МОТИВИ към НОХД №1441/2019 г.:
Обвинението е против подсъдимия Н.П.Г.
*** за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б" от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 19.11.2018 г. и на
28.11.2018 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 154,02 лв. от
владението на Е.К.С. *** и Й.А.П. ***, без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият Н.Г. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
Пострадалата Е.С. работела в
деловодството на „Държавно горско стопанство“ Пазарджик. На 19.11.2018 г. била
сама в кабинета. В определени моменти излизала от кабинета, без да го заключва.
Свидетелката С. била оставила на стола чантата си с намиращи се в нея 80 лв.,
кожено калъфче за лични документи, лична карта, СУМПС е галон към него, дамско
портмоне и дебитна карта.
В това време подсъдимият Н.Г.
влязъл също в сградата на ДГС и видял, че в кабинета в момента нямало никого и
решил да извърши кражба на чантата на пострадалата. Взел чантата и си тръгнал,
след което прибрал парите, а останалите вещи изхвърлил на неустановено място.
На 28.11.2018 г. пострадалият
Й.П. и свидетелят А. Б. работели па строителен обект - аптека на ул. „…“ в гр.П.,
срещу болница „Здраве“. Дрехите и личните си вещи си оставили в една стаичка от
вътрешната страна на аптеката. В джоба на якето си пострадалият имал 10 лева.
Подсъдимият Г. минавал покрай
обекта и решил да извърши кражба. За целта отишъл до посоченото помещение,
бръкнал в джоба на якето на пострадалия П. и взел 10- те лева.
Освен това, взел и портмонето
на свидетеля Бабачев, в което се намирали 70 лв. и други лични документи. С
протокол за доброволно предаване от 28.11.2018 г. подсъдимият Г. предал личната
карта и СУМПС на свидетеля Бабачев.
По този случай, било
образувано друго досъдебно производство в РУ Пазарджик под №56/2019 г съответно
пр. №308/2019 г. на РП Пазарджик, която е била изпратена по компетентност за
присъединяване към друго досъдебно производство, водено срещу подсъдимия Г. за
престъпление по чл.249 от НК.
В резултат на проведените ОИМ
бил установено, че автор на деянията е подсъдимият Г..
По делото е изготвено заключение
на оценъчна експертиза, от която е видно, че стойността отнетите вещи на
пострадалата Е.С. възлиза на общо 64,02 лв.
Към тях следва да се добавят
и паричните суми от 80 лв. на свидетелката С. и 10 лв. на свидетеля П., като общият
размер па отнетото имущество възлиза на 154,02 лв.
Видно от справката за съдимост на подсъдимият Г., същият е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно - 2 години
лишаване от свобода ефективно при първоначален строг режим в затвор с влязла в
сила на 29.07.2014 г. присъда по НОХД №1205/2014 г. по
описа на Pайонен
съд Пазарджик,
като по това осъждане не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК.
Обвиняемият е осъждан
още 16 пъти, но за всички тези осъждания с изтекъл 5 годишния срок по чл.30 от НК.
В този смисъл същият е извършил
настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и “б” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, а именно показанията на свидетелите Е.С., Й.П., Атанас Бабачев,
Димчо Костадинов, Георги Велкошанов, заключението на оценъчната експертиза,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и водят до единствен и категоричен извод
за виновността на подсъдимия Г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът
прие, че подсъдимият Н.П.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”
и "б" от НК, като на 19.11.2018
г. и на 28.11.2018 г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
154,02 лв. от владението на Е.К.С. *** и Й.А.П. ***, без тяхното съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Двете деяния, извършени от подсъдимия Г. осъществяват по отделно един и
същи състав на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано
престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната
съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни елементи на състава и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Н.Г. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е сравнително висока, като се има предвид начина на извършване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени съдействието за изясняване на фактическите
обстоятелства, с оглед направеното самопризнание и сравнително ниската стойност
на предмета на деянието, а като отегчаващи - лошите характеристични данни,
многобройните предишни осъждания, все за тежки умишлени престъпления, основно против
собствеността.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373,
ал.2 от НПК, следва на подсъдимия Н.П.Г.
да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а
именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3
съдът наложи наказание на подсъдимия Н.П.Г.
от ЕДНА ГОДИАИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия г., както и предишните осъждания съдът счете, че
за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода
да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното осъждане по смисъла
на чл.66 от НК е неприложим.
Затова на основание
чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при
първоначален СТРОГ режим.
С
оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Н.Г. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 5040 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: