Р Е Ш Е Н И Е № 331
гр. ВРАЦА, 15.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.10.2017г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА
МИТОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
гр. дело N` 215 по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова
молба на "Напоителни системи" ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в гр.София,представлявано от директора Д.М. против Г.Т.П.,***,по
искове с правно основание чл.108 ЗС във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.537,ал.2 ГПК,изпратена за разглеждане пред ВрОС,с определение № 1293/ 13.04.2017г. по
ч.гр.д.№ 1446/2017г. на САС.
Първоначално делото е било
образувано пред РС-Монтана,след изплащането му подсъдност за разглеждане на
иска и е образувано под №70643/2014г.По това производство,с определение 19.05.
2015г.,с оглед гражданския статус на ответника Г.П. е конституирана като
необходим другар и ответник неговата съп-руга-Л.В.П. ***.
Монтанският,районен съд е извършил
проверки на исковата молба по чл.127 и чл.128 ГПК/включително и конституирането
на страните/ и след вписването й в АВп,внасяне на следващите се държавни
такси/правилно определени от този съд/ е извършена размяна на книжата по чл.131 ГПК с ответниците.
Отговор по чл.131 ГПК е дал само
ответника Г.П..
След това процесуално действие,
районен съд Монтана е започнал събиране на доказателствата поискани от
страните, събрал ги е, и е постановил съдебен акт -Решение от 20.05.2016г.
Решението е обжалвано от ответниците
Г.П. и Л.Поп-и.,с въззивни жалби,при което е образувано в.гр.д.№ 249/ 2016г. на
МОС,който с решение от 30.09.2016г. е обезсилил реше-нието на РС-Монтана поради
недопустимост,а делото е изпратено на Видинския окръжен съд по компетентност.Съдиите
от този съд са се отвели от разглеждането на предявените искове,а делото и
съответно разглеждането на исковете е пренесено,съобразно посоченото по-горе
определение на САС за разглеждане по ком-петентност
на ВрОС.
В
исковата молба,ищецът "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град София, бул. *** твърди,че е собственик на имот,с
номер 000441 в землището на с. Бела Рада с ЕКАТТЕ 03280, общ. Видин, с площ
155,656 дка-язовир „Бела Рада", с обем 340 000 куб.м.,при съседи: № 117001
нива на насл. на Г.Ц.П.; № 117002 нива Т.Г.Ц.; № 117003 нива насл. на Л.М.Х.; №
117004 нива насл. на В.М.Х.; № 117005 нива насл. на Р.Л.М.; № 117006 нива насл.
на М.Р.М.; № 117007 нива на С.Б.П.; № 000474 Полски път на кметство Бела Рада;
№ 000473 Път IV клас на кметство Бела Рада; № 000201 Полски път на кметство
Бела Рада; № 050001 нива насл. на В.М.В.; № 050002 нива насл. на Д.В.Л.; №
050003 нива насл. на М.С.Н.; № 00256 Полски път на кметство Бела Рада; № 000276
Вътрешна река на МОСВ; № 111002 нива наел. на Г.Ц.П.; № 111001 нива на Кметство
Бела Рада; № 000455 Полски път на кметство Бела Рада; № 000473 Път IV клас на
кметство Бела Рада; № 000473 Полски път на Кметство Бела Рада, ведно с
прилежащите му съоръжения и сервитуг, като за удостоверяване на това
обстоятелство е бил съставен Акт за частна държавна соб-ственост № 1151/04.11.2002
г. от Областна администрация Видин, вписан в Службата по вписванията,който се
прилага.
Поддържа
се,че язовирът е изграден през 1964 г., пред-ставлява хидротехническо
съоръжение и основното му предназ-начение е за напояване. Съоръжението е включено
в дълготрайните материални активи на „Напоителни системи" ЕАД - клон
Мизия, район Видин и се води в счетоводните записи на клона на дру-жеството от
01.01.1993 г. под инвентарен номер 410745.
Посочва се
,че на 20.04.1999 г. между ЕТ "Пронто- Л.П." и "Напоителни
системи" ЕАД - гр. София, клон Видин, е сключен Договор за рибовъдство и
улов на риба от язовир „Бела Рада" с прилежащата сервитутна ивица, заедно
с кантон - язовир „Бела Рада" за срок 20.04.1999 г. до 31.12.2003 г.
Съгласно Договора, ЕТ „Пронто - Л.П." се задължава да заплаща на "Напоителни
системи" ЕАД- клон Видин ежегодно сума в размер на левовата равностойност
на 2400 германски марки, изчислена по фиксинга на БНБ в деня на плащането,
както следва за 1999 г,- 1800 германски марки в срок до 20.04.1999 г., за 2000
г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г- до 20-то число на м. януари по 2400 лева без
ДДС. Съгласно Анекс от 31.01.2003 г. страните уговарят "Напоителни системи"
ЕАД- клон Видин да преотстъпи правото на ЕТ "Пронто- Л.П." да
извършва рибно-стопанска дейност в яз. "Бела Рада" срещу
възнаграждение в размер на 800 лева за 2002 г. и сумата от 1600 лева за 2003 г.
С Анекс от 06.10.2003 г. срокът на Договора от 20.04.1999 г. е продължен до
31.12.2006 г., като в него също е постигнато съгласие между страните "Напоителни
системи" ЕАД- клон Видин да предостави за временно и възмездно ползване
рибностопански обект яз. "Бела Рада" за извършване на рибностопанска
дейност, като не се предоставят права на ЕТ "Пронто Л.П." върху рибностопанския
обект и не се отстъпват или учредяват вещни права върху обекта. В цитирания
анекс са обективирани размера и начина на заплащане на възнаграждението за
ползването на рибностопанския обект. С Допълнително споразумение от 2005 г. ЕТ
„Пронто - Л.П.” е заменено с Л.В.П. като страна по договора. След изтичане на
срока, посочен в Анекса от 06.10.2003 г., договорът от 20.04.1999 г. е
прекратен.
Посочва
се,че със заповед № РД-41-664/10.09.1999 г., Мини-стърът на земеделието, горите
и аграрната реформа разрешава на „Напоителни системи” ЕАД да осъществи
процедура по покупко-продажба на описания по-горе кантон, попадащ в сервитута
на хидротехническото съоръжение Язовир „Бела Рада” /имот №000441, включващ
язовирно езеро, съоръжения и сервитут/. С Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.11.1999 г. и с Нотариален акт № 136, том I, peг. № 1749,
дело №165/2000г. на нотариус Н.А., peг. № 028, район гр. Видин, „Напоителни
системи” ЕАД продава в полза на ЕТ „Пронто - Л.П.” следния свой недвижим имот:
кантон - язовир „Бела Рада”, със застроена площ от 66 кв.м. и разгъната площ от
132 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху мястото, извън регулацията
на с. Бела Рада, в местността „Селимовото”, попадащ в сервитурта на язовир
„Бела Рада”, ведно с правото на пре-минаване по асфалтовия път по короната на
язовира.
Впоследствие,
с нотариален акт № 16, том III, peг. № 3652, дело № 409/2005г. на нотариус Б.Т.,***
- Л.П." продава на Г.Т.П., кантон - язовир „Бела Рада” със застроена площ
от 66 кв.м. и разгъната площ 132 кв.м., находящ се извън регулацията на с. Бела
Рада, заедно с отстъпеното право на строеж върху нормативно прилежащата площ на
сградата, ведно с правото на преминаване по асфалтов път по короната на
язовира.
Ищецът
твърди,че при направен оглед на язовира, още през лятото на 2010 г., е
констатирано, че в сервитута на язовира, без разрешение от „Напоителни системи”
ЕАД са изградени пост-ройки и съоръжения, които са описани в протокол. С
уведомление №1430/19.08.2010 г., собственикът на кантон „Бела Рада”- Г.П. е
уведомен да освободи сервитута на язовира и да осигури безпроблемно ползване на
язовира и сервитута. С уведом-ление № 1495/07.09.2010 г. Г.П. отново е предуп-реден
да освободи сервитута на язовира, като му е предоставен едномесечен срок за
освобождаване. И тъй като до предявяване на исковата молба ответникът Г.П.
продължавал да вла-дее имота без правно основание за това и отказва да напусне
обособената част с площ 8.615 дка от имот №000441,това пове-дение дало
основание за предявяване на иска по чл.108 ЗС.
От приложената скица № Ф 02330 от 21.01.2009
г.било уста-новено,че в имота има отбелязване за наличие на една сграда- вила с
площ 74 кв. м., собственост на ЕТ „Пронто- Л. Поп-и.". Две години по-късно
на Скица № К02693 от 18.03.2011 г., касаеща отново процесния имот, има
отбелязване, че в същия има изградени три сгради: вила с площ 74 кв. м.
собственост на Г.Т.П.; друга жилищна сграда (барака, лятна кухня и др.) с площ
97 кв. м. собственост на Г.Т.П. и друга жилищна сграда (барака, лятна кухня и
др.) с площ 19 кв. м. собственост на Г.Т.П..
С влязла в
сила заповед № ДК-02-СЗР- 150/29.04.2011 г. на Началника на РДНСК -
Северозападен район е наредено да бъде премахнат незаконния строеж на
Едноетажна масивна сграда с размери 12.75/7.50 м., находяща се в ПИ 000441 в
землището на с. Бела Рада, с ЕКАТТЕ 03280, общ. Видин, обл. Видин, с извър-шител
Г.Т.П..
Ищецът установил, че с
констативен нотариален акт за соб-ственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка № 127, том IV, peг. № 8264, дело № 452/2010 г. от
25.11.2010г. на нотариус Б.Т.,***, на основание покупка и давностно владение, в
съпружеска имущест-вена общност по смисъла на Семейния кодекс,на 25.11.2010г., ответникът
Г.Т.П. е признат за собственик на двуетажна масивна сграда със застроена площ
от 66 кв.м и разгъната площ от 132 кв.м, едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 97 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена площ от 19
кв.м., мачтов трафопост, два броя сондажи и др., построени в югоизточната част
на имот 000441 върху реално обособена част, с площ от 8.615 дка, разположена
между пета сух откос на язовирната стена и отводнителен канал след преливника
на язовир „Бела Рада”, ведно с правото на соб-ственост върху описаната реално
обособена част от поземлен имот № 000441 по картата на землището на с. Бела
Рада, община Видин и ведно с всички подобрения върху описаната обособена част
от имота и заедно с правото на преминаване по асфалтов път по короната на язовир
„Бела Рада".Поддържа се, в тази връзка,че не са били налице предпоставките
за издаването на този нотариален акт,тъй като по отношение на имота ,не е текла
предвидената от закона 10-годишна придобивна давност,при което на основание
чл.537,ал.2 ГПК се иска неговата отмяна.Позовава се на ТР № 3/2012г. на ОСГК на
ВКС.
Претендира се обезщетение на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползата,от която ищецът е бил лишен, вследствие невъз-можността
да ползват тази част от собствения си имот, с площ от 8.615 дка за периода от
25.11.2010 г. до 29.08.2014 г., в размер на 9000 лева, ведно със законната
лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателно изплащане
на вземането,като се посочва,че сумата се формира на база месечно обезщетение в
размер на 200 лева за период от 45 месеца.
Предвид обстоятелството, че ответникът Г.Т. П. се е сдобил с
нотариален акт в режим на СИО с ответ-ницата Л.П., по силата на който им
противопоставят правата си върху процесния имот, считат, че за тях е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл.108 от ЗС спрямо тях, с цел
установяване, че „Напоителни системи" ЕАД, като ищец е изключителен
собственик на спорния имот и владението върху същия следва да бъде възстановено
на дружеството. Също така, за тях е налице и правен интерес от отмяната на
акта, чрез който това лице се легитимира като собственик по реда на чл.537 от ГПК.
Въз основа на изложеното се иска,съдът
да постанови реше-ние, с което да
признае за установено, че „Напоителни системи" ЕАД е собственик на целия
имот с номер 000441 в землището на с. Бела Рада с ЕКАТТЕ 03280, общ. Видин, с
площ 155,656 дка-язовир „Бела Рада", е обем 340 000 куб.м., ведно е прилежащите
му съо-ръжения и сервитути; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени НА
№ 127, том IV, peг. № 8264, дело № 452/2010 г. от 25.11.2010 г. при нотариус Б.Т.,***,
по силата на който Г.Т.П. е придобил по давност горепосочения имот; на
основание чл.108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението
на подробно описания по-горе имот;на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да бъде
осъден Г.Т.П. да им заплати обезщетение за ползата, от която са били лишени,
вследствие невъзможността да ползват собствения си имот, с площ от 8.615 дка,
за периода от 25.11.2010 г. до 29.08.2014 г., в размер на 9000 лева, ведно със
законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателно
изплащане на вземането, както и да им се присъдят направените разноските в
производ-ство.
При разглеждане на делото пред
окръжен съд Враца,ищецът поддържа предявените искове,като с две допълнителни
молби прави уточнения на претенцията по чл.108 ЗС вр. с чл.537,ал.2 ГПК, като
твърди,че тя е насочена спрямо едноетажна масивна сграда със застроена площ от 19 кв.м.;мачтов
трафопост и два броя сондажи,построени в югоизточната част на имот 000441,както
и реално обособена част от него с площ от 8.615 дка.
Ответникът
Г.Т.П.,***, в срока за отговор, регламентиран в чл.131 ал.1 ГПК, взема
становище по исковете.Счита, че предявените срещу него три кумулативни иска,
предмет на горното гражданско дело, са допустими, но по съще-ство и трите иска
са неоснователни.
Ответникът
П. поддържа,че искът по чл. 537, ал. 2 ГПК, с който ищецът претендира да бъде отменен
нотариален акт № 127, том. IV, peг. № 8264, дело № 452/2010 г. от 25.11.2010 г.
по описа на нотариус Б.Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 161,
с район на действие Районен съд гр. Видин, с който на основание чл.587 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС е признат за собственик на двуетажна масивна жи-лищна
сграда, със застроена площ от 66 кв.м., на едноетажна жи-лищна сграда със
застроена площ от 97 кв.м., на едноетажна ма-сивна сграда със застроена площ от
19 кв.м., на мачтов трафо-пост и на два броя сондажи, заедно с принадлежащите
им 8,615 дка, всичките находящи се в реално обособена част от поземлен имот №
000441 по картата на землището на с. Бела Рада, община Видин., неоснователен,тъй
като:
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том. I, peг. № 1749,
нот. дело № 165/2000 г. на нотариус Н.А., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 028, с район на действие Районен съд гр. Видин, ищецът продава на
съпругата му Л.В.П. „КАНТОН” - язовир Бела Рада, със застроена площ от 66
кв.м., който по - късно последната му продава с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 16, том. Ill, peг. № 3652, нотариално дело
№ 409/ 2005 г. на нотариус Б.Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 161. Този кантон е масивната жилищна сграда, със 66 кв.м. застроена площ от
оспорвания нотариален акт, а нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 16, том. Ill, peг. № 3652, нот. дело № 409/2005 г. на нотариус Б.Т.,
вписан в реги-стъра на Нотариалната камара под № 161 го прави собственик на
този имот, а оспорвания нотариален акт, чиято отмяна се иска, само потвърждава
това.
Посоченият
мачтов трафопост, в оспорвания нотариален акт, е закупен от съпругата му Л.В.П.
от поделе-нието на ищеца в гр. Видин и в последствие му е прехвърлен от нея
чрез оспорвания нотариален акт.
Посочва,че
кантонът, който ползва като вилен имот не е водоснабден бил принуден и изградил
два сондажа, които са негова собственост и са включени в оспорвания нотариален
акт.
Едноетажната
масивна сграда, със застроена площ от 97 кв.м, като незаконен строеж е
премахната от него.
Горният
имот е разположен в реално обособени 2,5 дка, а не в 8,615 дка, както е
записано в оспорвания нотариален акт. Тази площ е нормативно принадлежащата
площ на вилата му, на която са разположени външната му тоалетна, навес за дърва
за огрев, зе-ленчукова и овощна градина, която е придобил по право - принад-лежаща
площ на сградата /вилата/ и по давност. Владее принад-лежащата площ на сградата
от 1999 г. до издаването на оспорвания нотариален акт през 2010 г.Владее я и
понастоящем. Общо непрекъснатото и необезпокоявано владението му продължава
повече от 14 години. Владението му на принадлежащата площ на сградата е
несъмнено, като винаги е демонстрирал, че я владее за себе си.
Твърди,че
поддържаното в искова молба, че посоченото по-горе владение на принадлежащата
територия на вилата е на осно-вание наемно правоотношение,не е отговаря на
действителните факти. С договора за рибовъдство и улов на риба, който се цити-ра
в исковата молба, на „ЕТ „Пронто" Л.П. - съпру-гата му, са предоставени
под наем само „водите на язовир „Бела Рада” - чл. 1 от Раздел първи на
договора,а „ползването на язо-вира или на части от него за къмпингова и
туристическа дейност е извън предмета на настоящия договор и подлежи на
уреждане с допълнително споразумение". - чл. 20, от раздел Пети от дого-вора.
Поддържа
,че принадлежащата територия на вилата не засяга сервитута на язовира, както се
твърди. Хидротехническите съоръ-жения са извън принадлежащата площ на вилата и
на поддръжката и експлоатацията не се пречи по никакъв начин.
Предвид
горните съображения искът по чл. 537, ал. II ГПК се явява неоснователен и моли
съда да бъде отхвърлен.
Поддържа,че
във връзка с изложеното,отхвърлянето на иска по чл.537,ал.2 ГПК влече след себе
си неоснователността на иска по чл.108 ЗС. След като той е собственик на имота
материализиран в нотариален акт № 127, том. IV, peг. № 8264, дело № 452/2010 г.
от 25.11.2010 г. по описа на нотариус Б.Т., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 161, с район на действие Районен съд гр. Видин, по аргумент на противното,
ищецът не е собственик на този имот, поради което моли съда и този иск да бъде
отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД,поддържа, че отхвър-лянето на иска по чл.537,ал. 2 ГПК, влече след себе си неос-нователността на иска по чл. 59 ЗЗД. След като той
е собст-веник на имота, материализиран в нотариален акт № 127, том. IV, peг. №
8264, дело № 452/2010 г. от 25.11.2010 г. по описа на нотариус Б.Т., вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 161,с район на действие Районен съд гр.
Видин, по аргумент на противното ищецът не е собственик на този имот. След като
не е собственик на процесния имот, неоснователно е твърдението му, че той се е
обогатил за негова сметка.
Иска се
въз основа на горните доводи,както и развитите такива в представена пред
окръжния съд писмена защита,съдът, да отхвърли предявените обективно съединени
искове, като му се присъдят направените разноски.
Ответницата
Л.В.П.,***, в срока, предвиден в чл. 131 ал. 1 ГПК не е дала писмен отговор, но
пред окръжния съд,представлявана от адв.Ел.С.,АК-Ви-дин заявява становище,с
което оспорва исковете и развива доводи за тяхната неоснователност чрез
процесуалният си представител.
От събраните по делото доказателства при
разглеждане на делото пред районния съд,които окръжния съд счита,че на осно-вание
чл.118,ал.2 ГПК следва да цени,ведно със събраните пред него такива,се
установява следната фактическа обстановка:
От
представените акт №1222 за държавна собственост на недвижим имот на Община Видин
и акт № 1151/04.01.2002 год. за частна държавна собственост, се установява, че
язовир "Бела Рада", с площ 155.656 дка, изграден през 1964 год. е
вписан като частна държавна собственост и е включен в капитала на ТД
"Напоителни системи" ЕАД, клон Видин. Към тези актове са представени
2 бр.скици, които онагледяват местонахождението на имота. Съгласно заповед № ВД
56-76/03.07.2009 год. на МЗХ е разрешено на ищцовото дружество да отдава под
наем за срок от 10 години недвижимо имущество, собственост на дружеството, в
конкретност язовир "Бела Рада".
На
20.04.1999 год. в гр.Видин, между "Напоителни системи" ЕАД гр.София,
клон гр.Видин и ЕТ "Пронто-Л.П."***, представлявана чрез пълномощника
си Г.Т.П., е бил сключен договор за отдаване под наем на водите на язовир
"Бела Рада" за рибовъдство и улов на риба, ведно с прилежащата
сервитутна ивица и заедно с кантон яз. "Бела Рада" за времето от
20.04.1999 год. до 31.12.2003 год., срещу задъл-жението на наемателя да заплаща
ежегодно сума в размер на левовата равностойност на 2400 германски марки.
С анекс от
31.01.2003 год., сключен на основание чл.19 от посочения договор, е била
променена дължимата от наемателката Л.П., в качеството й на ЕТ, наемна цена за
пол-зването на язовира.
С анекс от
06.10.2003 год., действието на договора за наем на основание чл.12, ал.2 от
същия е продължено за срок до 31.12.2006 год. В анекса в т.І, т.1, изрично е
уговорено, че с договора на ЕТ, не се отстъпват и не се учредяват вещни права
върху обекта, а отдаването под наем е временно и възмездно;
Със
заповед №РД.41-664/10.09.1999 год., МЗГАР, чрез съот-ветния министър е дало
разрешение ищецът да извърши продажба на кантон - масивна сграда на два етажа,
със застроена площ 66 кв.м., както и склад - масивна сграда на един етаж със
заст-роена площ 14 кв.м., който кантон е бил към яз. "Бела Рада".
Впоследствие, с договор за покупко-продажба на недвижим имот, при условията на
чл.18, ал.2 от ПРУПСДП, от 29.11.1999 год. е извършена продажбата на кантон,
прилежащ към яз. "Бела Рада", със застроена площ 66 кв.м. на ЕТ
"Пронто-Л.П."***,изграден в сервитутната ивица. За извършената
продажба е съставен и нотариален акт №136, Том І, рег.№ 1749, дело
№164/12.05.2000 год. С нотариален акт №11, Том ІІІ, дело №407/2005 год., ЕТ
"Пронто-Л.П." на 13.05.2005 год. е продала въпросния кантон на
ответника Г.Т.П.. Със съответна заповед от 13.03.2000 год. на областен
управител гр.Видин, е разпоредено кантонът, предмет на продаж-бата,
представляващ двуетажна монолитна сграда със застроена площ 66 кв.м., да се
отпише от актовите книги за държавна соб-ственост.
С договор
за наем №1/16.08.2010 год., между ищеца, пред-ставляван от Клон гр.Видин и
"Видастрой" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Видин, яз.
"Бела Рада", представляващ имот №000441, е предоставен за временно и
възмездно ползване като водностопанско съоръжение на "Видастрой"
ЕООД. При из-вършване на предаването на язовира е изготвен и приемо-преда-вателен
протокол, в който са изразени възраженията на наема-теля,констатиращ какви
постройки има изградени около язовирната стена и отводящ канал след преливника.
Впоследствие
, в периода август-септември 2010г.,е започ-нала кореспонденция между ищеца и
първия ответник за премахване на изградените от него постройки,склад,постройки
за отглеждане на кучета и патици,зеленчукова градина,овощна градина,кошери,
сондажи за вода.Установено е от заповед № ДК-02-СЗР-150/ 29.04.2011 год.на
РДНСК,Северозападен район,сектор Видин, из-вършена констатация за наличието на
незаконен строеж - едно-етажна масивна сграда, изградена в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУД. В тази насока са изготвени констативни актове № 18/ 23.03.2011
год. и № 19/23.03.2011 год. Налице е и водено адми-нистративно производство от
първия ответник срещу издадената му заповед за незаконния строеж, като жалбата
му е била отхвър-лена, а решението на Административен съд гр.Монтана от 22.11. 2011
год. по адм.д. № 412/2011 год. е влязло в законна сила.
От
разпитаните по делото пред РС в гр.Монтана свидетели, ангажирани от страните, М.С.
и П.П., се проследява стопанисването на язовира, предмет на спора, какви
прилежащи към него съоръжения трябва да има, като св.С. определя като
съоръжение самия язовир, като и сочи, че към него трябва да има задължително
склад, в който се съхраняват мате-риали, необходими за ползване при възникване
на аварийна нужда. Посочва, че складът на яз. "Бела Рада" е
представлявал масивна сграда, едноетажна, като към язовира е имало и кантон,който
е бил продаден на ответника,установява неговото местонахождение- на сухия откос
на язовирната стена,в десния скат,като посочва, че е отговарял и за
изправността на техническите съоръжения в качеството си лице наето на инженерна
длъжност. Както този сви-детел,така и св.П.П., установяват, че около язовир-ната
стена,ответникът П. е разположил кошери, фургони и бараки, в които е имало
кучета,а във връзка с тези негови дей-ности, между него и ищеца е имало
проблеми/св.М.С./.
Свидетелите
А.В., Г.П., М.М. /разпитани пред РС гр.Монтана/, както и св.Л.П., М.М.,
установяват, че ответникът се е установил в зоната на яз. "Бела Рада"
от 1999 год.Засадил е овощна градина- 130-140 плодни дръвчета-св.Г.П., както и
че е установил отглеждането на около 250-300 коше-ра пчели.Свидетелите сочат,
че първоначално ответникът е пол-звал местото по договор за наем, а
впоследствие е казал, че е закупил вилата, върху която е извършил значителни
подобрения. Свидетелят Г.П. е извършил два сондажа в района на язовира, с цел
получаване на питейна вода.
Свидетелите,
разпитани пред РС гр.Монтана, установяват, че и първоначално имотът през 1999
год. е бил много запуснат, не-поддържан, но ответникът П. е направил необходимото,
ка-то го е почистил и го е направил добър за ползване. Устано-вяват,че овощните
дървета се намират около язовира. Установя-ват, че ответникът след покупката на
вилата, която първоначално е била в много лошо състояние, без врати и прозорци,влагайки
средства и извършвайки подобрения я е направил годна за оби-таване.Нито един от
свидетелите,ангажирани от ответника П. не установява каква част от територията
около язовира и около закупената от ответника вила се ползва от него. Не се сочи
нито квадратура, нито някакви граници, в които той е бил установил своето
ползване,респективно владение. Свидетелят М. казва, че освен вила и овощна
градина, в имота има трафо-пост, фургон, кучкарник, сондажи, като твърди, че
всички тези изброени по-горе подобрения, са собствени на първия ответник и са
направени в периода 1999, 2000, 2001 год.
По делото
пред РС гр.Монтана са били изслушани и приети две специализирани експертизи,
като от съдебно-техническата екс-пертиза на в.л. Д.Д., която след извършване на
съответните справки по техническото досие на яз. "Бела Рада",
предоставен по делото цифров модел на имота от ОСЗ - гр.Видин, топографски
карти,ортофотоизображения, оглед и замервания на място, прила-гайки относимата
нормативна уредба, заключава, че на терена ня-ма материализирани граници,
ограждащи определена площ, ползвана от ответника Г.П. и предмет на нот.акт
№127/ 25.11.2010 год.,с който ответникът се е снабдил по обстоя-телствена
проверка за собственост върху имот с площ от 8,615 дка. Вещото лице посочва
изискванията за сервитутна зона около язовира и посочва, че застроените склад и
тоалетна попадат в сервитута на язовира, където попада и овощната градина,
която според замерванията е около 1260 кв.м. Посочва, че мачтовия трафопост,предмет
на нотариалния акт по обстоятелствена про-верка, представлява строеж по смисъла
на т.38, параграф 5 от ДР на ЗУТ и представлява елемент на техническата
инфраструктура, съгласно чл.64, ал.1, т.4 от ЗУТ. Вещото лице е представило и
съответни скици във връзка със своите констатации.По отношение на статута на
мачтовия трафопост в делото се съдържа и заклю-чение и на в.л.Р.Г..
По делото е
налична и експертиза на в.л. Р.Г., която след съответни изчисления и след
съответна съпоставка с други подобни имоти, е дала отговор на въпроса:
"Какъв е средния пазарен месечен наем за 8,615 дка, представляващи част от
имот 000441 по к.к. на с.Бела Рада за периода 25.11.2010 год. до 29.08.2014
год.?", и той е равен на общата сума от 614,44 лв.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Като се
съобразят изразените от страните становища и под-държани основания, съдът
приема, че правната квалификация на предявените искове е - Иск по чл.108 от
ЗС,вр. с чл.537,ал.2 ГПК и иск по чл.59 от ЗЗД,по отношение на претендираното
обез-щетение.
По иска по
чл.108 ЗС:
Може да се
приеме, че страните не спорят по наличието на възникнали между тях облигационни
отношения от договор за рибовъдство и улов на риба, по факта, че ищецът е продал
на ответницата П. кантон - масивна сграда на два етажа от 66 кв.м.,и че
впоследствие този кантон е продаден на ответника П. от купувачката, по факта, че
ответникът Г.П. се е снабдил с констативен нот.акт № 127,т.ІV,рег. № 8264,
д.№452/2010г. от 25.11.2010г. по обстоятелствена проверка по отношение на
спорния имот и факта, че ответниците владеят, как-то продадения им кантон, така
и останалите посочени в кон-стативния нотариален акт сгради, включително и
обособена част от имот 000441 от 8,615
дка.
Останалите
въпроси предмет на иска за ревандикация, от-мяната на нот. акт № 127/2010 г. и
обезщетението по чл.59 ЗЗД, включително, и по обема на предмета на договора от
20.04.1999 г. са спорни между страните.
Като
отчита горното,по иска за ревандикация,окръжният съд, приема следното:
От
представените писмени доказателства, относими към иска за собственост, предявен
от ищеца, а и при липса на направено оспорване от страна на ответниците, следва
да се заключи, че няма спор по отношение на принадлежността на яз. "Бела
Рада" в патримониума на ищеца. Не е установено от събраните доказа-телства,
че към момента на предявяване на исковата молба, от-ветниците владеят язовира.
При това положение, дотолкова, до-колкото ответниците владеят определени
пространства около язо-вира, в близост до язовирната стена и преливника, съдът
приема, че ревандикационният иск в установителната му част е осно-вателен и
следва да бъде уважен, като се признае правото на собственост на ищеца върху
яз. "Бела Рада". Не се доказа ответ-ниците да са установили владение
върху язовира/,като към мо-мента данните са,че той е отдаден под наем на трето
лице.
Спорен е
въпросът по останалите претенции на ищеца във връзка с исканата ревандикация
след направените уточнения пред ОС, а именно твърдението, че предмет на този
иск са едноетажна масивна сграда, застроена на площ от 19 кв.м., мачтов
трафопост и 2 бр. сондажи, построени в югоизточната част на имот 000441, както
и по отношение на реално обособена част от имота от 8.615 дка. Посочените
сграда, мачтов трафопост, 2 бр. сондажи и реал-но обособена площ от 8,615 дка,
са предмет на нот.акт №127/2010 год. на нотариус Б.Т., с който ответникът П. се
е снабдил по реда на чл.587, ал.1 от ГПК.
Окръжният
съд,в тази връзка приема,че тъй като тези обекти, с изключение на претенцията
за връщане на реално обособена част от имота в размер на 8.615 дка, не са в
рамките на заявения с исковата молба на ищеца от 28.08.2014г./вж. искова молба
по приложеното гр.д.№ 1689/2014г. на РС-Видин/ петитум,като не е направено
надлежно изменение на иска по реда на чл.214 ГПК,при което счита,че не дължи
произнасяне по отношение на претенцията и за тяхната ревандикация,тъй като би
излязъл извън предмета на заявената искова претенция.Факт е ,че те са изградени
в серви-тутната ивица на язовира,но,ищецът,не
установи с относими до-казателства,че
тези обекти имат статута и значението на "съо-ръжения" към него,в
какъвто смисъл има заявена искова претен-ция.
По
отношение осъдителната част на собственическия иск относимо към искането за
предаване на владението и отстъпване на собствеността върху язовир "Бела
Рада",съдът счита,че следва да постанови негово отхвърляне,тъй като няма
събрани в хода на производството доказателства,че към датата на заявената искова
претенция,а и към настоящия момент,ответниците да са във вла-дение на процесния
язовир.
Що се
отнася до заявената с този иск претенция за предаване на владението и връщане
на собствеността върху 8.615 дка, пред-ставляващи реално обособена част от
описания по-горе имот, тъй като представляват част от него,прилежащи са му,съдът
намира същия основателен,тъй като установено владение от страна на от-ветниците
върху него е без правно основание годно да ги нап-рави собственици.В следващата
част от мотивите си,съдът ще из-ложи своите съображения,защо направеното от
ответниците възра-жение за продибивна давност по отношение на тази част от
имота, не може да бъде зачетено като основателно.
По иска по
чл.537,ал.2 ГПК:
По повод
тази заявена претенция,съдът счита,че следва да бъде обсъдено направеното
възражение от страна на ответниците за наличие на придобивна давност, изтекла в
тяхна полза,по което възражение съдът счита следното:
Съгласно
приетото в ТР № 11/21.03. 2013г. по т.д.№11/2012г. на ВКС, ОСГК-нотариалният акт,с
който се признава право на соб-ственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК,не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост,тъй като такава е присъща на официалните
свидетел-стващи документи за факти.Вярно е,че съобразно това тълкува-телно
решение,при оспорване на признатото с акта право на соб-ственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, като не намира приложение редът на
чл.193 ГПК.В случая обаче, ищецът,чрез ангажираните от него свидетелски
показания устано-вява,че действията, които според ответниците представляват та-кива
на осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение не са с продължителност повече от 10 години.В насока на възник-нали
конфликтни отношения между страните по повод стопанис-ването и установеното в полза на втората ответница
наемно пра-воотношение за имота,както и по отношение на владението му и
извършените в тази връзка действия от страна ответниците в него /засадени
плодни дръвчета и отглеждани пчели,кучета и др./, свидетелстват показанията на
св.М.С. и П.П.,т.е. твърдението за осъществяването повече от 10 години
необезпокоя-вано владение е опровергано.
Според разпоредбата на чл.69 от
ЗС,се предполага,че вла-делецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я
държи за другиго.Или,до доказване на противното се смята,че владелецът държи
имота за себе си,като в процеса този факт не подлежи на доказване в негова
тежест./ чл.154,ал.2 от ГПК/.
Владението,обаче,както се посочи и
по-горе следва да бъде несмущавано и необезпокоявано,като се демонстрира пред
трети лица,както и да е достигнало до знанието на собственика. Разпоредбата на чл.79 от ЗС от своя
страна вменява,че правото на собственост по давност върху недвижим имот се при-добива
с непрекъснато владение повече от 10 години по отношение на недобросъвестния
владелец и в продължение на 5 години за добросъвестния такъв.
Във връзка
с изложеното,не може да се приеме нито от пока-занията групата свидетели
ангажирани от ответниците, съот-несени към останалите доказателства, нито от
представените по делото писмени доказателства, че в полза на ответниците е из-текла
изискващата се по чл.79 от ЗС 10 годишна придобивна дав-ност. Преди всичко е
установено по делото, че за периода от 20.04.1999 год. до 31.12.2006 год.,
както яз. "Бела Рада", така и прилежащата му сервитутна ивица, са
били обект на договор за наем, съобразно който втората ответница е поела
задължение за заплащане на определена наемна цена. За този период от време,
ответниците дори да са установили владение върху язовира и построените в
сервитутната му зона му сгради, съответно площи, както твърдят от 1999 год.,
спрямо тяхното владение не може да се приеме, че е текла съответна придобивна
давност. В този пе-риод от време, те са имали статута на държатели на имота,а
не на владелци и по отношение на тях не
е текла съответна придо-бивна давност. Вярно е,че съгласно извършената
разпоредителна сделка от страна на ищеца в полза на ЕТ "Пронто-Л. П.",
съгласно която й е бил продаден кантон - масивна двуетажна сграда от 66 кв.м.,
ответниците са придобили правото на собственост върху тази сграда,ведно с
осигурено право на достъп. Възможно е оттук насетне, както установяват и групата свидетели,ангажирани от ответниците,те
да са казвали или демон-стрирали, че са собственици на имота, което е станало
след 2000 год., т.е.след извършване на продажбата.Това обаче не означава, че те
са променили статута си на държатели ,какъвто са имали с оглед наличието на
валидно възникнало между втората ответница и ищеца наемно
правоотношение,продължило до 31.12.2006г.Така че, въпреки демонстрираните
собственически намерения спрямо остана-лите,намиращи се в сервитутната ивица на
язовира други пост-ройки и част от имот 000441,определена като 8.615 дка,до
31.12.2006г.придобивна давност в тяхна полза не е текла. Между-впрочем групата
свидетели на ответниците не индивидуализира нито владението на ответниците
върху отделни сгради,както и съответни части от терена,с изключение на т.н.
"вила",която очевидно е предметът на покупко-продажбата по н.а. № 136/2000г.
Установено е, че в сервитутната зона на язовира са съществували постройки към
момента,когато язовирът е отдаден под наем, с изключение на една сграда, която
е била изградена от ответника, но впоследствие съборена след разпореждане на
съответната РДНСК.
С оглед на
горното, следва да се приеме, че за периода, в който имотът е бил ползван в
резултат на надлежно възникнало и неоспорено наемно правоотношение, в полза на ответниците
давност не е текла, а за периода след 31.12.2006 год. до мо-мента на снабдяване
на ответника Г.П. с конста-тивен нотариален акт по обстоятелствена проверка към
25.11.2010 год., не са изминали 10 години, които са необходими, за да се
признае наличието на изтекла в негова полза придобивна давност.
В тази
връзка съдът приема и,че в тяхна полза не може да се приложи кратката 5 годишна
давност по чл.79,ал.2 ЗС,тъй като установеното владение не може да се квалифицира като добросъ-вестно по
смисъла на 70 ЗС,с оглед на обстоятелството,че вла-дението не е било установено
на правно основание,годно да нап-рави владелеца собственик.Такова владение е
установено само по отношение на кантона-двуетажната масивна сграда от 66 кв.м.,
предмет на н.а. № 136/12.05.2000г.
Не може да
се приеме и че кратка придобивна давност е из-текла в полза на ответниците по
отношение на закупения с до-говор за покупко-продажба от 30.08.2010г. мачтов
трафопост/ л.102 от делото МРС/,тъй като от момента на придобиването му и
снабдяването на ответника П. с нотариален акт по обстоя-телствена проверка/25.11.2010г./
до датата на предявяване на настоящата искова молба/26.08.2014г./няма изтекли
повече от 5 години.Освен това,съдът счита,че договорът за покупко-продажба, на който
се позовават ответниците, не ги легитимира като собст-веници.Установено е от
техническите експертизи на в.л. Д., както и това на в.л. Г.,неоспорени от
страните, и които съдът приема като компетентни и обективни,че процесния мачтов
трафопост,предмет на договора за покупко-продажба от 30.08. 2010г.и на
констативния н.а. № 127/2010г. представлява "строеж" по смисъла на
§5,т.38 от ЗУТ,при което, за да е действителна неговата продажба е необходима
нотариална форма,каквато не е налична.Така,че договорът,на който се основава
претенцията на ответниците,поради неспазена форма не е породил следващият се от
него вещнопрехвърлителен ефект по отношение на претенди-раното право за
собственост и за придобиването му давност е необходимо 10 годишно непрекъснато
владение,каквото не е на-лице.
По
отношение претенцията за ревандикация на реално обо-собена част от имот
000441,представляваща 8.615 дка,съдът прие-ма,че е основателна и доказана,тъй като е
установено чрез над-лежни доказателства,принадлежността им към язовира,както и
че се владеят от ответниците.Не може да се зачете,направеното въз-ражение за
изтекла в полза на последните 10 годишна придобивна давност, тъй като давност в
тяхна полза не е текла за периода през който са били държатели на имота по
силата на сключен договор за наем от една страна,а от друга страна, не се уста-нови
от събраните доказателства,върху каква част от процесните декари е било
установено владението на ответниците от 1999 година до предявяване на иска,както
е поддържано.
При това положение,
констативния нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка № 127, Том ІV, рег.№ 8264, дело № 452/25.11.2010 год.,на
основание чл.537,ал.2 ГПК и в съответствие с възприетото в ТР №3/2012г. от
29.11.2012г.по т.д.№ 3/2012г. на ОСГК на ВКС год., подлежи на отмяна, но не в
пълната му част, с оглед извършените уточ-нения от страна на ищеца с двете му
молби, депозирани пред ОС, както и като се съобрази установеното за придобиване
на една от сградите по силата на договор
за покупко-продажба.
Като се
съобрази горното, констативният нот.акт подлежи на отмяна в частта му за
едноетажна масивна сграда, застроена на площ от 19 кв.м., мачтов трафопост, 2
бр. сондажи, построени в югоизточната част на имот 00441, както и реално обособена
част от него, с площ от 8,615 дка. Това е така, защото от заключе-нието на в.л.Д./л.189
от делото на МРС/,което съдът приема като компетентно и обективно,както и
дадените от нея обяснения в с.з., се установява, че всички посочени по-горе
обекти се на-мират в сервитутната зона на язовира, съгласно действащата нор-мативна
уредба, а освен това, като се съобрази чл.10 от Дого-вора за наем от 20.04.1999
год., относно задълженията на нае-мателя, че няма право да изгражда сгради и
конструкции с вре-менен статут в сервитутната ивица и в прилежащите към язовира
терени, както и да извършва каквито и да било реконструкции по инженерните
съоръжения и язовирната стена, следва да се отчете, че тези обекти са били
извън обема на предоставената за пол-зване под наем част от язовира и
прилежащите му съоръжения и сервитути.Но,дори да се приеме установено владение
върху гор-ните обекти , в случая , както се посочи по-горе, не може да се
приеме, че в полза на ответниците за периода на действието на договора за наем
е текла в тяхна полза придобивна давност, което е и основание за частичната
отмяна на нот.акт по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.
По иска с
правно основание чл.59 ЗЗД:
С този иск
се претендира обезщетение за периода от 25.11.2010г. до 29.08.2014г.,през който
се поддържа,че ответ-ниците без основание са владяли 8.615 дка,част от имот
000441, като са лишили от това владение ищеца.
Правното
основание на този иск следва да се определи като такъв по чл.59 ЗЗД.Съгласно
тази разпоредба,неоснователно обо-гатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова,с което се е обогатил,но само до размера на обедняването,т.е. дължи
се връщането на по-малката сума между обедняването и обо-гатяването.За да се
определи този иск с посочената правна ква-лификация трябва да са налице
едновременно: имуществено раз-местване между ищеца и ответника довело до
обедняване на ищеца с посочената в исковата молба сума, и липса на основание за
имуществено разместване;следва да се установи,че ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца и то до размера до който ищецът е обеднял,като между факта на
обедняването и обогатяването е на-лице
връзка,изразяваща се в това обедняване на ищеца и обога-тяването на ответника
,което произтича от един и същ факт или от обща група факти,необходило е ищецът
да не разполага с друго средство,с друг иск за защита на своето право. Отговорността
по чл.59 ЗЗД има при всички случаи извъндоговорен характер.В случая,ищецът
твърди,че за исковия период от време е бил лишен от право да ползва процесната
част от имота,което е безспорно установено в делото от показанията и на двете
групи свидетели, при което му се дължи следващото се обезщетение,което е в раз-мер
на следващият се наем за такъв род имоти.
В
контекста на изложеното и като отчита безспорните доказа-телства,посочени и от
двете страни,относими към ползването на 8,615 дка площ, прилежаща към яз.
"Бела Рада", съдът намира, че този иск е основателен, предвид на
установеното, че ответниците са установили владение върху тази площ и отделно
от това, тази площ е обект на нот.акт по обстоятелствена проверка, в която част
съдът приема,че той подлежи на отмяна.
Искът
обаче е частично основателен.В тази връзка, съдът съобразява заключението на
в.л.Р.Г., дадено пред РС гр.Мон-тана,което не е било оспорено,при което приема,
че този иск е основателен до размер на
сумата 614,44 лв.Той е основателен и в частта за претенцията по чл.86 ЗЗД за
претендирана законна лих-ва,която следва да се присъди,считано от датата на
предявяване на исковата претенция. В останалата част,до пълният му размер, този
иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недо-казан.
При този
изход на спора пред настоящата съдебна инстанция и установената частична
основателност на обективно съединените искове,съдът намира, че на ищеца се
следва частично възстано-вяване на разноските,като се съобрази представения на
л.227 по гр.д.№ 70643/2014г. на РС-Монтана
списък по чл.80 ГПК,като такъв списък не е представен пред окръжен
съд-Враца,а в про-ведените устни състезания,не се заявява искане за присъждане
на разноски.В списъка за разноски на ищеца не е включена платената държавна
такса,но съдът счита,че тя също следва да бъде вклю-чена като разноски,тъй като
искане за присъждане на такива е принципно заявено с исковата молба,т.е. на
ищеца се следват разноски в общ размер на 11 725.60 лв.От тази сума на ищеца ще
следва да се присъдят две трети или 7 857 лв.,с оглед устано-вената частична
основателност на обективно съединените искове, както и с оглед на
обстоятелството,че за изплатения адвокатски хонорар не е направено
разграничение,по какъв начин е определен за отделните искове.При разглеждане на
делото пред окръжния съд,не е заявено искане за присъждане на
разноски,включително и за юрисконсултско възнаграждение,при което и съдът не
присъжда такива.
По
отношение на ответниците,следва да се отбележи,че раз-носки при разглеждане на
делото пред РС-Монтана не са заявени,а такива пред окръжен съд-Враца се
претендират в размер на 1000 лв. за процесуалното представителство на двамата
ответници от адв.С..И тук не е направено разграничение по какъв начин е
формирано възнаграждението по отделните искове, при което съдът го разглежда
като общо за всички заявени искове.В тази връзка, направеното възражение за
прекомерност от страна на защитата на ищеца, не следва да бъде уважено,като се
има предвид цената на заявения иск по чл.108 ЗС,при което то е дори под
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за размера на мини-малните адвокатски
възнаграждения минимум.Независимо от това то не следва да се присъжда в пълния
му размер,предвид възприетото по-горе за частичната основателност на
предявените обективно съединени искове,при което и с оглед отхвърлянето на част
от исковите претенции,на ответниците ще следва да се присъдят разноски в
рамките на 1/3 от заявените такива или 333.00 лева.
В тежест
на ответниците ще следва да остане изплащането на сумата 250 лв.
-възнаграждение- за работата на едно от вещите лица,чийто депозит е бил
изплатен от бюджетната сметка на РС-Монтана.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Т.П., с ЕГН ********** и
Л.В.П., с ЕГН **********,***, че „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град София, бул.*** Е СОБСТВЕНИК на целия
ИМОТ № 000441 в землището на с.Бела Ра-да,с ЕКАТТЕ 03280, общ. Видин, с площ
155,656 дка-язовир „Бела Рада", с обем 340 000 куб.м., при съседи: №
117001 нива на насл. на Г.Ц.П.; № 117002- нива Т.Г.Ц.; № 117003- нива насл. на Л.М.Х.;
№ 117004 нива насл. на В.М.Х.; № 117005 нива насл. на Р.Л.М.; № 117006 нива насл.
на М.Р.М.; № 117007 нива на С.Б.П.; № 000474 Полски път на кметство Бела Рада;
№ 000473 Път IV клас на кметство Бела Рада; № 000201 Полски път на кметство
Бела Рада; № 050001 нива насл. на В.М.В.; № 050002 нива наел. на Д.В.Л.; №
050003 нива насл. на М.С.Н.; № 00256 Полски път на кметство Бела Рада; № 000276
Вътрешна река на МОСВ; № 111002 нива насл. на Г.Ц.П.; № 111001 нива на Кметство
Бела Рада; № 000455 Полски път на кметство Бела Рада; № 000473 Път IV клас на
кметство Бела Рада; № 000473 Полски път на Кметство Бела Рада, ведно с прилежащите
му сервитути,както и на 8.615 дка реално обособена част от имот 000441,като
ОСЪЖДА Г.Т.П.,
ЕГН ********** и Л.В.П., ЕГН **********,***, да отстъпят собствеността и
преда-дат владението на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град София, бул.*** върху 8.615 дка,реално обособена част от имот
000441 в землището на с.Бела Рада,описан по-горе,като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.108 ЗС,в останалата негова осъдителна част.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537 ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по обстоятел-ствена проверка № 127, том IV, рег.№ 8264, дело № 452 от 25.11.2010 година на нотариус Б.Т.,***,
В ЧАСТТА МУ,
в която Г.Т.П. *** е признат за собственик на основание давностно владение,
съпружеска имуществена общност по смисъла на СК, на едноетажна масивна сграда
със застроена площ от 19 кв.м., мачтов трафопост, 2 бр. сондажи, построени в
югоизточната част на поземлен имот 000441 по картата на землището на с.Бела
Рада, общ.Видин, както и за реално обособена част с площ от 8,615 дка,
разположена между пета сух откос на язовирната стена и отводнителен канал след
преливника на яз. "Бела Рада".
ОТХВЪРЛЯ искането
за отмяна на нот.акт № 127, том IV, рег.№
8264, дело № 452 от 25.11.2010 година на нотариус Б.Т.,*** в останалите му части.
ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН ********** и Л.В.П., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, бул.***,
сумата от 614.44 лв., представляващи обезщетение за неползване на обособената
част от 8.615 дка от имот № 000441 по картата на землището на с.Бела Рада, за
периода от 25.11.2010 година до 29.08.2014 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 26.08.2014 година, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 , над този размер, до
предявения такъв от 9 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Т.П.,
ЕГН ********** и Л.В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Напоителни системи” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, бул.*** сумата 7 857.00
лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА„Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ***, със седа-лище и адрес на управление град София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Т.П., ЕГН ********** и Л.В.П., ЕГН **********,***
сумата 333.00 лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА Г.Т.П.,
ЕГН ********** и Л.В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Районен съд Мон-тана сумата
от 250.00 лв., изплатена за възнаграждението на ве-щото лице по допуснатата
повторна еднолична-съдебно техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок, считано от датата
на уведомяване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: