Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав в публично
заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 199 по описа за две
хиляди и деветнадесета година, и за да се
произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №
9 от 08.01.2019 по гр. д. № 380//2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд ответникът Н.К.С. е
осъден да заплати на ТП ДГС – гр. Г. сумата от 622.
00 лева, представляваща нанесена вреда, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на дълга, както и
сумата от 350. 00 лв. – разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е
обжалвано от ответника
с доводи за неправилност. Въззивникът
поддържа, че не е присъствал при установяване на нарушението, което нарушавало
правото му на защита и било достатъчно основание за отхвърляне на иска. Моли да се отмени решението и да се постанови нов
акт по съществото на спора, с който искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, действащ като въззивна
инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното.
Съдът е сезиран с
осъдителен иск за реализиране ограничена имуществена отговорност на работника Н.К.С. за причинени вреди на работодателя ТП ДГС – гр. Г.
Съобразно чл. 203, ал. 1 КТ работникът
отговаря имуществено пред работодателя за вредите, причинени по небрежност при
и по повод изпълнение на трудовите задължения. Неговата отговорност е
ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, по отношение на
ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение, а
отчетниците - до размера на три месечни трудови възнаграждения или при липси -
в пълен размер. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по
правилата на чл. 210 КТ - чрез издаване на заповед, с която се определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя, като само
при оспорването й в срока по
чл. 210, ал. 3 КТ се открива възможност за работодателя да предяви иск
против служителя пред съда, какъвто е настоящият случай.
Съгласно събраните по
делото доказателства работодателят е изпълнил предвиденото в разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 КТ производство, приключило с издаване на заповед № 74/19.03.2018
г. за налагане на имуществена санкция спрямо ответника, с която е определено
основанието и размера на отговорността му. Същата е издадена в предвидените в закона срокове и в едномесечен срок е постъпило
възражение от работника като предпоставка за развитие на съдебното производство
за реализиране ограничената имуществена отговорност на работника по чл. 210, ал. 3 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск, работодателят следва да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, настъпване на вреда, изразяваща се в
реално претърпяна имуществена загуба и размер на същата, противоправно поведение на
работника, довело до настъпването на вредата (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното
поведение и неговия резултат - вредата. Не подлежи на доказване от страна на
работодателя небрежността като форма на виновно поведение на работника, но тази
законовата презумпция за виновност може да се обори от ответника, като докаже,
че вредата не се дължи на негови действия или бездействия, а е налице обективна
причина за увреждащия резултат.
Първата предпоставка за уважаване на
предявения иск е доказана от ищеца, тъй като между страните по делото не се
спори относно обстоятелството, че ответникът работи на длъжността „горски
надзирател“, като в длъжностната му характеристика е посочено, че негово задължение е да пази поверения му
участък, да съставя констативни протоколи за констатирани нарушения и прочее. От събраните по делото доказателства - констативни
протоколи № № 141554/21.01.2018 г. и 141555/21.01.2018 г., 2 бр. протоколи от
07.03.2018 г. и сортиментни ведомости, рапорт от
19.03.2018 г. - се установява, че при
извършена проверка на
21.02.2018 г. в подотдели 173 „в1“ и „г1“, находящи
се в землището на с. В., са открити 45
бр. и 26 бр. отрязани дървета цер, които не са маркирани, като за посочените
подотдели няма издадено позволително за сеч. Описани са размерите на отсечените
дървета, като е определена средна пазарна цена на дървесината в размер на
622.02 лева. Ответникът признава, че не е извършвал обход в посочените
подотдели, като възраженията му това да е било обективно невъзможно не са
доказани.
Поради доказаност в пълнота на фактическия състав за реализиране на търсената
ограничена имуществена отговорност искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноските по водене на делото пред настоящата инстанция в
размер на 100. 00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
9 от 08.01.2019 по гр. д. № 380//2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН: **********,***,
да заплати на Териториално поделение ДГС – гр. Г.,
гр. Г., пл. „С.“ № ., представлявано от А.
П., сумата от 100 (сто) лева - разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.