Р Е Ш Е Н И
Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия
ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 7286 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 235688 от 11.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 70680/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ
Гражданско отделение (ІІ ГО), 74-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решения от 01.02.2018 г., 01.08.2018 г. и 23.04.2019
г., районният съд е осъдил, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм), „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, да заплати на А.Х.Х., ЛНЧ **********,
суми, претендерани като имуществени вреди във връзка с пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 19.04.2015 г., както следва: 695 лв. - разходи
за антерограден пирон и заключващи винтове - 4 бр., ведно със законната лихва
от 07.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 490 лв. -
разходи за плака, тубуларна плака и кортикални винтове - 2 бр., ведно със
законната лихва от 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 500 лв. - разходи за оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник, ведно със законната лихва от 18.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 225 лв. - разходи за спешни състояния в гръдна
хирургия, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 225,00 лв. от
18.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 78,99 лв. -
разходи за консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми,
ведно със законната лихва от 21.05.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 3 400 лв. - разходи за конфигурация 6 винта, 6 заключващи
винта и 2 пръчки, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 125 лв.- разходи за дорзофикс 3 степ М, ведно
със законната лихва от 02.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 29 лв. - разходи за потребителска такса, ведно със законната лихва от
03.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 165 лв. - разходи
за физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат,
ведно със законната лихва от 17.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил като неоснователни предявените искове за разликата над уважените
размери до пълния претендиран такъв от общо 11 415,99 лв. На основание чл.
78 ГПК е разпределена отговорността за разноски.
Срещу така постановеното
решение w частта, в която е уважена
претенцията на ищеца, в указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „З.Б.В.И.Г.” АД, в която са изложени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорва се
материалната легитимация на ищеца. Поддържа се, че по делото не е доказано
безспорно, че А.Х.Х. и А.Х.Х. са едно и също лице, т.е. не може да се установи безспорно
участието на ищеца в инцидента. Оспорва се претендираните имуществени разходи
да са извършени от въззиваемия. При условията на евентуалност се поддържа, че
процента на приетото от районния съпричиняване от страна на ищеца е занижен.
Съобразно изложените подробни доводи се иска решението да бъде отменено в
обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията
на евентуалност – размера на обезщетението да бъде намален. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – А.Х.Х.. Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца осъдителни искове.
Изложени са доводи, че не е допуснато нарушение на нормативно установени
правила от ищеца в причинна връзка, с което да са настъпили претърпените от
него вреди, т.е. неправилно е прието, че е допринесъл за реализиране на същите.
Съобразно изложеното се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове да бъдат уважени изцяло. При условията на евентуалност се
иска размера на приетото съпричиняване на бъда занижен. Претендират се
разноски.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от „З.Б.В.И.Г.” АД, в който се излагат доводи за неоснователност на същата
и за правилност и законосъобразност решението в обжалваната отхвърлителна част.
Претендират се разноски за въззивното
производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба, подадени от процесуално легитимирани страна и в
законоустановения срок реда на чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сума в общ размер на
11 415,99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.04.2015 г. на
автомагистрала „Тракия“, в посока град Бургас – град С., 167 км + 500 м.
По аргумент от
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав
констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в
обжалваните части. Относно правилността на
решението, съобразно непреклудираните доводи на страните и данните по делото,
въззивният съд намира следното:
За основателността на предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, съобразно
изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" между собственика на управлявания от делинквента автомобил и
ответника-застраховател, 2) предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, причинна връзка между деянието и вредата. По
силата на установената в чл. 45, ал. 2 ГПК оборима презумпция, вината се предполага до доказване на противното,
като в тежест на ответника е да обори същата.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, влязлото в сила решение
между същите страни, с което застрахователят е осъден да плати обезщетение на
увреденото лице за неимуществени вреди, настъпили от пътно транспортно
произшествие, имплицитно включва в диспозитива разрешеният преюдициален въпрос
за отговорността на делинквента като правопораждащ факт за отговорността на
застрахователя. Затова при последващ процес, който има за предмет обезщетяване
на неимуществени и други имуществени вреди от същото пътно транспортно
произшествие, влязлото в сила решение по предходното дело следва да бъде
зачетено на основание чл. 297 ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за
отговорността на делинквента (решение № 106 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60381/2016 г., I г. о., ГК, решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. №
773/2012 г., IV г. о., ГК).
В процесния случай, с влязло в сила
решение са установени механизма на процесното пътно-транспортно
произшествие, участието на ищеца в него и наличието на претърпени имуществени
вреди във връзка с него, включително и факта на съпричиняване от негова страна
за осъществяване на същите в размер на 90 %.
По-конкретно, видно от
представените по делото решение от 20.11.2017 г. по гр.д. № 8734/2015 г. по
описа на СГС, решение № 1864/17.07.2018 г. по
в. гр. д. № 256/2018 г. по описа на САС и определение № 176 от 0904.2019
г. по т.д. № 2635/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, ответното дружество е осъдено да заплати на А.Х.Х., ЛНЧ **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 16
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на
19.04.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
ПТП - 19.04.2015 г. до окончателното й изплащане. С решението на въззивната
инстанция, недопуснато до касационно обжалване, е прието че на 19.04.2015 г. на
автомагистрала „Тракия", на 167 км.+500 м. е настъпило ПТП, при което
водачът на микробус „Форд Транзит" с рег. № *******, е загубил управление
над автомобила, в резултат на което същият се е ударил в предпазната мантинела
и е излязъл извън платното за движение. Вината на водача е установена с влязло
в сила споразумение от 30.10.2015 г. по нохд № 378/2015 г. по описа на Районен
съд – Чирпан, по силата на което водачът е признат за виновен в това, че
19.04.2015 г. на 167-ти км+500. от АМ „Тракия" в землището на гр. Чирпан
при управление на товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с
рег. № ******* е нарушил правилата за движение - чл. 132, т. 1
от ЗДвП – „При превозване на пътници водачът е длъжен да извършва превоза само
с предназначени за това ППС, съобразно товароносимостта, отразена в
свидетелството за регистрация", в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които е и
ищецът А.Х.Х. – престъпление по чл. 343, ал. 3
пр. 2, хип. 1, пр. 3 б. "а" пр. 1, хип. 2 вр. ал. 1,
б. "б", пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 НК. В тази връзка представеното споразумение (л.8 и сл. от делото пред
СРС) има силата на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 ГПК установява
със задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Прието е, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежки травматични
увреждания, изразяващи се в образуване на гръден капак в дясно със серийни
фрактури на десни ребра от II до IX, като някой са по две фрактурни линии и
фрактура на гръдната кост. При вдишване гръдния капак е хлътвал, което е довело
до контузия на белия дроб, с наличие на въздух в междуплевралното пространство
/пневмоторакс/ и кръв в плевралната кухина /хемоторакс/ в дясно, разкъсване на
плеврата, подкожен емфизем в меките тъкани на торакса в дясно и
цневмомедиастинум. В резултат на произшествието е получил още фрактура на лява
раменна кост; фрактура на лява лъчева кост; гръдно- поясен радикулит; стабилна
фрактура на девети гръден прешлен; прехлъзване на прешлени. С влязлото в сила
съдебно решение е установена и пряка причинно следствена връзка между
установените неимуществени вреди и инцидента, включително и наличие на валидно
възникнало застрахователно правоотношение с ответното дружество по застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, покриващо отговорността на
делинквента към датата на ПТП.
Предвид изложеното и с оглед непреклудираните доводи на страните спорни пред
въззивния съд са въпросите относно размера на претендираните имуществени вреди,
плащането на същите за сметка на ищеца и причинната връзка между тях и
инцидента, включително наличието, респективно степента на съпричиняване от
страна на настъпилия вредоносен резултат.
По доводите в депозираната
въззивна жалба на въззивника-ответник:
На първо място, предвид факта, че
участието на ищеца в процесното ПТП и претърпените от него неимуществени вреди,
във връзка с които се твърди да са направени претендираните в настоящото
производство разходи, са установени с влязло в сила съдебно решение, възражението
на ответника, че не се установява същият да е участник в процесния инцидент, е
неоснователно. Действително, в част от документите по делото се констатира
разминаване в последните две имена на ищеца – посочено е вместо А.Х.Х. – А.Х.Х..
Констатираното несъответствие въззивният съд намира да е резултат от допусната
техническа грешка при приемане на ищеца в болничното заведение, рефлектирала
впоследствие и при издаване на част от приложената по делото медицинска
документация. В тази връзка съдът съобрази и че по данни от приложеното по
делото писмо от МВР с № 5377р-481/03.06.2015 г. (л. 58 от досъдебното
производство), ищецът има статут на кандидат бежанец до 19.08.2015 г., ЛНЧ **********
и регистрационна карта № *********, издадена от РЦП Баня на дата 20.05.2015 г.,
т.е. до издаване на последната за ищеца не е било възможно да се легитимира с
нея, съответно в издадените до тази дата документи е логично да не фигурират
номера на регистрационната му карта и ЛНЧ, а други индивидуализиращи данни.
Неоснователно е и възражението, че
по делото не се установява твърдените имуществени разходи да са направени от ищеца.
На първо място, съгласно неоспореното от страните изслушано по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което въззивният съд
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
претендираните разходи за лечение (включително за потребителска такса и
консумативи) са в причинна връзка с претърпените от ПТП неимуществени вреди.
Действително, част от същите се установява да са платени от трето лице –
процесуалния представител на ищеца. Независимо от това, обаче, същите съставляват
разход именно за него. Според общото законово правило на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Липсва изрично предвидена от законодателя правна възможност за освобождаване на
делинквента от законовата повеля да обезщети пострадалия при осъществен от него
деликт, когато последният е придобил впоследствие средства от дарение или заем,
конкретно насочени за отстраняване на последиците от същия. В случая няма данни
за правното основание, въз основа на което са платени част от сумите от адв. Н..
Независимо от това, никъде в КЗ (отм.) не е предвидено, че за да се заплатят
имуществени вреди от застрахователя на пострадалия последният следва да доказва
произхода им – дали са от банков кредит, дали са заеми от роднини, близки,
приятели, продажба на недвижим имот или дарения. Доколкото законодателят не е
обвързал успешното упражняване на деликтното право на пострадалия, или на
прякото му право с произхода на изразходваните средства за отстраняване
отрицателната промяна настъпила в засегнатото му благо, то извън възложената с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест на ищеца е да доказва начина, по който е набрал
средствата за лечението си (определение № 513 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 340/2012 г., II т. о., ТК).
Предвид изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното ПТП
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение общ
размер на сумата от 11 415,99 лв. , както следва: разходи за антерограден
пирон и заключващи винтове - 4 бр. в размер на 1 390,00 лв., за които е
издадена фактура № 40191/07.05.2015 г., разходи за плака, тубуларна плака и
кортикални винтове - 2 бр., в размер на 980,00 лв., за които е издадена фактура
№ 7636/14.05.2015 г., разходи за оперативни процедури в областта на раменния
пояс и горния крайник в размер на 1000,00 лв., за които е издадена фактура №
172927/18.05.2015 г., разходи за спешни състояния в гръдната хирургия в размер
на 450,00 лв., за които е издадена фактура № 172926/18.05.2015 г., разходи за
консервативно поведение при леки и със средно тежки черепно-мозъчни травми,
които са в размер на 157,99 лв., за които е издадена фактура №
173039/21.05.2015 г., разходи за конфигурация 6 винта, 6 заключващи винта и 2
пръчки в размер на 6 800,00 лв., за които е издадена фактура №
**********/25.05.2015 г., разходи за дорзофикс 3 степ М, които са в размер на
250,00 лв., за които е издадена фактура № 12185/02.06.2015 г., разходи за
потребителска такса в размер на 58,00 лв., за които е издадена фактура №
**********/03.06.2015 г., разходи за физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат в размер на 330,00 лв., за които е
издадена фактура № 173754/17.06.2015 г. Плащането на същите е доказано по
делото и не е спорно пред въззивния съд.
Основателно, обаче, е възражението
на въззивника-ответник, че съпричиняването на ищеца за настъпване на инцидента
е в по-голяма степен от приетата от районния съд – 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1,
т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай с
влязлото в сила съдебно решение на САС по предявения иск за неимуществени вреди
от ищеца във връзка с процесния инцидент, въззивният съд е приел, че приносът
на ищеца за претърпените увреждания е в размер на 90 %, тъй като последния доброволно
е приел да пътува в автомобил, който не предназначен за превоз на пътници и е
поел риска, при евентуално ПТП да понесе тежки увреждания, каквито не биха
настъпили, ако се намираше в автомобил, оборудван със седалки и предпазни
колани. Независимо от конкретните обстоятелства, които са го принудили да
пътува по този начин, същият обективно е допринесъл за уврежданията си в
посочената по-горе степен. С оглед разясненията, дадени в цитираната по-горе
съдебна практика на ВКС настоящият съдебен състав е обвързан от приетия в предходното дело процент на съпричиняване
от ищеца – 90 % и е недопустимо да
пререшава въпроса за отговорността на делинквента в настоящото производство
Предвид изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредите от ищцовата страна и
определения общ размер имуществените вреди от 11 415,99 лв., на
пострадалия е дължима сума в общ размер на 1 141,59 лв., паричен еквивалент на понесените от него
имуществени вреди, формиран от сбора на 10% от стойността на представените от
него платени фактури във връзка с проведеното лечение на настъпилите вследствие
на ПТП травматични увреди. По изложените съображения, решението следва да бъде
отменено в частта, в която предявените искове са уважени за суми в размери над дължимите
– 10 процента от стойността на всяка фактура и потвърдено в
останалата уважителна част
Претендираната законна лихва от
ищеца е дължима от датата на извършване на всеки от имуществените разходи,
както правилно е приел и районният съд с решението от 11.10.2017 г. Впоследствие,
без да са налице предпоставките на чл. 247 ГПК, районният съд с решение от
01.08.2018 г. е постановил в диспозитива общият размер на присъденото
обезщетение да се чете сума в размер на 5 707,99 лв. ведно със законна
лихва от 19.04.2015 г. до окончателното изплащане. Предвид констатираната липса
на предпоставките на чл. 247 ГПК посоченото решение следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По доводите в депозираната
насрещна жалба от въззивника-ищец:
Въззивникът-ищецът обжалва решението
в отхвърлителната негова част с твърдения, че районният съд неправилно е приел
наличие на съпричиняване от ищеца на осъществените неимуществени вреди, а при
условията на евентуалност, че определеният процент на съпричиняване е
необосновано завишен. С оглед дадените по-горе разяснения, настоящият съдебен
състав намира, че действителният процент на съпричиняване е 90 %, а не 50 %,
както е прието от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, насрещната
въззивна жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно в
обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски съобразно уважената, респективно съобразно отхвърлената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК, имат и двете страни.
В тежест на ищеца, съобразно
изхода на делото, следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 114,99 лв. и за въззивното – в размер на
общо 161,28 лв. (при внесена държавна такса в размер на 114,50 лв. и 100
юрисконсултско възнаграждение). Решението бъде отменено в частта, в която
ответникът е осъден да плати на ищеца разноски за сумата над 10 лв. до
присъдения размер от 100 лв., представляващ платен депозит за вещо лице. Следва
да бъде и отменена и частта, в която ответникът е осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер над 125,80 лв. Въззивникът-ищец
има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на
ответника. Такива не се претендират, поради което и въззивният съд не дължи
произнасяне в тази насока.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 45,66 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 235688 от 11.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 70680/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 74-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решения от 01.02.2018 г. и 23.04.2019 г., в частта,
в която районният съд е уважил предявените осъдителни искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от А.Х.Х., ЛНЧ **********, срещу „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******,
за имуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие на ПТП, настъпило на 19.04.2015 г., както следва: за сумата над дължимия
размер от 139 лв. до уважения от 695
лв. - разходи за антерограден пирон и заключващи винтове - 4
бр., за които е издадена фактура № 40191/07.05.2015 г., за сумата над дължимия
размер от 98 лв. до уважения от 450 лв. - разходи за плака, тубуларна
плака и кортикални винтове - 2 бр., за които е издадена фактура №
7636/14.05.2015 г.; за сумата над дължимия размер от 100 лв. до уважения от 500 лв. - разходи за оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник, за които е издадена фактура №
172927/18.05.2015 г.; за сумата над дължимия размер от 45 лв. до уважения от 225 лв. - разходи за спешни състояния в
гръдната хирургия, за които е издадена фактура № 172926/18.05.2015 г., за
сумата над 15,79 лв. до уважения
размер от 78,99 лв. - разходи за консервативно поведение при леки и средно
тежки черепно-мозъчни травми, за които е издадена фактура № 173039/21.05.2015
г.; за сумата над 680 лв. до уважения
размер от 3 400 лв. - разходи за конфигурация 6 винта, 6 заключващи винта и 2
пръчки в размер, за които е издадена фактура № **********/25.05.2015 г.; за
сумата в размер над 25 лв. до уважения
размер от 125 лв. – разходи за дорзофикс 3 степ М, за които е издадена фактура
№ 12185/02.06.2015 г., за сумата над 5,80
лв. до уважения размер от 29 лв. - разходи за потребителска такса, за които е издадена фактура № **********/03.06.2015 г., за сумата
над 33 лв. до уважения размер от 165
лв. - разходи за физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателния апарат, за които е издадена фактура № 173754/17.06.2015 г., включително в частта, в която „З.Б.В.И.Г.” АД е осъдено да
плати на ищеца разноски в размер над 10 лв. до присъдения размер от 100 лв. и
на адвокат С.Н.- САК адвокатско възнаграждение в размер над 125,80 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от А.Х.Х., ЛНЧ **********,***, срещу „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) за претърпени имуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 19.04.2015 г. на автомагистрала „Тракия”, 167-ми км.
+ 500 по вина на застрахования водач А.М.А., за следните суми:
- за сумата над дължимия размер от 139
лв. до уважения от 695 лв., представляваща разходи за антерограден пирон за хумерос и заключващи винтове - 4 бр., за
които е издадена фактура № 40191/07.05.2015 г., ведно със законна лихва от
07.05.2015 г. до окончателното плащане на задължението;
- за сумата
над дължимия размер от 98 лв. до уважения
от 490 лв., представляваща разходи за плака, тубуларна плака и кортикални
винтове - 2 бр., за които е издадена фактура № 7636/14.05.2015 г., ведно със
законна лихва от 14.05.2015 г. до окончателното плащане на задължението;
- за сумата
над дължимия размер от 100 лв. до уважения
от 500 лв., представляваща за разходи за оперативни процедури в областта на
раменния пояс и горния крайник, за които е издадена фактура № 172927/18.05.2015
г., ведно със законна лихва от 18.05.2015 г. до окончателното плащане на задължението;
- за сумата
над дължимия размер от 45 лв. до уважения
от 225 лв., представляваща разходи за спешни състояния в гръдната хирургия, за
които е издадена фактура № 172926/18.05.2015 г., ведно със законна лихва от
18.05.2015 г. до окончателното плащане на задължението;
- за сумата
над дължимия размер от 15,79 лв. до уважения
от 78,99 лв., представляваща разходи за консервативно поведение при леки и
средно тежки черепно-мозъчни травми, за които е издадена фактура №
173039/21.05.2015 г., ведно със законна лихва от 21.05.2015 г. до окончателното
плащане на задължението;
- за сумата
над дължимия размер от 680 лв. до уважения
от 3 400 лв. - разходи за конфигурация 6 винта, 6 заключващи винта и 2 пръчки,
за които е издадена фактура № **********/25.05.2015 г., ведно със законна лихва
от 25.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането;
- за сумата над
дължимия размер от 25 лв. до уважения от 125 лв. - разходи за дорзофикс 3 степ
М, за които е издадена фактура № 12185/02.06.2015 г., ведно със законн лихва от
02.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
- за сумата над
дължимия размер от 5,80 лв. до уважения
от 29 лв., представляваща разходи за потребителска такса, за които е издадена фактура №
**********/03.06.2015 г., ведно със законна лихва от 03.06.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- за сумата над
дължимия размер от 33 лв. до уважения
от 165 лв., представляваща разходи за физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат, за които е издадена фактура №
173754/17.06.2015 г., ведно със законна лихва от 17.06.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235688 от 11.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 70680/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 74-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решения от 01.02.2018 г.,. и 23.04.2019 г., в
обжалваната отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решение за поправка на
допусната фактическа грешка № 462079 от 01.08.2018 г., постановено по реда на
чл. 247 ГПК по гр. д. № 70680/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 74-ти състав.
ОСЪЖДА А.Х.Х., ЛНЧ **********,***,
срещу „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 вр. чл. 273 ГПК, сума в
размер на 114,99 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното производство,
и сума в размер на 161,28 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление: пл. „********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по банкова сметка ***,66 лв.
– държавна такса за първоинстанционното производство съобразно уважената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.