Р Е Ш
Е Н И Е
№ 118 / 08.04.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя адм. д. №589/2020 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във вр. С чл. 118, ал. 2 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Й.И.Х. ***, подадена чрез адв. К.
Д. - ДАК срещу Решение №57/22.10.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № 241-00-2380-8/14.09.2020 г., постановено на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка
с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, издадено от Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич.
В жалбата се сочи, че обжалвания акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден при съществени противоречия с
материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се, че
органа неправилно е тълкувал закона и решението е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, като се претендира, че оспорващата има 12 месеца
осигуряване от последните 18 месеца. Сочи, че за спорния период от 21.10.2019
г. до 30.11.2019 г. същата има регистриран трудов договор в Германия, поради
което и следва да бъде осигурена на това основание. В условията на
евентуалност, дори да се приеме посочения по-горе срок, че не отговаря на
закона, то на база останалия осигурителен стаж отново са налице 12 месеца за
последните 18 месеца осигурителен стаж, поради което и следва да се приеме, че Х.
отговаря на условията на чл.54а от КСО. Моли
оспореното решение на Директора на ТД на НОП - Добрич и потвърденото с него разпореждане да бъдат
отменени.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована не се
явява, не
се представлява.
Ответникът по жалбата - Директор ТП на Добрич за представител изпраща в съдебно заседание гл. юрисконсулт Л. Цонева. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за законосъобразност
на оспорения акт и иска жалбата де се отхвърли. Претендира юрисконсулско
възнаграждение.
Административен съд - Добрич, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за
което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП
на НОИ-Добрич, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна:
Със заявление от 10.12.2019 г. Й.И.Х. е сезирал административния орган с молба за отпускане на
ПОБ на основание чл. 54а от КСО. С Разпореждане №241-00-2380-1/10.12.2019
г. на осн. чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по подаденото заявление,
поради подадено заявление за удостоверяване на осигурителни период от Германия
/лист 48/. След получаване на СЕД U017 от Германия
е издадено Разпореждане №241-00-2380-2/26.06.2020 г. на осн. чл.55 от АПК и е
възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица /лист 42/.
От жалбоподателката е подадено и заявление за удостоверяване на осигурителен стаж от друга
държава членка на ЕС - 21.10.2019 г. до 30.11.2019 г. с посочен адрес
на работодателя.
/лист 50/
С
Разпореждане №241-00-2380-3/01.07.2020 г. на осн. чл.54ж, ал.1 във връзка с
чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на ПОБ, с мотиви, че лицето няма
осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването /лист 38/.
Чрез
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е
направено искане за осигурително досие на Й.И. за периода 21.10.2019 г. до
30.11.2019 г. и искане за информация за заплата.
С
Разпореждане №241-00-2380-4/09.07.2020 г. е отменено предходното разпореждане с
мотива, че са представени нови документи, в които е потвърден доход и период с
нови СЕД U002
и U004 от Германия. /лист 37/.
С разпореждане № 241-00-2380-5 от 09.07.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.62 от
Регламент ЕО №883/2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица от 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. в размер на 73,09 лв. дневно /лист 15/.
В
ТП на НОИ е получено нов документ Н002 от компетентната институция в Германия,
в който е отразено, че изпратения СЕД U002 от
17.06.2020 г. е с некорекнти данни и посоченият и спорен период не е
осигурителен. Посочено е, че има период на заетост за периода 21.10.2019 г. до
30.11.2019 г., но не и за социално осигуряване, времето е отчетено като
заетост, която не е осигурителен период.
Разпореждане № 241-00-2386-6 от 11.09.2020 г., с което, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е
отменено разпореждане № 241-00-2380- 5/09.07.2020 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица / по чл. 54а от КСО, с мотиви: "Поради
представени нови документи – Получен Н002 от КИ на Германия – изпратеният СЕД U002 от 17.06.2020 г. е с некоректни данни. Периодът
от 21.10.2019 г. до 31.11.2019 г. не е осигурителен“ /лист 14/.
С
Разпореждане №241-00-2380-7 от 11.09.2020 г. на осн. чл.54ж, ал.1 във връзка с
чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускането на ПОБ по чл.54а от КСО. Като мотиви
е прието, че лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и са посочени
извършените проверки и кореспонденция с властите на Германия /лист 13/. Няма
данни последните две разпореждания да са обжалвани.
С
Разпореждане №241-00-2380-8 от 14.09.2020 г. на ръководител на осигуряването за
безработица, на осн. чл.114, ал.3 във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО е
разпоредено Й.И.Х. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение
за безработица за периода 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. в размер на
8 770, 80 лева./лист 53/. Разпореждането е обжалвано по административен
ред, като в срока по чл. 117,
ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-НОИ Добрич е издал решение №57 от 22.10.2020 г., с което е отхвърлил оспорването, като
неоснователно.
В хода на съдебното производство не са събрани нови
доказателства и не са установени факти, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение.
При горните фактически констатации, настоящият състав на
Административен съд - Добрич град прави следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е
решението на ръководителят на ТП-НОИ Добрич. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При
издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените
правила.
Предмет на спора в настоящото производство, се свърза с
това дали жалбоподателят е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §
1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и отговаря на изискванията
на чл. 54а от КСО.
Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, за да се счита едно лице
за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в
кодекса е необходимо по отношение на него да са налице едновременно следните
условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 от КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху
възнаграждение.
Съгласно текста на чл. 54а, ал. 1 от КСО, за да бъде
налице правото на обезщетение на жалбоподателя е необходимо да бъдат налице
кумулативно следните предпоставки - лицето да има внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването; да има регистрация
като безработно в Агенцията по заетостта; да не е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава,
да не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.
68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО и да не упражнява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата но чл. 114а, ал. 1
от КТ.
От
събраните писмени доказателства по административната преписка се установява, че
към момента на
настъпване на осигурителния риск е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение за жалбоподателката, но не е било налице
валидно осигурително такова. Видно от получената информация от Германия се
установява, че при краткосрочна заетост до 50 дни в годината /в настоящия казус
– 46 дни/ работниците не се осигуряват. Наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. Не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва
да са внесени или дължими осигурителни вноски. Безспорно е, че
такива нито са внесени, нито са дължими според германското законодателство.
Относно твърденията в жалбата, че и без
периода от 21.10.2019 г. до 30.11.2019 г.,
от другия стаж са налице също 12 месеца от последните 18 месеца
осигурителен стаж, съдът на база представения Регистър на трудовите договори на
Й.И.Х. изчисли с помощта на календар дните през които същата е работила на
трудов договор за периода 01.06.2018 г. до 01.12.2019 г. Като краен резултат,
съдът получи, че осигурителния стаж е 11 месеца и 24 дни, което е по-малко от
12 месеца, поради което и това твърдение остана недоказано.
Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО,
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според, ал. 2 на
чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2)
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане и 3) на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност.
В тази хипотеза е без значение дали лицето, получило
обезщетението, е добросъвестно или не, доколкото самата норма предвижда, че и
добросъвестно получените обезщетения се възстановяват в посочената в чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО хипотеза. Така дори и да се приеме, че жалбоподателката е биал добросъвестна, то в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО както вече
се посочи дължи връщане на получените обезщетения.
Затова е законосъобразен изводът на административния
орган, че изплатеното такова е получено без основание, което е установено при
условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена
проверка са събрани доказателства, че периода 21.10.2019 г. - 30.11.2019 г. не е осигурителен. Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума
за ПОБ. Затова настоящият състав намира, че административният
акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването е неоснователно и следва
да се отхвърли
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към
които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд Добрич, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.Х. *** срещу Решение №57/22.10.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № 241-00-2380-8/14.09.2020 г., постановено на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка
с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, издадено от Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич.
ОСЪЖДА
Й.И.Х.
ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ, гр. Добрич сумата от 100
(сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: