Решение по дело №174/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 493
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Васил Любомиров Панайотов
Дело: 20185640100174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш  Е Н И Е

  493                                                    09.08.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На първи август                                                двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 174 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 и 86 от ЗЗД.

Ищецът посочва, че с ответника са сключили договор за кредит на 08.03.2016г. - потребителски кредит №**********, като уговорената сума от 3000 лева била преведена по посочена от длъжника банкова сметка. ***ълнителни услуги. Същият имал задължение да погаси кредита в срок от 24 месеца с месечна вноска 310,46 лева и падежна дата всяко 12-то число. Длъжникът заплатил само първата вноска. В ОУ страните уговорили, че при просрочие от 30 дни настъпвало автоматично прекратяване на договора, поради което на 26.07.2016г. договорът бил прекратен от кредитора, като предсрочно изискуем след просрочие на една вноска. Останала дължима сумата от  2909,60 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит, 1248,02 лева - възнаградителна лихва, и 2750 лева – възнаграждение за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2017 г. до изплащане на вземането и разноски. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли и за разноски по заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание не се представлява. В писмено становище изразява доводи.

Ответникът чрез особен представител намира иска за неоснователен и недоказан. Не ставало ясно кой е обявил и кога договора за предсрочно изискуем, както и какъв е размера на претенцията за допълнителни услуги.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е частично основателен.

Видно от представените копия на искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 07.03.2016г., ведно с декларация във връзка с обработка на лични данни на КЛ/СД, подписана от К.М.К., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан на 07.03.2016 г. от К.М.К., допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан на 07.03.2016 г. от К.М.К., страните са били в преддоговорни отношения, което е довело до сключване на договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 08.03.2016г. /л.26/. ответникът, в качеството не кредитополучтел е получил сумата от 3000 лева /л./50/, която е следвало да върне на 24 вноски по 185,46 лева. Страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 08.03.2016г., на стойност 3000 лева, по което месечната вноска е 125 лева за 24 месеца. Видно от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги за извършените и предстоящи плащания по договора с Профи кредит България ЕООД, длъжникът е заплатил една пълна вноска от 310,46 лева и вноска от 232,96 лева.   

Съгласно чл. 12 от ОУ към договора вземането на кредитора става предсрочно изискуемо след просрочие на една или повече вноски. Заявлението в съда е подадено на 14.08.2017г. Макар и към ИМ да е описано уведомление до ответника, такова липсва по делото. Последната вноска по договора е била дължима към 12.03.2018г., която дата към настоящия момент е изтекла, като съдът взема предвид всички обстоятелства по делото.

Предвид изложеното, съдът намира искът за 2909,60 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит, 1248,02 лева - възнаградителна лихва, за частично основателен. Установява се по безспорен начин, че ответникът е получил сумата от 3000 лева, като е уговорено и възнаграждение за ползването на сумата – договорна лихва.

Съдът намира, че сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 08.03.2016г., на стойност 3000 лева, по което месечната вноска е 125 лева за 24 месеца, е нищожно, като противоречащо на закона. За неравноправни клаузи в договорите, съдът следи служебно. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 08.03.2016г., на стойност 3000 лева, по което месечната вноска е 125 лева за 24 месеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ИМ се твърди, че срещу заплащане на този допълнителен пакт услуги, потребителят може да се ползва от различни привилегии – бързо разглеждане на искането, отлагане плащане на вноски, и за всякакви неблагоприятни за него събития. По делото не се доказа тези възможности да са реални. Длъжникът е изпаднал в забава, но кредиторът не му е дал допълнителни възможности, а е обявил кредита за предсрочно изискуем. Той дори не го е уведомил, че съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да ползва такива облаги. Този договор задължава потребителя да заплати значителна сума, без реално да получава насрещна, равностойна престация. Това води до неравновесие на права и задължения по договора. Поради това, съдът намира тази клауза за нищожна. На следващо място тази клауза противоречи на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Съгласно тази норма, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е 49,90 %, при допустими от закона 50 %, само по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 08.03.2016г. Ако към тази сума се присъединят и разходите за споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 08.03.2016г., на стойност 3000 лева, по което месечната вноска е 125 лева за 24 месеца, то ГПР надхвърля нормативно допустимия и води до заобикаляне на закона, което е недопустимо. Всичко това води до нищожност на тези клаузи. Платеното по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като платено по нищожна клауза, и не се следва. То следва да се приспадне от сумите, дължими по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 08.03.2016г. Длъжникът е заплатил сумата от 250 лева по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази сума следва да се приспадне от претендираните суми от 2909,60 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит, 1248,02 лева - възнаградителна лихва.

Аргументиран от изложеното, съдът намира, че следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2659,60 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит и 1248,02 лева - възнаградителна лихва, като искът в останалата част се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 587,28 лева в настоящото производство и 106,43 лева в заповедното с оглед на уважената част. На ответника не се следват разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

По предявения от Профи кредит България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представляван от юрк.Г.С., срещу К.М.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С., иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и 86 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.М.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С., че в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 08.03.2016г., дължи  на Профи кредит България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представляван от юрк.Г.С., сумата от 2659,60 лева – неплатена главница, и 1248,02 лева - възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2017г. до изплащане на вземането, по заповед № 1040/15.08.2017г. по ч.гр.д. 1981/2017г. на ХРС, като искът за сумата от 2750 лева по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 08.03.2016г., на стойност 3000 лева, по което месечната вноска е 125 лева за 24 месеца, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. Хасково, АК – Хасково, адв. С., да заплати на Профи кредит България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представляван от юрк.Г.С., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 587,28 лева в настоящото производство и 106,43 лева в заповедното.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Да се издаде РКО на особения представител.

 

                                                                     

                                                                            Районен съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.