Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.08.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело
№ 552 по описа за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл.
от ГПК.
Образувано
е по жалба на И.И.П.-С., подадена чрез
пълномощника адв.Й.К., като ипотекарен длъжник срещу отказ на ЧСИ М.П. по изпълнително дело
№ 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с
изходящ № 54256/20.10.2020 г. по процесното изпълнително дело, с което е
уведомена жалбоподателката И.И.П.-С., че във връзка с изпълнително дело №
20208510401626, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на
28.08.2020 г. от Районен съд София, на основание заповед за незабавно
изпълнение/ чл.417 ГПК/ по гр.дело № 23517/2020 г. на Районен съд София, 141
с-в, по молба на „Л.И.“ ЕООД, срещу С.С., както и във връзка с постъпилата
молба от И.И.П.-С., с вх.№ 71353/19.10.2020 г., че нямало основание за
конституирането й като длъжник по изпълнително дело № 20208510401626, на основание чл.429, ал.3 от ГПК,
тъй като изпълнението по делото е насочено към недвижимо имущество, собственост
на С.С., както и нямало основание за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, нямало основание за намаляване на таксите
по ТТРЗЧСИ, тъй като начислените такси по изпълнителното дело са съобразени с
нормативните изисвания на т.33 и т.34 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ М.П.. Твърди се, че
жалбоподателката, като ипотекарен длъжник по вземането на кредитора „Л.И.“ ЕООД срещу длъжника С.С.,
произтичащо от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 34 от
10.11.2011 г., цедирано от „ УниКредит Булбанк“ АД на „ Л.И.“ ЕООД с договор за
цесия от 07.10.2016 г., за което вземане „ Л.И.“ ЕООД
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 28.08.2020 год. по гр.дело №
23517/2020 г. по описа на СРС, 141 с-в, е страна в изпълнителното производство
по изпълнително дело № 202085104011626 по описа на ЧСИ М.П., на основание
чл.429, ал.3 от ГПК. От друга страна, като лице заплатило цялото задължение на
„Л.И.“ ЕООД, жалбоподателката се била суброгирала в правата на кредитора на
основание чл.74 от ЗЗД, поради което ЧСИ следвало да я конституира, като
взискател в производството по изпълнителното дело. Жалбоподателката излага
доводи също така, че ЧСИ незаконосъобразно е отказал да я конституира, като страна
по изпълнителното дело- било като ипотекарен длъжник/ на основание чл.429, ал.3
от ГПК/, било като взискател/ на основание чл.429, ал.1 от ГПК/, с цел да бъде
лишена от право на защита в изпълнителното производство. С оглед на което жалбоподателката,
чрез пълномощника си адв.Й.К., моли съда да постанови решение, с което да
отмени отказа на ЧСИ М.П., да конституира И.И.П.-С., като взискател по по изпълнително дело
№ 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П. и да прекрати производството
по изпълнителното дело, поради пълно погасяване на задължението към „Л.И.“
ЕООД, обективиран в съобщение с изх.№ 54256/20.10.2020 г., на основание чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК.
Взискателят
по изпълнението -„Л.И.“ ЕООД,
гр.София чрез пълномощника си
адв.В.В. в писмено възражение, излага доводи за недопустимост и неоснователност на
жалбата, като оспорва същата и моли съда да я остави
без уважение, като
неоснователна.
Длъжникът по изпълнението-
С.С. в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение, като
неоснователна.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните
действия на основание чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по изп.дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., е образувано на 31.08.2020
год., по молба на „Л.И.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В.В., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 28.08.2020 г., от СРС, 141 състав, на
основание чл.417 ГПК, след констатиране, че заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 28.08.2020 год., издадена по гр.дело № 23517/2020 г. по описа на СРС,
141 с-в подлежи на изпълнение срещу длъжника С.С. за заплащане на сумите
посочени в него. В издадения изпълнителен лист е посочено, че вземането на
кредитора „Л.И.“ ЕООД, гр.София
произтича от договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г., ипотечен акт
по чл.173, ал.3 ЗЗД- законна ипотека № 114, том VІ, рег.№ 32337/11.11.2011 г.,
вписана с молба за вписване с рег.№ 49243, № 239, том VІ от 11.11.2011 г. и
договор за цесия от 07.10.2016 г.
На 19.10.2020 год. е депозирана по изп.дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П.,
молба с вх.№ 71353/19.10.2020
г., подадена от И.И.П.-С., чрез пълномощник адв.И.Л., с искане същата да бъде
надлежно конституирана, като страна по изп.дело № 1626/2020 г., в качеството й
на ипотекарен длъжник на основание чл.429, ал.3 ГПК, както и да бъде прекратено
частично процесното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за
сумите, които е заплатила лично в размер на 96317,44 лв.- представляващи
вземане по договор за банков ипотечен кредит и анексите към него. В молбата са
изложени доводи от страна на жалбоподателката, че въпреки, че не е страна в заповедното
производство и не фигурира, като длъжник в издадения от съда изпълнителен лист
срещу длъжника С.С./ неин бивш съпруг/, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, след като било насочено принудително изпълнение срещу
ипотекирания имот, който бил и нейна собственост, то издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, имала сила и срещу нея по
силата на закона, като съсобственик и съучредител на вещното обезпечение. С
оглед на което жалбоподателката се явявала длъжник по изпълнението.
С
обжалвания отказ на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изходящ №
54256/20.10.2020 г. по процесното изпълнително дело, е уведомена жалбоподателката
И.И.П.-С., че във връзка с изпълнително дело № 20208510401626, образувано въз
основа на изпълнителен лист издаден на 28.08.2020 г. от Районен съд София, на
основание заповед за незабавно изпълнение/ чл.417 ГПК/ по гр.дело № 23517/2020
г. на Районен съд София, 141 с-в, по молба на „Л.И.“ ЕООД, срещу С.С., както и
във връзка с постъпилата молба от И.И.П.-С., с вх.№ 71353/19.10.2020 г., че
нямало основание за конституирането й като длъжник по изпълнително дело № 20208510401626, на основание
чл.429, ал.3 от ГПК, тъй като изпълнението по делото е насочено към недвижимо
имущество, собственост на С.С., както и нямало основание за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, нямало основание за
намаляване на таксите по ТТРЗЧСИ, тъй като начислените такси по изпълнителното
дело са съобразени с нормативните изисвания на т.33 и т.34 от ТТРЗЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
отказ на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение № 54256/20.10.2020 г., е правилен и
законосъобразен, като краен резултат, но по съображения различни от приетите в
него.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че жалбоподателката И.И.П.-С. не е трето лице, а е ипотекарен длъжник
по процесното изпълнително дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от ГПК изпълнителният лист срещу
длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Съдът намира с оглед
даните по делото и представените по делото доказателства, че жалбоподателката
И.И.П.-С. има качеството на ипотекарен длъжник като съсобственик
на недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, върху който е вписана
законна ипотека за обезпечаване вземанията на взискателя. След като жалбоподателката
И.И.П.-С. е ипотекарен длъжник, издаденият срещу С.С. /
неин бивш съпруг/ изпълнителен лист има сила и срещу нея на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Ипотеката по естеството си
представлява неделимо право, което обременява недвижимия имот и това
обезпечение е поето както за нейното задължение изцяло, така и за това на
другия длъжник С.С.. Към датата на учредяване на законната
ипотека
имотът е съпружеска имуществена общност и независимо, че в последващ момент
имотът е станал съсобствен между жалбоподателката И.И.П.-С. и длъжника С.С., след
прекратяване на брака сключен между тях с влязло в законна сила на 07.02.2018
год. решение за развод, ипотеката продължава да тежи върху целия недвижим имот. С оглед на което лицето, учредило ипотека върху
недвижим имот за обезпечение на дълга, е задължено да търпи изпълнителните
действия, насочени спрямо ипотекирания недвижим имот. Т.е. единствения обоснован извод, с оглед данните по делото, който следва
да се направи в процесния случай е, че жалбоподателката има качеството на
ипотекарен длъжник по процесното изпълнително дело.
На следващо място, съдът приема, че лицата по чл.429, ал.3 от ГПК имат
качеството на страна - длъжник в изпълнителното производство, щом изпълнението
е насочено върху даденото от тях обезпечение на чуждото задължение, тъй като по
силата на закона са обвързани от субективните предели на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист. Собственикът, учредил вещно обезпечение на чужд
дълг, по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния
лист. На основание чл.429, ал.3 от ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и
срещу лицето, ипотекирало имота си за обезпечаване задължението му, както и
срещу неговия частен праводател за ипотекирания имот, от което следва, че тези
лица се явяват длъжници по изпълнението, когато взискателят е насочил
изпълнението си върху имота. Съгласно задължителните разяснения дадени с
мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от
субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК. По тази причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното
производство процесуално качество, съответно права и задължения.
В материалното
отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва
да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита,
които законът признава на длъжника, за да се защити от
процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде
лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се
осъществяват срещу главния длъжник. Обективното материално право му дава и
всички възражения, с които разполага главният длъжник – чл.151 от ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не
само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за
неговия дълг – чл.429, ал.3 от ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е
издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва
със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в
който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може
да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за
чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и
недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава
за страна в изпълнителния процес. Съгласно задължителните
указания дадени с т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, този, който е дал своя вещ в залог или ипотека
за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено
върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното
производство. С оглед на което, съдът приема, че жалбоподателката има процесуалното
качество на длъжник в изпълнителното производство по силата на закона и не следва да
бъде конституирана изрично от ЧСИ, като такава по делото. След като жалбоподателката
има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство по силата на закона,
то правилно като краен резултат ЧСИ, макар и без да изложи конкретни мотиви е
отказал да я конституира изрично като длъжник по делото.
На следващо място, с оглед събраните по
делото доказателства, противно на изложеното в жалбата, съдът приема, че в
процесния случай не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за
прекратяване на производството по изпълнителното дело. В този смисъл, обоснован е
извода на ЧСИ М.П., направен в обжалвания от жалбоподателката отказ, че няма
основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1
от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. За
прекратяване на изпълнението процесуалният закон въвежда, като достатъчно
изискване
сумата да е внесена за взискателя.
В процесния случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК за
прекратяване на производството по изпълнителното дело. Противно на изложеното в
жалбата, съдът приема за установено обстоятелството, че жалбоподателката-
длъжник по процесното изпълнително дело не е заплатила на взискателя дължимите
суми по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
производството по изпълнителното дело. В процесния случай, жалбоподателката не е представила по делото разписка от взискателя, надлежно заверена,
или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Представените по делото доказателства
за
внесени суми от жалбоподателката по сметка на взискателя -„Л.И.“ ЕООД, гр.София не установяват по несъмнен начин това
обстоятелство /плащане на дължимите суми на взискателя по издадения
изпълнителен лист, преди образуване на изпълнителното производство/. В тази
връзка съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК
за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
На
следващо място, съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателката , че същата не е конституирана от ЧСИ, като взискател по делото на
основание чл.429, ал.1 от ГПК. Действително, същата с молба от 13.10.2020 год.
е направила искане по изп.дело до ЧСИ М.П. за суброгиране в правата на
кредитора за сумата, за сумата която е заплатила за сметка на осъдения
солидарен длъжник. По това искане няма произнасяне от страна на ЧСИ М.П..
Компетентен да се произнесе по това искане е ЧСИ. По изпълнителното дело не е
постановен и изричен отказ от ЧСИ М.П. за конституиране на жалбоподателката,
като взискател по изпълнителното дело. Съдът приема, че едва след постановяване на изричен акт от ЧСИ, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при
изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши
преценка за правилността на действията на ЧСИ по така направеното искане с молбата от 13.10.2020 г. В процесния случай при липса на изричен акт, постановен във връзка с направеното от жалбоподателката
искане, съдът не може да
извърши преценка и контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК, наследниците и
частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник,
които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в
полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от
поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Съгласно посочената разпоредба, поръчителят и
солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят по изпълнителното дело пред съдебния изпълнител плащането
на дълга с писмени доказателства, т.е. поръчителят може да се суброгира в
правата на кредитора и да се легитимира, като взискател по делото, по
изплатения от него дълг по издадения изпълнителен лист, след като докаже, че е
платил. В настоящия случай, с оглед изложените по- горе съображения, безспорно
е обстоятелството, че жалбоподателката И.И.П.-С. има качеството на длъжник по
изпълнителното дело. От друга страна, съдът намира, че твърдението на жалбоподателката изложено
в жалбата, че същата действайки, като длъжник по договор за кредит е изплатила
изцяло дълга и поради това има право да бъде конституирана, като взискател по
делото е недоказано. В процесния случай по делото не са ангажирани писмени доказателства
от страна на жалбоподателката в тази насока, от които да се направи обоснован
извод за плащане на дълга по изпълнителното дело.
Съдът намира, че единствено в случай
на доказване на факта на плащане на дълга и удостоверяване на изпълнението с
писмени доказателства на
основание чл.429 ал.1 от ГПК, жалбоподателката би имала право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в същото изпълнително производство, въз основа на издадения в полза
на първоначалния взискател изпълнителен лист да иска принудително изпълнение срещу главния длъжник С.С.. Т.е.
единствено при доказване на факта на плащане на дълга и удостоверяване на
изпълнението с писмени доказателства на основание чл.429 ал.1 от ГПК, жалбоподателката И.И.П.-С. има
право да бъде конституирана, като взискател по изпълнителното дело.
С оглед на изложеното, жалбата на И.И.П.-С., подадена чрез пълномощника адв.Й.К., като ипотекарен длъжник срещу отказ на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изходящ №
54256/20.10.2020 по процесното изпълнително дело се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното и искането на жалбоподателката направено с молба с вх.№
341882/04.08.2021 г., подадена
чрез пълномощника адв.Й.К., за спиране на изпълнението
по
изпълнително дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС за
спиране на изпълнението, основано на нормата на чл.438 от ГПК, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран Софийски
градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на И.И.П.-С., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адв.Й.К.,***, офис 501, срещу отказ на ЧСИ М.П. по изпълнително дело
№ 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на
действие СГС, обективиран в съобщение с изходящ № 54256/20.10.2020 по
процесното изпълнително дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователно искането по реда на чл.438 от ГПК, на жалбоподателката И.И.П.-С., ЕГН **********, направено
с молба с вх.№ 341882/04.08.2021 г., подадена чрез пълномощника адв.Й.К., за спиране на изпълнението
по
изпълнително дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.