№ 31
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600107 по описа за 2021 година
при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда №5/23.02.2021 година, постановена по НОХД № 51/2021 година от състав
на Окръжен съд-Разград, подсъдимите Д. С. АС. и И.. К. АС. са признати за виновни и
осъдени, както следва:
-подс.Д.А. за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК, защото в периода от 01.01.2021 година до 27.01.2021 година в гр.Кубрат,
обл.Разград, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, сам и в
съучастие с И.А. като извършител, отнел чужди движими вещи – парична сума общо в
размер на 5500лв от владението на Г.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване;
-подс.И.А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
защото на неустановена дата в периода от 01.01.2021 година до 10.01.2021 година в
гр.Кубрат, обл.Разград, при условията на опасен рецидив и в съучастие с Д.А. като
извършител, отнел чужди движими вещи – сумата от 1500лв от владението на Г.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Наказанията и на двамата подсъдими са определени при условията на чл.54 от НК,
като след редукцията, на подс.Д.А. е наложено лишаване от свобода за срок от четири
години, на подс.И.А. – лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, и двете
наказания изпълними при първоначален строг режим.
С присъдата са решени въпроси с разноските, веществените доказателства и
1
приложението на чл.59, ал.1 от НК.
Държавното обвинение счита съдебния акт за несправедлив, атакувайки го със
съответен протест за увеличаване наказанията и на двамата подсъдими над средния размер
на санкцията (преди редукцията), като наказанието на подс.Д.А. бъде по-високо предвид
водещата роля в планирането и усложнената му престъпна дейност. Според протеста, при
индивидуализация на наказанията, първоинстанционният съд на първо място подценил
високата степен на обществена опасност на деянията, обусловена от предварителната
подготовка на дейците, упоритостта за постигане на противоправния резултат, времето и
мястото на посегателството, значителния и невъзстановен размер на вредите, реализираната
принуда в двете форми, личността на пострадалия – самотно живеещ възрастен мъж,
трудноподвижен и затова практически беззащитен, както и изключителния обществен
резонанс на двете деяния с оглед зачестилите посегателства над възрастни хора и
собствеността им. По-нататък, протестът мотивира становище за неправилна оценка на
обстоятелствата, отнасящи се до обществената опасност на дейците, довела до подценяване
степента на тази опасност и до налагане на занижено по размер наказание за всеки един от
подсъдимите. С допълнение по чл.319, ал.4 от НПК, доводите са доразвити.
В пренията по делото, въззивният прокурор поддържа протеста изцяло .
В защитната си реч, адв.Н. оспорва основателността на протеста, припомняйки
ниския интензитет на принудата, липсата на травматични увреждания по пострадалия,
самопризнанията на подзащитния си Д.А. и изразеното съжаление за случилото се.
Пледиращата акцентира върху социалния статус на подсъдимия, в който открива причина за
неумението му да живее съобразно законите в страната. Допълва, че исканото по-
продължително изолиране на дееца в местата за лишаване от свобода, би имало изцяло
негативен ефект върху личността на А. и бъдещата му реинтеграция.
В лична защита подс.Д.А. желае присъдата да се потвърди, такава е и последната му
дума.
Защитникът на подс.И.А. също оспорва основателността на протеста, припознавайки
съображенията на окръжния съд относно наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства като пълноценни и изчерпателни.
В лична защита подс.И.А. желае наказанието му малко да се намали, т.к. след смъртта
и на двамата му родители, баба му останала без грижа. В последната си дума желае
присъдата да се потвърди.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени в протеста и
допълнението към него, както и всички материали, събрани по делото и след като прецени
изцяло законосъобразността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда,
намери за установено следното:
По отношение на подсъдимите е проведено бързо производство по реда на Глава
ХХIV от НПК. По-нататък, съдебното производство в първата инстанция е насрочено в
кратките процесуални срокове по чл.358, ал.1, т.4 от НПК, спазени са изискванията на
чл.358, ал.3 от НПК, а съдебното следствие е проведено по реда на Глава ХХVІІ, чл. 371, т.2
от НПК. В протокола от съдебното заседание на 23.02.2021г. са вписани цялостните
признания на подсъдимите, изискуеми за диференцираната процедура. При несъмнените
изявления, първоинстанционният съд извършил дължимата преценка за подкрепеност на
самопризнанията им от събраните на досъдебното производство доказателствени материали
и в съответствие с чл.372, ал.4 от НПК с нарочно определение обявил, че при
постановяването на присъдата ще ползва същите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на настоящия въззивен
2
състав е, че процедурата по чл.372, ал.4 от НПК е спазена, поради което няма основание да
се коментират допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед на самопризнанията на подсъдимите и извода за доказателствената им
обезпеченост, от фактическа страна делото следва да се реши при следните изложени в
обвинителния акт обстоятелства:
Подсъдимите Д.А. и И.А. са жители на гр.Кубрат, с начално образование, осъждани.
Първият изтърпял на 19.06.2020 година наказание от две години и шест месеца лишаване от
свобода при строг режим, наложено с определение по ЧНД №109/2019 година по описа на
РС-Кубрат (вл.с. на 24.06.2019 година). Подс.И.А. също бил лишен от свобода за срок от
осемнадесет месеца въз основа на определение по ЧНД №54/2019 година по описа на РС-
Кубрат (вл.с. на 16.04.06.2019 година). Наказанието изтърпял на 17.04.2019 година.
Подсъдимите поддържали приятелски отношения, не работили, издържали се
предимно чрез посегателства върху чуждата собственост, за които били осъждани
многократно.В началото на месец януари 2021 година при своя среща, двамата решили
отново да си набавят парични средства по противозаконен начин и така да решат
финансовите си затруднения. Преценили, че най-лесно това може да стане от дома на
св.Г.Д., за който знаели, че е самотно живеещ възрастен човек, трудно подвижен, със
спестявания.
В изпълнение на намисленото, един ден в периода 01.01.2021г.-10.01.2021г., дейците
се озовали пред къщата на свидетеля в гр.Кубрат, ул.“Бели Лом“№5. Влезли в двора,
стигнали до входната врата на сградата и за кратко през прозорец на първия етаж,
наблюдавали как св.Д. поставил пари в червено портмоне, което скрил под дюшека на
леглото. Не след дълго, подсъдимите влезли в стаята през отключената входна врата, в
която св.Д. стоял в инвалиден стол и гледал телевизия. Подс.И.А. застанал зад възрастния
човек, с едната си ръка му запушил устата и го заплашил да не вика за помощ, а с другата
ръка закрил очите му, за да осуети възприятията на пострадалия. Свидетелят направил опит
да се освободи от захвата на подсъдимия и безуспешно го умолявал да го остави.
Съпротивата на възрастния човек била окончателно сломена с по –силно притискане с ръце
от страна на подс.И.А..
В същото време, подс.Д.А. бръкнал под дюшека на леглото и извадил червено
портмоне със сумата от 1500 лева. Постигайки целта си, подсъдимите бързо напуснали
къщата и на безопасно разстояние прегледали съдържанието на портмонето. Паричната сума
поделили, а портмонето изхвърлили на неустановено място.
Малко след като дейците си тръгнали, св.Д. видял дюшека си обърнат и установил
липсата на портмонето със сумата от 1500лв. Мъжът бил силно за живота си и за да
предотврати евентуална саморазправа, решил да не съобщава за инцидента.
В същия ден двамата мъже посетили магазин за дрехи в гр.Кубрат, където похарчили
240лв. Продавачката (св.С.) видяла, че те разполагат с много пари, впечатление й направило,
че клиентите бързат.
На 26.01.2021 година подс.Д.А. и св.О. Х. се черпили с алкохол в с.Медовене,
обл.Разград. Пеш и след полунощ, двамата пристигнали в гр.Кубрат. Минавайки по ул.“Бели
Лом“, подс.А. посочил къщата на св.Д. и споделил на спътника си, че в началото на месеца
двамата с подс.И.А. взели много пари от там, уточнявайки че били скрити под дюшека на
леглото. Подсъдимият бил убеден, че св.Д. разполага с още средства, които решил да
отнеме. За целта, прескочил оградата и влязъл през незаключената входна врата, достигайки
безпрепятствено до кухненския бокс. За да се прикрие, подс.Д.А. сложил качулка на главата
си. В този вид той проникнал в стаята, в която св.Д. спял. С помощта на фенерчето от
мобилния телефон осветил помещението и тършувал за скрити пари. От шума свидетелят се
събудил, светнал осветлението и видял подс.Д.А., който с жестове на ръцете му показал, че
иска пари. Въпреки че в една от стаите имало 4000лв, свидетелят отговорил, че няма пари и
може да му даде такива на следващия ден. Тогава, подсъдимият стиснал шията на
3
възрастния мъж силно с ръце и му казал „парите, парите“. В този момент в стаята влязъл
св.Х. с намерение да разубеди приятеля си от довършване на предприетите действия.
Същевременно, св.Д., изпитващ силна болка и голяма уплаха от възможността да бъде убит,
започнал да удря с юмрук по стената, за да привлече вниманието на съседа си. Оказаната
съпротива от страна на пострадалия стреснала подсъдимия да не бъде разкрит и задържан,
което го принудило да избяга от къщата.
Сутринта св.Д. съобщил за нападението в РУ на МВР-гр.Кубрат. Незабавно бил
предприет оглед на местопроизшествието, при който се фиксирали обемни следи върху
снежната повърхност в двора на пострадалия. Заключение на трасологическа експертиза
дава вероятна идентичност между една от заснетите следи и лявата обувка от доброволно
предадения от подс.Д.А. чифт черни обувки с №40.
Проведените ОИМ завършили със задържането на подсъдимите, които при разпита
им като обвиняеми направили подробни самопризнания.
Горната фактическа обстановка, отразена в мотивите към проверяваната присъда, е
приета обосновано от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанията на
подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращата им доказателствена основа от
досъдебното производство - показания на св.св.Х., Д., Й., С., протоколи за разпознаване,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,
трасологическа експертиза, свидетелства за съдимост, характеристики.
Настоящият въззивен състав, в резултат на дължима собствена доказателствена
преценка, споделя изцяло крайния извод на проверяваната инстанция за подкрепеност на
признанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК. Накратко, с еднопосочни преки
доказателства в показанията на св.Д. се установява деятелността по пункт първи от
обвинителния акт. Свидетелят подробно и последователно разказва за събитието в началото
на м.януари 2021 година - за условията и резултата му, като по всички съществени моменти
показанията на пострадалия кореспондират изцяло с обясненията на подсъдимите (л.л.9, 32
ДП), с показанията на св.С. за поведението на дейците непосредствено след отнемане на
инкриминираната сума (л.58 ДП), с консолидиращите производни доказателства в
показанията на св.Х. (л.48 ДП), както и с идентификационните резултати от способа по
чл.169 от НПК (л.л.71, 73 ДП).
Налице е доказателствено единомислие и относно деянието по пункт втори от
обвинителния акт, като чрез преките доказателства в показанията на св.св.Д., Х.,
обясненията на подс.Д.А., протокол за оглед, фотоалбум, протокол за доброволно предаване
и кореспондиращото обосновано заключение на трасологическата експертиза, авторството
на подсъдимото лице е несъмнено.
На база на горния систематизиран доказателствен анализ, попадащ в единство със
самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК, въззивният съд се солидаризира с
извода на РОС, че изложените от прокурора фактически положения в обвинителния акт са
потвърдени по несъмнен начин. Проверяваната присъда е обоснована, постановена е от
първоинстанционния съд след анализ на събраните доказателства в съответствие с
принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, направените изводи са верни. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешното си убеждение, подробно разписано в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 НПК са
основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически
положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. От точната оценка на
доказателствената основа, първоинстанционният съд извел признаците на съставното
престъпление по чл.198, ал.1 от НК и съизвършителската деятелност по пункт първи от
обвинението, при която подс.И.А. като извършител на принудата в двете й форми
(запушване на устата, на очите, стискане на жертвата и заплахи да не вика), напълно
елиминирал физическата защита на инкриминираното имущество. Своителното деяние е
4
реализирано от подс.Д.А. с отнемането на сумата от 1500лв. От обективното поведение на
дейците се извлича прекият им умисъл за грабеж, както и съучастническия умисъл за
причиняване на общия престъпен резултат.
Второто деяние е в самостоятелно авторство на подс.Д.А., осъществено чрез принуда
в двете форми, като цялостната обективна проява разкрива намерението на дееца за
противозаконно отнемане на чужда парична сума в инкриминирания размер.
Престъплението не е довършено, по независещи от волята на подс.Д.А. причини.
И двете деяния на този подсъдим осъществяват поотделно състава на едно и също по
вид престъпление, извършени са през непродължителен период от около две седмици, и с
двете престъпни прояви са засегнати обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на личната собственост, в които участник е пострадалият Д.. В
доказателствен план е безспорно, че обсъжданата деятелност е еднообразна като начин на
извършване, при неразривна обективна връзка, налице е и еднородност на вината, проявена
при една и съща форма – пряк умисъл. Първото деяние се отразява значително върху
характера на цялата престъпна дейност, второто също е реализирано в по-голямата си степен
(стаята на пострадалия е претърсена, принудата е осъществена), поради което
продължаваното престъпление следва да получи квалификация на довършено такова.
Няма и не може да има спор в изпълнените условия на чл.29, ал.1, б.а и чл.30 от НК и
за двамата подсъдими предвид размера и момента на изтърпяване на наложените им
наказания по ЧНД №109/2019 година за подс.Д.А. и по ЧНД №54/2019 година за подс.И.А..
В заключение, становището на въззивния състав е, че решението на
първоинстанционния съд по материалното правоприлагане е законосъобразно, мотивирано
убедително и в пълно съответствие с постоянната съдебна практика.
Протестът за нарушение по чл.348, ал.5, т.1 от НПК е основателен.
За решаване на въпроса по чл.301, ал.1, т.3, пр.2 от НПК първоинстанционният съд е
изложил относително лаконични съображения, които въззивно се преосмислят и допълват
по следния начин:
Степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност в двата пункта е
висока. Същата се обуславя от наслагването на множество действащи фактори, сред които
освен отчетения от окръжния съд размер на имуществената вреда, съществено значение
имат времето, мястото, начинът на извършване на процесните прояви, както и субективните
елементи от поведението на дейците.
От признатите фактически положения по пункт първи от обвинителния акт, се
извлича предумисъл у подсъдимите по користни подбуди. Последвалото поведение е
целенасочено, така че да няма препятствия пред постигане на желания общественоопасен
резултат - нападението е реализирано спрямо възрастния, болен и самотно живеещ Г.Д., за
когото дейците били сигурни, че държи по-голяма сума пари в дома си. По-нататък,
избраното време на първото деяние – денем, както и необезпокояваното достъпване до
къщата на жертвата - през отключена врата, предназначена за социалния патронаж, сочи на
отсъствието на всякакви контрамотиви в поведението на дейците. Същите са пристъпили,
при разпределение на ролите си, към интензивна принуда, който факт е отминат от
окръжния съд с неправилния довод за липса на сериозни травматични увреждания по
пострадалия. Съобразно фактическото обвинение, към момента на проникване на
подсъдимите в стаята, св.Д. се намирал в инвалиден стол - факт, много ясно илюстриращ
невъзможността за съпротива и крехкото здраве на жертвата, неподействали нито
възпиращо, нито рефлектирали върху обхвата на принудата. Последната следва да се
преценява през отражението върху психиката на пострадалия - изживял истински ужас от
случилото се, защото изпитал страх за живота си, което убедително доказва интензивността
на употребените сила и заплаха. Те, заедно със съучастническата деятелност и размерът на
инкриминираната щета (отнетата сума св.Д. приготвил за погребението си), придават на
обсъжданата престъпна проява висока степен на обществена опасност.
5
Няма и не може да има спор, че второто деяние на подс.Д.А. е резултат от внезапно
възникнал умисъл, при идентични мотиви с вече обсъдените, проникването в дома на
пострадалия също е по сходен начин, различни са времето и условията– нощем, докато св.Д.
спи сам в къщата си. Ясно е от факта на довършеното предходно деяние, че подс.Д.А.
съзнавал невъзможността на възрастния мъж да му окаже съпротива, поради което
предприетото стискане за шията на св.Д. и вербалната заплаха с цел улесняване на
своителното деяние, се възприемат от този състав, отново като действия със сериозен
интензитет. Степента на обществена опасност на второто деяние се занижава незначително
от липсата на реално настъпила общественоопасна последица, което следва да се отрази при
индивидуализацията на наказанието на подс.Д.А..
Личната степен на обществена опасност на двамата подсъдими също не е
изчерпателно изяснена от проверявания съд. Така например извън вниманието на
ръководно-решаващия орган в първоинстанционния стадий е останал фактът, че Д.А. и И.А.
са чести съизвършители на престъпления против собствеността (НОХД №№313/2016г.,
53/2017г., 50/2018г., 52/2018г., 239/2018г.), винаги при множество квалифициращи
обстоятелства и при условията на предварителен сговор. Фактът може да получи тълкувание
и оценка в две насоки, първо като убедително доказателство за трайно установени
престъпни навици у подсъдимите, които им позволяват в някаква степен да обезпечат
жизнения си стандарт на свобода до въдворяването им в пенална институция и второ, в
съвместното им престъпно поведение доказано е отработен деятелски стандарт по
разпределение на ролите, който личи и в предметната съизвършителска проява -
подсъдимите са предприели всички възможни действия да не бъдат разпознати от
пострадалия, действали са при разпределение на ролите с цел бързо реализиране на
намерението.
Безспорно е също, че Д.А. и И.А. са многократно осъждани и то само за престъпления
против собствеността, като по-подробният прочит на справките за съдимост установява
следното:
- за по-малко от три години, подс.Д.А. е осъждан общо дванадесет пъти за
престъпления против собствеността. Извън обхвата на чл.56 от НК остават осъжданията по
НОХД №№207/2016г., 235/2016г., 313/2016г.,1 8/2017г. и 16/2017г.,които макар в условията
на чл.63 от НК и три от тях в стадия на опита, не снижават нито личната степен на
обществена опасност на дееца, нито променят извода за високата престъпна интензивност;
-подс.И.А. е осъждан общо шест пъти за период от две години, извън чл.56 от НК е
съдимостта по НОХД №№313/2016г., 54/2017г. и 116/2017г. От освобождаването му от
затвора на 17.04.2019 година до процесните деяния, изминал недълъг период, който доказва
липса на изграден модел за законосъобразно поведение. Същият извод е валиден и за
подс.Д.А., освободен поради изтърпяване на 24.06.2019 година.
Написаното по съдимостта може да се обобщи с извода, че и по отношение на
двамата подсъдими дълбочината на престъпните навици е сериозна, посегателството срещу
собствеността е възприето като нормален прийом за издръжка, без да се търси
законосъобразна трудова алтернатива. Корените на проблема могат да се намерят в тежкото
социално положение на дейците– и двамата произхождат от многодетни ромски семейства
(л.64, л.67 ДП), израснали са без пълноценна родителска грижа, образование и трудови
умения, но по мнение на настоящия състав, особеностите на социалния произход не бива да
се ползват за оправдание на несъстоялата се интеграция на подсъдимите в обществото. Ако
се отрича възможността на семейната среда да оформи у дейците законосъобразен модел на
поведение, то няма разумно обяснение защо, след като с тях целенасочено и с методите на
социално-възпитателната работа по ЗИНЗС се е работило нееднократно, същите
продължават с извършителството на престъпления, за да задоволят елементарни социални
потребности, като покупка на дрехи, употреба на алкохол и пр.
Въззивният състав констатира, че в съответствие с указанията в т.7 от ТР 1-2009-
ОСНК самопризнанието на подсъдимите в хода на бързото производство е отчетено като
смекчаващо отговорността им обстоятелство, т.к. то обективно е спомогнало своевременно
6
и съществено за разкриване на престъпното посегателство и авторството. Този състав се
дистанцира от съображенията на първата инстанция за значението на изразеното съжаление,
което намира за формално и недоказващо по надежден начин започнал процес на поправяне
на фона на отработеното престъпно поведение, превърнало се в стереотип на живот.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство следва да се
възприеме младата им възраст - към времето на инкриминираната деятелност подс.Д.А. е на
двадесет и две години, а подс.И.А. – на двадесет и три години.
В заключение, становището на настоящия състав е, че отегчаващите отговорността на
подсъдимите обстоятелства превалират над смекчаващите, а те заедно с високата степен на
обществена опасност на деянията и користните подбуди, преосмислят индивидуализацията
на наказанията по следния начин:
-за подс.И.А. в средния размер на санкцията по чл.199, ал.1, т.4 от НК, а именно десет
години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му се налага
наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим;
-за подс.Д.А. над средния размер на санкцията по чл.199, ал.1, т.4 от НК – дванадесет
години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му се налага
наказание от осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване.
С наложените в горния размер наказания, въззивният състав счита, че ще се
постигнат целите на чл.36 от НК. Във времето на продължителната пенитенциарна изолация
с дейците ще се работи целенасочено за разграждане на противоправната им мотивация и
структуриране на нов личностен профил, в съзвучие със закона и добрите нрави. Видът и
размерът на наложените санкции се считат и за убедително предупреждение към
неустойчивите членове на обществото за неотвратимостта на наказанието, като разбирането
на въззивния състав е, че към зачестилите подобни на процесната деятелност жестоки
нападения над самотни възрастни хора в малки населени места за отнемане на имуществото
им, следва да се прояви категорична нетърпимост.
Въззивният съд не споделя позицията на адв.Н., че продължителната изолация на
подс.Д.А. ще препятства ефективната му социална адаптация след освобождаването, като в
подкрепа на решението си по размера на наказанието, посочва неколкократните
краткотрайни въдворявания на подсъдимия в пенитенциарна среда, които по никакъв начин
не са се отразили на нагласите на дееца да спазва законите.
Окръжният съд не е наложил наказанието конфискация, позовавайки се на данни за
липса на собствено на подсъдимите имущество. Протестът не съдържа искане за влошаване
положението им чрез налагане на кумулативното наказание, което прави напълно
безпредметно ангажирането на нарочни доводи по този въпрос.
При направената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на реда за
определяне на разноските, на разпореждането с вещественото доказателство и на
приложението на чл.59, ал.1 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №5/23.02.2021 година, постановена по НОХД № 51/2021 година от
състав на Окръжен съд-Разград, като увеличава наказанията на Д. С. АС. на осем години
лишаване от свобода и на И.. К. АС. – на шест години и осем месеца лишаване от свобода.
7
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 дневен срок от
получаването на съобщението от страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8