Р Е
Ш Е Н
И Е № 260016
гр. Шумен,
21.08.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет
и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 163 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Д...
2002 „ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Д.К. Д..., чрез мл. адвокат Г. С. от
ДАК, срещу решение № 91/31.01.2020 г. по гр.д. № 98/2019 г. по описа на ШРС в
частта, с която са отхвърлени предявените от него иск по чл.108 от ЗС – за
признаване, че ищецът е собственик и осъждане на ответниците да му предадат
владението върху движима вещ кран мостов, едногредов, с електротелфер,
товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., предмет на постановление за възлагане
от 03.01.2013 г. по изп.д. № 20118760400673, находящ се в гр. Ш., бул. Р..., в
поземлен имот с идентификатор 83510.670.335, и иск по чл.45 от ЗЗД – за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6 000.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от погиване, разходване
или отчуждаване на процесната вещ.
Жалбоподателят намира
решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед
на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи
иска му по чл.108 от ЗС, като, в случай, че ответниците откажат да му предадат
владението върху спорната вещ, му присъди равностойността й в размер на 6 000.00
лева. Моли да му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите И.Х.С. и М.К.Н., действащи чрез пълномощника адв. Д. Н. от ШАК,
депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.
Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, поради следното:
Предмет на разглеждане по
гр.д. № 98/2019 г. по описа на ШРС са предявени от жалбоподателя срещу
въззиваемия искове за признаване за
установено правото на собственост на ищеца върху движима вещ, предмет на
постановление за възлагане от 03.01.2013 г. и осъждане на ответника да му
предаде владението върху собствената му движима вещ - кран мостов, едногредов,
с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., находящ се в гр.
Шумен, бул. Р..., ПИ № 83510.670.335, както и, при условията на ивентуалност, в
случай, че ответникът откаже да предаде владението върху вещта или се окаже, че
тя е погинала, разходвана или отчуждена – за присъждане на нейната равност, в
размер на 6 000.00 лева.
Ищецът е навел твърдения,
че е бил обявен за купувач на процесната вещ с постановление от 03.01.2013 г.
на ЧСИ Д.З., по изп.д. № 20118760400673. На 11.09.2018 г. посетил кантората на
ЧСИ за да вземе влязлото в сила постановление за възлагане. Същия ден отишъл в
сервиза на ответника, находящ се в гр. Шумен, бул. Р..., ПИ № 83510.670.335,
където се намирал крана, при което съпругата му отказала да му предаде вещта
преди да е разговаряла със съпруга си. На 19.10.2018 г. ищецът отново направил
опит да се срещне със съпругата на ответника, но тя му отказала. Това го
принудило да подаде жалба до РПУ – Шумен, с молба за съдействие да си вземе
вещта. На 25.10.2018 г. ЧСИ Д.З. и вещото лице С.К. посетили сервиза на
ответника, като с констативен протокол от същата дата установили, че въпросният
кран се намира в сградата. Въпреки направените от него многобройни опити да
получи вещта от ответника и съпругата му, до завеждане на исковата молба същата
не му е предадена.
В срока за отговор,
ответникът е оспорил исковите претенции, като е навел възражения, че е придобил
собственост върху сградата, в която се намира процесния кран с възлагателно
постановление от 10.09.2013 г. по изп.д. № 20118760400673 на ЧСИ Д.З., като в
постановлението е посочено, че имотът се възлага заедно с всички настоящи и
бъдещи подобрения и приращения в него. Към посочената дата кранът е бил трайно
монтиран към работилницата, в която се намира понастоящем, което създава
впечатление, че е подобрение в обекта и е част от него. Същият е бил ползван от
ответника от влизането му в имота. След цялостен ремонт на обекта е бил
демонтиран от първоначалното си местоположение, бил е ремонтиран поради
установени повреди и е бил отново монтиран на друго място в ремонтната
работилница. Ето защо вещта е собствена на ответника, а не на ищеца. В случай,
че съдът прецени, че ищецът е бил собственик на вещта, ответникът е предявил
възражение за изтекла придобивна давност на основание чл.80, ал.1 от ЗС, тъй
като владението му върху крана е било спокойно и несмутено за периода от
10.09.2013 г., когато е влязъл във владение на имота до завеждане на исковата
молба в началото на месец февруари 2019 г., като срокът по чл.80, ал.1 от ЗС е
изтекъл на 10.09.2018 г.. Същият е владял и стопанисвал вещта със съзнанието,
че е негова, като няма правно валидни действия, които да се основание за
прекъсване на давността.
В срока за отговор
ответникът по първоначалните искове е предявил и насрещен иск срещу ищеца, за
осъждането му, на основание чл.72, ал.2 от ЗС да му заплати направените за
запазване на вещта разноски, равняващи се на сумата, дадена за ремонт на крана,
в размер на 1 339.20 лева и на таксите заплатени за охрана на същия, в
размер на 8 101.23 лева, или общо 9 440.43 лева.
В предоставения му от
съда срок ищецът е оспорил насрещната претенция като изцяло неоснователна, като
е възвел и възражение за погасяване вземанията за дължими суми за охрана до
2016 г., поради изтичане на предвидената в закона кратка погасителна давност за
периодични платежи.
С молба от 29.07.2019 г.,
преди даване ход на делото ищецът е поискал като ответник по предявените от
него искове да бъде конституирана и М.К.Н. – съпруга на първоначалния ответник.
В предоставения й срок,
ответницата е допизирала отговор, в който е оспорила първоначалните искове като
изцяло неоснователни, по съображения, идентични с изложените в отговора на
ответника.
Първоинстанционният съд е
квалифицирал главния иск по чл.108 от ЗС, предявения при условията на
евентуалност – по чл.45 от ЗЗД, а насрещния иск – по чл.72, ал.2 от ЗС, като с
решението си е отхвърлил изцяло предявените първоначални искове и е осъдил ищеца
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 237.62 лева.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Относно допустимостта на
решението, констатира, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал
иска на ищеца за заплащане равностойността на движимата вещ, в случай, че е
погинала или отчуждена като такъв по
чл.45 от ЗЗД, вместо по чл.57, ал.2 от ЗЗД, която материално правна норма е
относима и приложима към заявената претенция, предвид факта, че ищецът не
извлича искането си от осъществено от ответниците непозволено увреждане, а от
компенсаторното си право да получи равностойността на ревандикираната вещ при
невъзможност за реалната й реституция. Съгласно приетото в ТР № 2/29.02.12 г.
по тълк. д. № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС обаче, визираният порок не предпоставя
недопустимост на обжалваното решение, тъй като, въпреки неточната правна
квалификация, съдът се е произнесъл по
предмета, с който е бил сезиран и по заявените факти и обстоятелства, за
установяване на които е предоставил равна възможност на страните и въз основа
на които е постановил крайния си съдебен акт.
По същество, съдът прие
следното:
Предмет на разглеждане са
първоначално предявени главен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
реституция на движима вещ и евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД
– за компенсаторно обезщетение при невъзможност за натурална реституция на
ревандикираната движима вещ, поради погиването или отчуждаването й, както и
насрещен иск с правна квалификация чл.72, ал.2 от ЗС – за заплащане на
необходими разноски за запазване на вещта.
От събраните по делото
доказателства, пеценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори
между страните, че с постановление за възлагане от 03.01.2013 г. по ИД №
20118760400673 по описа на ЧСИ Д.З., влязло в законна сила на 14.01.2013 г. , ищецът
е придобил, на основание чл.482, ал.2 от ГПК, собствеността върху „Кран мостов, едногредов, с електротелфер,
товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.“, при цена 3 575.00 лева, с ДДС. С постановление за възлагане от
10.09.2013 г. по ИД 20117860400673 по описа на ЧСИ /л. 23/, влязло в законна
сила на 20.09.2013 г., ответникът И.Х.С. е придобил, на основание чл.496, ал.2
от ГПК, собствеността върху дворно място с идентификатор № 83510.670.335 по КК
на гр. Ш., ул. Р..., заедно със сервиз за мотокари, магазин и офис, заедно с
всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в поземления имот, при цена
258 500.00 лева. Имотът е придобит от ответника през време на брака му с
втората ответница М.К.Н., в режим на СИО. Към момента на издаване на
постановлението за възлагане от 03.01.2013 г. и понастоящем възложения на ищеца
кран се намира в недвижимия имот, възложен на ответниците.
Видно от договор №
37327/30.12.2013 г., 26 бр. фактури и извлечение от движение по сметка, за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. ответникът е осигурил охрана на описания
недвижим имот, осъществявана от „ Телепол „ ЕООД, за което е заплатил суми на
обща стойност 8 101.23 лева.
От приложените стойностна
сметка от 10.08.2018 г., Акт рег. № 906 ПС 551/14.08.2018 г. за първоначален
технически преглед на СПО - повдигателно съоръжение, Ревизионна книга и фактура
№ **********/06.03.2019 г. се
установява, че през 2018 г., по възложение от ответника са били
извършени електромонтажни работи за захранване на телфер на намиращия се в
посочения по-горе имот „Автосервиз“, в който е бил монтиран процесния кран. На 14.08.2018
г. е бил осъществен и първоначален технически преглед на повдигателното
съоръжение, като за извършените монтажни работи ответникът е заплатил сумата от
339.20 лева, с ДДС.
Свидетелите П.П. и С.И.
твърдят, че за периода от април 2018 г. до август 2018 г., по поръчка на
ответника са възстановили ел. инсталацията в имота, като за целта монтирали
захранващо табло, захранващ кабел, бутонера, кука, крайни изключватели и всичко
необходимо за пускане в експлоатация на кран електротелфер в сграда на бул. Р...,
който до тогава не работел, след което, с тяхно съдействие същият бил
сертифициран.
Свидетелят К.П.твърди, че
когато ответниците купили имота на бул. Р..., в сградата, до стената имало кран
без електрическо захранване, който преди 2-3 месеца бил на същото място и
работел. Първоначално нямало електричество, като в края на зимата обезпечили
охрана на имота със СОТ, която се захранвала с акумулатори, а свидетелят ги
подменял. Ползвали имота за склад. В последствие ответниците предоставили на
свиделеля сградата безвъзмездно, за да ремонтира автомобили. Лично присъствал
по време на ремонта на крана и на инспекцията по узаконяването му.
Свидетелят Д.П. твърди,
че когато през 2013 г. ответниците купили имота на бул. Р..., в дъното на сградата
имало нещо като кран - дебела релса закрепена на тавана и на двете странични
стени, от който висяли кабели и въжета, но нямало подемници и не работел.
Понякога, когато продавал коли, ползвал сградата. В момента кранът работел, на
него имало мотор, боядисан в жълто и от него висяло управление, а всичко вътре
в цялата сграда било променено.
От заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се изяснява, че процесният
кран се намира в помещение в сградата на адрес гр. Ш., бул. Р..., разполагащо с релсов път и се движи по него. Вещото лице е
установило, че на 14.08.2018 г. от „Техноел Груп” ЕООД са извършени всички
необходими действия за пускане на крана в действие: от окабеляване до крайни
изключватели - т. е. всичко необходимо за свързване към електрическата мрежа,
като ремонт на механичната част не е извършван. Функционирането на крана е
ограничено до петия метър, поради недостатъчна площ в помещението, в което е
поставен. След като през месец август 2019 г. не е извършен годишен преглед,
същият е отписан от електронния
регистър. Според експерта, демонтажът на процесния кран, който заедно с телфера
е с тегло 3.5 тона е принципно възможен, тъй като всеки мостов кран може да
бъде преместен от едно място на друго. В случая обаче, това е предпоставено от
сваляне на покрива на сградата или отстраняване на части от него, като за целта
е нужен автокран с необходимата товароподемност, съответния такелаж (въжета) и
разбира се специалисти по монтаж и демонтаж, като преместването на крана в
друго помещение на сградата е невъзможно, поради липсата на релсов път.
На л.4 от
първоинстанционното дело е приложено заявление от 19.10.2018 г. до Началника РУ-Ш., с
което ищецът е поискал съдействие за достъп до сервиза, в който се намира
кранът и предоставяне на възможност да го прибере.
На л. 5 от делото е
приложен протокол от 25.10.2018 г. на ЧСИ Д.З., рег. № 876, район на действие ШОС, в
който ЧСИ е удсотоверила, че по заявление вх. № 32538/24.10.2018 г. от Д.К. Д...
- Управител на “Д... 2000“ ЕООД, при посещение в имота на ответниците, в
присъствие на вещото лице С.К. е установила заключен обект, но през прозорците
се виждал монтиран в сградата мостов кран, едногредов с електротелфер,
товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м..
На л.6 е приложено уведомление
изх. № 22646/25.10.2018 г. , до „СРС Инженеринг” ООД - длъжник по ИД
20118760400673, че е постъпило искане от купувача за насрочване на дата за
предаване на процесния кран, ведно с покана за доброволно предаване на вещта от
длъжника.
На л.103 е приложеното възражение
от 26.10.2018 г. до ЧСИ Д.З., изходящо от М.К.Н., като пълномощник на И.Х.С., в
което ответницата възразява срещу предприетите
изпълнителни действия по ИД 20118760400673 спрямо ответника, по съображения, че
не е длъжник по изпълнителното дело и принудително предаване по смисъла на ГПК може
да бъде осъществено само срещу длъжника „СРС Инженеринг” ООД. На следващо място прави
изявление, че съхраняват крана повече от пет години, за което имат право на
наем или друг вид възнаграждение за изминалия период и ще предявят съответните
искове срещу купувача Д.К. Д..., както и, че през месец август 2018 г. е
извършен ремонт на крана, тъй като пречел на осъществяване на дейността им и
извършили технически демонтаж и преместване, след което оборудвали крана с
нужните части и го снабдили с технически паспорт.
Въз основа на така установените факти,
съдът достига до следните изводи от правна страна:
По главния иск – За
успешно провеждане на защита по чл.108 от ЗС ищецът дължи да установи, при
услоията на пълно и главно доказване, че е носител на право на собственост
върху вещта, че към момента тя се владее от ответника и, че същият няма правно
основание за това.
В настоящия случай не се
спори между страните, че ищецът е купувач на процесния кран по силата на постановление за възлагане от 03.01.2013 г.
на ЧСИ Д.З. по ИД 20117860400673, влязло
в законна сила на 14.01.2013 г., както и, че към датата на завеждане на
исковата молба и понастоящем въпросната вещ се намира в собствения на
ответниците недвижим имот, придобит по силата на постановление за възлагане от
10.09.2013 г. по посоченото изпълнително дело, влязло в законна сила на
20.09.2013 г..
Ответниците обаче отричат
правото на собственост на ищеца като твърдят, че са придобили крана заедно с
имота, като подобрение в него.
Възражението е изцяло
неоснователно. Подобренията са нововъведения в недвижим имот, за направата на
които са вложени определени средства, материали и труд. Те изменят имота и
увеличават неговата стойност, без да са необходими за запазването му. За да е
едно новъведение подобрение в имота, то трябва да е трайно прикрепено към него
и да не може да се отдели без съществени повреди. В случая се установи, че процесният
кран представлява транспортно-подемна строителна машина със самостоятелно
задвижване, която се движи по релсов път, неподвижно закрепен за стените и
тавана на помещението, а също и, че кранът може да бъде отделен от релсовия път
без повреди по сградата, както, по твърдения на ответника е станало и при
отремонтирането му през 2018 г.. Ето защо съдът приема, че въпросният кран е
движима вещ по смисъла на чл.110, ал.2, вр. ал.1 от ЗС и не представлява
подобрение в имота на ответниците. В тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че релсовият път, върху който е поставен понастоящем крана не
би могъл да бъде отделен без значителни повреди върху имота, не влияе върху характеристиката
на движимост на самия кран, тъй като, както твърдят и ответниците, той може да
бъде изваден от релсите и преместен на друго място в същото помещение, както и да бъде поставен върху друг релсов
път, в друго помещение, както се изяснява от заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ.
В съответствие с
изложеното, настоящата инстанция заключава, че ответниците не са придобили
собствеността върху крана по силата на възлагателно постановление от 10.09.2013
г. на ЧСИ по ИД 20118760400673 и след посочената дата той е останал в
патримониума на ищеца.
На следващо място,
ответниците въвеждат възражение, че са придобили собствеността върху процесната
вещ по давностно владение, за времето от 10.09.2013 г. до завеждане на исковата
молба – 16.01.2019 г..
Относно това възражение,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.80, ал.1 т
ЗС, движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 5 години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление. В чл.86 от
ЗС е посочено, че не може да се придобива по давност вещ, която е публична
дърлжавна или общинска собственост. Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Собственост върху дадена вещ
може да бъде придобита по давност само, когато същото право не е придобито вече
по друг начин, т. е право на собственост по давност може да се придобива само
от несобственик. Фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента: установено владение и изтичане на определен срок. Владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя - чл. 68, ал. 1 ЗС. В този смисъл владението има два елемента:
обективен/корпус/ - упражняване на фактическа власт и субективен/анимус/ -
намерение за своене. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Не са владение т.
нар. „търпими действия”, като: държането /държател е лицето, което осъществява
фактическа власт, но няма намерение да свои вещта/ и ползването /ползвател е
лице, което в израз на добросъседство, взаимопомощ или приятелство е било
допуснато от собственика да си служи с
вещта заедно с него и няма намерение да свои чуждата вещ/. В правната теория и
трайна съдебна практика е възприето, че при преценка дали е установено владение,
годно като основание за придобиване, следва да се вземат предвид
характеристиките му като: непрекъснато; спокойно; явно; несъмнително. Владението
е „непрекъснато”, когато не е загубено за повече от 6 месеца - чл. 81 ЗС. В
тази връзка, в чл.83 от ЗС е установена презумпция, че, който докаже, че е
владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не
се докаже противното. Владението е „спокойно”, когато не е установено по
насилствен начин. Владението е „явно”, когато не е установено по скрит начин. Владението
е „несъмнително“, когато владелецът обективира намерението си за своене на
вещта като своя по начин, по който отрича претенциите на всички други лица. В
хипотезата „владение на вещ, която е изцяло чужда”, за да е владението „несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя“ не е нужно лицето, което е
установило фактическа власт без да има основание за това, да демонстрира
промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този
случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Позоваващият се на придобивна давност следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал фактическа власт върху спорната
движима вещ с намарение за своене, началния момент на владението и, че то е продължило
непрекъснато, спокойто и явно през изискуемия от закона срок.
В настоящия случай ответниците
твърдят, че са започнали да владеят имота и намиращия се в него кран на
10.09.2013 г., относно който факт по делото не са събрани доказателства. Видно
от постановлението за възлагане недвижимия имот на ответниците, то е издадено
на 10.09.2013 г. и е влязло в законна сила на 20.09.2013 г.. По делото обаче не
е приложен протокол за въвод във владение на ответника въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане. От показанията на свидетелие Д.Н. и К.П.става
ясно, че ответниците са влезли в имота през зимата на 2013 г.. От приложения
договор с „ Телепол „ ЕООД за охрана на имота се установява, че на 30.12.2013
г. ответниците са предприели действия по стопанисване и охрана на имота, в който се е
намирал и процесния кран, като, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, това е първата дата, от която се установява упражняване
на фактическа власт от тях по отношение на вещта. Предвид горното и липсата на
безспорни доказателства в подкрепа твърнението на ответниците, че са започнали
да владеят спорната вещ от 10.09.2013 г., за което носят доказателствената тежест,
съдът приема, че като начален момент на владението им върху намиращия се в имота
им кран следва да се приеме 30.12.2019 г..
Доколкото става въпрос за
движима вещ, която е изцяло чужда, от момента на установяване на фактическата
власт върху нея, тя има характер на несъмнително владение с намерение да се
държи вещта като своя.
От доказателствата по
делото се установи, че упражняваното
от ответниците владение върху спорната вещ не е установено посредством
престъпление, с насилие или по скрит начин и е било несъмнително и продължително във времето,
потвърждение за което е, че ответниците са предприели действия по охрана и
ремонт на вещта, а след демонтирането и привеждането й в изправност са я
монтирали отново в помещение от собствения си имот, въвели са я в експлоатация, направили са нужното за
регистрирането и сертифицирането й, предоставяли са я за ползване на трети лица
и са се противопоставили на искането на ищеца да му бъде предадена.
По въпроса дали след
датата 30.12.2013 г. владението на ответниците върху спорната вещ е продължило
в рамките на изискуемия от чл.80, ал.1 от ЗС срок: Предвид приетия за установен
начален момент на владение, за да могат да се позоват на придобиване право на
собственост върху вещта по давност, ответниците следва да са я владяли
непрекъснато и необозпокоявано поне през периода 30.12.2013 г. – 30.12.2018 г.,
без през време на същия да са настъпвали основания за спиране или прекъсване на
давността, респ. да докажат петгодишно давностно владение в тяхна полза
най-късно до датата на завеждане на исковата молба.
Съгласно чл.84 от ЗС, за
придобивната давност, включая по чл.80, ал.1 от ЗС се прилагат правилата на
чл.113, чл.115 – 117 и чл.120 от ЗЗД. Основанията за спиране и прекъсване на
давността са юридически факти, които са уредени изчерпателно и лимитативно в
чл.115 и 116 от ЗЗД. Визираните норми имат императивен характер, поради което съдът
е длъжен да ги съобрази служебно, ако са налице посочените в тях предпоставки,
така че прилагането им не зависи от волята на страните. Основанията за спиране
или прекъсване на давностните срокове се прилагат както за погасителната, така
и за придобивната давност.
В настоящия случай от
доказателствата по делото не се установяват основанията за спиране на
давностния срок по чл.115 от ЗЗД, освен това по чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, което е
настъпило със завеждане на исковата молба, предмет на разглеждане.
Относно наличието на основания
за прекъсване на давностния срок, от страна на ищеца не се сочат конкретни такива.
От твърденията му се установява, че първото предприето от него действие във
връзка с получаване на процесния кран от ответниците е извършено на 11.09.2018
г., когато се срещнал с ответницата и поискал да си го вземе, но тя отказала да
му го предаде. Твърди, че същият ден посетил и кантората на ЧСИ Д.З. и поискал
да бъдат предприети действия да си получи купената движима вещ, предвид че постановлението
за възлагане било влязло в сила. Тези твърдения обаче не са покрепени с
доказателства, а от друга страна не са годно основание да прекъснат
придобивната давност текла в полза на ответната страна, по причина, че не е
била осъществена нито една от предвидените в правната норма хипотези. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд, срещата на 11.09.2018 г. с
ответницата би могла да доведе до прекъсване на давността, ако изявлението й на
отправената покана за предаване на вещта е съдържало признаване на субективното
право на собственост на ищеца. Както сам той признава обаче, ответницата
категоричино отказала да му предаде вещта, което е обратното на признание
субективното му право на собственост. Валидността
на признаването на субективното право на собственика е предпоставено от едностранно
и неформално волеизявление на владелеца, което не е необходимо да включва
готовност или намерение да се предаде владението, но трябва да се признае
самото право. В този смисъл необходимо е да се признаят не само някакви
конкретни факти и обстоятелства, а самото материално право на собственост на
действителния собственик по отношение на вещта. В процесния случай признание по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД не е доказано. Що се отнася до посещението в
кантората на ЧСИ, то би могло да бъде основание за спиране на давността, но
само, ако резултатът от него е бил предприемане на конкретни изпълнителни
действия от съдебния изпълнител по повод спорната вещ срещу ответниците, което
не се доказва.
Ищецът твърди и от
доказателствата по делото се установява, че 19.10.2018 г. подал заявление до началника
РУ-Ш., с молба за съдействие за достъп до сервиза, в който се намира кранът и предоставяне
възможност да го прибере. Това действие също не би могло да доведе до
прекъсване на давността, ако не е последвано от изрично признание от страна на
ответниците, направено пред този държавен орган, на правото на собственост на
ищеца върху вещта, за каквото няма данни по делото. Ето защо, то не е основаниие
за прекъсване на давността.
Ищецът твърди и от
доказателствата по делото се установява, че на 25.10.2018 г., по подадено от
него заявление, ЧСИ Д.З. посетила имота на ответниците и го намерила
заключен, но установила, че кранът се
намира в едно от помещенията на
намиращата се в него сграда. На същата дата ЧСИ изпратила и уведомление до „СРС Инженеринг” ООД - длъжник
по ИД 20118760400673, за постъпило искане от ищеца за насрочване дата за
предаване на вещта, с покана за доброволно изпълнение от страна на длъжника.
Осъществените от ЧСИ действия обаче не са основание за спиране на давността по
смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като, както посещението на имота, така и
изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника не съставляват
изпълнителни действия по смисъла на закона и на тълкуванията по т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това не се
установява те да са били насочени срещу ответниците.
На 26.10.2018 г.
ответницата е депозирала възражение пред ЧСИ Д.З., в което е възразила срещу
предприетите изпълнителни действия по ИД 20118760400673 спрямо ответника, по
съображения, че не е длъжник по изпълнителното дело и принудително предаване по
смисъла на ГПК може да бъде осъществено само срещу длъжника „СРС Инженеринг” ООД. Наред с това е направила
изявление, че с ответника съхраняват крана повече от пет години, за което имат
право на наем или друг вид възнаграждение за изминалия период и ще предявят
съответните искове срещу купувача Д.К. Д..., както и, че през месец август 2018
г. е извършен ремонт на крана, тъй като пречел на осъществяване на дейността им
и извършили технически демонтаж и преместване, след което оборудвали крана с
нужните части и го снабдили с технически паспорт, което изявление поставя
въпроса дали е налице признание правото на собственост на ищеца по смисъла на
чл.116, б“а“ от ЗС към посочената дата.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, признанието на владелеца на правото на
собственост на собственика може да прекъсне придобивната давност, ако съдържа
недвусмислено заявление, че собственикът има вещни права върху владяната вещ.
Признаването трябва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася
до съществуването на самото право, а не до наличието на фактите, от които произтича.
Признанието може да е изрично или да следва от съдържанието на изявлението. За
да се прекъсне придобивната давност на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД следва
упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намарение
за своене, т.е., че е бил държател, а не владелец на същата. Без значение е и
по какъв повод е направено признанието и пред кого, както и до кого е
адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно -
писмено или устно, обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който
може да го е удостоверил и в официален документ или да е изразено чрез
недвусмислени конклудентни действия. В конкретната хипотеза, във връзка с
предприети по ИД 20118760400673 действия от ЧСИ срещу ответника, за които става
ясно, че касаят процесната вещ, но няма данни в какво точно са се изразили,
ответницата, в качеството си на негов пълномощник е направила изявление за
претенции на ответниците спрямо ищеца, в качеството му на купувач на вещта.
Видно от контекста на цялото възражение обаче изявлението е хипотетично, т.е.
че ответниците биха имали претенции за наем и разходи за ремонт на процесната
вещ срещу ищеца, ако тя бъде предоставена на него. Заявеното не съдържа изрично
признание, че ответниците са само държатели на вещта и, че се отказват от
владението си върху нея или, че признават изрично правото на собственост на
ищеца върху същата към момента на депозиране на зявлението. Ето защо, съдът
приема, че обсъжданото изявление на ответницата не съставлява по същността си
признание по смисъла на чл.16, б.“а“ от ЗЗД и няма за правна последица
прекъсване на давността.
В съответствие с
изложеното, съдът приема за доказано, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесната движима вещ по давност, чийто срок е изтекъл на
30.12.2018 г., т.е. преди датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2019 г.
Предвид това, заключава, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска
по чл.108 от ЗС по причина, че ищецът не е собственик на вещта, като
неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД,
който предпоставя като задължителна предпоставка за уважаването му ищецът да е признат
за собственик на вещта, по отношение на която претендира компесаторно обезщетение
поради невъзможност за натурланата й реститутиция от признатия за несобственик.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по делото се установи по
категоричен начин, че не е налице и второто изискване за уважаване на иска, а
именно вещта да е погинала, унищожена или отчуждена.
Предвид отхвърлянето на
първоначалните искови претенции, съдът не дължи произнасяне по насрещния иск на
ответниците с правно основание чл.72, ал.2 от ЗС.
В съответствие с
изложеното и доколкото крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, следва, че обжалваното решение следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 215.00 лева –
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
91/31.01.2020 г. по гр.д. № 98/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „ Д... 2002“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Д....., представлявано от Д.К.
Д..., да заплати на И.Х.С., ЕГН ********** и М.К.Н. ЕГН **********, двамата с
адрес: *** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 215.00
лева – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд – София, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.