Р Е Ш Е Н И Е
№ 2871/18.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на осемнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14201 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Л.И."
АД, ЕИК *********, със седалище:*** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 300.00 (триста) лева
частичен иск от общо 500.00 лева за претърпените имуществени вреди изразяващи
се в увреждане: капак преден - лак, калник преден ляв - лак, врата предна лява
- лак, врата задна лява - лак, калник заден ляв - лак, капак заден - лак, броня
задна облицовка - лак, стъкло задно - лак, калник заден десен - лак, врата задна
дясна - лак, врата предна дясна -лак, калник преден десен - лак, стъкло челно -
лак, броня предна облицовка - лак, капак ляво огледало - лак, капак дясно
огледало – лак върху л.а. *, вследствие на настъпило застрахователно събитие по
договор № 93001610054303 от 17.03.2017г. по имуществена застраховка „Каско” на лекия автомобил, настъпило на 05.07.2017г.，ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2016г.
е сключена Застраховка „Каско" на МПС с
ответника З. „Л.И." АД, обективирана в
застрахователна полица № 93001610054303 със срок на действие от 08.07.2016г. до
07.07.2017г. Застрахователната стойност на лек
автомобил *е определена на 5 700 лева, при застрахователната премия възлизаща
на 444,63 лева, разсрочена на четири вноски платени до момента.
При сключване на договора за застраховка собственик на автомобила е бил
С. Б. С., ЕГН **********, който прехвърлил МПС на ищцата. За настъпилата
промяна бил уведомен застрахователя и подписан анекс към застрахователна полица
№ 93001610054303 от 17.03.2017г..
На 05.07.2017г. автомобилът е бил паркиран на паркинга пред „МТГ Д."
АД, с. Е. По-късно на същия ден отивайки до автомобила установява, че има
увреждания - целия автомобил е бил напръскан с боя. Представител на
застрахователя извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение по
щета № 0003-1301-17, в който са констатирани въпросните щети - капак преден -
лак, калник преден ляв - лак, врата предна лява - лак, врата задна лява - лак,
калник заден ляв - лак, капак заден - лак, броня задна облицовка - лак, стъкло
задно - лак, калник заден десен - лак, врата задна дясна - лак, врата предна
дясна - лак, калник преден десен - лак, стъкло челно - лак, броня предна
облицовка - лак, капак ляво огледало - лак, капак дясно огледало - лак.
С писмо от 05.09.2017г. ищцата е уведомена, че застрахователят отказва
да изплати обезщетение. В отказа си застрахователят се позовал на разпоредбите
на т. 28 във връзка с т. 29.5 от Общите условия, съгласно която застрахованото
лице следва да представи официален документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното
събитие. Оспорва въпросната клауза от Общите условия като за неравноправна.
Направила проучване в няколко сервиза и установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила възлиза на 500 лева.
Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Твърдят, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество, като застраховател по застраховка „Каско"
на процесния лек автомобил. Намират описаната фактическа обстановка и
обстоятелствата около твърдяното събитие за неясни, оспорват наличието на пряка
и причинно - следствена връзка между твърдяното произшествие и твърдените от
ищеца материални щети на автомобила. Възразяват за несвоевременно информиране
на компетентните органи и завеждането на щетите от страна на застрахования
ищец, поради което според твърденията на ответника е невъзможно да се установи
дали претендираните щети действително са настъпили по начин о който се твърди в
исковата молба.
Оспорват иска и по размер,
като твърдят, че претендираните размери не кореспондират с установената трайна
съдебна практика и методика на оценяване на щетите, нито е съобразено
овехтяването на автомобила. В тази връзка твърдят, че стойността необходима за отремонтиране за силно завишена от ищеца.
За извършения отказ за
заплащане на обезщетение се позовават на т. 28 във връзка с т. 29,5 от Общите
условия, визирайки факта, че в конкретния случай, ищецът не е представил
официален документ, удостоверяващ настъпването на застрахователно събитие.
Оспорват също и
претенцията за присъждане на законна лихва.
В хода на производството по делото е допуснато по искане на ищеца
изменение на иска, чрез неговото увеличаване по размер от 300,00 лева, частичен
размер исковата претенция се увеличава на 1972,20 лева.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, а и видно от
Застрахователна полица № 93001610054303 и анекс към същата /л. 6-8 от делото/ е
налице валидно сключен застрахователен договор между ищеца – Т.Н.Д. и ответника
- „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище:***, по силата на който е
възникнало застрахователно правоотношение за валидно сключена застраховка „Каско", със срок на застрахователно покритие 08.07.2016г.
до 07.07.2017г. и лимит на отговорност
(застрахователна сума) 5 700 лв., при действие на Общи условия за застраховка „Каско", при застрахователната премия възлизаща на
444,63 лева, разсрочена на четири вноски. Не е спорно между страните, че дължимите
съобразно договора застрахователни премии, са заплатени от застрахования.
Посредством Опис-Уведомление за щета № 0003-1301-17/06.07.2017
г. (л. 10) пред представител на застрахованото лице ищецът по настоящото
производство, декларира пред застрахователното дружество за настъпило
застрахователно събитие, при което са констатирани следните увреждания по
застрахования автомобил: капак преден - лак, калник преден ляв - лак, врата
предна лява - лак, врата задна лява - лак, калник заден ляв - лак, капак заден
- лак, броня задна облицовка - лак, стъкло задно - лак, калник заден десен -
лак, врата задна дясна - лак, врата предна дясна - лак, калник преден десен -
лак, стъкло челно - лак, броня предна облицовка - лак, капак ляво огледало -
лак, капак дясно огледало - лак.
С писмо изх.№ 8828/05.09.2017г., ответното
дружество уведомява ищцата, че отказва плащане на обезщетение на щетата по претенция
№ 0003-1301-17-410225, позовавайки се на т. 28 вр. т.29.5 ОУ. В писмото се
излагат мотиви, че застрахованият няма да получи обезщетение само въз основа на
декларация, т.к. не е представил документ, издаден от компетентните органи или
двустранен протокол, необходими им за реализиране на регресна претенция.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно извършена. В заключението си вещото лице А.Я. установява, че настъпилите
увреждания биха могли да настъпят по описания в исковата молба начин и вероятно
се дължат на бояджийски дейности от трети лица, които не са взели мерки за
обезопасяването им и при които дейности пръски от
боята са полепнали по пострадалото МПС. Общата стойност необходима за
възстановяване на увредения автомобил от уврежданията е в размер на сумата от 1972,20
лева с ДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията
си за уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на застрахователя за
извършване оглед и представяне на поисканите документи (чл. 108, ал.
1 или евентуално ал. 2 КЗ).
В разглеждания казус е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: 1. наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „КАСКО” между ищеца и ответника по отношение на
процесния лек автомобил марка „М.”, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; 2. изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие; 3. установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това
застрахователно събитие и 4. установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни.
Описът-заключение по регистрираната щета отразява недвусмислено
обстоятелствата по изпълнение на задължението на застрахования да представи на
застрахователя увреденото имущество. Същият отразява и настъпилите щети и
необходимите части, манипулации и действия по отстраняването им, като сам по
себе си съставлява признание от страна на ответника за наличието на щетите и
тяхното естество.
По този начин бе установена и втората предпоставка на
отговорността на застрахователя, а именно – наличието на конкретна вреда по
застрахованото имущество.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на
исковата претенция, а именно наличие на уведомяване на застрахователя, от
страна на застрахования, а именно на 06.07.2017г. ищецът се е явил и представил
пострадалия автомобил за оглед пред застрахователя.
Посредством заключението на вещото лице бе установена и
причинната връзка между настъпилото застрахователно събитие и вредите.
Главен
спор по делото се явява въпросът относно
наличието на действаща между страните уговорка в общите условия на
застрахователя, даваща правото да откаже възстановяване на вредите, както и наличието на уговорка, задължаваща
застрахования да представи документ от надлежен държавен орган установяващ
настъпилото увреждане.
В
настоящият случай от страна на застрахователя не бяха представени надлежно
приети по реда на чл. 348 КЗ общи условия на ответника по договори „Каско“. Не бяха представени и доказателства, от които да се
установи, че застрахователят е запознал застрахования с тях, съгласно чл. 356,
ал. 1 и 2 КЗ и че последният ги е приел. Така съдържанието на тези общи условия
и в частност на т. 28 вр. т.29.5 от същите не бе конкретно установено в
процеса. В тежест на застрахователя, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е
да установи наличието на такива действащи уговорки, но доказателства за
наличието им не бяха представени по делото.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че за съдържанието на такива уговорки
може да се съди единствено от твърденията на ответника в отговора по исковата
молба и приложеното по делото уведомление до ищцата. Съобразно тези твърдения
посочените разпоредби на ОУ позволяват възможност на застрахователя да откаже
да изплати обезщетение при липса на представен от застрахования официален
документ, който да установява увреждането.
Дори да се приеме, че ищецът е бил запознат с тези общи условия и в
съответно с т. 28 вр. т.29.5, така формулирани съдържащите се в тях уговорки се
явяват неравноправни.
Още с исковата си молба ищецът е въвел възражение за
нищожност относно противопоставената му от ответното дружество клауза
обективирана в т. 28 вр. т.29.5 ОУ
поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, и така нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следва да се има предвид, че независимо дали ищецът е
правил такова възражение, съгласно разясненията дадени с Решение № 23/07.07.16г. по т.д.№
3686/14г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
първоинстанционният, а също и въззивният съд следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на потребителя за
неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и може да бъде наведено за
първи път и във въззивното производство, като въведените процесуални преклузии
не се прилагат. Следователно нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради
което по отношение на тях намират приложение също и дадените разрешения в т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В чл. 143
ЗЗП, точки от 1-ва до 18-та е възпроизвел примерния списък от приложението към
чл. 3, пар. 3 на Директива 93/13, а в т. 19 е предвидил, че неравноправни могат
да бъдат и клаузи, които поставят „други подобни условия”. Следователно
изброените хипотези по чл.143 З. са в съответствие с Директива 93/13/Е., като
изводът, който се налага е, че неравноправна клауза в потребителски договор е
налице при наличието на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП /чл. 3, пар. 1 от
Директивата/ – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна би била
клауза, която отговаря на посочените условия, независимо дали има за предмет
или постига някой от изброените в разпоредбата на чл. 143, т. 1-18 ЗЗП
конкретни резултати. Ограничаването на преценката за неравноправен характер до
изследване единствено на основанията по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП е в нарушение
както на националния закон /т. 19 на чл. 143 ЗЗП/, така и на Директива 93/13.
Възражението на потребителя за неравноправен характер на клауза в потребителски
договор следва да се основава на твърдения за фактически
и/или правни обстоятелства, които налагат проверката на договорната клауза за
несъответствието й с правилата на добросъвестността, равновесието между правата
и задълженията на страните и защитата на потребителя като по-слаба страна в
правоотношението (в този смисъл – Решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927 по
описа за 2015 г. на ВКС, постановено по реда на 290 ГПК).
Задължаването на застрахования да
представи документ, издаден от компетентните органи, в т.ч. протокол за ПТП,
констативен протокол, двустранен протокол по чл. 496, ал. З, т. 5 КЗ,
удостоверяващ настъпването на застрахователно събитие, поставя последния в
положението на невъзможност да представи такива в случаите, когато съответните длъжностни
лица (например органите на МВР) не са задължени да издадат такъв документ, или
когато причината за настъпване на застрахователното събитие е обективна, или в
случаите в които причинителят на вредата не е открит и не е имало предпоставки
за образуване на административно-наказателно производство или наказателно
производство от общ характер. По този начин застрахованият би бил поставен в
положение на невъзможност да се снабди с официален или друг приравнен на него
документ, посредством който да установи правата си пред застрахователя.
Същевременно характерът на уговорката поставена под формата на общи условия обуславя
невъзможност за индивидуално договаряне и промяна на същата от страна на
застрахования. Всички тези особености на така формулираната разпоредба от
общите условия на застрахователя ответник поставят застрахованото лице в
неравноправно положение спрямо застрахователя, имащ правото да плати по-малко
или още повече - да откаже плащане при липсата на документ, с който
застрахованият е в обективна невъзможност да се снабди.
От гореизложеното следва, че дори да
се приеме, че са налице твърдените от ответника уговорки в ОУ към сключения с
потребителя (ищец в производството) застрахователен договор, същите са сключени
в негова вреда, което противоречи на принципа на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца (ответното
дружество) или доставчика и потребителя. Налице е злоупотреба на ответното
дружество с позицията му на стопански по-силната страна в правоотношенията с
ищеца, като конкретно посредством позоваването на т. 28 вр. т.29.5 ОУ към застрахователния договор не се
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
застрахователния договор.
В
този смисъл възраженията на ответното дружество за наличие на уговорка, даваща
му право да откаже плащане на щетата се явяват недоказани в процеса, евентуално
основани на нищожна уговорка в общите условия.
В
създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д.
№ 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. №
627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка,
застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. Видно от заключението на вещото лице този размер
възлиза на сумата от 1972,20 лева. Съдът приема, че именно
тази сума определя размера на необходимите средства за възстановяване на
пострадалия автомобил, т.к. е в резултат на детайлно и всеобхватно изследване
от страна на вещото лице.
Преценявайки доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, въз основа на направените по-горе заключения, съдът счита
ищцовата претенция за основателна и доказана в пълен размер, съгласно
навременно направеното изменение на предявения иск, допуснато в о.с.з. на 18.05.2018
г., на основание чл. 214 ГПК.
Относно
разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се в заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
в размер на сумата общо от 600,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От страна на процесуалния представител на ответника
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, ангажираните в производството доказателства и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно сумата 400.00 лв. /цената на иска е 1972,20 лв./,
съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е близък до минималния такъв, макар да го
надвишава. Същевременно следва да се има предвид и че по делото се проведоха
две съдебни заседания, разпитано бе и вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1972.20 лева (хиляда деветстотин седемдесет
и два лева и 20 ст.), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в увреждане: капак преден - лак, калник преден
ляв - лак, врата предна лява - лак, врата задна лява - лак, калник заден ляв -
лак, капак заден - лак, броня задна облицовка - лак, стъкло задно - лак, калник
заден десен - лак, врата задна дясна - лак, врата предна дясна -лак, калник
преден десен - лак, стъкло челно - лак, броня предна облицовка - лак, капак
ляво огледало - лак, капак дясно огледало – лак върху л.а. *, вследствие на
настъпило застрахователно събитие по договор № 93001610054303 от 17.03.2017г.
по имуществена застраховка „Каско” на лекия
автомобил, настъпило на 05.07.2017г.，ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600,00 лева
(шестстотин лева) представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: