№ 1425
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520102749 по описа за 2022 година
Ищцата В. Г. К. твърди, че през 2006г. С. С. Б.а, с която се познавали от СУ
„Възраждане” – гр.Русе, където по това време работела и били колежки, се обърнала към нея
с молба да й помага в грижите по баща й, поради недоброто му здравословно състояние. На
С. й се наложило да замине за Германия, именно поради нуждата от парични средства за
лечение, по гледане и издръжка на С. Б.. По времето, в което С. била в Германия, ищцата и
съпругът й полагали ежедневни грижи за С.. Купували му и доставяли лекарства, хранене,
пране, почиствали и разтребвали къщата, съдействали при нуждите му за посещения в
лечебни заведения. Във всичките тези години – над 15, за които са се грижили за С. Б.
ежедневно са го посещавали, правили са му компания и са се грижели за него ежедневно,
както те, така и синовете им. С. Б.а също не била добре здравословно към края на жизнения
си път, а баща й починал на 05.04.2020г. С. се прибрала в България от нуждата, от лечение и
липса на здравни осигуровки в чужбина. Имала проблеми с кракът си. Била на легло и
цялата работа по осигуряване на всичко необходимо за нея и за поддържане на сметките и
къщата, била поета от семейството на ищцата. Подпомагали морално и финансово и
всякакви други грижи, които се полагат като за роднини в тежко физическо и финансово
състояние. Състоянието на С. обаче се влошило, въпреки грижите и лечението. Няколко
месеца по-късно след баща си – на 10.10.2020г., тя починала от отравяне на кръвта.
Разноските и организацията по погребението отново поела ищцата, тъй като не бил останал
никой техен близък и роднина, като се наложило да извикат пожарната и гражданска защита,
за да изкарат тялото на С., поради физиката й. Освен направеното погребение, според
изискванията и обичая, след кончината й ищцата поръчала направата на надгробен
паметник и поставили същия година след 10.10.2020г. Полагала грижи за гробното място и
1
до днес. Обичаят за извършване на погребения, налагал ползване на услуги от трети лица и
закупуване на редица вещи, за което се извършват разходи. Ищцата предприела
управлението на работата по погребението на С., знаеки, че тази работа е чужда, но в
качеството си на единствен близък до семейството. Счита, че било повече от уместно, дори
наложително да го извърши, съобразно възприетите в обществото обичайни норми за
извършване на погребения. През всичките тези години никой от семейството не е
споменавал за техен роднина. Едва в началото на 2022г. ищцата разбрала, че С. е оставила
един единствен законен наследник – чичо си Ж. Б., като узнали за него при направени
претенции от негова страна за имот на С.. Именно поради това и липсата на отказ от
наследство, т.е. Ж. Б. е приел да се ползва от наследените имуществени права, видно от
предприетите от него действия, в негова тежест следва да са и разноските, обичайно
произтичащи от смъртта на наследодателя му, независимо какви отношения е имал /или не е
имал/ с него приживе. Същият е длъжен да върне необходимите и полезни разноски за
погребението, ведно с лихвите от деня на изразходването им. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 878.00 лева, от
които 981.00 лева – разходи за самото погребение на С. Б.а; 862.00 лева – разходи за
полагане на надгробен паметник и 35.00 лева – разходи за траурни аксесоари. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Ответникът Ж. Х. Б. признава изцяло предявения иск. Твърди обаче, че с поведението
си не е давал повод за завеждане на настоящото дело, поради което не следва на основание
чл.78, ал.2 от ГПК да отговаря за направените от ищцата разноски по делото, като
претендира и тя да бъде осъдена да заплати направените от него разноски. Счита, че като
най-близък роднина и единствен наследник по закон, той действително следва да поеме
разходите по погребението на починалата негова племенница – дъщеря на неговия брат.
Твърди обаче, че за смъртта на С. Б.а научил едва м.януари 2022г. До получаването на
исковата молба не е знаел кой е платил разходите за погребението на племенницата му, не
знаел какъв е размерът на тези разходи, нито по какъв начин да плати. Ищцата е разполагала
е преди завеждането на настоящото дело с неговите лични данни – имена и адрес, както и с
данните на адвоката му, включително телефон и имейл. Данните са й известни по повод на
друго дело, което водил срещу нея и съпруга й в РРС – гр.дело № 823/2022г. по описа на
РРС, по чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот, бивша собственост на
наследодателя му С. Б.а. Въпреки, че на ищцата са известни данните му за контакт, както и
че той е единствен наследник по закон на С. Б.а от получените заедно с исковата му молба
по чл.108 от ЗС удостоверения за наследници, същата до завеждане на настоящото дело не
му е отправяла покана за заплащане на направените от нея разходи по погребението на
племенницата му, нито се е свързала с него по някакъв начин, за да му предяви
представените по настоящото дело документи, с които да удостовери дължимата сума и да
2
изиска плащане. До момента не му е посочен и начин на плащане, нито банкова сметка.
Никога до завеждане на това дело не е отказвал да плати разходите за погребение на
наследодателката му, но не знаел нито на кого, нито колко, нито как. С. Б. последните
години преди смъртта си през повечето време не е била в България, а ходела да работи в
Германия. Предвид голямата възрастова разлика помежду им, не били много близки, но не
са имали и конфликти. До смъртта на майката на ответника през 2011г., Б.а инициирала
семейни събирания, но след смъртта й се дистанцирали, като за това допринесла и
служебната ангажираност на Ж. Б., която го задържала за продължителни периоди от време
извън гр.Русе. С племенницата си С., след като заминала да работи в чужбина, основно
контактували по телефона. За последно с нея разговарял в края на м.април 2020г., когато
след като потърсил брат си и не го открил на адреса, разбрал, че е починал. В разговора им
тя го уведомила, че поради Ковид ограниченията не е могла да се върне за погребението на
баща си, но е изпратила пари на своята приятелка, за да организира погребението, като
нарочно не е искала да се поставя некролог на външната врата на имота, за да не би някой да
види, че брат му е починал, да се самонастани или да оберат имота. В този разговор С. го
уверила, че ще се върне през лятото на 2020г. и ще му се обади. Не получил обаждане от нея,
търсил я м.декември 2020г. за да я поздрави за рождения й ден, а после за Коледа и Нова
година, но тя не отговаряла. Изпратил й съобщение, но отново не получил обаждане.
Проверил на адреса, но отново нямало никой. Дори не е допускал, че значително по-младата
от него негова племенница ще почине преди него и той ще бъде нейн наследник. Едва през
м.януари 2022г. от общи познати разбрал, че тя внезапно е починала на 14.10.2020г., като
преди това се е върнала в България през лятото на 2020г. Следвало да отбележи и че на
външната врата на имота и при смъртта на племенницата му не е бил поставен некролог, в
разрез с изискванията на обичая. Ищцата не е положила дори минимална грижа да уведоми
най-близките роднини на починалата му племенница за смъртта й.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава изцяло предявения иск, намира, че са
налице предпоставките на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без да
се коментира спора по същество, като иска следва да се уважи изцяло, основаващ се на
признанието на ответника, като Ж. Б. бъде осъден да заплати на В. К. сумата от 1 878.00
лева, от които 981.00 лева – разходи за самото погребение на С. Б.а; 862.00 лева – разходи за
полагане на надгробен паметник и 35.00 лева – разходи за траурни аксесоари. Върху
главницата не се притендира лихва за забава, поради което и такава не следва да бъде
присъждана.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото и предвид признанието на иска от негова страна, не следва да бъде
осъждан да заплаща разноските по настоящото дело на ищцата. Самият той твърди, че
разбрал за смъртта на племенницата си през м.януари 2022г. и е можел да направи всичко
необходимо за да разбере кой е организирал погребението й и поел разноските за него. От
становището на страните е видно и че между тях се води друго дело – 823/2022г. по описа на
РРС, по което той спокойно е можел да възстанови на ищцата разноските платени от нея за
3
погребението, а и както е видно такова споразумение му е било предложено по това дело.
До предявяването на настоящия иск обаче той не е извършил такова плащане.
Неоснователно е и възражението му, че сумата следвало да се счита за дължима след
отправена покана до него за плащането. Сумата е дължима от момента на плащането й от
страна на ищцата, когато вече е налице неоснователно обогатяване от негова страна като
законен наследник на починалата, а покана за плащането й би обусловила претенции за
лихви за забава, каквито обаче не се претендират. Плащане от страна на ответника не е било
направено какво от момента на получаване на настоящата искова молба, което е можел да
извърши след като има данните на ищцата и е можел спокойно да се свърже с нея, а и както
бе посочено по-горе данните на ищцата са му били известни и преди това. Плащане не е
извършено и в хода на делото в първоинстанционния съд, както и до настоящия момент,
въпреки, че и ищцата е представила банковата си сметка па делото в съдебното заседание.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяването на настоящия
иск от страна на ищцата, по повод на който последната е направила разноски, за които
ответникът бъде осъден да й заплати. По тези съображения и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по настоящото дело разноски в размер на 575.12 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Х. Б. от *************, с ЕГН: **********, да заплати на В. Г. К. от
*************, с ЕГН: **********, сумата от 1 878.00 /хиляда осемстотин седемдесет и
осем/ лева, от които 981.00 /деветстотин осемдесет и един/ лева – разходи за самото
погребение на С. Б.а; 862.00 /осемстотин шестдесет и два/ лева – разходи за полагане на
надгробен паметник и 35.00 /тридесет и пет/ лева – разходи за траурни аксесоари, както и
сумата от 575.12 лева /петстотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/ - направени
по делото разноски.
Горните парични суми могат да се внесат от ответника по посочената от ищцата
банкова сметка: „Обединена Българска Банка” АД: IBAN BG32UBBS 8002 1002 7104 10,
BIC: UBBSBGSF.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4