№ 226
гр. Плевен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500225 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1583 от 09.11.2023година., постановено по гр.д. №
1834/2023г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявеният от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, против П. Б. П., ЕГН **********,
от гр.Плевен, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1000,00 лева
просрочена главница, 568,00 лева просрочена договорна лихва за периода
04.12.2019г. – 04.12.2022г., 1,94 лева непогасена законна лихва за периода
05.12.2022г. – 11.12.2022г., 120,00лева разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
6516/2022г. на ПлРС, като неоснователен – погасен чрез плащане. На ищеца
са присъдени, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в исковото производство, в размер на 134,69 лева за държавна такса,
1
440,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение, както и
направените по делото разноски в заповедното производство, в общ размер на
59,96 лева съразмерно с частта от вземането, за която е установено, че
съществува.
Срещу така постановеното решение, е подадена въззивна жалба от
ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника юрк.М. Н.. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил ТР № 4 от 18.06.2014г. по
т.д. 4/201 Зг. на ВКС, ОСГТК при постановяване на своето решение. За да
отхвърли иска като неоснователен е приел, че вземането е погасено чрез
плащане, съобразявайки сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство в противоречие с приетото в т.9 от ТР. ВКС
приема в задължителната си тълкувателна практика, че в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство съдът взема
предвид фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез принудително изпълнение, осъществено по издадения въз
основа на разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от банката
установителен иск. Претендира направените разноски по делото.
Срещу решението на Плевенски РС е подадена въззивна жалба и
от П. Б. П., чрез пълномощника му адв.В. Н. от САК. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като искът на банката е неоснователен. Въззивникът счита, че
уговорената клауза, която предвижда, че срокът на договора, респ. на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път, съгласно приетите от самата
банка общи условия, независимо че никоя от страните не е уведомила другата
за подновяване, респ. прекратяване на договора, противоречи на чл.143 ал.1
т.9 ЗЗП и съгласно тази разпоредба е неравноправна. С нея на практика се
2
постига противоправен резултат на заобикаляне на правилата за
погасителната давност и по-точно на чл.113 от ЗЗД, който забранява
съглашенията за удължаване на давностните срокове. Възразява по същество,
че няма данни за преиздаване на кредитната карта и тъй като ищецът не е
доказал, че ответника е получил в негово държане нова пластика, то следва да
се счита, че срокът на овърдрафта не е бил продължен. Прави възражение и за
погасяване на вземането по давност, ако съдът установи че то съществува. На
чл.119 от ГПК, моли съдът, след като приеме, че вземането за главницата е
погасено по давност, да счете, че същото се отнася и за акцесорните вземания
за лихви, такси, разноски и обезщетения за забава. Подробни съображения са
изложени в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на
Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК. Претендира направените
разноски по делото.
Всяка от страните е оспорена въззивната жалба на насрещната
страна.Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе
предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество -
основателна е жалбата на П. Б. П.. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника П. Б. П. от гр.Плевен, че дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД, следните суми : 1000,00 лева просрочена
главница, 568,00 лева просрочена договорна лихва за периода 04.12.2019г. –
04.12.2022г., 1,94 лева непогасена законна лихва за периода 05.12.2022г. –
11.12.2022г., 120,00лева разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
6516/2022г. на ПлРС. Твърди се, че вземането произтича от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 025РКО-Б-4101/02.10.2007г., по
който била издадена и МКК „Виза класик“. Размерът на предоставения
кредит-овърдрафт е 1000,00 лева, с краен срок на погасяване 02.10.2009г. и с
3
клауза за автоматично подновяване при условията и по реда, предвиден в ОУ
на Банката. Твърди се също, че суми по кредита са многократно усвоявани и
погасявани, като последното погасяване в размер на 13,59лева е на
17.04.2013г. Твърди се още, че кредитът е в просрочие и поради неплащане в
срок на задълженията, банката е връчила покана за обявяване на предсрочна
изискуемост, по реда на чл.44, ал.1 от ГПК /при отказ/, чрез ЧСИ Ст.Якимов.
