№ 8284
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110149644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищцата А. И. И. е предявила осъдителен иск срещу *********** с искане
за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5017.30лева,
представляваща платена сума за извършени разходи за възстановяване
функционалността и обезопасяването на общо дворно място - незастроена
част от УПИ с идентификатор *************, с административен адрес:
************, съответстваща на припадащите се на ответника 19,56 %
идеални части от поземления имот, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба– 05.09.2023г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че тя и ответникът (заедно с трети лица) са собственици
на недвижими имоти в триетажна жилищна сграда с идентификатор
*************.1, находяща се на адрес: *********, както ищцата
притежавала 12.30 % идеални части от общите части, а ответникът - 19,56 %
идеални части от поземления имот. Твърди, че сградата е построена преди
повече от сто години, като с течение на времето дворната настилка в
незастроената част от УПИ с идентификатор ************* ерозирали,
оградата се разрушила, а входните дворни врати се изкривили и изгнили и
поради това били негодни за ползване и създавали затруднения на живущите
в сградата да имат нормален достъп да жилищата си. През месец ноември
2020 г. било взето решение от „по-голямата част от живеещите и
притежаващи вещни права с УПИ“ да бъдат извършени СМР и доставки,
чрез които да се изчистят натрупаните отпадъци и да се отпуши каналната
шахта, да се промени наклона в двора и да се укрепи основата му със
стоманобетон, да се демонтират и подменят износените и счупени бордюри,
да се положи хидроизолация и асфалт, да се възстановят/изградят пешеходни
пътеки за осигуряване безопасен и нормален достъп до входните врати на
сградите, както и да се възстановят/изградят места за паркиране и зелени
площи, да се изгради навес за оформяне на защитено от дъждове и
1
снеговалежи място, което да се използва за битовите нужди на живеещите, с
което да се възстанови функционалността на двора. На ищцата било
възложено да извършва действия във връзка с осигуряване на изпълнител и
приемане на възложената работа по необходимите СМР, както и да събира
суми от съответните съсобственици на дворното място. В изпълнение на
решението през периода декември 2020 г. - август 2022 г. били извършени
СМР и доставки за възстановяване функционалността на двора и неговото
обезопасяване на обща стойност от 25650,82 лева, като въпреки проведените
многократни разговори с управителя на ответното дружеството, същият не
изпълнил задължението си да заплати сумата от 5017.30лева, съответстваща
на припадащата се на ответника 19,56 % идеални части от УПИ с
идентификатор ************* сума от общия разход за ремонт по Договор за
изпълнение на СМР от 16.12.2020 г., сключен с ***********, и Протокол за
действително изпълнени СМР от 04.03.2021, поради което претендира
платената сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и
обезопасяването на общо дворно място. Претендира разноски.
Представя под опис 20 бр. писмени доказателствени средства, прави се
искане за допускане на съдебно – техническа експертиза, за допускане разпит
на петима свидетели при довеждане и за издаване на съдебно удостоверение.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че не е
налице основание за заплащане на претендираните разходи, тъй като част от
претендираните подобрения не са били необходими и полезни – направа на
навес, подмяна на съществуваща ограда, гаражна врата, малка врата и
боядисване, така и част от разходите за СМР не са извършени и съответно
заплатени от ищцата – за преработката на дворното пространство – пътеки,
паркинг, бордюр. През 2021 г. управителят на ответното дружество бил
уведомен от ищцата, че има намерение да извърши ремонт в двора и
последната отправила искане ответникът да заплати парична сума в размер на
9500-10000лева, за която управителят на ответното дружество поискал
количествена и стойностна сметка за претендираната сума, след което по
отношение на него било извършено вербално и физическо насилие от Роман
Романов, който бил бивш съпруг на ищцата, и в присъствието на ищцата. От
месец ноември 2021 г. и понастоящем управителят на ответника бил лишен от
достъп до притежаваните от последния и от дружеството общо два имота в
сградата, като описва, че имал право и претендирал обезщетение за ползата,
от която е лишен, което ще предяви в отделен иск и в случай, че не постигнат
разумно споразумение и достъп до имотите, като с получаване на отговора
отправя покана и за лихвите върху сумите на обезщетението. Възразява по
направените от ищцата доказателствени искания. Прави искане за събиране
на гласни доказателствени средства. Описва, че с отговора
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
2
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Описано е в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен
недвижим имот (апартамент) в триетажна жилищна сграда (вкл. в отговора
ответникът описва, че в имота има три сгради), като притежава 12.30% ид.ч.
от УПИ (*************.1), в което има незастроена част (прилежащ двор).
Описано е, че с решение на „по-голямата част от живущите и притежаващи
вещни права в УПИ (*************.1)“ било взето решение да се извършат
СМР, като на ищцата било възложено да търси изпълнители, в изпълнение на
което решение били извършени различни СМР на обща стойност 25650.82лв.,
като искането спрямо ответника е да се осъди да заплати съответно на
притежаваните от него 19.56% ид.ч. от УПИ направени разходи за
възстановяване на общото дворно място. Доколкото съдът приема за
безспорно между страните, че същите са съсобственици на общо дворно
място – то по принцип всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.
Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят
от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези
разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили
нейната стойност. Вземанията имат облигационен характер и могат да се
упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на
общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи.
Достатъчно е разходите за необходими поправки да са били действително
необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър
стопанин. При спор се преценява необходимостта им.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена и стойността
на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били
необходими/. Извършването на подобрения е извън границите на понятието
„използване и управление”, поради което нито мнозинството, нито съдът
може да задължи несъгласния съсобственик да участва със средства за
предстоящо извършване на подобрения. Отношенията във връзка с
подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от
конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията
при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт –
като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР
85/68 г. ОСГК.
Подобренията, извършени със съгласието на останалите
съсобственици – в този случай квалификацията на иска е по чл.30, ал.3 ЗС и
се присъждат действително направените разходи, ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици. Когато
3
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако
липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие – чл.60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. Когато съсобственикът е
владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на
останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената
стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка
с тях следва да се уредят по начина, указан в т..5 на ППВС № 6/1974 г. и
посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в
хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената
стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за
подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера
на обогатяването. Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената
стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера,
с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако
разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера
на разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този случай
подобрителят действа при условията на чл.60, ал.2 ЗЗД - при воденето на
чужда работа без пълномощие , т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес,
тъй като подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността
на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици. Поради това
последните съгласно чл.30, ал.3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но
не увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените
разноски за подобренията в съсобствения имот. Подобренията, извършени
при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици -
правоотношенията се уреждат съобразно правилата на чл.60, ал.3 във връзка с
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, като се дължи по-малката сума
между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването
/увеличената стойност на имота/.
1. Правна квалификация:
Правното основание на иска се определя въз основа на посочените в
исковата молба твърдения относно претендираното или отричано от ищеца
право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Въз основа на
въведените от ищеца твърдения съдът определя правната норма, регулираща
спорното правоотношение и доколкото съдът приема, че между страните
няма спор, че същите са съсобственици на ид.ч. от двор, представляващ обща
част (без да е налице етажна собственост), но има спор по отношение на
качеството на претендираните разходи – дали са сторени за необходими
разноски или и за подобрения, което рефлектира и върху правната
квалификация на иска.
4
Съдът приема, че с оглед чл.3 ЗУЕС е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС, но ако се докаже , че
разходите не са необходими, то съдът съобщава, че ще разгледа иска по
чл.61, ал.2 ЗЗД, съответно по чл.59 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС - предмет на претенциите е
искане за присъждане на суми, вложени от ищцата в ремонт на съсобствено
дворно място, поради което ищцата има право само на разноските,
необходими за запазване целостта на съсобствената вещ с оглед използването