Р Е Ш Е Н И Е
№ 5074
гр. Варна, 15.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично
заседание проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 544 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Н.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.С.С. – Б. – АК Варна срещу „В.Р.“ ООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искова за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
*** лв. /***
лева и *** стотинки/, представляваща дължими и неизплатени месечни трудови
възнаграждения за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – ***г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.128 от КТ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД;
*** лв. /***
лева и *** стотинки /, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от *** дни за ***., на основание чл.224, ал.1 от КТ;
*** лв. /***
лева/, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовия договор,
на основание чл.221, ал.1 вр. чл.327, ал.1, т.2 от КТ;
*** лв. /***
лева и *** стотинки/, представляваща мораторна лихва, за периода от ***г. до ***г.,
изчислена върху размера на всяко едно от дължимите месечни трудови
възнаграждения, считано от първо число от следващ месеца, за който се дължи до
датата на подаване на исковата молба.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че полагал труд в ответното дружество в периода от ***г. до ***г. на длъжност „***“, с място на работа в обект жилищна сграда БЯЛА-2, находяща се в гр.Бяла, община Бяла, област Варна, ул. „Братя Господинови“ №60. Ищецът твърди, че в периода от ***г. до ***г. не е получил дължимите му трудови възнаграждения, въпреки че е полагал труд. Заявява, че през м.***г. получил трудовото си възнаграждение дължимо за м. ***г., след което не е получавал дължимото му трудово възнаграждение до ***г., когато преустановил полагането на труд. Ищеца поддържа, че е прекратил трудовото си правоотношение с ответника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заявява, че подал писмено заявление, което достигнало до работодателя, за което не успял да се снабди с входящ номер, а при следващите опити отново да връчи заявлението си до работодателя, същият не бил открит на адреса посочен в Търговски регистър. Твърди още, че трудовите му възнаграждения се дължат с лихва за забавено плащане, считано от първа дата на месеца следващ месеца, за който се дължат. Тъй като след сключването на трудовия договор между страните с постановления на МС бил увеличаван размера на минималната работна заплата за страната, то същите били приложими в отношения между страните, тъй като имали императивен характер.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва който оспорва предявените искове, като допустими, но неоснователни. Ответника твърди, че е заплатило изцяло дължимите трудови възнаграждения на ответника за процесния период. Заявява още, че ищеца е ползвал платения си годишен отпуск за ***г., поради което не му се дължи обезщетение за неизползван такъв. Изявленията на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ не били достигнали до работодателя, поради което не се дължало обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. В условията на евентуалност ответника прави възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, като поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените в производството разноски. Ответника, чрез проц. представител оспорва ищеца да е престирал труд в процесния период, тъй като посочената в трудовия договор месторабота била жилищна сграда, която е завършена през м. ***г. и на обекта не са извършвани строителни дейности.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представен с исковата молба допълнителен трудов договор №*** от ***г. се установява, че ищецът е следвало да полага труд при условията на чл.111 от КТ, считано от ***г. на длъжност „***“ с месторабота „гр.Бяла, обект Бяла 2“, при ***часов работен ден и уговорено трудово възнаграждение в размер на *** лева, платимо окончателно всеки месец. Под трудовия договор страните са удостоверили, че на ***г. ищеца е постъпил на работа, за което са поставени подписи на работника и на представител на работодателя /л.14/.
Не е спорно между страните, че ищецът е започнал да престира труд съобразно уговореното в допълнителния трудов договор, като същото се потвърждава и от издадена от ответника служебна бележка с изх.№***г. /л.15/.
За установяване фактическата обстановка по делото и спорът между страните дали ищеца е полагал труд за ответното дружество след м. ***г. по делото са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите К.С.К. и К.Я.С.
В показанията си свидетеля К., брат на ищеца, твърди, че той и ищеца работели за ответното дружество от ***г. до м. ***г. Свидетеля заявява, че не е подписвал длъжностна характеристика и не му е известно ищеца да е подписвал такава. Посочва, че са работили като охранители на една и съща сграда находяща се в гр.Бяла, общ.Варна от ***г., като първоначално работодател им бил фирма „СОТ“, след това „Аркус“ и от ***г. ответното дружество. Сградата била завършена през ***г., като първите семейства започнали да ползват апартаментите от лятото на ***г., а сградата била въведена в експлоатация - получила Акт 16 през м. ***г. Свидетеля заявява, че многократно им е обещавано от представители на работодателя, че ще започнат да им изплащат заплатите, като последния телефонен разговор между свидетеля и представител на работодателя бил през есента на ***г.
Свидетеля С. заявява, че познава ищеца от дълги години, но се опознали по-добре след ***г., тъй като работели на съседни обекти. Свидетеля твърди, че започнал работа като охранител през ***г., когато охранявал съседен обект. Сградата, която охранявал ищеца била завършена когато свидетеля е започнал работа, но продължавала да се нуждае от охрана. Дори към настоящия момент сградата се охранявала посредством СОТ към работодателя на свидетеля. Свидетеля твърди още, че ищеца много често е казвал, че ще напусне работа защото не му плащат, като последно си спомня ищеца да е бил на работа през късната есен на ***г.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като дадени за пряко и непосредствено възприети факти и обстоятелства и непротиворечиви както по между си, така и спрямо събраните по делото писмени доказателства. Показанията на св.К., съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК – с оглед всички други данни по делото и възможната му заинтересованост от изхода на спора.
За установяване размера на спорните между страните вземания по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.46-49/.
Ищеца е представил и доказателства, че е отправял писмени искания и заявления до работодателя си, адресирани на посочения в Търговски регистър адрес, но същите са връщани, с отбелязване върху известията за доставяне за сменен адрес /л.19-21 и 53-55/.
От удостоверение от НАП ТД – Варна от ***г. се установява, че ответното дружество е подало уведомление по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от ***г. /л.71/.
С протоколно определение от ***г. ответника е задължен по реда на чл.190 от ГПК да представи надлежно заверен препис на трудовото досие на ищеца, както и препис-извадка от деловодна книга с отразяване на входяща и изходяща кореспонденция, касаеща периода от ***г. до ***г., с оглед доказване или опровергаване твърденията на ищеца, че е подал писмено заявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В определения от съда срок ответника не е представил изисканите документи, което следва да се тълкува по реда на чл.161 от ГПК, като възпрепятстване на доказването.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За доказване основателността на заявените искови претенции в тежест на ищеца бе възложено да установи при условията на пълно гласно доказване, че е сключил на валиден трудов договор с ответника, по силата на който е престирал своя труд в процесния период от ***г. до ***г., включително размера на договореното трудово възнаграждение и уговорения между страните срок за изплащането му, както и че е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като ищеца надлежно е уведомил ответника за това.
Съобразно направените от ответника възражения с отговора на исковата молба, същият следваше да докаже, че е изплатил всички месечни трудови възнаграждения на ищеца, както и че ищеца е ползвал платения си годишен отпуск за ***г., поради което и не му се дължи обезщетение за неизползван такъв.
Не е спорна началната дата на сключване на трудовия договор между страните, кога ищеца е постъпил на работа при ответника, както и какъв е размер на уговореното между страните трудово възнаграждение.
Спор между страните съществува относно крайния момент до когато ищеца е полагал труд за ответника, ползвал ли е платен годишен отпуск през ***г., както и кога и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение между страните. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищеца е полагал труд за ответното дружество и след въвеждане на сградата в експлоатация. Като извънсъдебно признание на този неизгоден за ответника факт следва да се счита и изпратеното до НАП ТД Варна уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, в което ответното дружество е посочило за дата на прекратяване на трудовото правоотношение ***г. При изложените от страните различни твърдения за датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, всяка от страните следваше да ангажира доказателства за това кога и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение. Ответника не ангажира доказателства трудовото правоотношение с ищеца да е прекратено при въвеждане на сградата в експлоатация или преди твърдяната от ищеца дата – ***г. Изпращането на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ служи за доказателство, че до този момент работодателя е считал, че е налице трудово правоотношение с конкретния работник, но само по себе си не доказва прекратяването на трудовото правоотношение. Уведомяването на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение не е част от фактическия състав на прекратяването на самото правоотношение и само по себе си не може да послужи за доказателство за датата и основанието за прекратяване. Предвид изложените от ищеца твърдения, че е прекратил трудовото си правоотношение с едностранно писмено изявление достигнало до представител на работодателя, задължаването на ответника да представи надлежно заверен препис от трудовото досие на ищеца и препис – извадка от деловодна книга с отразяване на входящата и изходящата кореспонденция, касаеща периода от ***г. до ***г. и неизпълнението за това задължение от страна на ответника, то поведението на ответника следва да се счита за създаване на пречки за събиране на доказателства относно датата и основанието на прекратяване на трудовото правоотношение и твърденията на ищеца, че е прекратил трудовото правоотношение на ***г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, с едностранно изявление получено от представител на работодателя трябва да бъдат приети за доказани на основание чл.190, ал.2 вр. чл.161 от ГПК.
Въпреки указанията на съда по чл.146, ал.2 от ГПК ответника не ангажира и доказателства за твърденията си в исковата молба, че ищеца е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск за ***г. и поради това не му се дължи обезщетение за неизползван такъв, както и за изплащане на трудови възнаграждения на ищеца за процесния период.
По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че ищеца е полагал труд в ответното дружество за посочения в исковата молба период и място на изпълнение. Тъй като не бяха събрани доказателства за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и за използване от работника на полагаемия му платен годишен отпуск за ***г., то исковите претенции с правно основание чл.128 и чл.224, ал.1 от КТ се явяват доказани по основание. Доказана по основание се явява и претенцията за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. С оглед непредставяне на изисканите по реда на чл.190 от ГПК документи, то съдът приема за доказано по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от ***г., с едностранно волеизявление на работника достигнало до представител на работодателя и на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Тъй като уговореното между страните трудово възнаграждение се дължи ежемесечно, то ответника е изпаднал в забава по отношение изплащането на същото, поради което доказана по основание се явява и исковата претенция за заплащане на мораторна лихва, за периода от ***г. до ***г., изчислена върху размера на всяко едно от дължимите трудов възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба.
По отношение размера на претендираните вземания, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по изслушаната в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения съдът намира исковите претенции за изцяло доказани и по основание и размер, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на поискани и сторени по делото съдебно-деловодни разноски. Съгласно представения списък на разноските ищеца е сторил такива в размер на *** лева, под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, като разноски в посочения размер следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса и разноски в производството, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати всички дължащи се такси и разноски. Дължимите по делото държавни такси са в размер на *** лева по иска за дължимите трудово възнаграждения и по *** лева за всяка от другите искови претенции или общо *** лева, а разноските са в размер на *** лева, под формата на заплатено възнаграждение на вещо лице. Посочените такси и разноски следва също да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.Р.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К., с ЕГН ********** и адрес *** следните суми:
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща дължими и неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – ***г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.128 от КТ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от *** дни за ***г., на основание чл.224, ал.1 от КТ;
*** лв. /*** лева/, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовия договор, на основание чл.221, ал.1 вр. чл.327, ал.1, т.2 от КТ;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща мораторна лихва, за периода от ***г. до ***г., изчислена върху размера на всяко едно от дължимите месечни трудови възнаграждения, считано от първо число от следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „В.Р.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.Р.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща дължими държавни такси по предявените искове в общ размер на *** лв. и разноски по делото в размер на *** лв. за заплащане възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: