№ 1875
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500818 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби.
Първата е подадена от Г. Т. Ч., ЕГН **********, и Т. А. Ч., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Т. срещу Решение №
351/07.02.2023г., постановено по гр. д. № 17774/2021г. по описа на ВРС, ХХV
с-в, с което е отхвърлен предявения от всеки от жалбоподателите срещу
„АРИЕЛ ФИШ“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Стопански двор, иск за разликата над
90 000 лв. до 120 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следствие смъртта на сина им M Т. Ч., настъпила в
резултат на трудова злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.200,
ал.1 КТ. В жалбата се излага, че решението е неправилно в отхвърлителните
си части, тъй като противоречи на материалния закон- а именно, принципа за
справедливост. Сочи се, че ВРС не е оценил в достатъчна степен
претърпените душевни болки и страдания; не съобразил начина на
настъпване на смъртта на сина на жалбоподателите; степента на близост
помежду им; факта, че със смъртта на сина си въззивниците са лишени от
опора занапред в икономически и емоционален план; както и настъпилата
трайна негативна промяна в качеството и начина на живот на ищците,
1
нововменената им отговорност за разширеното семейство- снаха и внук, както
и загубата на второто им внуче. Твърди се, че определеният от съда размер на
обезщетението не е в унисон със съдебната практика. Моли за отмяна на
решението в отхвърлителните части и уважаване на претенциите изцяло.
Доказателствени искания не са направени. Представена е за сведение съдебна
практика.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба
от „Ариел Фиш“ ООД.
Подадена е въззивна жалба от последното срещу решението в частта, с която
е осъдено дружеството да заплати на всеки от ищците Т. А. Ч. и Г. Т. Ч.
сумата от по 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следствие смъртта на сина им M Т. Ч., настъпила в
резултат на трудова злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.200,
ал.1 КТ. На първо място се излага, че решението е недопустимо, тъй като
ищците Ч.и не са материално легитимирани да претендират обезщетение за
смъртта на своя син, доколкото не се легитимират като наследници. В
евентуалност, ако се приеме, че решението не е недопустимо, се твърди, че
същото е незаконосъобразно. Оспорва се, че смъртта на лицето е настъпила
по време на работа и се сочи, че не е трудова злополука. Твърди се, че
смъртта е настъпила поради поведението на M Ч., представляващо груба
небрежност и изразяващо се в отклоняване от обичайния маршрут, навлизане
в затворен за ремонт път. Излага се, че груба небрежност представлява и
употребата на алкохол, установена в рамките на първоинстанционното
производство, както и влошеното здравословно състояние на пострадалия
преди инцидента. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът
неправилно е съобразил само показанията на водените от ищците свидетели и
е приел, че между ищците и сина им е съществувала близост. Сочи, че е
установено, че M не е живял с родителите си, не е поддържал връзка с баща
си, а само бегла такава с майка си. Затова и се оспорва настъпването на
неимуществени вреди за родителите вследствие смъртта на сина им или
вредите, ако такива са настъпили, са били вследствие загубата на второто им
внуче. В евентуалност се излага, че размерът на обезещетението е
неоснователно завишен. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
2
неоснователни. В евентуалност, моли да бъде прието, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 90 % и да бъде
присъдено по-ниско обезщетение. Направено е искане за допускане на СМЕ,
която да установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на Ч.
непосредствено преди инцидента, както и час преди него.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. и
Т. Ч.и. Същите я намират неоснователна. Обосновават допустимост на
исковете, тъй като те са близки родственици на починалото лице и имат право
на обезщетение за претърпените вследствие загубата вреди. Освен това се
излага, че от доказателствата по делото безспорно се установява вида и
размера на претърпените вреди, както и причинно-следствената връзка за
настъпването им. Оспорва се наличието на груба небрежност, като се излага,
че от събраните гласни доказателства се установява, че пътят, по който
пострадалият е карал, не е бил затворен за ремонт, отклонението от маршрута
на M Ч. е било по повод изпълнение на работа в полза на работодателя,
поради което и злополуката е трудова. Излага се, че всички други наведени
във въззивната жалба твърдения за груба небрежност- влошено здравословно
състояние на Ч., употреба на алкохол са преклудирани. Моли решението в
осъдителната част да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази постъпилите въззивни жалби, намира
следното:
Същите са подадени в законоустановения срок, съдържат изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно
администрирани, поради което са процесуално допустими. Подадени са от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Затова и жалбите
следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното доказателствено искане от въззиваемата страна за
допускане на нова СМЕ с поставените във въззивната жалба въпроси следва
да бъде оставено без уважение. В отговора на исковата молба въззиваемото
дружество е навело като основание за съпричиняване допусната груба
небрежност от пострадалото лице, изразяваща се в отклоняване на обичайния
маршрут, както и използване на пътен участък, затворен за движение поради
ремонт. Липсва възражение за съпричиняване поради употреба на алкохол от
водача преди ПТП-то, което да представлява допусната от последния груба
3
небрежност при управление на поверения му автомобил. Следователно и
както възражението, така и искането за събиране на доказателства за
установяването му са преклудирани.
Действително в открито съдебно заседание на 11.05.2022г. ответното
дружество е поискало назначаване на СМЕ за установяване дали M Ч. не е
починал преди ПТП, какво е било здравословното му състояние преди
инцидента и дали това се отразило на настъпване на ПТП-то, като ВРС е
оставил без уважение искането. Отказът да допусне СМЕ обаче не е свързан с
установяване на наличието на алкохол у пострадалия, поради което и
оставяйки без уважение искането, ВРС не едопуснал процесуално
нарушение.
Дори и да се приеме, че за употребата на алкохол ответникът е узнал едва в
хода на производството, което за него би представлявало новоузнато
обстоятелство, то следва да се има предвид следното:
Твърдения за употреба на алкохол от Ч. преди ПТП-то са наведени от
ответника едва в последното съдебно заседание, след като е станала известна
алкохолната проба на водача. В съдебното заседание обаче ответникът не е
направил искане за поставяне на допълнителна задача към СМЕ за
установяване на този факт. Затова и направеното едва във въззивната жалба
искане е преклудирано и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 12864/17.02.2023г.
по регистъра на ВРС, депозирана от Г. Т. Ч., ЕГН **********, и Т. А. Ч.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. срещу Решение №
351/07.02.2023г., постановено по гр. д. № 17774/2021г. по описа на ВРС, ХХV
с-в.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
14797/24.02.2023г. по регистъра на ВРС, депозирана от „АРИЕЛ ФИШ“
ООД, ЕИК **********, чрез процесуален представител адв. Б. срещу
Решение № 351/07.02.2023г., постановено по гр. д. № 17774/2021г. по описа
на ВРС, ХХV с-в.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АРИЕЛ ФИШ“ ООД,
обективирано във въззивната му жалба за допускане на СМЕ, която да
установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на Ч.
непосредствено преди инцидента, както и час преди него.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 818/2023 г. на ОС-Варна за
06.06.2023г. от 10,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5