Р Е Ш Е Н И Е
№3224/15.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2464
по описа на Варненски районен
съд за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова
молба вх. № 11892/15.02.2019 год. от
Община В., с адрес: гр. В., бул. „О. П. п.“ № ** срещу И.Г.Г., ЕГН **********,***, с искане до съда
да постанови решение с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите от: 97.50 лв.,
представляваща неплатен наем
по Договор № ** за отдаване под
наем на общински
жилищен имот от фонд „Настаняване
на наематели“ от 17.02.2015 г., дължим за периода от
м. август 2015 г. до м. януари 2016 г.; 25.28 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимия
наем, начислена за периода от
11.08.2018 г. до 16.05.2018 г.; 170.36
лв. – обезщетение за
неоснователно ползване на общинско жилище,
находящо се в гр. В., ***, за периода от
м. февруари 2016 г. до м. декември 2016 г; 32.30 лв. – лихва за забава
върху дължимата сума за обезщетение,
начислена за периода от 11.02.2016 г. до 16.05.2018 г.; 16.37
лв – такса битови отпадъци, дължима за 2015 г. и 2016 г. и сумата от 3.95
лв.– лихва за забава
върху дължимата такса битови отпадъци,
начислена за периода от 01.01.2015 г. до 16.05.2018 г., за което вземане по
ч. гр. д. № 15110 по описа на
ВРС за 2018 год. са
издадени Заповед № 7583/ 05.10.2018
год. за
изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В исковата молба
се излага, на 17.02.2015
год. год. между страните
е сключен договор за наем по отношение
на общинско жилище, находящо се в гр. В., ***, като съкощо
предоставено за ползване на ответника. Договорът е сключен за срок от пет
години, при месечна цена от 16.25 лв., платима до 10- то число на месеца. От
страна на наемателя е поето и задължение за заплащане насъответната
такса за битови отпадъци. Наемното правоотношение е прекратено въз основа на
Заповед № 171/22.07.2016 год., в сила от 11.08.2016 год. Независимо от
последното, К. не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата наемна
цена и такса битови за процесния период.
Ответникът – И.Г.Г.,
не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове, с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи:
1./ наличие на валидни облигационни отношения между
страните, по които е изправна страна (т. е. предоставил е ползването на наетия
обект) и от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на
търсените суми; 2./ настъпване падежа на задължението и неговия размер.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
СЪДЪТ, след като взе
предвид направеното лично от ответницата в съдебно заседание,
проведено на 09.07.2019 г. признание на исковете, намира следното:
В случая е налице изрично заявено от ответника по
делото признание на исковете, както и отправено
от ищеца искане за постановяване
на съдебно решение при признание
на иска.
Не е налице и някоя от ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал.
3 ГПК.
По изложените
съображения се налага изводът,
че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно
направеното признание, поради което и предявените искове следва
да бъдат уважени, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите от: 97.50
лв., представляваща неплатен наем по Договор
№ ** за отдаване под наем на
общински жилищен имот от фонд
„Настаняване на наематели“ от 17.02.2015 г., дължим за периода
от м. август 2015 г. до м. януари 2016 г.; 25.28 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимия наем, начислена за периода
от 11.08.2018 г. до
16.05.2018 г.; 170.36 лв. – обезщетение
за неоснователно ползване на общинско
жилище, находящо се в гр. В., ***, за периода от м. февруари
2016 г. до м. декември 2016
г; 32.30 лв. – лихва за забава
върху дължимата сума за обезщетение,
начислена за периода от 11.02.2016 г. до 16.05.2018 г.; 16.37 лв – такса битови отпадъци,
дължима за 2015 г. и 2016
г. и сумата от 3.95 лв.– лихва за забава
върху дължимата такса битови отпадъци,
начислена за периода от 01.01.2015 г. до 16.05.2018 г., за което вземане по ч. гр.
д. № 15110 по описа на ВРС за
2018 год. са издадени Заповед
№ 7583/05.10.2018 год.
за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното
производство разноски в общ размер на 75.00
лева, от които: сумата от
25.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 225.00
лева, от които: сумата от
175.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Г.Г., ЕГН **********,*** № **, сумите от: 97.50 лв.
(деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща неплатен наем по Договор № ** за отдаване под наем на
общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“ от 17.02.2015 г.,
дължим за периода от м. август 2015 г. до м. януари 2016 г.; 25.28 лв.
(двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава върху дължимия наем, начислена за периода от 11.08.2018 г. до 16.05.2018
г.; 170.36 лв. (сто и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки) –
обезщетение за неоснователно ползване на общинско жилище, находящо се в гр. В.,
***, за периода от м. февруари 2016 г. до м. декември 2016 г; 32.30 лв.
(тридесет и два лева и тридесет стотинки) – лихва за забава върху дължимата
сума за обезщетение, начислена за периода от 11.02.2016 г. до 16.05.2018 г.; 16.37
лв. (шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки) – такса битови отпадъци,
дължима за 2015 г. и 2016 г. и сумата от 3.95 лв. (три лева и деветдесет и
пет стотинки) – лихва за забава върху дължимата такса битови отпадъци,
начислена за периода от 01.01.2015 г. до 16.05.2018
г., за което вземане по ч. гр. д. № 15110 по описа на ВРС за 2018 год.
са издадени Заповед № 7583/05.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Община В., с
адрес: гр. В., бул. „О. П. п.“ № **, сумата
от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски,
сторени в производството по ч. гр. д. № 15110/2018
год. по описа на Варненски районен съд, 50 състав,
на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Община В., с адрес: гр. В.,
бул. „О. П. п.“ № **, сумата от 225.00
лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща сторени разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: