Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №5155 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20246623 от 09.11.2020г., постановено по гр.д.
№56086/2018г. по описа на СРС, 55 състав, са отхвърлени като недоказани
предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.А.И. и К.А.И. като
наследници на своята майка М.И.Г.дължат на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 537,78 лева
за потребена електроенергия за периода от 20.01.2017г. до 19.07.2017г. за
апартамент №2, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва
от 07.09.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 11,06 лева – лихва
за забава за периода от 22.04.2017г. до 29.08.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62348/2017г. по описа на
СРС, 55 състав.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението от ищеца „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. С.З..
Поддържа се, че изводите на съда в обжалваното решение относно липсата на
облигационна връзка между страните, доколкото ответникът нямал качеството на
потребител на електрическа енергия, са неправилни и не кореспондират с
установените факти по делото. Качеството на потребител на електрическа енергия
на ответника било установено с приетите по делото писмени доказателства, а
именно: заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди,
декларация за влизане във владение и декларация за съгласие на сънаследници за
завеждане на процесния обект на името на ответника. Поради това изводът на съда
не бил съобразен с материалния закон относно лицата, имащи качеството на
потребител на електрическа енергия. Излагат се доводи, че едно лице има
качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди, ако е
физическо лице, обектът му на потребление е присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, и ползва
електрическа енергия за домакинството си. Поради изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу М.И.Г.положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62348/2017г. на СРС, 55
състав.
С определение №56222/05.03.2019г. са конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ответница нейните
наследници по закон, децата й М.А.И., действаща лично и със съгласието на своя
баща и законен представител А.Л.И., и К.А.И., действащ чрез своя баща и законен
представител А.Л.И..
Въззивната
инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че по делото
не е установено наличието на облигационно правоотношение между ответницата М.И.Г.и
ищцовото дружество за доставка на електрическа енергия през процесния период.
Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т.
2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
От
представените доказателства по делото се установява, че ответницата М.И.Г.е
подала заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди вх.
№**********/29.08.2012г. до ищцовото дружество за процесния обект,
представляващ ап.2, намиращ се в гр. София, ж.к. „******. Същата е подала и
декларация, че ползва имота, както и декларация, че има съгласието на
останалите наследници (собственици) средството за търговско измерване да бъде
регистрирано на нейно име. Според приетото по делото
заключение на СТЕ и представените по делото справки и фактури, издадени
от ищеца, се установява, че в процесния период задълженията за ползвана
електрическа енергия за имота са начислявани по партида на името на
ответницата.
Поради това и с оглед постановките на ТР
№2/2017г. на ОСГК на ВКС въззивната инстанция приема, че страните са се
намирали в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на ответното
дружество, по договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за процесния
период към ответницата, установено от приетите без възражения заключения по СТЕ
и ССчЕ.
В производството са установени както
количеството, така и стойността на доставената от ищеца ел.
енергия за периода. Според заключението на СТЕ, титуляр на партидата
за периода 20.01.2017г. - 19.07.2017г. е ответницата, като електрическата
енергия е реално отчетена по СТИ, технически изправно и отговарящо на
изискванията за качество на ДАМТН. Стойността на ел. енергията за периода е 537,78
лева, а лихвата за забава върху главницата за периода от настъпване на
изискуемостта по ОУ, съгласно срока, посочен в съответната фактура до 29.08.2017г.,
е в размер на 11,06 лева.
Не се установява
ответницата да е изпълнила задълженията си да заплати стойността на доставената
до имота ел. енергия през процесния период.
В
процесния случай обаче ответницата М.И.Г.е починала в хода на производството и
на нейно място са конституирани нейните наследници по закон: дъщеря й М.А.И.,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител А.Л.И., и синът й К.А.И., малолетен, представляван от своя баща и
законен представител А.Л.И.. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. С оглед обстоятелството,
че в случая наследниците на починалата в хода на производството ответница са
непълнолетно лице и малолетно лице, съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗН същите приемат
наследството само под опис и според нормата на чл.60, ал.2 от ЗН отговарят за
задълженията само до размера на полученото наследство. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че малолетният ответник и
непълнолетният ответник са приели наследството под
опис по реда на чл.61, ал.1 от ЗН, не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока. От страна на ищеца не беше поискано и провеждането на процедурата по
чл.51 от ЗН, съгласно която по искане на
всеки заинтересуван съдът определя срок на лице, което има право да наследява,
за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В настоящият случай такава
заинтересована страна е ищецът. Липсата на преки доказателства за приемане на
наследството на починалия и провеждането на процедурата по чл.51 от ЗН
обосновава извода, че малолетният ответник К.А.И. и непълнолетната ответница М.А.И.
не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове.
Поради това, макар и по различни мотиви от
изложените от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20246623 от 09.11.2020г., постановено по гр.д. №56086/2018г. по описа на СРС,
55 състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.