Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.
Велико Търново, 11.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
При секретаря М. Н.и
участието на прокурора от ВТОП В. Кърчева, разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10304/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба, подадена от М. И.М. ***, чрез пълномощника си *** С. от
ВТАК, срещу Решение № 140 от 04.09.2023 г. по АНД № 237/2023 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0268-001182/10.01.2023 г. на Началника на сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание Глоба в размер от 700.00 лв., както и бил лишен от
право да управлява МПС за срок от три месеца, а на основание Наредба №
1з-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 к.т. във връзка с наложеното
наказание.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че решението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на събраните доказателства.
Счита, че в същото са изложени бланкетни мотиви, без съдът да обсъди в пълнота
възраженията на санкционираното лице. По същество навежда доводи за
незаконосъобразност на потвърденото от районния съд НП, поради допуснати
процесуални нарушения довели до липса на доказателства, установяващи ограничения
на скорост в процесния участък същия, която прави недоказано вмененото му
административно нарушение. Цитираните оплаквания на касатора съдът квалифицира
като такива за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила
- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се
иска да отмени решението на ГОРС и разреши спора по същество, като отмени
потвърденото с него НП. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – началника на сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна
Оряховица, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Посочва, че тя преповтаря оплакванията и възраженията,
наведени пред ГОРС, и обсъдени в обжалваното решение. Намира тези възражения за
несъстоятелни, доколкото при произнасянето си съдът е приложил правилно закона,
при напълно изяснена фактическа обстановка и с подробно аргументирани
съображения. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН.
Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК
вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка е
правилно изяснена от районния съд. На 17.03.2022 г., в 14:42 часа. в гр.
Лясковец, на път 2-53 км 14+650, при ограничение за населеното място - 50 км/ч,
въведено с пътен знак Д-11 за начало на населено място, била засечена скорост
на управляван л. а. Киа Соренто с per. № *** от скорост 103
км/ч, определена след приспадане на толеранс от +/-3%. Нарушение № 3988 е
установено с АТСС ARH CAM S1 с
идентификационен номер 120cd2d. Изготвени са
снимков материал и справка за собствеността на автомобила. Съгласно последната,
автомобилът е собственост на М. И.М. ***, който на 30.12.2022 г. е декларирал,
че лично е управлявал автомобила на 17.03.2022 г. и не е предприемал действия
по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Тази фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото
документи, вкл. представените с административната преписка и след служебно
изискване, доказателства за годността и техническата изправност на АТСС и
методическите указания, снимковия материал, данни за хоризонталната пътна
маркировка и вертикалната сигнализация в участъка, в който е извършено
нарушението.
С жалбата пред
районния съд нарушителят е навел доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, както и за недоказаност на нарушението. Те са били
преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства, е приел за безспорно установени
противоправното деяние, времето и мястото на извършването му и годността на
техническото средство да установи това нарушение. В тази връзка, съдът посочил, че събраните по делото доказателства
подкрепят твърдението, че скоростта е заснета в рамките на населеното място,
където действа нормативно определено ограничение на скоростта. При така
изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от М. жалба за
неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от
обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. След анализ
на събраните доказателства и обсъждане на наведените възражения, въззивният съд
е формирал извод за законосъобразност на НП, правилност на дадената
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от
Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно
на поддържаното в касационната жалба, съдът подробно е разгледал и обсъдил
събраните доказателства и възраженията на санкционираното лице, при подробно
мотивиране на направените изводи. Въззивният съд не е допуснал нарушение на
правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните
фактически изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по
делото релевантни факти и обстоятелства, еднозначно установяващи извършеното
нарушение, на посочените в НП дата, час, място и обстоятелства. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение
да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на
районния съд не е постановено в нарушение на закона.
В разглеждания
случай АУАН и НП са съставени на основание снимков материал за заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение с превишена скорост, като нарушението е
установено с АТСС – ARH CAM S1 с инетификационен номер 120cd2d. От АНО са
представени Протокол за проверка на проверка на процесната преносима система за
контрол на скоростта от 29.11.2021 г. както и Протокол за използването й на
17.03.2022 г. на АТСС от 18.03.2022 г. Извън това Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол 101-СГ-ИСИС/29.11.2021 г. за
проверка на преносимата система за контрол на скоростта установяват нейната
годност за ползване към датата на нарушението. Изброените документи сочат, че
система за контрол на нарушенията на правилата за движение, е одобрен тип
средство за измерване, преминало метрологична проверка и изправно към датата на
процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство с
което е установено нарушението, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни, а АУАН и НП се явява редовно съставен.
Същият е връчен на нарушителя, който не е предприел процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Не се установяват
нарушения, допуснати в производството по установяване на административното
нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на
защита на дееца.
Неоснователни са
оплакванията за липсата на доказателства за въведено с пътен знак ограничение
на скоростта за движение в процесния пътен участък от 50 км/ч. В АУАН и НП е отбелязано и от приобщената в
производството пред районния съд схема на хоризонталната маркировка и
вертикалната сигнализация, представена от община Лсковец се доказва, че пътния
участък в който е извършено нарушението се намира в населено място /гр.
Лясковец/, при което на общо основание е в сила ограничението въведено с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обратно на твърденията на касатора, към НП е изготвен снимков материал,
представен пред ГОРС, съдържащ точни географски координати на мястото на
нарушението, посоката на движение на автомобила и въведеното ограничение на
скоростта. Тези координати и приложената схема на хоризонталната и вертикална
маркировка на релевантния участък от пътя установяват еднозначно, че
действително мястото на нарушението е в рамките на населеното място, определени
от началните и крайните табели за същото. След проверка на направените записи
от системата, е установено, че е регистрирана скоростта на движение на
автомобил, който е собственост на касатора. Тъй като производителят на
системата дава толеранс от +/-3 км/ч на засечени скорости, то е определено
превишение от 53 км/час над валидното за този участък ограничение от 50 км/час
(т.е. при показания на техническото средство 106 км/час, е определена скорост
на движение от 103 км/ч, в полза на водача). В този смисъл извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с нормативно установеното ограничение
за населени места. То осъществява фактическия състав на посочената акта и НП
законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното,
настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от 04.09.2023 г. по АНД №
237/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.