Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 24.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№94 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за
постановяване със съдебно решение на мерки относно упражняване на родителски
права, режим на лични отношения с детето, издръжка, с правно основание чл.127
ал.2 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че от
съвместното му съжителство с ответницата е родено детето Г Ю И, родена на ***г.
Ищецът твърди, че в средата на месец декември 2018г. той и ответницата се
скарали и тя пожелала да отиде при родителите си в с.Р. Детето останало при
бащата. Ищецът заявява, че очаквал да се сдобрят с ответницата, но това станало
невъзможно. Ищецът твърди, че детето от едномесечна възраст е на изкуствено
хранене с адаптирано мляко, като той се научил да храни детето и да полага грижи за него, като в грижите е
подпомаган от неговите родители. Ищецът заявява, че е осигурил всичко
необходимо за отглеждане на детето. Ищецът твърди, че майката, след като
напуснала дома, в който живеели с ищеца,
не е идвала да види детето, не се е обаждала. Ищецът отправя искане
съдът да му предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Г, като определи то да живее при бащата, а за майката да бъде определен
режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба, както и да бъде
осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 150лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото
е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата,
в който
заявява, че оспорва исковите претенции. Не оспорва, че с ищеца са живеели
заедно и от връзката им е родено детето Г. Заявява, че живеели в домът на
родителите на ищеца и малко след раждането на детето между ищецът и ответницата
започнали чести скандали. Ответницата твърди, че ищецът започнал да
злоупотребява с алкохол и да проявява хазартни увлечения. Ответницата заявява,
че на 21.12.2018г. ищецът я изгонил от дома, в който живеели, като не й
позволил да вземе детето със себе си и отправил към нея закана за убийство.
Ответницата сочи, че подала жалба до ВТРП и била образувана проверка, която
приключила със съставяне на протокол за предупреждение. Ответницата заявява, че
детето е при бащата, като ответницата се обърнала за съдействие към ДСП *****и
заедно с техен представител, на 28.01.2019г. посетила дома на ищеца, за да види
детето. Ответницата отправя искане упражняването на родителските права по
отношение на детето да бъдат представени на нея, предвид ниската възраст и пола
на детето, като бъде определено местоживеенето на детето да е при майката в с.********,
както и да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето и
издръжка за детето.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът и ответницата
са родители на детето Г Ю И, родена на ***г.
По делото не е
спорно и от събраните гласни доказателства се установява, че родителите на
детето са живяли заедно до месец декември 2018г., когато се разделили. Не е
спорно, че след раздялата на родителите детето Гюлзадие живее в дома на бащата,
а майката живее в дома на родителите си в с.Р, общ.******
По делото е
представено постановление на ВТРП от 13.02.2019г. за отказ да се образува
наказателно производство, по жалба на ответницата А.Я. срещу ищецът Ю.С., с
когото са живели на съпружески начала, в която жалба са изложени твърдения, че Ю.С.
изгонил А.Я. от неговия дом в гр.******, като не й позволил да вземе детето им със себе си и отправил закани към
нея и близките й. В постановлението на ВТРП е посочено, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, като се сочи, че по преписката е
установено, че Ю.С. не е позволил на майката А.Я. да вземе детето със себе си, като при
извършена проверка от страна на ДСП се установило, че детето се отглежда при
подходящи условия в дома на бащата.
От представеното
по делото удостоверение от ДСП Свищов се установява, че на ответницата, за
периода 01.09.2018г.-28.02.2019г. са изплатени социални помощи по чл.5а, 6, 7 и
8 от ЗСПД в размер на общо 960лв. за периода.
По делото са
представени писмени доказателства и относно трудовата заетост на родителите на
ответницата и получаваните от тях доходи.
Прието като
доказателство по делото е становище от
25.03.2019г. относно здравословното състояние на детето Г, изготвено от личния
лекар на детето д-р Е.К, видно от което детето е с нормално физическо и
нервно-психическо развитие, без хронични заболявания, като е посочено, че
детето редовно е родено на детска консултация, придружавано от майката, а след
месец януари 2019г.-придружавано от бащата.
От социалния
доклад, представен по делото от ДСП С се установява, че страните по делото са
съжителствали на семейни начала около година, като от съжителството им е родено
детето Г Ю И, родена на ***г. Сочи се, че поради влошени взаимоотношения и
неразбирателство, родителите се разделили на 23.12.2018г. ,като детето останало
в дома на бащата в гр.******. Излагат се твърдения, че след раздялата на родителите майката е посетила
детето два пъти, като срещите се осъществявали в присъствие на социален
работник от Отдел „Закрила на детето” С. Сочи се, че при извършеното проучване
от страна на ДСП С не били констатирани рискове по отношение живота и здравето
на детето, което е отглеждано в дома на бащата, в който живеят и неговите
родители и сестра. Социалните работници са установили, че майката на детето
желае да поддържа контакт с него и се тревожи за състоянието му, но
същевременно се притеснява и за своята сигурност, поради отправени заплахи и
закани да не посещава адреса, на който живее детето. Излагат се твърдения, е от
началото на месец януари 2019г. майката е потърсила съдействие от РУ П.Тръмбеш, от ДСП С и ВТРП, за да бъде взето
детето Гюлзадие от бащата и предадено на нея. В социалния доклад е изложено
становище на социалните работници, че всеки от двамата родители има желание и
възможност да полага грижи за детето Г, с помощ и подкрепа от своите родители.
Сочи се, че детето е спокойно и изгражда емоционална връзка с лицата, които го
обгрижват.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С И С, Е Н С, Д Р Я. и Р Я Р.
Свидетелката С С-сестра на ищеца, разпитана каза, че след раждането на детето
ищецът и ответницата, заедно с детето Г живеели в дома на семейството на
ищеца-брат на свидетелката, в гр.****. За грижите за детето помагала майката на ищеца, която живее в същото
жилище. Свидетелката заяви, че проблемите на ищеца и ответницата започнали,
защото ответницата не искала да кърми детето. Родителите се разделили малко
преди Коледа, като детето останало при бащата. Свидетелката каза, че брат й и
се грижи за детето, приготвя хумата и го храни, играят си, води го на детска
консултация редовно. Свидетелката каза, че след раздялата на страните, майката
е идвала два пъти да види детето в дома на бащата. Свидетелката Е С, разпитана
каза, че страните по делото са живеели заедно в къща в гр.******, в която живеят и роднините на
ищеца. За детето Г има обзаведена стая, като през деня детето е при бабата и дядото, а през нощта спи в стаята, при
бащата. Свидетелката каза, че между родителите на детето, докато живеели
заедно, възникнали проблеми, поради това, че майката не искала да кърми детето.
Ответницата си гледала детето, с помощта на майката на ищеца. Детето не
наддавало, защото майката нямала кърма, като същата го хранела с „изкуствено”
мляко. Свидетелката каза, че след като страните се разделили, детето останало в
дома на бащата, който се грижи за него, заедно с майка си, която гледа детето,
докато бащата е на работа. Свидетелката Я.-майка на ответницата, разпитана
каза, че след раждането на детето, дъщеря й се грижела за бебето, кърмела я,
като я дохранвала с хумана. Свидетелката каза, че ищецът и неговото семейство
възпрепятствали контактите им с детето, не позволявали посещения на родителите
на ответницата в дома на ищеца. През
декември месец ищецът закарал ответницата в дома на родителите й, като отказал да
донесе детето на майката, за да го накърми. Свидетелката каза, че последвали
заплахи от страна на ищеца, който категорично отказвал да даде детето на дъщеря
й. Сезирани били Полицията и Прокуратурата. Със съдействие от ДСП С,
свидетелката и дъщеря й отишли в дома на ищеца, за да може майката да види
детето си. Свидетелката каза, че в дома й в с.Р, където живее към момента
дъщеря й, има условия за отглеждане на детето и че дъщеря й желае да си гледа
детето. Бащата на ответницата, разпитан каза, че срещал заплахи от страна на
ищеца, който отказвал да даде детето на майката, не допускал родителите й в
дома си. Свидетелят каза, че той все още не е виждал детето.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127
ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение относно упражняването на
родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка за
детето, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. С цитираната разпоредба се цели съдебна
намеса, съставляваща съдебна администрация на граждански отношения, за да се преодолеят
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени относно
упражняването на родителските права, при кого да живее детето, относно личните
отношения между родителите и детето и издръжката на детето. Тези въпроси съдът
решава след като прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможностите за помощ от трети лица-близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности.
От събраните в настоящото
производство доказателства се установи по безспорен начин, че страните по
делото, от чието фактическо съжителство е родено детето Г, от м.декември 2018г.
не живеят заедно. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
след разногласия между родителите се
стигнало до раздялата им, като детето е останало в дома на бащата в гр.*****, където преди това страните са
живеели заедно. След раздялата на страните ответницата заживяла в дома на
своите родители в с.Р. От събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д и Р Я се установи, че майката е искала да вземе детето със себе
си и да се грижи за него, но срещнала категорично противопоставяне от страна на
ищеца, който също искал детето да остане в дома му и той да се грижи за него. От
изложеното в социалния доклад е видно, че за детето се полагат добри грижи в
дома на бащата, като детето е обгрижвано от страна на бащата и неговите
родители. Свидетелките С, разпитани казаха, че бащата приготвял мляко на
детето, хранел го, преобличал, детето спяло в стаята при бащата. В грижите към
детето бащата бил подпомаган от своите родители, като същите изцяло се грижели
за детето когато бащата е на работа. От социалния доклад и разпитаните
свидетели се установи, че след раздялата на страните майката е виждала детето
два пъти, като, за да го посети в дома на бащата е търсела съдействие от страна
на ДСП С. В настоящото производството и двамата родители заявяват претенции за
предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Г.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, приема, че и двамата родители притежават родителски качества и изразяват желание да
поемат родителска отговорност. Установи се, че докато страните са живеели
заедно, майката, непосредствено след раждането на детето, се е грижила за него.
Същата е била подпомагана в грижите за детето от майката на ищеца, но това е
житейски обяснимо, при положение, че семейството е живяло в едно домакинство с родителите на
ищеца. Възраженията на ищеца, че ответницата не се грижи за детето, защото не
искала да го кърми, което според ищеца било причина за раздялата им, съдът
намира за несъстоятелни, а освен това и недоказани. Безспорно е, че майчината
кърма е най-доброто за развитието на бебето, но в случая се установи, че
майката на детето е полагала усилия да осигури на детето хранене с майчино
мляко, кърмела е бебето, а дохранването с адаптирано мляко се е наложило,
поради това, че детето не е наддавало добре в първите месеци. Храненето на
детето с адаптирано мляко по никакъв начин не може да бъде индикатор за лошо
изпълнение на задълженията на майката като родител, а напротив, видно е, че
майката е взела необходимите мерки детето да бъде добре хранено, при положение,
че кърменето не е задоволявало хранителните потребности на детето. Съдът приема,
че майката на детето е полагала адекватни грижи за него и изложеното в
показанията на свидетелите на ищеца не опровергават този извод. Като основен
аргумент за недобро изпълнение на родителски задължения от страна на майката
свидетелките С посочиха, че е нежелание от страна на майката да кърми детето,
което съдът по изложените по-горе съображения, не приема, че компрометира
родителските качества на майката. Видно е, че майката проявява заинтересованост
към детето и след раздялата й с ищеца, тя е предприела действия, за да контактува
с детето. Обстоятелството, че към момента майката не упражнява фактически
непосредствените грижи за детето, съдът приема, че не се дължи на нейно
поведение или дезинтересиране от родителска отговорност, а на обстоятелството,
че между нея и ищеца е налице конфликт, който я възпрепятства да бъде до детето
си. По делото бяха събрани доказателства в подкрепа на родителските качества и
на двамата родители, но с оглед интереса на детето, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да
бъде предоставено на майката А.Я.. Събраните в производството доказателства в
своята цялост обосновават извод, че майката разполага с необходимия родителски
капацитет, качества да упражнява родителските права по отношение на детето Г. Съдът
съобрази и ниската възраст, и пола на детето. Детето е момиче, на възраст под
една година, бебе, което се нуждае от непосредствена майчина грижа и любов,
необходими за правилното му развитие. Обстоятелството, че ежедневните потребности
на детето са задоволени в дома на бащата и грижите, полагани от бащата и
неговите роднини, не могат да заместят липсата на майчина грижа. В случая
майката има възможност да полага грижи за детето си, като е налице и подкрепа
от близките й. Установи се, че в дома на родителите на майката има подходящи за
отглеждането на детето условия. Детето, в тази крехка възраст, се нуждае от непрекъсната
грижа, която не може да бъде осигурена от бащата, за който се установи, че
работи през деня и през това време неговите родители поемат изцяло грижата за
детето. По делото бяха наведени твърдения, че родителите на ищеца са с намалена
работоспособност поради сериозни заболявания и при положение, че майката на
детето е в добро здраве и има желание и възможност, в интерес на детето е
преките грижи по него да бъдат полагани от майката, като не се пренебрегва и
ролята на бащата, с когото детето следва да контактува. С оглед всичко
изложено, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
детето Г следва да бъде предоставено на майката А. Р.Я., като бъде определено местоживеенето на
детето да е на адреса на неговата майка в с.***********
С оглед изискванията на
разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични
отношения между детето и другия родител. Съдът намира, че за детето е важно в
емоционален аспект и с оглед неговото развитие да контактува с бащата, като
видно от събраните доказателства бащата полага грижи за детето и между тях се
изгражда емоционална връзка. В съдебно заседание майката направи лични
изявления, че не се противопоставя бащата да контактува с детето, като същото
да пребивава по време на режима на лични отношения в дома на бащата с преспиване.
Съдът като съобрази интереса на детето да поддържа близки отношения и с двамата
си родители, като отчете изявленията на страните, както и обстоятелството, че
през последните месеци детето е живяло в дома на бащата, който видно от изложеното в социалния доклад е
придобил умения да се грижи за детето, намира за подходящ следния режим на лични отношения на бащата с детето, а
именно: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00ч. в събота
до 17.00ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с
чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за детето Г,
която бащата да заплаща.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК
минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да
съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя
да осигурява такава. В конкретния случай, по делото се установи, че ищецът не
работи по трудов договор, но полага труд в областта на строителството, в
каквато насока са неговите лични изявления. По делото няма писмени
доказателства за получаваните от ищеца доходи, но същият в изявленията си в
проведеното открито съдебно заседание заяви, че получава около 600лв.-700лв.
месечно, като доходите му не са с постоянен характер. Ищецът е в работоспособна
възраст, няма твърдения за негови здравословни проблеми, които да го
възпрепятстват да полага труд, както и няма задължения към други ненавършили
пълнолетие лица, освен към детето Г. От своя страна ответницата към момента не
работи, като видно от представените по делото писмени доказателства същата
получава социални помощи за отглеждане на дете в размер на около 140лв.
месечно. Същата разчита и на финансова подкрепа от своите родители. От една
страна, съобразявайки нуждите на детето Г, предвид възрастта й, нуждата от
средства за храна, подходяща за възрастта й, облекло, памперси, играчки и др. и
от друга страна отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът
намира, че ответникът, като баща на детето
Г следва да заплаща сумата 140лв. за месечна издръжка за детето, който размер
съответства и на минималния към момента размер на издръжката. В случая, предвид
на обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания в
настоящото производство, детето се отглежда от бащата, началната дата, от която
следва да бъде присъдена издръжката, следва да бъде, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяването й.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да
бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответницата също е
претендирала присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора, в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 25лв. /дължима държавна такса по
присъединеното гражданско дело №238/2019г по описа на ВТРС/ и 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
Върху присъдената
издръжка следва да бъде определена държавна такса в размер на 201,60 лв., която
на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от ищеца в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете Г Ю И с ЕГН **********, родена на ***г. на майката А.Р.Я. с
ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Г Ю И с ЕГН ********** на адреса на неговата
майка А.Р.Я. с ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю.И.С. с ЕГН **********
с детето Г Ю И с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето
от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя,
както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА бащата Ю.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си
дете Г Ю И с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Р.Я. с
ЕГН **********, месечна издръжка за детето
Г в размер на 140лв./сто и четиридесет
лева/ месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на определената издържка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Ю.И.С. с ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Я. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата общо 325 лв./триста двадесет и пет лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС сумата в размер на 201,60 лв. /двеста и един
лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената
издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде
обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: