред в семейството на дядо си по
бащина линия Ж. К. В., със срок – до произнасяне на съда с решение по чл. 28
ЗЗакрД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата по
чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за
4
настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания
по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.
Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето
(т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила
на децата (т.5).
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД за прилагане на
мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън семейството.
Цитираната разпоредба изисква родителите без основателна причина трайно
да не полагат грижи за детето. Видно от данните по делото майката на детето
не вижда детето, не полага грижи за него, а бабата в чието семейство детето е
настанено по съдебен ред на 09.06.2024г. е починала. Видно от представения и
приет като доказателство социален доклад на ДСП-Тополовград от
19.06.2024г. се установява, че при извършено проучване на майката Д. Б. И.
същата не е в състояние да полага грижи за децата К. К. К. и Д. К. К. в семейна
среда, не разполага с подходящо жилище и доходи, както и с необходимия
родителски капацитет за това. Жилището, което обитава майката не разполага
с необходимите условия за отглеждане на децата. С оглед изложеното, детето
К. К. К. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „а“ ЗЗакрД и молбата за
предприемане на мерки за закрила спрямо него е основателна.
В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила
чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
5
(настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане в
приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако
това не е в интерес на детето.
В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред
приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на
роднини и близки, каквато мярка за закрила на детето е взета с решение №
93/27.06.2019г. на РС-Раднево. Дядото на детето е заявил готовност и желание
да отглежда и да се грижи за детето Д. К. К., което всъщност той прави до
09.06.2024г. заедно с бабата на детето от едногодишната възраст на детето, а
след нейната смърт и до настоящия момент единствено той. Изразил е
желание да подсигури необходимото на детето и да осигури благоприятна
материална и възпитателна среда за правилното му развитие. Осигурена е
добра материална база и битови условия за нормално развитие и отглеждане
на детето. Осигурил е подкрепяща среда за детето. Осигурява здравни грижи
за детето. То се чувства спокойно и сигурно в жилището му.
При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини
– семейството на неговият дядо по бащина линия Ж. К. В..
Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на
настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на
детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му
потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за
срок до навършване на пълнолетие на детето.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването
на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство,
настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно
семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде
сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в
интерес на детето.
Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не
препятства възможността на майката да поддържа контакти с детето, за да не
се прекъсва връзката родител – дете.
Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр.
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът
6
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА взетата по отношение на детето Д. К. К., ЕГН
**********, е родено на **** г. в гр. Стара Загора от майка Д. Б. И. и баща
К.Ж.К., починал на 30.01.2018 г., мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД,
взета с решение № 93 от 27.06.2019 г. по гр.д. № 364/2019 г. на РС-Раднево, а
именно настаняване в семейството на близки и роднини – семейството на Д.Д.
В.а – баба на детето по бащина линия.
НАСТАНЯВА детето Д. К. К., ЕГН **********, е родено на **** г. в гр.
Стара Загора от майка Д. Б. И. и баща К.Ж.К., починал на 30.01.2018 г., в
семейството на близки и роднини – семейството на Ж. К. В. – дядо на детето
по бащина линия, с адрес *****, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2
ЗЗакрД, за срок до навършване на пълнолетие на детето.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7