Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262622
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15413 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 422, ал.1, ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов"
№ 37, чрез ....... Н. против
В.Г.У. за признаване за
установено, че същият дължи сумата от 2511.06 лева стойност на разпределена
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., сумата 280.13 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. –
02.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 03.04.2019 г. до
окончателното плащане на вземането. Претендират се разноски.
След завеждане на делото и насрочване в открито
съдебно заседание на 31.03.2020 г. ответника е п. и поради това на негово място
е контитуиран наследника му Е.В.У. с ЕГН ********** с
адрес ***.
В исковата молба се твърди, че В.У. е потребител
на топлинна енергия, която се доставя от дружеството за адрес гр. ****, ЖК ****
бл. **, вх. **, ап. **. Той дължи заплащане на сумите, които са определени за
съответния период в 30 дневен срок след изтичане на периода. Сградата има
топлинен счетоводител *****. Същият е разпределил за имота топлинна енергия за
битова гореща вода и отопление, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на обща стойност от 2791.19 лева за
периода, като в нея е включена главницата 2511.06 лева и обезщетението за
забава от 280.13 лева. Вземането е претендирано по
чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр. д. № 5178/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление до длъжника. По тази причина
са дадени указания за предявяване на настоящия иск.
В предоставения срок за отговор не е постъпил
такъв. В съдебното заседание ответницата У. потвърждава ползването на имота от
наследодателя и в заявения период и доставянето в същия на БГВ, наличие на
радиатор с топломер. Не оспорва размера на задължението за главница и лихва, а
начина на определянето му.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От изготвеното заключение от 18.10.2021 г. по извършената СТЕ е видно, че в
процесния периода жилищния блок е бил включен към топлопреносната мрежа на
ищеца и в сградата е ползвана ТЕ за отопление и БГВ. Има топлинен счетоводител-********.
В имота има монтирани 3 отоплителни тела снабдени с ИРУ. През имота не преминава
щранг лира. Има монтиран водомер за топла вода. Отопляемия
обем е 192 куб. м. Начислена е ТЕ отдадена от сградната инсталация, от
топлинния счетоводител в размер 1,28059МВтч. ТЕ за отопление е определена на
3,00149 Мвтч, а за БГВ-22,7099 Мвтч.
Начислената ТЕ съответства на разпределената от топлинния счетоводител.
От изготвеното заключение от 28.10.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че стойността на разпределената ТЕ
ползвана от сградната инсталация е 127,42 лв.; ТЕ за
отопление-298,63 лв; БГВ-2048,23 лв. и таксата за
дялово разпределение е 36,78лв. Общата сума е 2511,06 лв. с ДДС. Няма
извършвани плащания. Лихвата за забава за периода 04.07.2017-02.04.2019 г. е 280,13
лв.
От приложеното ч. гр. д. 5178/19 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № ****/22.05.2020 г., която
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед начина на връчване на издадена заповед за изпълнение на длъжника по
ч. гр. дело № 5178/19 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл.
415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството
на потребител на наследодателя на ответника на заявената ТЕ в периода като
количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Не се спори по делото, че У. е ползвател на имота в заявения период и
ответницата е негова наследница. Следователно първия се явява потребител на притендираните услуги от ищеца и задължен за заплащане на
стойността им. С оглед настъпилото наследствено правоприемство
на основание чл. 60 от ЗН ответницата е отговорна за задълженията на
наследодателя В.У..
Съобразно заключението по извършената СТЕ, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено, в сградата, в която се намира процесното
жилище в заявения период е доставяна от ищеца ТЕ за отопление и БГВ. Тъй като в
имота има монтирани отоплителни тела-радиатори, в същия се потребява
доставяна от топлофикационното дружество ТЕ за отопление, която се измерва чрез
монтираните ИРУ, както и ТЕ за БГВ измервана от монтирания водомер за топла
вода. Констатацията на вещото лице, че разпределеното количество за ползвана ТЕ
за имота съответства на нормативно предвидените правила за това, при липса на
ангажирани доказателства установяващи противното, сочи наличие на основание за притендиране стойността на доставената енергия. Тъй като в
заключението по ССЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено се
потвърждава, че определената стойност на услугата съответства на размера на
количеството доставена енергия и определената за нея цена за периода, съдът
намира, че иска за заплащане на притендираната
главница е основателен. По отношение на начислената ТЕ отдадена от сградната инсталация следва да се отбележи, че съгласно
чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на
сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на
чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в
сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия,
разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че
независимо, че в имота са отстранени отоплителните тела е налице основание за
определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното задължение за заплащане на топлинна
енергия и правилото, че срокът кани вместо човека, както и липсата на
доказателства за заплащане на дължимите суми, обосновават дължимост
и на претендираната мораторна
лихва върху главницата за процесния период. Предвид
заключението по извършената ССЕ съдът намира, че размера на обезщетението за
забава на плащането на задължението от 2511.06
лева за периода 04.07.2017 г. – 02.04.2019 г. възлиза на 280.13 лева
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и приложени доказателства в размер от 150,44 лв. за държавна такса, 5
лв. за удостоверение за наследници, 150 лв. за възнаграждение по ССЕ, 200 лв.
за възнаграждение по СТЕ и 150 лв. за .......ско
възнаграждение по настоящето производство, или общо 655,44 лв. както и 105,82
лв. за заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.В.У. с ЕГН
********** с адрес *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 2511.06 лева (две хиляди петстотин и единадесет
лева и 06 ст.) стойност на разпределена топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 30.09.2018 г., сумата 280.13 лева (двеста и осемдесет лева и 13 ст.) обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. – 02.04.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата от 03.04.2019 г. до окончателното
плащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. г. д. 5178/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Е.В.У. с ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 655,44 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и 44 ст. )
разноски за настоящето производство и сумата от 105,82 лв. (сто и пет лева и 82
ст.) разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 5178/19 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване
на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