Разпореждане по дело №25/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №25/24.02.2010 г., постановена по НОХД №21/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Д. Е. И. от Г.К., за виновнав това, че през

периода 10.02.2009 г. - 11.02.2009 г. в Г.К. съставила неистински частен документ - договор за покупко - продажба на лек автомобил марка „БМВ„ модел „725" с номер на рамата WВАGЕ***********, сключен на 28.01.2009г. между С.Т., като продавач и Д. Е. И., като купувач и на 11.02.2009г. го употребила пред сектор „ КАТ - ПП" при ОД на МВР -К., за да докаже, че съществува някое право - правото й на собственост върху лек автомобил марка „ БМВ „ модел „ 725" с номер на рамата: WВАGЕ***********, поради което на основание чл.309, ал.1 от НК и чл.54 от НК, я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, като на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в сила. Признал е също така под.Д. Е. И. за виновнав това, че на 11.02.2009 г. в Г.К. потвърдила неистина в писмена декларация /приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/ за придобиване на собствеността върху лек автомобил марка „БМВ„ модел „725” с номер на рамата: WВАGЕ*********** с регистрационен номер *******, а именно, че на 28.01.2009 г. в Кралство Белгия, град Кент ов, закупила от С.Т. лек автомобил марка „БМВ„ модел „725” с номерна рамата: WВАGЕ*********** с регистрационен номер *******, както и че същото превозно средство влязло в Република България на 07.02.2009 г., която декларация по силата на чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях се дава пред орган на властта - сектор КАТ – ПП при ОД на МВР -К. - за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което на осн. чл.313, ал.1 и чл.54 от НК, я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимата Д. И. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно "лишаване от свобда" за срок от 5 /пет/ месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 3 /три/ години, от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата И. е осъдена да заплати по сметка на РС-К. и направените деловодни разноски в размер на 90,00 лева.

Недоволна от така постановената присъда е останала Ж. Д. И. от Г.К., която чрез защитника си – А.П., я обжалва като счита, че същата е неправилна, тъй като била постановена в нарушение на закона и наложените наказания били несправедливи. Твърди, че събраните по делото доказателства сочат на маловажен случай на извършеното престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Или, в случая деянието следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.309, ал.З от НК. При преценката дали деянието при документните престъпления е малозначително и не е общественоопасно, или обществената му опасност е явно незначителна, съдът трябвало да има предвид не само факта на поправката, неистинския подпис и др., а всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта на издаването му, значението на утвърдените факти или заявления, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане, броя на подправените или издадени неверни документи и др. Ако се приемело, че с оглед събраните по делото доказателства, съдът правилно е квалифицирал извършените от подсъдимата деяния като престъпления по чл.309 ал.1 от НК и чл.313 ал.1 от НК, моли за извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК, да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание „глоба". В случая следвало да се има предвид, че обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, поради незначителните вредни последици, както и поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

В съдебно заседание Ж. не се явява, но чрез защитника си поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К., счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна, обоснована и справедлива.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал всички относими доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед на което правилно е установил следната фактическа обстановка: С.Т. бил собственик на лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТDS" с рег.№ ******* и № на рамата: WВАGЕ*********** до 20.02.2006 г.. Същият на 30.01.2006 г. доброволно предал автомобила на разследващите органи по полицейско производство №17/2006г. по описа на ГПУ - Свиленград, образувано и водено срещу него за извършено на същата дата престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, което приключило с присъда №39/10.03.2006 г, постановена от РС - Свиленград по НОХД №87/2006г., по което дело Т. бил признат за виновен в това, че на 30.01.2006г. на ГКПП „Капитан Андреево", община Свиленград в съучастие като съизвършител с С.Б./Т./- турска гражданка, превел през границата от РТурция за РБългария турския гражданин Й.Т. без разрешение на органита на властта, като за превеждането използвал моторно превозно средство, а именно, лек автомобил марка „БМВ 725" с белгийски рег. № *******, собственост на подсъдимия Т., поради което на основание чл.280, ал.2, т.3 и т.4, предл. I – во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК Т. бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на хиляда лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода било отложено за срок от три години от влизането на присъдата в сила и на основание чл.280, ал. 3 от НК съдът отнел в полза на държавата лекия автомобил.

Междувременно, на 17.02.2006 г, между С.Т., в качеството му на продавач и С.Е.М., в качеството й на купувач, бил сключен договор, по силата на който първият продал на втория собствения си лек автомобил марка „ БМВ" модел „725 ТDS" с рег. № ****** и № на рамата: WВАGЕ*********** и на 20.02.2006г. подписите на страните по договора били нотариално заверени с № 1707 в регистъра на нотариус Калин Димитров с район на действие РС - К..

С решение №174/05.06.2006г, постановено от ОС - Хасково по ВНОХД №142/ 2006г, била изменена присъда №39/10.03.2006 г. на РС - Свиленград по НОХД №87/2006г, като същата била отменена в частта й, с която било постановено на основание чл.280, ал.3 НК отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка „БМВ 725" с белгийски рег. № ТLА, собственост на С.Т., вместо което съдът постановил лекият автомобил да се върне на собственика С.М., а в останалата част присъдата била потвърдена.

На 27.07.2006 г. С.М. в писмена форма с нотариална заверка на подписа си, упълномощила подс.Д. И. да регистрира на нейно име в КАТ -Г.К. лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТDS" и рама № WВАGЕ***********, както и да получи от КАТ - К. номерата и талона на автомобила, като подписва необходимите документи; да стопанисва и управлява описания автомобил в страната, като плаща следващите се застраховки и данъци, както и да провежда нужните технически прегледи; да се разпорежда /продава, дарява и прочие/, включително да договаря сама със себе си с автомобила, описан в пълномощното; във връзка с правомощията по същото пълномощно да я представлява пред контролните органи, застрахователните компании, нотариусите и съдебните институции, митническите и други органи и трети лица, с право да съставя и подписва документи, молби и декларации от нейно име, при необходимост да преупълномощава трети лица. Подписът на упълномощителя в пълномощното бил заверен с рег.№8120 на 27.07.2006 г. от помощник-нотариус Антоанета Грозева при нотариус Калин Димитров в района на РС - К..

На 01.08.2006г. между С.М., представлявана от пълномощника си подс. Д. И., в качеството на продавач и подс.Д. И., в качеството на купувач, бил сключен договор, по силата на който продавачът продал на купувача собствения на С.М. лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТDS" с рег. № TLА 182 и № на рамата: WВАGЕ*********** и на 07.08.2006 г. подписите на страните по договора били нотариално заверени с №2587 в регистъра на нотариус Григор Григоров с район на действие РС -Момчилград.

На 01.08.2006г. на основание влязлото в сила решение №174/05.06.2006г. на ОС-Хасково и телеграма №276 от 01.08.2006 г. на НРГС – Елхово, лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТDS" с рег. №******* и № на рамата: WВАGЕ*********** бил предаден на С.М.. Същият автомобил в края на 2008г. бил обявен за издирване от Интерпол-Белгия. Властите в Белгия изпратили съобщение до Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество" при МВР-София, че автомобилът бил собственост на турския гражданин Т.S. /С.Т./, жител на Г.Гент, Кралство Белгия, като кражбата била обявена от 24.11.2008г.,а автомобилът бил обявен за общодържавно издирване на територията на Р България на 20.02.2009г.

На 10.02.2009г. подс.Д. И. решила да регистрира в сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР-К. собствения си лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТДС" с № на рамата: WВАGЕ***********. На опашката в сградата на „КАТ - ПП", подсъдимата разбрала от други чакащи, че с документите, които носи, няма да може да регистрира лекия автомобил, тъй като нямала документ за платено мито. Разбрала още, че може да отиде в някоя авто-къща в Г.К., където знаели какви документи се попълват, за да бъде регистриран автомобилът й. Подсъдимата отишла в находящата се в близост авто-къща на „Перфект Авто" ООД, където работела св.Л.Х.. Подсъдимата представила пред свидетелката Х. документите, свързани с автомобила, които носела в себе си и помолила свидетелката да й напише необходимите декларации и да препише още един документ. Първоначално свидетелката отказала и заявила на подсъдимата да отиде при адвокат, но тъй като последната настоявала, свидетелката се съгласила и изписала ръкописния буквен и цифров текст в договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ" модел „725" с номер на рамата: WВАGЕ***********, сключен на 28.01.2009 г.между С.Т. като продавач и подс. Д. И. като купувач, ръкописния буквен и цифров текст в писмена декларация от подс. Д. И. /приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/ за придобиване на собствеността върху лек автомобил марка „БМВ" модел „725" с номер на рамата: УВАGЕ*********** с регистрационен номер *******, а именно, че на 28.01.2009 г. в Белгия Г.Кент ов от С.Т. закупила същия лек автомобил, както и че същото превозно средство влязло в Република България на 07.02.2009г, както и ръкописния буквен и цифров текст в декларация от подс.Д. И. за плащането на продуктовата такса за МПС /приложение № 8 към чл.2, ал.5 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци/.

През периода 10-11.02.2009 г. в Г.К., подсъдимата се подписала за „Купувач" в долния ляв ъгъл на договора за покупко - продажба на лек автомобил марка „БМВ" модел „725" с номер на рамата: WВАGЕ***********, а неустановено по делото лице се подписало за „Продавач" в същия договор срещу името на С.Т.. На 11.02.2009 г. в Г.К. подс.Д. И. подписала писмена декларация, изходяща от нея /приложение № 2 към чл. 12а, ап. 1, т. 6 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/ за придобиване на собствеността върху лек автомобил марка „БМВ”, модел „725" с номер на рамата WВАGЕ*********** и с регистрационен №TLА 182, а именно, че на 28.01.2009 г. в БелгияГ.Кент ов закупила от С.Т. посочения лек автомобил, както и че същото превозно средство влязло в Република България на 07.02.2009 г.На 11.02.2009 г. в Г.К. подсъдимата подписала писмена декларация, изхождаща от нея за плащането на продуктовата такса за МПС.

През периода 10-11.02.2009г. в Г.К. подс.Д. И. подала в сектор „КАТ - ПП" при ОД на МВР - К. заявление №*34 за първоначална национална регистрация на собствения си лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТДС" с № на рамата:WВАGЕ***********, като при регистрацията представила превозното средство за идентификация; писмено заявление за регистрация № *34; свидетелство за регистрация белгийско №*********** с бланков №18830000, издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС -Белгия; документ за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство - договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ" модел „725" с номер на рамата: WВАGЕ***********, сключен на28.01.2009г. между С.Т. и подс.Д. И.; декларация за придобиване на собствеността - пи±мена декларация от 11.02.2009 г. от подсъдимата /приложение №2 към чл.12а, ал.1,т.6 от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/ за придобиване на собствеността върху лек автомобил марка „БМВ модел „725" с номер на рамата: WВАGЕ*********** с регистрационен номер *******, а именно, че на 28.01.2009г. в Белгия Г.Кент ов от С.Т. закупила лек автомобил марка „БМВ" модел „725" с номер на рамата: WВАGЕ*********** с регистрационен номер *******, както и че същото превозно средство влязло в Република България на 07.02.2009г; две табели с регистрационен № ******* и писмена декларация от 11.02.2009 г. от подс.Д. И. за плащането на продуктовата такса за МПС.

На 11.02.2009 г. от „КАТ - ПП" - К. било издадено свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил марка „БМВ" модел „725 ТДС" с рег. №К ** ** АС и № на рамата: WВАGЕ***********, в което като собственик била посочена подс. Д. И..

Видно от изготвеното заключение в Протокол №130/06.08.2009 г. по назначената на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза подписите срещу „купувач” и „продавач” в договора за покупко-продажба на МПС от 17.02.2006г. между С.Т.- продавач и св.С.М.- купувач, били положени съответно от св.С.М. и С.Т.; подписът срещу „Купувач" в долния ляв ъгъл на договор за покупко - продажба на МПС /чуждестранен документ/ от 28.01.2009 г. между лицата Т. С. и подс.Д. И. бил положен от подсъдимата И.; подписът срещу „Продавач" в същия договор не бил положен от Т. С., а от друго лице. В заключението се посочва още, че почеркът в договор за покупко - продажба на МПС /чуждестранен документ/ от 28.01.2009г. между лицата Т. С. и подсъдимата И., в декларация „Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.126, ал.1, т.6 от 11.02.2009 г. и в Декларация „Приложение № 8 към чл.2, ал.5 от 11.02.2009 г. бил положен от св.Л.Х.. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в т.З от протокола вписал, че подписът не бил положен от Т. С., като не можело категорично да се отговори дали св.Л.Х. е положила подпис за "Продавач".

Видно от заключение в Протокол №199/29.10.2009г, изготвено по съдебно-графическа експертиза, подписите в графа "Подпис на получателя" в Заявление №*34, в Декларация "Приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б,,ал.1, т.б" от дата 11.02.2009 г. и в Декларация "Приложение №8 към чл.2, ал.5 от 11.02.2009 г, били положени от подсъдимата Д. И..

На 17.03.2009 г. в Г.К. по надлежен начин бил иззет лек автомобил марка „ БМВ" модел „725 ТДС" с рег. № К ** ** АС с № на рамата: WВАGЕ***********, свидетелство за регистрация /част II/ №*********, издадено от МВР - К. на 11.02.2009г. и контактен ключ за запалване на двигателя на автомобила.

Подсъдимата Д. И. предоставила на разследващия орган Договор за покупко - продажба на МПС от 01.08.2006 г. в оригинал, съгласно който С.М., представлявана от пълномощника си подс.И. с пълномощно с рег. №8120/27.07.2006 г, като продавач и подс.Д. И., като купувач сключили договор за покупко-продажба на собствения на св.С.М. лек автомобил марка „БМВ" модел „ 725 ТDS" с рег. № ******* и № на рамата : WВАGЕ***********.

На 12.11.2009г. автомобилът и контактният ключ за запалване на двигателя били върнати на собственика – подс.Д. И.. Бил върнат и оригиналът на Договор за покупко-продажба на МПС от 01.08.2006г.

Така изложената и приета от съда като безспорна фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства - от показанията на св.Л.Х., от писменото заключение в Протокол № 199/29.10.2009г. по назначената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, от разпита на вещото лице Валентин Янков, изготвило заключението по Протокол № 130/06.08.2009г. по съдебно-графическа експертиза, както и от останалите писмени доказателства по досъдебно производство №12/2009г. - протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели, протокол № 130/06.08.2009г. от извършена съдебна графическа експертиза, протокол № 199/29.10.2009г. от извършена съдебна графическа експертиза, заверени копия от документи, послужили за регистрация на лек автомобил марка " БМВ", модел "725" с рег.№ К ** ** АС, договор за покупко-продажба на МПС от 17.02.2006г, заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС от 01.08.2006г, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за оглÕд на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, протокол за доброволно предаване, от приложените по делото веществени доказателства - свидетелство за регистрация /част I и II/ № *********, издадено от МВР-К. на 11.02.2009г., регистрационен талон /белгийски/ с № 18830000, регистрационни табели № К ** ** АС на лек автомобил марка " БМВ", модел " 725 ТДС" , договор за покупко-продажба на лек автомобил марка "БМВ", модел "725", сключен на 28.01.2009г. между

С.Т. и Д. И., писмена декларация приложение № 2 към чл.12а1 ал.1, т.6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., писмена декларация от 11.02.2009г. за плащането на продуктова такса за МПС/ приложение № 8 към чл.2, ал.5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Всички описани доказателства преценени поотделно и тяхната взаимовръзка, обосновават единствения възможен извод, до който е достигнал и първоинстанционния съд, за осъществяване на престъпните деяния, за които подс.Д. И. е предадена на съд и призната за виновна. Впрочем, така установената фактология по делото, не се и оспорва от страните. Или, при така установената фактическа обстановка следва да се направи извода, че подсъдимата Д. И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.309, ал. 1 от НК, както и по чл.313, ал.1 от НК. Изложеното от районния съд относно обективните и субективните признаци на деянията се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят.

Неоснователен се явява доводът във въззивната жалба, че престъпното деяние по чл.309, ал.1 от НК, следва да се определи като маловажен случай, поради което и да се квалифицира по ал.3 на чл.309 от НК. Не може да се приеме, че в конкретния случай, съставеният неистински документ обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи по чл.309, ал.1 от НК. Мотивите и подбудите за извършване на деянието, немалоуважават важността на документа, с оглед целта на съставянето му – установяване собствеността на въпросния лек автомобил, нито засягат в по-лека степен увредените обществени отношения, в случая, регулиращи реда за издаване и ползване на частни диспозитивни документи, като в крайна сметка и целеният резултат е бил постигнат. Документа е представен, т.е. използван, пред държавен орган, който въз основа и на този документ е извършил регистрация на МПС. С оглед изложеното, а и описаните в тази връзка съображения на районния съд, искането за квалифициране на деянието по чл.309, ал.3 от НК, се явява неоснователно.

При определяне вида и размера на наказанието за всяко едно от престъпленията първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на конкретното деяние, така и обществената опасност на извършителя.

Така правилно обществената опасност на деянието по чл.309, ал.1 от НК е определена като типична за този вид престъпления с оглед обществените отношения, които засяга. Правилно е определена като типична и обществената опасност на деянието по чл.313, ал.1 от НК, като е отчетен и факта, че са декларирани две неверни обстоятелства, а именно, че на 28.01.2009 г. в Г.Кент ов, Белгия е закупила въпросния автомобил от Т. С. и че МПС е влязло в РБългария на 07.02.2009 г. Съобразени са и причините, способствали за извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата, а именно ниското правосъзнание и незачитане на установения в страната правов ред. Правилно е определена и обществената опасност на подсъдимата, а именно, че е ниска с оглед чистото й съдебно минало и оказаното съдействие при разследването.

Съобразно преценката за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно за престъплението по чл.309, ал.1 от НК е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден размер, а именно 4/четири/ месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане за това деяние, както и че в случая не е необходимо за поправянето на подсъдимата, същата да изтърпи ефективно наложеното й наказание. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съотвÕтства на тежестта на извършеното от подс.И. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността й, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Правилно също така е определен вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, като отново напълно законосъобразно са преценени и съобразени обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приложен и институтът на условното осъждане, като е определен изпитателен срок от 3/три/ години. С оглед обстоятелството, че подсъдимата е потвърдила в инкриминираната декларация неистина по отношение на две обстоятелства, описани по-горе в решението, настоящия състав намира, че в случая не следва да налага алтернативно предвиденото наказание глоба, както правилно до този извод е достигнал и решаващия първоинстанционен съд. В тази връзка се явява неоснователно и искането във въззивната жалба за налагане на алтернативно предвиденото наказание глоба. Последното би се явило прекомерно снизходително с оглед тежестта на конкретно извършеното от подсъдимата деяние. Или, така определените наказания са справедливи, защото съответстват на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, както се иска във въззивната жалба на подс.И..

Предвид наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК – отделните деяния, предмет на проверка от настоящата инстанция, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, решаващия съд правилно е определил едно общо наказание, по-тежкото от двете наложени, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ месеца, което на основание чл.66, ал.1, от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимата и направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което присъдата, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №25/24.02.2010 г., постановена по НОХД №21/2010 г. по описа на Районен съд - К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.