Решение по адм. дело №308/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по осъдителен иск на И. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес] и Г. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес], чрез адв. А. Ц. – АК Перник, съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. „А“, партер , офис № 1 срещу община Р.. С исковата молба, ищците искат от съда, да осъди ответника, да им заплати обезщетение в общ размер на 2000.00 лв., по 1000.00 лв., за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска, до окончателното му изплащане, за причинени, по отделно, на ищците неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.08.2024г. до 02.04.2025г. и породени от Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Р., отменена като незаконосъобразен акт с Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело № 555/2024г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с Решение № 3493 от 02.04.2025г., постановено по адм. дело № 1339/2025г. по описа на ВАС. Неимуществените вреди са охарактеризирани, за всеки от ищците по отделно, като стрес, тревожност, притеснение, безсъние, разсеяност, разочарование и страх от реална възможност да бъде премахната принудително оградата на съсобствения им недвижим имот - [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Р., предвид и допуснатото предварително изпълнение на незаконосъобразната заповед.

По делото, в законоустановения срок, е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Счита, че в случая не е осъществен сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По същество заявява, че Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Р. е отменена поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, а не защото изградената ограда, в съсобствения на ищците имот, е неподходяща по местонахождения, като в тази връзка счита, че оградата е поставена в нарушение на закона, за което отговорността е на ищците. Развива подробни доводи свързани с приложението на законовите разпоредби, регламентиращи урегулирането на поземлените имоти, като заявява, че отмяната на процесната заповед, не е пречка за образуване на ново административно производство за премахване на оградата в имота на ищците, тъй като същата не е отменена като материално незаконосъобразна. Счита, че начина на поставяне на оградата е предпоставка за предявяване на иск, по реда на чл. 108 или 109 от ЗС, от страна на община Радомир, срещу ищците. Смята, че в случая не е налице пряка причинна връзка между твърдените от ищците вреди и отменената заповед на кмета на община Радомир, доколкото ищците са оградили неправомерно част от улица и дори реално да са претърпели описаните неимуществени вреди, те са в резултат единствено на тяхното неправомерно поведение – поставяне на ограда, в нарушение на закона. Заявява още, че аргумент за несъстоятелността на твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди е и обстоятелството, че от ищците не е направено искане за спиране на допуснатото предварителното изпълнение на заповедта на кмета на община Радомир. В условията на евентуалност прави възражения за съпричиняване, тъй като отменената заповед на кмета на община Радомир е издадена, защото ищците са поставили ограда в площта на улица.

В съдебно заседание ищеците редовно призовани, се явяват лично и с адв. А. Ц. – АК Перник. Процесуалният представител поддържа исковата молба, моли съда да уважи исковата претенция, по изложените в същата съображения. В допълнение заявява, че между страните в производството по адм. дело № 555/2024г., по описа на Административен съд – Перник, няма установено, със сила на пресъдено нещо, нарушение на нормативите на ЗУТ, във връзка с оградата на собствения на ищците имот. Счита, че в производството по цитираното дело не са обсъждани въобще материалноправните предпоставки за законосъобразност на отменения акт, тъй като процесуални нарушения при издаването му са били изключително съществени. Претендира присъждане на съдебни разноски, по приложен списък. Не се възползва от предоставената възможност за представяне на писмени бележки.

Ответникът по исковата молба – община Радомир, редовно призован се представлява от адв. А. А. – АК Перник. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа представения по делото писмен отговор. По същество доразвива вече изложените в отговора аргументи, като счита, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като заповедта на кмета на община Радомир е отменена поради процесуални нарушения, а не поради материална незаконосъобразност. Заявява, че поводът за издаване на отменения административен акт са именно незаконосъобразните действия на ищците, в тази връзка твърдените от тях неимуществени вреди са резултат на техните действия, а не породени от отменения акт. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен. Претендира присъждане на съдебни разноски, по приложен списък. Не се възползва от предоставената възможност за представяне на писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание, прокурор Б. М. от Окръжна прокуратура – Перник, намира исковата молба за основателна, тъй като са налице законовите предпоставки за уважаването й.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от доказателствата, по приобщеното за послужване адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник, се установя, че по силата на [нотариален акт], том III, рег. № 3455, дело № 462 от 13.08.2020г. (лист 33-34 от адм. дело 555/2024г.), И. Р. А. и Г. Р. А., са собственици, при равни [жк], на [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир, ведно с построената в него масивна вилна сграда и масивна стопанска сграда.

Не спорно също, че със Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, на основание чл. 195, ал. 5, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено да се премахне оградата на [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир, поради изграждане на посочения строеж в несъответствия с предвижданията на действащия устройствен план на [населено място], община Радомир.

Не се нуждаят от доказване и фактите, че Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, е оспорена, по съдебен ред, от ищците в настоящото производство, като с Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник, оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен акт. Решението на административния съд е влязло в сила на 02.04.2025г., след извършена касационна проверка по адм. дело № 1339/2025г., по описа на ВАС на Р. България, приключило с окончателно Решение № 3493 от 02.04.2025г.

Факт е и, че с Определение № 1626 от 18.09.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник, съдът е отхвърлил искането на И. Р. А. и Г. Р. А. за спиране, на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, предварително изпълнение на Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир. Определението на административния съд е влязло в сила на 31.10.2024г., след извършена касационна проверка по адм. дело № 10162/2024г., по описа на ВАС на Р. България, приключило с окончателно Определение № 11726 от 31.10.2024г.

В хода на настоящото съдебно производство, за установяване на релевантни за спора факти, са изслушани свидетелските показания на С. М., майка на ищците и Л. Л..

От показанията на свидетеля С. М. се установява, че:

В по –голяма част от годината същата живее, заедно със синовете си, в имота в [населено място], община Радомир. Заявява, че след като синовете й са получили „писмо“/съобщение от община Радомир, за премахване на оградата, в собствения им имот, всички са останали стресирани и под напрежение. Споделя, че след получаване на „писмото“, нещата в къщата са се променили, като са налице „стрес“ и „караници“. Допълва, че в момента е налице голяма разлика „от преди“ съобщението, защото в къщата не може да се говори на спокоен тон, непрекъснато има спорове и напрежение, като синовете й изживяват нещата повече от нея. Заявява, че преди получаване на „писмото“, всичко в дома е било спокойно, а сега като знаят колко трудно се строй и постига, да развалиш изграденото е много тежко.

В допълнение уточнява, че процесната ограда е от бетон и мрежа. Не знае колко е висок бетона и не помни, кога е строена оградата. Споделя , че същата е изградена от мъжа й, както и, че не са правили проверка, дали е изградена правилно.

Изхождайки от родствената връзка между свидетеля и ищците, съдът ще цени показанията на същия, на база цялата съвкупност на събрания по делото доказателствен материал.

От показанията на свидетеля Л. Л. се установява, че:

Познава ищците от над десет години, семейни приятели са и прекарват много време заедно, включително и в процесния имот. Споделя, че същите са добри и работещи момчета. Наясно е, че заведеното от И. и Г. дело, е за оградата в собствения им имот, който често посещава. Заявява, че след получаване на „писмото“ от община Радомир, за ищците е настъпил момент на много голямо напрежение, страх и стрес. Същите са спирали да говорят, като напрежението е било толкова голямо, че се е усещало, дори и по телефон. Свидетелят споделя, че за нея причината, за страха и стреса преживян от ищците, се дължи на издадената „заповед“, тъй като И. и Г., постоянно правят подобрения в дома си и постоянно са там. Заявява още, че майката на ищците, също е преживявала негативите на случващото се, тъй като лично е виждала жената с високо кръвно.

В допълнение уточнява, че е близка и с двамата ищци, но с И. се чува повече и от него знае за случая. Не знае подробности за оградата, ищците са и показвали документи, нещо като чертеж, говорили са за документи, поради което смята, че същите са прави, няма познания на геодезист, поради което не може да уточни, какви са показаните й книжа.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са последователни, логични и безпротиворечиви, като се базират на лични и непосредствени възприятия.

От така установеното от фактическа страна, съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни изводи:

С чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК.

Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В настоящото производство ищците претендират неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 195, ал. 5, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, с която е наредено да се премахне оградата, в собствения на ищците имот - [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир. Предвид изложените от ищците, в исковата молба, фактически обстоятелства, на които се основава и формулираният петитум, съдът приема, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

В случая, исковата молба изхожда от активно легитимирани лица, имащи право и интерес от предявяване на исковете, насочена е срещу община Радомир - пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 3 от ЗОДОВ, адресирана е до компетентен съд, според правилата за родовата и местната компетентност и при наличие на изискуемите по смисъла на чл. 204, ал 1 от АПК предпоставки - наличие на отменен административен акт. Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция, с която е сезиран е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата/общината отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

От изложеното следва, че за да бъде реализирана отговорността на общината следва да са налице няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на общината; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност, като под дейност на администрацията следва да се разбира акт, действие или бездействие, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административни отношения между административен орган и гражданин; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата, на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай, за възникване на имущественото право на ищците на обезщетение, следва да бъдат установени наличието на незаконосъобразен акт, на административен орган, във връзка с изпълняваните от него административни функции, чиято незаконосъобразност да е установена в специално производство, който акт пряко и непосредствено да е довел до твърдените вреди с неимуществен характер, за всеки от ищците и изразяващи се в претърпени стрес, тревожност, притеснение, безсъние, разсеяност, разочарование и страх от реална възможност да бъде премахната принудително оградата на собствения им недвижим имот.

По делото не е спорно, че със Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 195, ал. 5, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено да се премахне оградата, в собствения на ищците имот - [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир. Законосъобразността на процесната заповед е била подложена на съдебен контрол, като с Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник, същата е отменена като незаконосъобразен акт. Решението на административния съд, е влязло в сила на 02.04.2025г., след извършена касационна проверка по адм. дело № 1339/2025г., по описа на ВАС на Р. България, приключило с окончателно Решение № 3493 от 02.04.2025г., с което първоинстанционното такова е потвърдено.

Съгласно разпоредбите на чл. 297 и чл. 302 от ГПК, субсидиарно приложими, в настоящото производство, на осн. чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение на Върховния административен съд има задължителна сила, както за настоящия съд, така и по отношение на страните относно валидността и законосъобразността на оспорения по съдебен ред административен акт - Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир.

От изложеното следва, че е налице първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен акт. Тук е момента да се отбележи, че дейността, свързана с издаването на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, има административен характер, с оглед характеристиките й на такава и доколкото същата е свързана с упражняване на държавна принуда, във връзка с правомощията на кметовете на общините по ЗУТ. По изложените съображения, съдът счита, че е налице и втората от кумулативните предпоставки.

Спорни в случая, изхождайки от наведените от ответника доводи, са наличието на претърпени вреди и най - вече причината за настъпването им, свързана с твърдяното неправомерно поведение на самите ищци, в контекста на мотивите за отмяна на незаконосъобразния акт на кмета на община Радомир.

Изложените от ответника аргументи, за материална законосъобразност на отменения административен акт, възможността за образуване на ново административно производство за премахване на процесната оградата, както и наличието на предпоставки за предявяване на иск, по реда на чл. 108 или 109 от ЗС, от страна на община Радомир, срещу ищците, не кореспондират на събраните по делото доказателства и стоят извън предмета на спора в настоящото производство.

Дали процесната ограда е изградена в съответствие със законовите разпоредби и има ли издадени за нея строителни книжа или не, са въпроси, които стоят извън обхвата на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, включително и извън производството по преценка законосъобразността на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Недопуспимо е в настоящото производство съдът да изследва съответствието на заповедта с материалния закон / чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/, след като вече същата е обявена за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. (В този смисъл Решение № 4621 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2016 г., III о.).

Касателно доводите на ответника, следва да се посочи, че в Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник, материалната незаконосъобразност, е обоснована с мотив, че е налице разминаване между правно основание за издаване на оспорената заповед и фактическата обосновка. Съдът ясно е посочил, че в хипотеза на изграждане на строеж в чужд имот и без необходимите строителни книжа, са приложими разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, респективно 225а, ал. 1 от ЗУТ, в зависимост от категорията на строежа, докато в хипотезата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, от значение е състоянието на процесния строеж, а не неговия статут.

От своя страна в мотивите на решението на касационната инстанция е посочено, че се споделят всички изводи на първоинстанционния съд. Единствено по отношение на аргументите на Административен съд – Перник, в частта относно формата на акта и конкретно липсата на индивидуализация на строежа подлежащ на премахване, касационните съдии приемат различно становище, а именно, че „уличната регулация е приложена“, като в контекста на изследвания порок, за органа не е било невъзможно да индивидуализира частта от процесната ограда, разпоредена за премахване. Никъде обаче, от мотивите на касационната инстанция, не може да се изведе обоснован извод за наличие на незаконно изградена от ищците ограда, още повече, че както беше отбелязано оспорената заповед е издадена при съществено разминаване между правно основание и фактическата обосновка.

В допълнение следва да се посочи, че в настоящото производство липсват доказателства, след отмяната на незаконосъобразната заповед на кмета на община Радомир, да е налице друго произнасяне на административния орган, с влязъл в сила административен акт, във връзка с процесната ограда, съответно да са налице данни, че същата е изградена в противоречие със строителните правила.

По изложените съображения съдът, не приема доводите на ответната страна, че в случая е налице съпричиняване, тъй като твърдените от ищците неимуществени вреди са резултат от техните действия, по изграждане на незаконна ограда, а не породени от отменения акт.

Третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – претърпени неимуществени вреди също е налице. От свидетелските показания, ценени в контекста на доказателствената съвкупност, се установи, че след датата на съобщаване за издадения незаконосъобразен акт на кмета на община Радомир - 15.08.2024г. (известие за доставяне лист 30 от адм. дело № 555/2024г по описа на Административен съд - Перник), за ищците И. Р. А. и Г. Р. А. е настъпил период на силно негативни емоции, свързани със страховете им да не бъде съборена оградата на собствения им имот. В процесния период, до окончателната отмяна на незаконосъобразната заповед – 02.04.2025г., същите са преживяли стрес, притеснения, страх и тревожност с интензитет различен от този в нормалното им ежедневие. Установи се, че същите милеят за дома си и полагат ежедневни грижи за облагородяването му, в тази връзка новината, че следва да премахнат сами оградата на имота си, до дата 30.09.2024г., като в противен случай, същата ще бъде съборена принудително, сама по себе си предопределя състояния на негативни емоции, стрес и притеснения за собствениците на имота. Загрижеността на ищците, съответно доказателство, че същите не са били безразлични към случващото с имота им е и факта, че същите са оспорили допуснатото, по силата на закона, предварително изпълнения на оспорената заповед на кмета на общината.

Във връзка с изложеното, съдът приема за доказани претърпените от ищците неимуществени вреди, които са и в причинно-следствена връзка с отменената, като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Като съобрази теоретичните и практични съждения, съдът приема, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на кмета на община Радомир и описаните в горните редове на съдебния акт, негативни емоции изживени от ищците. Всяка форма на държавна принуда, е от естество да засегне неблагоприятно личната сфера на лицето, с оглед на което не се нуждае от доказване общоважащата връзка причина-следствие, между неправомерното нареждане да събориш оградата на собствения си дом и пораждането у адресата на административната принуда, на негативни изживявания и промяна в емоционалното му състояние.

Тук е момента да се посочи отново, че съдът не приема аргументите на ответника, за „съпричиняване“ на вредоносния резултат, като препраща към вече изложените мотиви, в горните редове на съдения акт.

С оглед на изложеното до тук, исковата претенция се явява основателна и в полза на ищците следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от тях, по отделно, неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието "неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

Ищците претендират обезщетение в общ размер на 2000.00 лв., по 1000.00 лв., за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска, до окончателното му изплащане.

Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне.

В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразния административен акт, неговият характер, интензитета и времетраенето на негативните преживявания, за период от около 8 месеца и факта, че заповедта подлежи на предварително изпълнение, макар и нереализирано, което засилва емоционалния стрес, съдът приема претенцията, на ищците, за обезщетение в размер на 1000. 00 лв., за всеки от тях, за справедлива. Сумата за всеки един от ищците, е дължима ведно със законната лихва, считано от 20.06.2025г., датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По делото е представен списък на разноски (лист 32), от който е видно, че ищците са извършили разходи по делото, в общ размер на 1020.00 лв. или по 510.00 лв. за всеки от тях, от които по 10.00 лв. за всеки, държавна такса за образуване на съдебното производството и по 500.00 лв. за всеки, платено адвокатско възнаграждение. По делото са представени и два договора за правна защита и съдействие (лист 10 и лист 11), от които е видно, че всеки от ищците е заплатил, в брой, сума от по 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В случая, доколкото исковата претенция, относно неимуществените вреди, е уважена изцяло и като съобрази доказателствата по делото за реално извършени разходи, съдът счита, че ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищците, сума от по 410.00 лв. за всеки по отделно.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА община Радомир, адрес: [населено място], площад "С." №20, да заплати на И. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес], сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от отменена като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, ВЕДНО със законната лихва, считано от 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА община Радомир, адрес: [населено място], площад "С." №20, да заплати на Г. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес], сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от отменена като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, ВЕДНО със законната лихва, считано от 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА община Радомир, адрес: [населено място], площад "С." №20, да заплати на И. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес], съдебни разноски в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева).

ОСЪЖДА община Радомир, адрес: [населено място], площад "С." №20, да заплати на Г. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица][адрес], съдебни разноски в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.