Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 14.02.2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
В.ч.гр.дело № 1281 по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.278, във вр. с
чл.463, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, чрез
адв.Г.п р о т и в протокол за разпределение
от 13.01.2015 г. по изп.дело № 20128440402968 на ЧСИ С.Я.с рег. №844 на КЧСИ и район СГС, с
доводи, че незаконосъобразно са удовлетворени вземания на взискателя за
разноски в размер на 99835, 86 лв. в противоречие с разпоредбата на чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД и без да се посочва как е формиран техния размер и да са
документално установени по делото.
Ответникът „П.и.б.” АД – взискател по делото,
депозира възражение по жалбата. Излага доводи, че разноските (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение) са присъдени в полза на взискателя в
производството по издаване на изпълнителен лист, изд. на 30.08.2011 г. по гр.д.№32098/2011 г.
на СРС, възоснова на който е образувано изп.дело и следва да се удовлетворят от
сумите, постъпили от публичната продан на ипотекирания в полза банката имот.
Представени са мотиви по обжалваните
действия от съдебния изпълнител, в които излага съображения за неоснователност
на жалбата. Сочи, че размера на разноските сторени от взискателя са документално
установени с изпълнителния титул, че при извършване на разпределението е спазен
реда за удовлетворяване на разноските на взискателя по обезпечаване и
принудително изпълнение и разпоредбата н ачл.76 от ЗЗД. Изтъква се, че при
извършване на разпределението съдебния изпълнител не може да разглежда
възражения относно дължимостта на разноските и възражения за прекомерност на размера
на възнаграждение на процесуалния представител.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, за да се
произнесе прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата против разпределение по чл.460
от ГПК е допустима - като подадена в законоустановения тридневен срок след
предявяването (жалбата е подадена с вх. № 04928 от 26.01.2015 г (понеделник),
от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт. С
пл.нареждане от 04.02.2015 г. с УИН BORD00960338
e внесена
е и дължимата се държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя – праводател на „П.и.б.” АД за
принудително удовлетворяване на парични вземания, възоснова на издаден изпълнителен лист по
гр.дело № 32098/2011 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав и изпълнителен лист по гр.дело № 32099/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав солидарно срещу „Е.“ ЕООД *** С.П.“ ЕАД (н.) и Р.М.К.. Изпълнителният лист, издаден
на 21.09.2011 г. по гр.дело № 32099/2011 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав на
основание чл.417, т.2 от ГПК вр. с чл. 60, ал.2 от ЗКИ, е за сумата от 600000
евро-главница, дължима по Договор за кредит от 08.01.2008 г. и Анекси към него,
просрочена лихва в размер на 4219, 56 евро, за периода от 25.05.2011 г. до
29.06.2011 г., лихва за забава в размер на 4583, 33 евро за периода от
30.06.2011 г. до 21.07.2011 г. и законна лихва, считано от подаване на
заявлението – 22.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и 23814, 30 лв.
разноски за държавна такса и 12357, 00 лева юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ
е насрочил и провел публична продан на 06.03.2014 г. на следния недвижим имот,
собственост на длъжника „София С.П.“ ЕАД (н.): 2/3 ид. части от ПИ с идентиф.
68134.2043.4018, находящ се в гр.София, м.“в.з.Симеоново- север“, ул.“ 82 с
площ на имота от 3 028 кв.м. (УПИ III-495,
676, 675) в кв.28а и правото на строеж на Къща 1А, Къща 1Б, Къща 3А и Къща 3
Б, ипотекиран в полза на взискателя с
вписана договорна ипотека с нот.акт № 173, том VI,
акт №170, т.24, дв.вх.рег.№ 46767/28.10.2011 г. за обезпечение на договора за
кредит от 08.01.2008 г. С разпореждане от 23.10.2014 г. на СГС по
т.д.№1048/2013 г., ТО VI-14 състав е
разрешено продължаването на производството по изпълнителното дело срещу длъжник
в несъстоятелност.
С
обжалваният протокол ЧСИ е извършил разпределение на сумата от 316 743, 06 лв.
от публичната продан, за което страните и присъединен взискател НАП са били
призовани. С уведомление №35000 от 20.01.2015 г. банката- взискател е уведомил
ЧСИ, че размерът на дълга по изпълнителното дело е 619 906, 88 евро присъдена
главница, 99 835, 86 лв. съдебни разноски и 272 652, 77 евро законова
лихва към 20.01.2015 година.
С
извършеното разпределение на постъпилата, но недостатъчна за удовлетворяване на
всички вземания, сума ЧСИ е отделил ред 1, на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД,
в първи абзац сумата от 99835, 86 лв. за вземане за съдебни разноски на
взискателя „ПИБ“ АД; във втори абзац - сумата от 8 362, 88 лв. на ЧСИ Ст.Я.за
обикновени и пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ. В следващия ред 2 е отделил
сумата от 153 881, 26 лв. лихви, като са останали непогасени още лихви в
размер на 377 598, 26 лв. и главница.
При тези факти от правна страна съдът
приема следното.
Съгласно чл.
463, ал. 1 от ГПК окръжният съд разглежда жалбата срещу разпределението по
реда на чл.
278 от ГПК и действа като инстанция по същество, без да е ограничен от
оплакванията в жалбата, а служебно
проверява законосъобразността на разпределението, тъй като установените в чл. 136
от ЗЗД правила за привилегиите са императивни. Съгласно
разпоредбата на чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението следва
да бъдат включени вземанията, които са били предявени до деня на изготвянето му
- на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника, на основание чл.
79, ал. 2 от ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя при
съобразяване с установения в чл.
136, ал. 1 от ЗЗД ред на привилегиите, а степента на удовлетворяването им -
при спазване на правилото в чл.
136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерност.
С извършеното от ЧСИ Ст.Я.разпределение за сумата, постъпила по публичната продан на имот на длъжника, на основание чл.136 от ЗЗД първо е удовлетворено вземане на взискателя за „разноски в съдебното изпълнение“ и разноски в полза на ЧСИ С.Я.- 8362 88 лв., дължими и начислени обикновени и пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ (т.31 – 311, 80 лв. и т.26 – 8051, 08 лв.).
При спазване на изискванията, установени в чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, от събраната сума по изпълнението най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по т. 1, включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 задължителни разяснения, в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.) От привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват обаче само тези разноски, които първоначалният взискател е направил във връзка с пряката реализация на даден изпълнителен способ, от която се разпределят постъпилите суми. В нарушение на така установения ред за удовлетворяване на вземанията, ЧСИ е удовлетворил първо вземания за разноски в съдебното производство по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (36 171, 30 лв. по изпълнителния лист от 29.01.2011 г.), които не се ползват с право на предпочтително удовлетворение. В този смисъл са изричните мотиви на цитираното тълкувателно решение, т. 6, в които се казва, че не се ползват с такива право присъдените разноски по осъдителния иск на взискателя срещу длъжника, разноските в заповедното производство, както и разноските по издаването на изпълнителния лист. Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В останалата част на вземането по ред първи, не става ясно кои конкретно извършени от взискателя разноски са включени, такива уточнения липсват и в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, поради което е обективно невъзможно да се провери правилното начисляване на тези разноски, още повече да се направи извода, че те попадат в реда с привилегии. Както се посочи само сторените разноски за сметка на взискателя по осъществяването на конкретния принудителен способ се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Това изключва разноските в заповедното производство по изпълнителния лист от 30.08.2011 г., каквито доводи са изложени в мотивите на ЧСИ. Тук следва да се посочи, че съдебният контрол при жалба срещу акта на съдебния изпълнител по чл. 460 ГПК обхваща въпросите кои вече установени като дължими притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Затова и възражения срещу размера на приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя не може да се обсъжда при оспорване на разпределението, а само в производство по обжалване на акта за определянето им. Същевременно – само определени като дължими с акт на ЧСИ разноски подлежат на разпределение.
По отношение на разноските в полза на съдебния изпълнител в разпределението е посочено, че това са такси
по т.31 и т.26 по ТТ към ЗЧСИ. Съдът намира за правилно отреждането на суми по
този ред само за такса по т.26 (8051, 08 лв.) Вземането на частния съдебен
изпълнител за пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26
ТТРЗЧСИ, която представлява разноски за принудително събиране на вземането
и се ползва с привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД при разпределяне на постъпилата от осребряването на
имота цена се включва в първи ред на разпределението. Съгласно забележка 1-ва
по т.
26 ТТРЗЧСИ при частично събиране на паричното вземане таксата се определя
за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума
В заключение вземането по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, за което следва да се отредят суми при
разпределението е размер на 8051, 08 лева
в полза на частния съдебен изпълнител. Целият остатък от постъпилата
сума следва да се отреди за същия взискател за погасяване на обезпечено с
ипотека вземане, който се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като при спазване на правилото на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, да се отнесе за погасяване на вземането за лихви. В тази
насока съдът съобрази и т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и реда на посочената разпоредба на
ЗЗД.
Тъй като с обжалваното разпределение ЧСИ
неправилно е удовлетворил със сумата от 99835, 86 лв. вземане, което не се
ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, същото следва да се отмени и
да се извърши ново разпределение на тази сума в полза на взискателя, но за
погасяване на вземането за лихви. С оглед на горното, обжалваното
разпределение следва да бъде отменено в тази му част, като бъде постановено
ново разпределение, съобразно гореизложеното.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение от 13.01.2015 г. по изп.дело № 20128440402968 на ЧСИ С.Я.с рег. №844 на КЧСИ и район СГС, в частта, с която по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е разпределен в полза на „П.и.б.“ АД сумата от 99 835, 86 лв. за „разноски в съдебното изпълнение“ и в полза на ЧСИ Ст.Я.сумата от 311, 80 лв., вместо което постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата 100 147, 66 лв., част от постъпила цена от публична продан на ипотекиран недвижим
имот, за удовлетворяване на вземания по чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на
първоначалния взискател „П.и.б.“ АД за погасяване на вземането му за лихва по Договор за банков кредит
от 08.01.2008 г., обезпечен с договорна ипотека, сключена с
нот.акт № 173, том VI, акт №170, т.24,
дв.вх.рег.№ 46767/28.10.2011 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.