№ 6898
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110116068 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на седми юни 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дночева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
16068/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 от
КТ.
1
Ищецът АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „..4 твърди в депозираната си
искова молба, че е работил по трудов договор с ответника „... на длъжността „..... Твърди, че
първоначално подписал Трудов договор № РД 13-85/04.08.2017 г. , в който било посочено,
че е със средно образование, който трудов договор бил изменен с Допълнително
споразумение № 13/24/20.06.2018 г. , в което отново било посочено, че е със средно
образование, както и с Допълнително споразумение № 13/44/10.12.2019 г. , в което отново
било посочено, че е със средно образование. Твърди, че на 20.06.2018 г. , по време на
подписването на първото споразумение и преди подписването на второто, му била връчена
длъжностна характеристика за длъжността „Администратор информационни системи” , в
която било написано, че за длъжността се изисква минимална образователна степен висше
образование „магистър”. По този начин, ответникът бил приел степента на образование на
ищеца – средно, и сключил, съответно – изменил, трудовия договор, независимо от вече
въведеното именно от работодателя изискване за висше образование за заемане на
длъжността. Въпреки това, и независимо, че нямало нормативно изискване за заемане на
длъжността на ищеца, със заповед № РД-11-45/31.01.2022 г. , трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимо
образование и професионална квалификация. Счита, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена, като такава, както и да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че вследствие на
уволнението е останал безработен, поради което моли присъждане на обезщетение в размер
на 18 333,60 лв. /искът се поддържа след изменението му по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК,
допуснато с протоколно определение от 07.06.2022 г./, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Прави евентуално възражение аз
прихващане с изплатени суми на ищеца по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ:
Видно от материалите по делото, както и от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК,
страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът е работил по трудов
договор с ответника на длъжността „..... Първоначално е подписал Трудов договор № РД 13-
85/04.08.2017 г. /л. № 10/, в който е посочено, че е със средно образование, който трудов
договор е изменен с Допълнително споразумение № 13/24/20.06.2018 г. /л. № 11/, в което
отново е посочено, че е със средно образование, както и с Допълнително споразумение №
2
13/44/10.12.2019 г. /л. № 12/, в което отново е посочено, че е със средно образование. На
20.06.2018 г. , по време на подписването на първото споразумение и преди подписването на
второто, на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Администратор
информационни системи” /л.л. №№ 13-15/, в която е написано /VІІ,1, 1.1/, че за длъжността
се изисква минимална образователна степен висше образование „магистър”. Предвид това,
съдът приема, че ответникът е приел степента на образование на ищеца – средно, и е
сключил, съответно – изменил, трудовия договор, независимо от вече въведеното именно от
него-работодателя, изискване за висше образование за заемане на длъжността. Въпреки
това, и независимо, че е нямало нормативно изискване за заемане на длъжността на ищеца,
със заповед № РД-11-45/31.01.2022 г. , трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимо образование и
професионална квалификация. Това процедиране е незаконосъобразно, доколкото, както се
посочи няма задължително нормативно изискване за висше образование за длъжността, а
работодателят не може да приеме, че работникът без висше образование не отговаря на
изискванията за длъжността, след като трудовият договор е сключен, независимо от
въведеното вече от работодателя изискване за висше образование. Разпоредбата на чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ предвижда изискването за висше образование като новонастъпил
юридически факт след сключването на трудовия договор. В този смисъл за задължителните
указания до съдилищата на т. 1А от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 следва да се
уважат.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси обезщетение за уволнението си,
като това обезщетение се лимитира законодателно до брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението, и за период от шест месеца, през които уволненият
действително у останал без работа – чл. 225, ал. 1 от КТ. В конкретния случай, след
незаконосъобразното уволнение, както се прие по-горе, ищецът е останал безработен, видно
от огледа на оригинал на трудовата му книжка, извършен по реда на чл. 204, ал. 1 от КТ в
откритото съдебно заседание от 07.06.2022 г. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 74-
78/ и поддържаното от вещото лице в откритото съдебно заседание от 07.06.2022 г. ,
размерът на обезщетението за незаконно уволнение възлиза на 18 333,60 лв. , а на ищеца е
изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 2 520 лв. Следователно, от
обезщетението от 18 333,60 лв. следва да се приспаднат 2 520 лв. и получената разлика от
15 813,60 лв. присъди на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Това е така, доколкото обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ се дължи само при законно
уволнение, каквото не е настоящото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
3
сумата от 914,48 лв. разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 27,49 лв. разноски по делото. На осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
761,14 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА , че ответника „... незаконно е уволнил ищеца АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр.
гр. София, ж.к. „..4 от заеманата длъжност „.... със заповед № РД-11-45/31.01.2022 г. , и
отменя заповед № РД-11-45/31.01.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „..4 на
длъжността „.... при ответника „....
ОСЪЖДА ответника „... да заплати на ищеца АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „..4, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 15 813,60 лв. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 18 333,60 лв.
ОСЪЖДА ответника „... да заплати на ищеца АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „..4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 914,48 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца АЛ. С. Й., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „..4 да заплати на
ответника „..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 27,49 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника „... да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
761,14 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му на 21.06.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4