ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 349
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Георгиева Стоянова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ЗАПРЯНОВА
в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева - Койнова
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Частно
наказателно дело № 20252100200288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във вр. с чл. 70 от НК.
Постъпила е молба от лишения от свобода Д. В. Д. ЕГН********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 6 месеца и
23 дни от наложеното му по НОХД 1140/2021г. на Районен съд – Ямбол
наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“.
В съдебно заседание молбата се поддържа от осъдения Д. и от неговия
служебно назначен защитник.
Защитата пледира за уважаване на молбата на осъдения за предсрочно
освобождаване, поради наличие на кумулативно предвидените в закона
предпоставки. Наред с изтеклия изискуем от закона период , покриващ повече
от половината от срока на наказанието лишаване от свобода , изтъква също
доброто поведение по време на престоя в затвора, липсата на наказания и
съобразяване със затворническите правила, както и добросъвестност при
изпълнение на възложените му трудови функции по време на изтърпяване на
наказанието. Желае да се труди и на свобода. Има подкрепата на близките си.
Извежда посредством тези данни заключението си, че всички взети заедно
сочат на извода за настъпване на целеното с присъдата поправяне и
превъзпитание на дееца.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането,
поради липса на трайни и устойчиви показатели за поправянето на осъдения
изтърпяващ наказание лишаване от свобода .
Представителят на началника на затвора също счита молбата за
неоснователна, посочвайки наличието на необходимост от продължаване на
корекционната работа с лишения от свобода.
След като се запозна с направеното искане, становищата на страните
1
изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема следното:
Д. изтърпява второ по ред наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас.
С присъда по НОХД№1140/2021г. на Районен съд – Ямбол, изменена с
решение на БАС, за престъпление по чл.152 от НК е наказан с лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца. Приведено , на основание чл.68, ал.1
от НК в изпълнение е наказанието от 8 месеца лишаване от свобода по
НОХД№197/2018г. на ЯРС, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, в
изпитателният срок на което е било извършено и това по чл.152 от НК.
Изтърпял е приведеното наказание на 29.10.23г., и от 30.10.23г. търпи
новоналоженото му наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим.
До датата на съдебното заседание е изтърпял фактически 1 година 4 месеца
и 27 дни. Зачетени са му също 6 месеца и 10 дни от работа. Така общо
изтърпяното наказание е 1 година 11 месеца и 7 дни.
Изпълнена е следователно първата, формалната предпоставка на чл. 70
ал.1 т.1 НК, за условно предсрочно освобождаване, с изтичането на 30.01.25г.
на половината от наложеното му наказание
През периода на изтърпяване на наказанието Д. е демонстрирал
сравнително добро поведение. Участвал в провежданите мероприятия, не
употребявал алкохол и наркотични вещества на територията на
пенитенциарното заведение. Отнасял се с уважение към служителите на
затвора. Толерантен към останалите лишени от свобода.Трудово ангажиран от
месец януари 2024г. в затворническата кухня, като отзивите за работата му са
положителни. Факторите подпомагащи безпроблемното му изпълнение на
присъдата са постоянната трудова заетост и подкрепата на близките му. Имал
е наложено дисциплинарно наказание, заличено понастоящем и една похвала.
Получава възнаграждение, като от месец декември 2024г. от него се правят
удръжки по изпълнително дело за сумите по уважения граждански иск на
пострадалата и тези за съдебни такси .
От постъпването му в затвора администрацията е извършила общо три
оценки на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 36т.,
впоследствие потвърдена . За целите на производството по УПО е извършена
и трета, отчитаща известно намаление на стойностите до 31т.
Проблемните зони и при трите са отношение към правонарушението и
умения за мислене.
При първоначалното оценяване е констатирано, че Д. омаловажава
деянието си, не демонстрира съжаление за поведението си, не осъзнава
факторите довели до криминалното му поведение и само отчасти приема
присъдата. Не разпознава проблемите, липсват способности за решаването им
по законосъобразен начин, не постига дългосрочни цели, действа без да
обмисли последствията. Рискът от вреди за обществото е среден и се състои в
опасност от извършване на насилствено деяние.
2
При повторното оценяване е установено минимално понижаване на
стойностите в проблечните зони. Същевременно са повишени стойностите в
зоните на заетост, управление на финанси и доходи и междуличностни
проблеми. Поведението на Д. не е последователно по отношение целите
заложени в плана на присъдата. Признава самото деяние, но собственото си
поведение оправдава и рационализира с външни фактори и обстоятелства.
Донякъде се забелязва промяна и в уменията за мислене. Липсват добри
умения за предвиждане на последиците от личните действия за себе си и за
околните. Не обмисля как дългосрочно и по приемлив начин да реши
възникналите проблеми. Завишението е в зоните на труд, финанси и
междуличностни проблеми. По време на изпълнение на трудовите функции е
констатирано, че не разполага със заявените отнапред трудови навици и
умения, употребява физическа сила за разрешаване на конфликт. Оценката от
вреди за обществото продължава да е в средни стойности.
При третата, последна оценка на риска от рецидив стойностите са
понижени на 31т. Двете основни проблемни зони – отношение към
престъплението и уменията за мислене продължават да са актуални.
Наблюдава се известно, частично осмисляне на факторите довели до
осъждането му и постъпването в затвора. Същевременно продължава да
отрича извършването на престъплението, обвинява пострадалата и счита себе
си за жертва. Налице е положителна промяна в отношението към труда.
Осъденият се дистанцира от проблемни отношения. Липсват данни за
употреба на наркотични вещества в условията на пенитенциарното заведение.
Започнал е да се замисля над проблемите и последиците от неадекватните
подходи за тяхното решаване. Все още обаче не разпознава проблемите в
цялост, не ги решава по адекватен начин, осъзнава последствията едва след
настъпването им и постига само краткосрочни цели. Рискът за обществото е
среден, но не непосредствен.
Обобщено казано, всички служители ангажирани с поправителната работа
с Д. са единодушни, че въпреки демонстрираното от него добро поведение,
той продължава да отрича извършване на престъплението за което е осъден с
влязла в сила присъда. Обясненията давани от него при срещите с инспектора
СДВР са непоследователни и взаимно изключващи се. От отричането да е
извършил полово сношение, до признанието на половия акт, но с
декларацията за доброволност от пострадалата и накрая с изявлението „не и
дадох пари и затова ме натопи“. Положителните промени следователно не са
свързани със зоната на извършеното от него престъпление. Това е обусловило
и извода им, че към настоящият момент целите на корекционно-
възпитателната дейност спрямо Д. не са постигнати напълно, което налага
работата с него да продължи, за изграждане на устойчиви във времето нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на способности за
вземане на адекватни решения в различни житейски ситуации.
В хода на съдебното следствие, съдът прикани осъдения Д. да изложи
своето отношение понастоящем към престъплението за което е осъден, като
3
коментира своето собствено участие в него . Той отказа да отговори на този
въпрос, с изявлението „Не искам да говоря“. Неколкократно същият само
повтори, че съжалява, без да уточни за какви обстоятелства или факти се
отнася това заявено психично отношение. По отношение на пространната си
молба до съда за условно предсрочно освобождаване призна, че е преписал
даден му от друг лишен от свобода текст, тъй като му имал доверие, тъй като
той бил с повече опит в местата за лишаване от свобода. В този смисъл съдът
не приема да са налице обстоятелствата посочени в същата молба относно
осъзнаването на собственото криминално поведение, вредите за жертвата и на
приноса си за тяхното настъпване.
На следващо място, полагането на труд в случая е послужило за приспадане
от срока на наказанието лишаване от свобода и е индиция за започнал
поправителен процес, но далеч не може да се отчита като абсолютен и
достатъчен показател за доказателство за настъпило поправяне му по смисъла
на чл.70 от НК, което да обоснове условно предсрочно освобождаване.
Същото се отнася и до проявеното добро поведение, което също не е от
изключителен характер, за да обоснове еднозначен извод за настъпила
коренна и трайна положителна промяна в нагласите, мисленето и поведението,
насочена към спазване на законите в страната и правата на отделните
граждани.
Става ясно, че промяната в проблемните зони- отношение към
правонарушението и уменията за мислене е незначителна и категорично
недостатъчна .
При изложените установени положения, настоящата инстанция прави
следните изводи:
Изтекъл е период по-дълъг от 1/2 от срока на наложеното на Д. Д.
наказание лишаване от свобода, като е започнал продължителен процес по
формиране на положителни поведенчески нагласи.
Обстоятелствата изложени по-горе относно постигнатия резултат от
провежданите до момента мероприятия обосновава извод, че не са налице
категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в съзнанието, нагласите и поведението на Д., които да сочат, че
същият се е поправил и превъзпитал. В този смисъл следва да се приеме, че с
изтърпяната част от наложеното наказание не са постигнати целите визирани в
чл.36 от НК, поради което и не е налице втората от кумулативно изискуемите
в чл.70, ал.1 от НК предпоставки.
По изложените съображения настоящата инстанция намери, че молбата на
лишеният от свобода Д. Д. за условно предсрочно освобождаване не следва да
бъде уважавана, а корекционната работа по отношение на същия, съобразно
плана и препланирането на присъдата, следва да продължи .
Воден от горното, на основание чл. 440, ал.1 от НПК, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Д., ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 6
месеца и 23 дни от наложеното му по НОХД 1140/2021г. на Районен съд –
Ямбол наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
пред Апелативен съд Бургас, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Подаването на нова молба или предложение за условно предсрочно
освобождаване е допустимо, на основание чл.441 от НПК, не по-рано от 6
месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5