РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 12.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1112 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодек /АПК/ във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на А.Т.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, р-н „Витоша“, ***, срещу заповед № РД-959/15.12.2021
г. на кмета на община Карлово. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че не са налице основания за
учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, тъй като
не се доказва да липсва съгласие от страна на собственика на служещия имот.
Твърди се също, че не се обосновава насоченото срещу оспорващия неблагоприятно
засягане да е единственото целесъобразно икономическо и техническо решение. Сочи
се и самостоятелно процесуално нарушение, тъй като не е изготвена оценка за
определяне цената на правото на преминаване по реда на чл. 192, ал. 6 ЗУТ от
страна на комисията по чл. 210 ЗУТ. Твърди се, че такава цена не е била и заплатена преди
издаване на оспорената заповед. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител – адвокат Г., жалбоподателя
поддържа, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания. Сочи
се, че не е конкретизиран обхватът на преминаването през имота. Липсва яснота
от къде ще влизат или от къде ще излизат
матиралите и строителните отпадъци. Възразява се, че към настоящия момент
посоченият в заповедта срок за изпълнение е изтекъл, поради което остава неясно
кога ще бъде извършен достъпът и кога ще приключи. Поддържа се, че при
изпълнението на процесния строеж са допуснати съществени отклонения, касаещи
фасадата на сградата, за които са сезирани контролните органи. Твърди се, че
при извършването на СМР на обекта са нанесени щети върху покрива на
съществуващата в съседство сграда на жалбоподателя.
3. Ответникът – кмета на община Карлово, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Т., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
4. Заинтересованата страна – „Полидей
2“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. Карлово, ***, представлявана от управителя – Н. Х. В. , чрез адвокат М., поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли жалбата да бъде отхвърлена. Твърди, че за изпълнение на
предвидените в инвестиционните проекти довършителни работи по процесната сграда
е необходим достъп през имота на жалбоподателя като това решение се явява
икономически и технически най – целесъобразно. Сочи се, че полагането на
външната топлоизолация на сградата чрез „алпийски“ способ е не само
икономически неизгодно, но и значително по опасно за живота и здравето на
работниците. Поддържа се, че въпросът за обезщетяване на евентуални вреди е
предмет на решаване едва след изпълнението на заповедта. Твърди се, че
принудителният достъп се налага поради липса на съгласие от страна на
собственика на имота да допусне извършване на нужните довършителни работи по
фасадата на сградата, за която вече е отстъпил право на строеж. Сочи се, че
между страните е подписано споразумение от 11.07.2019г. за уреждане на
имуществени отношения, но то не може да се реализира, тъй като е обвързано с
въвеждането на сградата в експлоатация. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
6. От страна
на ответника не се ангажират доказателства оспорената заповед да е била
съобщена на жалбоподателя по реда на АПК на негов постоянен или настоящ адрес. За
издаването на акта е залепено съобщение от 04.03.2022 г. на адрес: гр. Карово,
ул. „Ивайло“ № 1. До адрес: гр. София,
р-н „Витоша“, ***– с адресат А.Т.К., са изпратени съобщения изх. № 90-00-296/4/10.01.2022г.
и изх. № 90-00-296/5/04.02.2022г. /л.17, л.20/, върнати като „непотърсени“. Поставено
е също съобщение от 04.03.2022г. на електронната страница на община Карлово,
секция „Обяви“.
Правилото на пар. 4, ал. 2 от ЗУТ допуска съобщаване на актовете по този
закон чрез залепване на съобщение на адрес на имота, за който се отнасят, но
само ако адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е
намерено на посочения от него адрес. В случая нито едно от тези условия не е
изпълнено, тъй като писменото съобщение до адресата е било изпратен до погрешен
адрес. Извършеното процесуално действие не е редовно, поради което не е
породило и желания правен ефект. Жалбата се явява подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
7. Според нотариален акт № 138 /л. 38 – 39/, вписан в Служа по вписванията с
рег. № 1248/21.12.1998г., „Полидей-2"ООД е собственик на магазин с мазе /изба/ на ул. „Граф Игнатиев“ №
2 в гр. Карлово с кубатура на магазина 494 куб.м. и редуцирана площ на избата
78 кв.м., ведно със стълбищната клетка за избата откъм двора и цялата стълбищна
клетка към покрива откъм ул. "Граф Игнатиев“ № 2, който е построен върху
дворно място от 670 кв.м, съставляващо
по плана на града имот № 834 в кв.40, за който е отреден парцел XIV.
8. Според нотариален акт № 96 /л.36
– 37/, вписан в Служа по вписванията с рег. № 1658 от 16.05.2017г., на
„Полидей-2"ООД е учредено безсрочно право на строеж в имот с идентификатор
36798.502.834 по КККР на гр. Карлово, ул. "Граф Игнатиев“№ 2, с площ 697
кв.м. и НТП Ниско застрояване /до 10м./, кв.40, парцел XIV-834, за изграждане
на нова пететажна сграда, на мястото на съществуваща сграда с идентификатор 36798.502.834.1.
9. В полза на „Полидей-2"ООД, въз основа на скица виза за проектиране от
23.08.2017г., са одобрени инвестиционни проекти на 12.11.2018г. и е издадено
Разрешение за строеж № 170/12.11.2018г. за „Еднофамилна жилищна сграда с
обществено - обслужващ партер“ в XIV-834, кв.40, ПИ с ид.36498.502.834, гр.
Карлово.
10. Според Протокол обр. 2 на 25.03.2019г. за строителството на „Еднофамилна
жилищна сграда с обществено - обслужващ партер“ в XIV-834, кв.40, е открита
строителна площадка и е определена строителна линия. За строежа е заверена и
Заповедна книга от същата дата.
11. На 21.06.2019г. е съставен Акт
обр. 3 за
установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за прилагане
на подробният устройствен план по отношение на застрояването.
12. На 19.10.2020г.
за строеж
- „Еднофамилна жилищна сграда с обществено - обслужващ партер“ в XIV-834,
кв.40, ПИ с ид.36498.502.834, гр. Карлово, е съставен е Акт обр.14.
13.
Със
заявление рег. № 90-00296/31.03.2021г.
от страна на „Полидей-2"ООД е поискано от кмета на община Карлово да бъде
издадена заповед за осигуряване на достъп до недвижим имот, представляващ УПИ
XIV-834, кв.40, ПИ с ид. 36498.502.834, гр. Карлово, за завършване на еднофамилна
жилищна сграда с обществено - обслужващ партер. Към заявлението са представени
документи за собственост и строителни книжа.
14.
За
уточняване на параметрите на заявения достъп до „Полидей - 2"ООД е
отправено писмо изх. № 90-00-296/1/01.06.2021г., на което в община Карлово е
получен отговор вх. № 90-00-296/2/02.06.2021г., според който необходимата площ
за извършване на строително - монтажни работи (СМР) е 52 кв.м от ПИ с ид.
36498.502.834, която следва да осигури безпрепятствена работа в рамките на
периметър от 20,80 м на сградата, тангираща с УПИ XIV-834, кв. 40 по УП на гр.
Карлово и отстояние от самата сграда на 2,5 м, в която зона ще се разположи
фасадно скеле, ще се осигури зона за евакуация и за подаване на строителни
материали. Достъпът е необходим за извършване на довършителни работи по фасадата
на сграда ид. 36498.502.834.1. Уточнен е също период и часови диапазон, в който
ще се извършват СМР.
15. Със заповед № РД-959/15.12.2021 г. на кмета на община Карлово е наредено
на А.Т.К. като собственик да осигури свободен достъп в недвижим имот в рамките
на 52 кв.м. от УПИ XIV – 834 (иден. 36498.502.834 по КК и КР на гр. Карлово),
кв. 40 по регулационния план на гр.
Карлово, с цел извършване на предвидените с одобрен инвестиционен проект
довършителни строително - монтажни работи по разрешение за строеж № 170 от
12.11.2018г. за обект „Еднофамилна жилищна сграда с обществено – обслужващ
партер“ и съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, съставен на 25.03.2019г. Определен е срок
за свободен достъп от датата на издаване на заповедта до 30.06.2022 г., всеки
работен ден от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч до 18:00 ч. Предвидено е след
завършване на СМР „Полидей - 2"ООД да отстрани всички повреди, причинени
на имота, включително почистването му.
16. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо лице - инж. Р., чието
заключение се прие без резерви от страните и се кредитира с доверие от съда.
След оглед експертът установява, че процесната нова жилищна сграда е построена
на мястото на старта сграда с идентификатор 36498.502.834.1. Сградата се намира
в югозападния ъгъл на имота, разположена е по уличната регулационна линия към
ул. „Граф Игнатиев“, където е нейното лице и входове. Построена е на калкан със
сграда в съседния имот с ид. 36798.502.835, като двете сгради са с еднаква
дълбочина на застрояване по страничната регулационна граница. Североизточната и
югоизточната фасади на новопостроената сграда в имота са с лица към дворното
място, но няма входове и изходи от сградата към двора. Сградата е изпълнена на
груб строеж. Строително-монтажните работи до този момент са изпълнени изцяло с
достъп на строителна техника, механизация и зареждане с материали откъм ул.
„Граф Игнатиев“. За цялостно завършване на довършителните работи, предвидени в одобрените проекти, е необходимо
да се изпълни външната топлоизолация и облицовките по фасадите на сградата,
както и да се монтират елементите на покривното водоотвеждане. По северозападната фасада към ул. „Граф
Игнатиев“ тези видове СМР могат да бъдат изпълнени с монтаж на скеле върху
тротоара на улицата. За изпълнението
същите видове СМР по североизточната и югоизточната фасади на сградата,
скеле може да се разположи само в дворното място на имота. За монтаж на такова
скеле е необходим достъп до вътрешността на имота, включващ както пространство
пред фасадите за разполагане на скелето с неговата ширина, така и достъп от входната
врата на имота откъм ул. „Ивайло“ за зареждане с необходимите материали. Без
достъп до вътрешната част на имота може да се приложи алпийски способ с
ползване на услугите на фирми, занимаващи се специализирано с индустриален
алпинизъм и алпинистки услуги. Този способ не е предпочитан от строителните
фирми, освен за много високи сгради и специфични условия. Двата метода за
изпълнение имат един и същ краен резултат, но предимствата са на страната на
традиционния способ със скеле върху терена. Той се извършва сравнително
по-бързо и лесно, тъй като работникът е стъпил на земята и поради по-голямата
си мобилност може да коригира с помощта на нивелир поставените изолационни
плоскости и да прецени качеството на направената изолация. Работещите върху скеле имат възможност
съгласно атмосферните условия да преценят на коя част от фасадата на сградата
да работят. При монтиране на скеле могат да се оформят тунели над входове,
проходи, магазини, пътеки или тротоари, които да предпазват минувачите от евентуални
падащи предмети или строителни материали. Също може върху скелето да се монтира
мрежа, която значително да намали замърсяването около строителния обект.
Алпийският способ има по-висока цена на услугата,
изпълнението е по-бавно, има физически рискове при монтажа и не на последно
място често качество на крайния продукт е незадоволителното.
Измерванията на място на дължините на чупките във
фасадите на новопостроената сграда показаха, че при нейното изпълнение са
спазени размерите от одобрения проект.
17. По делото се събраха свидетелските показния на К.А.Г. и Н.Г.Х., двамата служебно ангажирани с
дейността на фирма „Кари – Г“ ЕООД – изпълнител на процесното строителство.
Свидетелят Г. твърди, че като управител на фирмата
изпълнител е запознат с обекта, който е на груб строеж и не са довършени
източната и северната му фасада. Към
настоящия момент тези две фасади при дъжд се мокрят, когато стане студено
замръзват – материалите се разширяват и всичките тези процеси, на разширяване и
мокрене водят до увреждане на сградата. Грубият строеж е готови от преди две
години, но собственикът на съседния имот не позволява да се влиза в имота и да
се работи по сградата. Свидетелят не е давал указания и информация на общината
каква площ ми е необходима около сградата за пренасяне на строителни материали,
изграждане на скеле и извършване на строително-монтажни дейности. Площта, която
е необходима е около минимум 1,5 м около сградата – да минават хората и да
стъпи скелето. В началото имало
разбирателство със съседа и намирали начин по време на строителството. При стартиране на строителството имало
стар навес, който контактувал със сградата, но го отстранили за нуждите на
новото строителство.
Свидетелят
Х., заявява че е работил на строежа. В момента сградата е в незавършена фаза –
неизмазана, несанирана, от преди около 3 години. За да се довърши първо трябва
да се издигне скеле. Достъп
за скелето е необходим от източната страна. За строителството до този етап
достъпът бил от към лицевата страна. От тази улица не е възможно да се достъпи
до незавършените части на сградата.
IV. От правна
страна:
18. Съгласно чл.194 ал.1 ЗУТ,
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол.
По смисъла
на чл. 24 вр. чл. 26 от АПК, при стартиране на производството по издаване на
административен акт следва да бъдат уведомени съответните заинтересовани лица.
Участието на страните в производството е гарантирано от разпоредбата на чл. 34
от АПК, която съвместно с изкисването за изясняване на фактите и обстоятелствата,
преди издаване на административния акт /чл. 35 от АПК/, целят да осигурят
законосъобразно, прозрачно, достъпно и предвидимо протичане на административния
процес - принципи, залегнали в чл.4, чл. 12 и чл. 13 от АПК.
Също така
според чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК административните органи следва да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Нормата на
чл.194, ал. 1 от ЗУТ не изисква наличие на несъгласие за осигуряване на достъп,
а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния
имот, в който е предвидено да се извършат съответните разрешени строителни
дейности. Разпоредбата като правоограничаваща, чрез вменяване на задължения за собствениците
и обитателите за осигуряване на достъп, е от категорията на тези, които по
силата на закона задължават субекта за определено поведение. В този смисъл,
принудителното осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като
крайна мярка на ограничаване на вещното право на собственика да ползва имота си
по предназначение в пълен обем.
Според
константната съдебна практика, понятието "свободен достъп", вложен в
разпоредбата на чл. 194 ал. 1 ЗУТ, се отъждествява с правото да се ползва за
определен период от време чуждия имот за постигане на целите, визирани в същата
разпоредба. Този "свободен достъп" трябва да е определен в конкретни
параметри не само времево, а и пространствено. От това следва, че заповедта за
осигуряване на достъп следва да сочи характера на строителните действия, които
трябва да бъдат извършени, мястото, времето и периода за приключване на същите.
Как се
съотнася обсъдената фактическа и правна обстановка към спецификата на настоящия
казус?
На първо
място съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от предметно и
териториално компетентен орган в предвидената от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения. В случая
органът не е изпълнил задължението по чл. 24 вр. чл. 26 от АПК да уведоми
заинтересованите страни за стартиране на производството по издаване на
административния акт, но като краен резултат това не е довело до опорочаване на
крайния акт. Видно от позицията на оспорващия, същият нито към настоящия момент,
нито преди е изявявал желание да осигури доброволно достъп до своя имот за
реализиране на разрешените СМР. При това положение заповедта се явява издадена
при изяснена фактическа обстановка, която не търпи промяна и в хода на съдебния
контрол. Иначе казано, дори да не бе допуснат соченият порок, изходът на
производството не ще бъде различен, поради което пропускът не се явява и
дотолкова съществен, че да дава самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Неоснователни
са и възраженията на оспорващия за липсата на фактически и правни основания за
издаване на заповедта по чл. 194, ал. 2 ЗУТ. Административният орган е посочил
предмета и обхвата на разрешените строително – монтажни работи, строителните
книжа, които са издадени за обекта, нужната площ от имота и периода, в който
следва да се реализира достъпа. Установената от органа фактическа обстановка се
подкрепя напълно от доказателствата по делото и заключението на съдебната
експертиза. След като е налице разрешен строеж, за чието завършване и въвеждане
в експлоатация е необходимо да бъдат изпълнени СМР чрез достъп през имота на
оспорващия, то налице е и правното основание за издаване на заповед по реда
на чл. 194, ал. 2 ЗУТ.
Не може да
има колебания и относно обхвата (площта), мястото, времето и продължителността
на свободния достъп. Въпросите по неговата конкретна организация на място са
предмет на изпълнението на заповедта.
Възраженията
на оспорващия за неспазване реда по чл. 192, ал. 6 ЗУТ са неотносими към
предмета на настоящия спор. Процедурата по осигуряване на свободен достъп не е равнозначна
на учредяване на право на преминаване през чужд имот. В случая са неприложими
изискваният за липса на съгласие от собственика и определяне на цена за ограничено
вещно право. Каза се, осигуряването на достъпа до имот е мярка с временен
характер, която поставя за адресата си задължение за конкретно поведение.
Всички въпроси по нанесени вреди върху имота на адресата във връзка с
реализиране на достъпа са предмет на решаване след изпълнени на заповедта,
поради което определянето и/или изплащането на каквито и да е обезщетение не се
явява предпоставка за законосъобразното издаване на оспорения административен
акт.
Що се отнася
до претенцията на оспорващия, че към момента предвиденият в заповедта срок за
изпълнение е изтекъл, следва да се отбележи, че съдебният контрол държи сметка
за законосъобразността на административния акт към момента на неговото
издаване. В случай, че същият се стабилизира и прояви задължителния си
обвързващ ефект към адресата, то няма пречка предвидения от административния
орган период да бъде актуализиран
съобразно нуждите на изпълнението.
Ирелевантни
за производството се явяват и възраженията на оспорващия за наличие на
отклонения при реализирането на разрешеното строителство. Тези въпроси са
предмет на разглеждане в отделно административно производство, чието развитие
не обуславя изхода на настоящия правен спор.
Неоснователни
се явяват и претенциите на жалбоподателя, че в случая е налице друго по-целесъобразно
техническо и икономическо решение, което изключва необходимостта от осигуряване
на достъп до собствения му имот. Видно
от експертната позиция на вещото лице, в случая прилагането на „алпийски“
способ не е нито икономически по – изгодно, нито технически по – прецизно, нито
по – безопасно. При това положение не се разкрива прекомерно засягане на
частния интерес, което да налага защитата му пред обществения. Не е допуснато нарушение
на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като не се установи да се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която е издаден актът.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски.
19. Предвид изхода на делото претенциите на ответника и
заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски се явяват
основателни.
Заинтересованата страна доказва разноски
за адвокатска защита в размер на 6000 лева. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78,
ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за
кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 1250 лв. След отмяната на §2, ал. 2 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената
хипотеза е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на
делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер, превишаващ четирикратно минимално установения. Съобразно фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът приема,
че е справедливо на заинтересованата страна да бъде присъден по-нисък размер на
разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 2500 лв., равняващ се на
удвоения размер на минимално установеното възнаграждение.
По реда на чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав съобразно фактическата и правна сложност на
делото определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.К., ЕГН **********, адрес: ***,
р-н „Витоша“, ***, срещу заповед № РД-959/15.12.2021 г. на кмета на община
Карлово.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********,
адрес: ***, р-н „Витоша“, ***, да заплати на община Карлово, сумата от 100
(сто) лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********, адрес: ***, р-н „Витоша“, ***,
да заплати на „Полидей 2“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. Карлово, ул. „Яне Сандански“
№ 8, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: