№ 1221
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501450 по описа за 2022 година
при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца С. С. С. чрез адв. П. К.
срещу отхвърлителната част на решение 264265 от 28.06.2021 г. на СГС, ГО, 5 с-в по гр.д.
9743/2017 г. С решението „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 33 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.06.2016 г. по вина на
водача А. Б. К., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 70 000 лв., частичен
иск от 100 000 лв., като неоснователен, както и в частта, в която се претендира законна
лихва за периода 09.06.2016 г. – 27.10.2016 г.
Твърди се неправилно приложение на процесуалния и материалния закон: искът за
обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и страдания вследствие от
нанесените телесни увреждания е уважен в изключително занижен размер, който не
съответства на претърпените морални вреди, в противоречие е на принципа на
справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално
естество. Присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на
вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве, не е съобразен и
установения лимит на отговорност на застрахователя и съответства на съдебна практика от
преди 7-8 години, когато и премиите и лимитите на отговорност по ЗГО са били 20 - 30 пъти
по-ниски.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Постъпил е отговор от ответника „Бул инс“ АД, в който жалбата се оспорва и се моли
за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Не е постъпил отговор от третото лице-помагач на страната на ответника – А. Б. К..
Съдът е уважил искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане за
1
установяване на неимуществените вреди на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като е
направено още с исковата молба и поддържано в първо с.з., а СГС е приел искането за
неоснователно поради назначената СМЕ. В съдебно заседание от 06.10.2022 г. е изслушан
свидетелят С. Ц. С..
Страните чрез своите процесуални представители поддържат в с.з. заявените до
момента позиции и претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца, както и началната дата на дължимост на законната лихва.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид присъдата на
наказателния съд, изслушаното от СГС заключение на СМЕ, представените медицински
документи и събраните от настоящата инстанция свидетелски показания.
Съгласно присъдата в задължителната й за гражданския съд част на ищеца е причинена
многостепенна средна телесна повреда, изразила се в счупване на таза, включително на
левия ацетабулум и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, довели до трайно
затруднение на движенията на левия и десния долни крайници. Според заключението на д-р
Т. Д. получените увреждания са: счупване на двете срамни кости на таза с разместване и
счупване на дясната малкопищялна кост с разместване. Проведено e болнично лечение за 4
дни, по време на което е извършено безкръвно наместване с локална анестезия на
счупването на тазовите кости. След изписване от болницата е проведено домашно лечение.
Няма медицинска документация колко е продължило домашното лечение, поради което
вещото лице е посочило, че обичайният срок за възстановяване на такива увреди е около 2-3
месеца. Нормалният възстановителен период за счупване на срамните кости на таза е около
2 - 3 месеца, а за счупване на малкопищялна кост е около 1-1,5 месеца. Ищецът е претърпял
болки с голям интензитет за около 13-14 дни, болки с умерен интензитет за около 20 дни,
след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. При личния преглед вещото
лице е установило възстановени функции на крайниците и нормален обем движения.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице д-р Д. е посочило, че
счупването на таза води до затрудняване на движението на двата долни крайника, тъй като
са счупени и двете срамни кости. Ищецът не е могъл да се движи поне 25-30 дни. След
изписването от болницата е продължил да бъде вкъщи, имал е нужда от обгрижване.
Постепенно бавно е започнал да се движи с патерици, а след махането на патериците е
започнал да ходи сам. Счупването на срамните кости е налагало да лежи по гръб в началото
на лечебния период, първите няколко дни. Според вещото лице няма точни предписания
след какъв период от време ищецът е трябвало да започне да се движи с патерици и кога е
трябвало да се освободи от тях. С оглед вида на счупването, мястото на счупването,
възрастта на пострадалия и вида на проведеното лечение, между 15-20 ден е следвало
ищецът да е започнал да ходи с патерици. След един месец пострадалият е могъл да ходи без
патерици, при липса на усложнения.
Видно от представената епикриза от Отделение по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ от 07.06.2016 г. на пострадалия са дадени препоръки да
спазва предимно режим на легло по гръб с активно раздвижване на крайниците, да ходи с
патерици с частично натоварване на долните крайници. А видно от медицинска бележка от
същата дата на същото отделение, е предписано да бъде освободен от учебни занятия от
03.06.2016 г. до 30.06.2016 г.
2
Св. Сандев, дядо на ищеца, разказва, че го видял за пръв път в болницата в Стара
Загора, на втория ден след инцидента - легнал по гръб с посиняло тяло и буза. Бил
неадекватен и неподвижен. Когато го изписали вкъщи, трябвало да лежи един месец по
гръб, за да му зараснат раните. Бил с две патерици поне около месец. После започнал да
ходи с една патерица. След инцидента вдигал температура и свидетелят му наливал кофа с
вода, за да спадне. Когато започнал да ходи на училище, свидетелят го карал, защото той не
можел да върви сам. По време на инцидента С. бил ученик, но свидетелят не помни в кой
клас. И сега се оплаквал от болки при студено време и не можел да вдига тежко. Два пъти
ходил в Холандия, но не можал да издържи, тъй като в Холандия, за разлика от България,
трябва да работиш работа, каквато ти дадат, не може да си я избираш. След изписването от
болницата, свидетелят не помни колко пъти внукът му е ходил на лекар, но е сигурен, че е
ходил на хирург, защото имал оплаквания.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 17 год., вида и характера на травмите: счупване на двете срамни
кости на таза с разместване и счупване на дясната малкопищялна кост с разместване,
болничен престой от четири дни, принудителното лежане по гръб за около 20 дни,
придвижване с патерици и нуждата от чужда помощ около месец, възстановяване от 2-3
месеца, невъзможността да посещава училище за един месец, спорадични болки при студено
време и при натоварване, както и стресът, свързан със самото събитие, при което има и
загинали. При съобразяване на деня на ПТП – 02.06.2016 г., отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева е
справедливо. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на
обезщетението с оглед изброените фактори.
Обезщетение над този размер би било в разрез с принципа на справедливост предвид
краткия болничен престой, липсата на усложнения през възстановителния период и липсата
на промяна в начина на живот на ищеца след края на възстановителния период. Вещото
лице е категорично, че ищецът е напълно възстановен. Вярно е, че в заключението на СМЕ е
описан амбулаторен лист от 25.01.2017 г. за преглед от хирург с диагноза – орхит,
епидидимит без абсцес, от 1-2 дни има болка в левия тестис, повишена температура, оток и
болка в левия тестис. Вещото лице обаче не е посочило, че тези оплаквания са във връзка
със счупванията от инцидента, но дори и да са, те са единичен случай и се обхващат от
определеното по-горе обезщетение. Вероятно това посещение при хирург си спомня и
свидетелят, но видно от неговите показания, вдигането на температура е скоро след
инцидента.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че обезщетението следва да е в
размер на 50 000 лева, тъй като и до настоящия момент пострадалият не е възстановен
напълно, напрегнат е и има нарушения в съня. Неоснователно е и твърдението, че
непосещаването на училище се е отразило крайно негативно на неговия успех в най-
важните години от неговото обучение. По делото няма доказателства за тези твърдения.
Разпитаният по делото дядо на ищеца разказва за болките при студено време и че не може
да вдига тежко, но тези показания не обосновават обезщетение в претендирания размер, тъй
като според вещото лице ищецът е напълно възстановен, а болките при студено време са
спорадични и не влияят на обичайния начин на живот. Неоснователни са твърденията в
жалбата, че при личния преглед на ищца вещото лице е установило, че от ПТП до 07.04.2021
г. (деня на прегледа) пострадалият има болки в долната част на корема при лошо време, при
по-продължително ходене и тичане. Вещото лице не е установявало този факт, а е записало,
че такива са сведенията от ищеца. Не се доказва, че инцидентът е повлиял на учебните
занимания на ищеца в най-важните години от обучението му – дядо му не помни в кой клас
е бил, което изключва възможността неходенето на училище да се тълкува по начина,
описан във въззивната жалба. За нарушения в съня и напрежение към настоящия момент
свидетелят не е разказал, нито има други доказателства в тази насока. Фактът, че ищецът не
е могъл да издържи на работата в Холандия, защото там не човек може да избираш работата
си, а следва да изпълнява възложената, не може да се свърже с последиците от счупванията
3
при ПТП.
По повод началната дата на дължимост на законната лихва върху обезщетенията
въззивният съд приема следното. Обезщетението се дължи от 27.07.2016 г., датата, на която
е сезирано застрахователното дружество, видно от обратната разписка и последвалия
отговор от застрахователя с посочен номер на щета. На основание чл. 493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от деня след предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е.
от 28.07.2016 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо, решението следва да се отмени в
отхвърлителната част относно законната лихва върху присъдената главница за периода от
28.07.2016 г. до 28.10.2016 г., а допълнителното обезщетение - да се присъди със законната
лихва от 28.07.2016 г. до плащането.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 33 000 до
38 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за законната лихва върху
присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди от 28.07.2016 г. до 28.10.2016 г.
На ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение от 5 000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди със законната лихва от 28.07.2016 г. до плащането и законна лихва
върху присъденото обезщетение от СГС с лихва от 28.07.2016 г. до 28.10.2016 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. К. се дължат
1713,24 лева с ДДС (1487,82 х 38000/33000), като следва да й бъдат присъдени
допълнително 225,42 лева. Разноските, дължими на ответника, са 937,14 лева и решението
следва да бъде отменено за разликата до 1083,57 лева (1083.57х32000/37000). Дължимите от
ответното дружество в полза на бюджета на СГС разноски са 1520 лева държавна такса и
дружеството следва да заплати още 200 лева.
За въззивната инстанция „Бул инс“ АД дължи в полза на бюджета на САС сумата от
100 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В полза на адв. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв се
дължат 367 лева с ДДС (1248х5000/17000). Въззивният жалбоподател следва да заплати на
ответника по жалбата 917 лева за адвокатско възнаграждение (1300х10780/23832,3).
Неоснователни са възраженията за недължимост и прекомерност, тъй като по делото е
представен договор с отбелязване, че хонорарът е платен, а размерът от 1300 лева е
незначително по-голям от минималния адвокатски хонорар с ДДС – 1248 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264265 от 28.06.2021 г. на СГС, ГО, 5 с-в по гр.д. 9743/2017 г. в
следните части:
Искът на С. С. С., ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.06.2016 г. е отхвърлен
за разликата от 33000 (тридесет и три хиляди) лева до 38 000 (тридесет и осем хиляди)
лева със законната лихва от 28.07.2016 г. до плащането;
Искът за законна лихва върху присъдената от СГС сума от 33 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен от 28.07.2016 г. до 28.10.2016 г.;
С. С. С. е осъден да заплати на „Бул инс ” АД на основание чл. 78, ал. 78 aл. 3 ГПК
разноски за първата инстанция за размера от 937,14 лв. до 1083,57 лева
и вместо това постановява
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. С. С., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 5000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.06.2016 г. по вина на
4
водача А. Б. К. ПТП със законната лихва от 28.07.2016 г. до плащането.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. С. С., ЕГН **********
законната лихва върху главниците от 33000 лева обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 28.07.2016 г. до 28.10.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. П. Д. К. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство за първата инстанция в размер на 225,42
лв. с ДДС и 367лева с ДДС за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от 200 лева и по сметка на САС
сумата от 100 лева.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Бул инс“ АД, ЕИК ********* разноски
за въззивната инстанция в размер на 917 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - А. Б. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5