Ищецът признава, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от
05.12.2022г., след което са предприети действия за събирането на вземането
по съдебен ред. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя по ч.гр.д.№6516/2022г. на ПлРС, а след като
длъжникът е възразил в срок, е образувано исковото производство. Ищецът
развива подробни съображения в подкрепа на претенцията си, сред които и
това, че пресрочната изискуемост не е настъпила автоматично с факта на
неплащане на изискуемо задължение, а с упражняване на правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в случая е едва на
05.12.2022г., от която дата счита, че е започнал да тече давностния срок по
чл.110 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е възразил, че не дължи
претендираното за установяване вземане на банката. Направено е и
възражение за погасяване на задължението по давност. Доводите са развити
подробно в отговора на исковата молба.Пред първоинстанционния съд е било
безспорно, пред настоящата инстанция също, че ищецът е депозирал на
12.12.2022г. заявление по реда на чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д.№
6516/2022г. по описа на Плевенски РС, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу ответника за суми в общ размер 3 265.59лв. Заповедта е
връчена на длъжника и след постъпило в срок възражение от него, съдът е
указал на заявителя да предяви претенцията си по реда на чл. 422 от ГПК. В
указания едномесечен срок е подаден настоящия иск, който е предявен за част
от сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/за суми в общ
размер на 1689.94лв./, в който смисъл искът е допустим.
Спорно е изпълнявал ли е ответника задълженията по процесния
договор от 2007г.; съществува ли вземане на банката към момента на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК през 2022г., респ. към момента на
приключване на съдебното дирене в исковото производство; вземането и
4
погасено ли е по давност, респ. погасено ли е чрез плащане, както е приел РС
с обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, въззивният съд взе предвид
следното: Пред Плевенски РС са установени по безспорен начин фактите, от
значение за спора. С представения с исковата молба Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
Овърдрафт по разплащателна сметка № 25 РКО-Б-4101/02.10.2007г., ищецът
„ПИБ“ АД е открил на името на ответника картова разплащателна сметка и е
издал към нея револвираща международна кредитна карта с чип Виза Класик,
по която картова разплащателна сметка е предоставил банков кредит-
овърдрафт в размер на 1 000лева. Съгласно чл.6 от договора титулярът ползва
гратисен период до 45 дни, през който банката не начислява лихва върху
дебитното салдо, в случай че в този срок се погаси изцяло дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период. В противен случай,
титулярът на картовата разплащателна сметка заплаща на Банката, след
изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери посочени в чл. 7 от
договора размери.Съгласно чл.9 от Договора, за него се прилагат ОУ на
„ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи МКК с чип Мастъркард и
Виза, които ответникът е декларирал, че е приел с подписването на
договора/чл.11 от Договора/.Ответникът не е оспорил като неприложими
представените от ищеца Общи условия. Възраженията му са генерални –
нищожност на клаузата за автоматично продължаване срока на договора и
погасяване по давност на вземането на банката.
Във връзка с първото възражение, въззивният съд установи
следното: Съгласно чл.3 от Договора между страните, срокът за ползване на
предоставения на 02.10.2007г. кредит-овърдрафт е до 02.10.2009г., като
същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на
Банката. Представените по делото ОУ на „ПИБ“ АД, за издаване и ползване
на револвиращи МКК Мастъркард и Виза са изменени и допълнени с решение
в сила от 18.11.2022г., както е посочено в документа. Ищецът е признал, а
така е отразено и в представеното в заповедното производство извлечение от
счетоводните му книги, че кредитът е в просрочие от 22.07.2013г. Позовайки
се на това неизпълнение, банката е изпратила на кредитополучателя Покана за
доброволно изпълнение, с която е предоставила 5-дневен срок за заплащане
5
на всички изискуеми задължения, като е направено и заявление, че в случай
на неизпълнение в посочения срок, банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поканата е връчена редовно, чрез ЧСИ С. Я., рег.№844
на КЧСИ, на 16.11.2022г. Установено е със заключение на СИЕ на ВЛ В. В,
прето от РС, че ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт
по картова разплащателна сметка в размер на 1 000,00 лева, като общо
усвоената сума по нея е в размер на 5172,90 лева. Съгласно заключението,
кредитът е в просрочие от 22.07.2013г., като последното усвояване на суми е
на 25.09.2012г., когато чрез АТМ е изтеглена сума в размер на 50,00 лева.
Изчислени са сумите, които се дължат към момента на подаване на
заявлението и е установено, че те са събрани от ответника принудително в
процеса на предварително/незабавно/изпълнение от съдебен изпълнител.
За да отхвърли иска на „ПИБ“АД, Плевенски РС е приел, че не е
налице противоречия между клаузи от договора и ЗЗП, които да доведат до
извод за недействителността му. Приел е, че ищецът е изправна страна като
кредитор по договора за банков кредит, тъй като е предоставил договорената
парична сума и същата е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Приел е
за неоснователно възражението на ответника, че претендираните от банката
вземания са погасени по давност. Позовал се е на чл.3 от договора и на
Раздел XIX на представените от ищеца Общи условия - т.19.1.1, като е приел,
че срокът на договора се удължава автоматично за нов едногодишен период,
при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването
му. Изхождайки от т.19.2. от ОУ е приел, че срока за ползване на кредита и
срока на валидност на картата, чрез която той се ползва, са различни, като
водещ е срокът на кредита, в зависимост от който се издава и кредитната
карта. Стигайки до извода, че договорът може да се прекрати с предизвестие
от всяка от страните, отправено до насрещната и тази клауза за прекратяване
е действала през целия срок на договора, е приел, че никоя от страните не е
правила изявление за прекратяването му. Изложил е в мотивите, че
неполучаването на кредитна карта от кредитополучателя не води до
прекратяване на договора, както и фактическото преустановяване на
ползването му, не е сред основанията за прекратяване на договора. Поради
това е прел, че срокът на процесния договор не е изтекъл нито с изтичане на
две години от сключването му, нито с изтичане на срока на валидност на
предоставената от банката кредитна карта, нито в друг момент след тези дати.
6
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя извода на
районния съд, че клаузата на договора/чл.3/, предвиждаща автоматичното му
подновяване, при условията и по реда предвиден в Общите условия на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти, не е неравноправна, доколкото и двете страни не спорят, че за всяка от
тях е била предвидена равна възможност да заявят, че не желаят подновяване
на изтичащи на 02.10.2009г. срок, с нов едногодишен срок на действие на
договора за кредит.
Същевременно, въз основа на безспорната фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до различни правни изводи относно основателността
на иска: Между страните е сключен договор от 02.10.2007г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и е предоставен банков
кредит - овърдрафт по картовата разплащателна сметка на ищеца, в размер на
1000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 02.10.2009г., като
същият се подновява автоматично, при условията предвидени в действащите
тогава Общи условия за издаване и ползване на кредитните карти/чл.3/,
съобразено и с всички права и задължения на страните във връзка с издаване
и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на
предоставения овърдрафт, уредени в същите Общи условия/чл.9 от
договора/. Кредитът е бил усвояван многократно до достигане на пълния
размер на кредитния лимит, като последното извършено от ответника теглене
на сума от картата е от 25.09.2012г.
Предвид специфичния характер на кредитния продукт,
Картодържателят усвоява различни суми през различни периоди. При
револвиращ банков кредит, той има право след погасяване на цялата или на
част от усвоената сума, да усвои нови суми по договора, които не могат да
надхвърлят кредитния лимит, при което възникването, падежът и размерът на
задължението за погасяване зависят изцяло от поведението на
картодържателя. Ищецът не е представил доказателства с какъв срок е била
издадената на ответника в изпълнение на договора кредитна карта, с която
той е упражнявал възможността да тегли суми в брой или да нарежда
плащания за суми до определен лимит. По делото не са представени
доказателства от страна на ищеца, които да обосновават извод, че срокът на
договора е бил удължаван, като с оглед наведените от ответника възражения
7
и дадените му от РС указания, е било необходимо ищецът да ангажира
доказателства, че кредитната карта, посредством която е усвояван процесният
кредит, е била преиздавана след изтичане на срока на валидност на същата,
респ. - че след 25.09.2012г. кредитополучателят е извършвал платежни
операции с такава кредитна карта. Установяването на тези обстоятелства е
предпоставка за уважаване на исковите претенции, тъй като съгласно ОУ на
които банката се позовава, тя подновява срока на валидност на картата
служебно, доколкото е продължен срокът на договора, като издава нова карта.
При така установеното, има основание да се приеме, че след
изтичане срока на кредитната карта, ответникът не е получавал други
пластики, а след влизане на кредита в просрочие, считано от
22.07.2013г./установено от ВЛ/, банката не е преиздала нова карта на
кредитополучателя, респективно, по силата на ОУ, не е продължаван и срокът
на овърдрафта. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че последната
начислена такса за обслужване на кредита е от 2011г.В тази насока
свидетелства и приетата съдебно - счетоводна експертиза, която установява,
че кредитната карта е деактивирана като пластика и е прекратено ползването
на овърдрафт с вальор 20.07.2015г., на основание т.19.2.2. от ОУ. След тази
дата задължението е трансформирано като дълг и е олихвявано с лихвен
процент-равен на лихвения процент за дебитно салдо. Следователно, страните
не са подновили действието на договора помежду си нито по предвидения в
договора начин - чрез преиздаване на кредитната карта след изтичане на
срока й, нито с конклудентни действия - било чрез усвояване на суми, било
чрез плащане на изчерпания от кредитополучателя кредитен лимит. Предвид
това, и с оглед установеното от ВЛ В. В, че кредитната карта е деактивирана
като пластика и е прекратено ползването на овърдрафта с вальор 20.07.2015г.,
на основание т.19.2.2. от ОУ, съдът приема, че договорът за кредит е
прекратен, като от 20.07.2015г., когато задължението вече е било и
счетоводно трансформирано от банката, е настъпила и изискуемостта на
вземанията по него. От този момент в съответствие с фактическите си
действия, банката е могла да предприеме и правни такива по събиране на
вземането си, в т.ч. и принудително при отказ от страна на
кредитополучателя да плати. При наличие на продължително
неизпълнение/около девет години/, което съгласно договора и ОУ, на които
ищецът се позовава води до загубване преимуществото на срока и е
8
основание за прекратяване на договора, бездействието на кредитора не може
да остане несанкционирано.
При положение, че е изчерпал лимитът по картата и като е отказал
да върне сумата по кредита и начислените му лихви и разноски, неизправният
длъжник не е имал правен интерес да иска издаване на нова карта. Пасивното
му поведение в продължение на девет години е било в негов интерес. От
друга страна неадекватните очаквания на бездействащия кредитор,
длъжникът му да се яви след толкова години и да погаси дълга си с
намерения да ползва овърдраф за следващ период, не могат да останат
несанкционирани от закона, а и такава е формалната логика. След като не е
получил в сроковете по договора дължимото му плащане и не е предприел
действия по събирането му през посочения период, с оглед направеното
възражението от длъжника за изтекла давност, следва да се приеме, че
кредиторът е изгубил правото на иск за принудително събиране на вземането,
тъй като поради неупражняването му това право се е погасило по
давност.Противното би означавало злоупотреба с право. Погасителната
давност за плащане на главното задължение е петгодишна и към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
12.12.2022г. е изтекла. Предвид обстоятелството, че сумата на усвоената
главница от 1000лв. е погасена по давност, то на основание чл.119 от ЗЗД,
произтичащите от главното вземане допълнителни такива за лихви и
разноски се явяват недължими, поради което исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни - поради изтичане на
погасителна давност.
Съдът не възприема тезата на банката, че едва с изричното
изявление, връчено чрез ЧСИ, кредита е станал изискуем и от тази дата е
започнала да тече погасителната давност, както и че кредиторът, като
изправна страна по договора има правната възможност да прецени дали да се
възползва от тази предсрочна изискуемост и кога. Въз основа на извършена
проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице В. е представило в
табличен вид датите на усвояване и връщане на суми по кредита, от които се
вижда, че последното теглене е извършено на 25.09.2012г., към която дата
кредитният лимит е изчерпан до пълния си размер. Безспорната между
страните липса на плащания след 17.04.2013г. най-малкото представлява
9
неизпълнение на задължението за заплащане на минимална погасителна
вноска, дължимо ежемесечно. В тази хипотеза, поради неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника, банката има право да обяви кредита за
изцяло изискуем след писмено предизвестие до титуляря и да го покани да
заплати в определен срок усвоения изцяло кредитен лимит. Ако не го стори в
съответния срок от падежа на задължението, бездействието ще да бъде
санкционирано с отхвърляне на иска, при възражение на длъжника, като
погасен по давност.
Погасителната давност е способ за погасяване на задължения, като
с изтичането на съответният давностен срок, за длъжника възниква
потестативното право да откаже изпълнение на задължението си.
Действително, няма пречка кредиторът да иска доброволно изпълнение на
задължение, което е погасено по давност. За да постигне ефекта на погасяване
на задължението му, освен пасивност през петгодишния срок, длъжникът
следва да направи и волеизявление, че се възползва от възможността да
откаже да плати. С други думи казано след изтичането на погасителната
давност длъжникът може или да се позове на нея, или да си изпълни
задължението, тъй като само по себе си изтичането на срока не погасява
вземането. В случая е изтекъл продължителен период, в който вземанията не
са били потърсени и въпреки, че не могат да бъдат предявени пред съд/поради
погасено право на иск/, кредиторът е продължил да ги търси извънсъдебно с
поканата връчена през 2022г., а след това – и по реда на чл.417 от ГПК, като
даже вземането е събрано принудително. Но след като длъжникът се позове
на потестативното си право да откаже да изпълни задължението си, поради
изтичане на погасителната давност и вземането на кредитора бъде съдебно
отречено, с влизане в сила на решението по настоящия установителен иск,
кредиторът няма право на процесните суми, а ще следва да ги върне.
При така изложеното, съдът намира, че следва да бъде отменено
обжалваното решение, а искът по чл. 422 ГПК – отхвърлен, като
неоснователен-погасен по давност. Следва да се присъдят на ответника
направените по делото разноски общо в размер на 1050лв., от които за
процесуално представителство пред РС - в размер на 350лв. и за ДТ и
процесуално представителство пред ОС - в размер на 700лв., от които 600лв.
за адвокатско възнаграждение, което няма основание да бъде намалявано
10
предвид обема на извършената от процесуалния представител работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК решение № 1583 на
Плевенски районен съд, постановено на 09.11.2023година по гр.дело №
1834/2023 година по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният, на основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК
от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Драган Цанков“, № 37, против П. Б. П., с ЕГН
**********, от гр.П, бул. *** №*, вх. *, ап. *, иск за признаване за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 1000,00 лева -
просрочена главница; сумата 568,00 лева - просрочена договорна лихва за
периода 04.12.2019г. – 04.12.2022г., сумата 1,94 лева - законна лихва за
периода 05.12.2022г. – 11.12.2022г. и сумата 120,00 лева разноски за връчване
на нот.покана, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6516/2022г. на ПлРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН – ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Драган Цанков“ № 37, да заплати на П. Б. П., с
ЕГН **********, от гр.П., бул.* №*, вх.*, ап.*, направените по делото
разноски в размер на 1050лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11