Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-204 Година 2020,
27.08. Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети
въззивен състав
На
седми юли
две хиляди и двадесета година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 499 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,МОМЧЕВИ –ТРАНС“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Силистра“№1,
ет.3, чрез адвокат Виржиния Хайк- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 28,ет.2, против Решение № 3306 от 29.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 3529/2018 г. по описа на БРС, в
частта, с която съдът е осъдил ответника да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: гр.Я.,ж.к.,,Г.Б.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл.128, т.2,
чл.220 и чл.224 от КТ и чл.245,ал.2 от КТ,вр.с чл.86 от ЗЗД, сумата от 2188.86
лева(две хиляди сто осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
06.10.2016г. до 31.10.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 2188.86 лева, считано от подаване на исковата молба- 16.05.2018г; сумата от 510лв.(петстотин и десет лева),
представляваща неизплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие за периода при прекратяване на трудовия договор на ищеца за
периода от тридесет дни, считано от 16.03.2018г., и сумата от 219.88лева(двеста
и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск от 9 дни, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 255.41 лева(двеста петдесет и пет лева и четиридесет и една
стотинки).
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
обжалваната част, изразява въззивникът, който счита, че същото е неправилно и
необосновано. Излага подробни съображения, цитирайки съдебна практика (решения
на ВКС по приложението на чл.270,ал.3 от КТ). Моли съда за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т.И.Т., чрез адв.Илияна
Димитрова-АК-Ямбол, със съдебен адрес:гр.Ямбол, ул.,,Търговска“№2, с който се
оспорват наведените от въззивника доводи. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е
предявена претенция с правно основание чл. 128, т.2,чл.220 и чл.224 от КТ и чл.245,ал.2
от КТ вр.с чл.86 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Безспорно
е установено по делото, че между страните е подписан трудов договор от
05.10.2016 г., по силата на който
въззиваемият Т.Т. е заел длъжността „ш. – т.а. (м.п.)“ в предприятието
на въззивното дружество. Със заповед от 16.03.2018 г., връчена на 19.03.2018 г.
трудовото правоотношение с въззиваемия е прекратено на основание чл. 328, ал.1,
т.3 от КТ. Съгласно подписания между страните трудов договор първоначално
основното месечно възнаграждение е в размер на 463 лева, платими до 15-то число
на следващия месец, а в последствие считано от 01.01.2018 г. трудовото
възнаграждение е в размер на 510 лева месечно.
Предявената
от въззиваемия претенция е за заплащане на сумата от 8122,15 лева,
представляващи договорено, но неизплатено трудово възнаграждение за периода
06.10.2016 г. – 16.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, обезщетение
от 510 лева за неспазен срок на предизвестието, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2017 г., на основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на
510 лева.
При
разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция е извършена
съдебно-икономическа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза. От
експертното заключение по извършената съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния период от 07.11.2016 г. до 08.01.2018 г. с посочено
основание „заплата, командировка“ са постъпили общо, съгласно издаденото
удостоверение от „Банка Популар Еспаньол С. А.“, суми в общ размер от 11520
евро, възлизащи на 22531,16 лева, като на 10.10.2017 г. и 08.01.2018 г. дружеството
е наредило заплащане на сумата от 500 евро и сумата от 2000 евро, за които не е
посочено основание за плащане. За периода 25.10.2016 г. – 15.12.2017 г. по
сметката на съпругата на въззиваемия Т. са преведени суми в размер на 2450
евро, от които на 16.11.2016 г. сумата от 250 евро с основание „аванс Т.“, на
03.02.2017 г. – сумата от 400 евро с основание „заплата Т.“, на 15.12.2017 г. –
сумата от 200 евро с основание „заплата Т.“ или общо 850 евро, възлизащи на
1662,46 лева.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че първостепенният съд е изяснил делото от фактическа
страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По
делото е установено, че общо преведената сума възлиза на 22531,16 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, като възнаграждението следва да се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, съобразно чл.270 от КТ, доколкото не е уговорено друго и възнаграждението се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или срещу писмено искане
на работника или служителя, не негово близки, а по писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в
посочена от него банка. Тук следва да се отбележи, че действително
работодателят е превеждал суми, както по сметка на въззиваемия Т., така и по
сметка на съпругата му, като при превеждане на суми на последната има такива с
липсващо правно основание. Първостепенният съд не ги е взел предвид при
постановяване на резултата по делото. Безспорно е установено по делото, че за
периода 06.10.2016 г. – 31.10.2017 г. въззиваемият е получил дължимото трудово
възнаграждение в общ размер от 5952,86 лева, поради което за този период
претенцията е неоснователна. За периода 01.11.2017 г. – 16.03.2018 г. не са налице
убедителни писмени доказателства за това, че трудовото възнаграждение на
работника му е било превеждано, поради което и за сумата от 2188,86 лева,
дължима за периода 01.11.2017 г. – 16.03.2018 г. Бургаският районен съд е счел,
че претенцията е основателна и доказана. Настоящата съдебна инстанция намира
атакуваното решение в тази му част за правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено. Във въззивната жалба работодателят се
позовава на три основания и несъгласие с постановеното решение, касаещи точно определени основания. На първо място
страната счита, че съществува противоречие в постановения акт, тъй като
присъдената сума от 2188,86 лева е посочена в периода 06.10.2016 г. –
31.10.2017 г., като същото е отбелязано в диспозитива на решението. Настоящата
съдебна инстанция намира, че посочената сума от 2188 е дължима за периода
01.11.2017 г. – 16.03.2018 г. и в случая се касае за допусната очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, което налага делото да бъде върнато
на БРС за поправка на ЯФГ в тази му част.
Второто
оплакване във въззивната жалба е
свързано с приетото от първоинстанционния съд, че след 01.11.2017 г.
работодателят не е превеждал трудово възнаграждение на работника, позовавайки
се на обстоятелството, че основанието за превеждане на сумата не е „заплата“. Същевременно въззивникът се
позовава и на практика на ВКС, според която - решение № 89/29.03.2013 г. по гр.
дело № 558/2012 г. Четвърто гражданско отделение, „когато в нареждането за
банков превод или разписка не е посочено основанието за плащане, в тежест на
получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на
връщане като дадено без основание“. По мнение на настоящата съдебна инстанция
първоинстанционното решение в тази му част е правилно. От една страна се касае
за получени суми от съпругата на
работника, която не е страна по делото с оглед представянето на доказателства,
а от друга в обясненията си по чл.176 от ГПК въззиваемият е посочил, че
сумите са преведени по повод извършени лични услуги от страна на съпругата му
на бащата на работодателя.
Що
се отнася до третото оплакване за това, че
присъдените от съда суми представляват брутно трудово възнаграждение, а
не нетни такива, настоящата съдебна инстанция намира, че заплатите са изчислени
в нетен размер и само обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие е в брутен размер, поради което и това оплакване е неоснователно.
С
оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят разноски в размер на 400
лева, видно от представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3306 от 29.11.2019 г., постановено по гр. дело № 3529/2018 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА
,,МОМЧЕВИ –ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.,,Силистра“№1, ет.3, чрез адвокат Виржиния Хайк- БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28,ет.2,
да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,ж.к.,,Г.Б.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. Илияна Димитрова - АК-Ямбол, със съдебен
адрес:гр.Ямбол, ул. ,,Търговска“№2, сумата от 400 лева – разноски по делото.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Бургас за поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението – ред 7 - 8, касаещ определения от съда период на
дължимост на задължението.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.