№ 1269
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501338 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, Район Витоша,
ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник адв. Д. М. САК срещу Решение № 212 от
09.12.2021г., постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа на Районен съд гр.Провадия В
ЧАСТТА, в която СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* осъдителни искови претенции срещу М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д. за
1. Разликата над 476.55 шв.фр. до 565.45 шв.фр., представляващи възнаградителна лихва
по договора за ипотечен кредит от 03.12.2007г.
2. Разликата над 776.76 шв.фр. до 1 779.54 шв.фр., представляващи наказателна лихва за
просрочие
3. За сумата от 34.60 шв.фр. – банкови такси.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. На първо
място, се твърди, че доколкото процесният договор е обезпечен с ипотека, то съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.5, т.1 от действащият към момента на сключването му ЗПК, същият
не се прилага към ипотечните договори за кредит (сочи се аналогична разпоредба на чл.4,
1
ал.1, т.2 от действащия ЗПК). Конкретно се развиват доводи са за неправилност на изводите
на съда относно неравноправност на клаузите за такси по договора за кредит, съотв. чл.3,
ал.5 и чл.6, ал.3 относно приложимия лихвен процент и неговото изменение. Позовава се на
изключенията, визирани с разпоредбата на чл.144, ал.2 във вр. чл.143, ал.2, т.11 от ЗЗП, като
настоява, че в договора са посочени условията, при чието настъпване банката може да
променя БЛП. При това при всяко изменение на БЛП се сочи, че ответниците са имали
възможност да настояват за предоговаряне на условията, както и да поискат неговото
прекратяване след погасяване на дълга, но не са го сторили. На следващо място,
въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП като твърди, че
измененията на БЛП е резултат от действието на обективни фактори, които са извън
контрола на доставчика на финансови услуги, какъвто и и настоящия случай. Сочи се, че с
показанията на св. Г. е установено получаването на необходимата за кредитополучателите
информация относно приложимия лихвен процент и възможната негова промяна, съотв.
възможността за вземане на информирано решение относно сключването на договора.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковите
претенции в цялост с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д., редовно
уведомени, не депозират писмен отговор.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в
обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството по гр.дело № 360/2021г. по описа на Районен съд Провадия e
образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д.
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните парични суми:
1. 4464.07 швейцарски франка главница за периода от 14.04.2016 г. до 23.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
2
2. 565.45 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода от 16.04.2018 г. до
25.01.2021 г.;
3. 1779.54 швейцарски франка наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.;
4. 34.60 швейцарски франка банкови такси за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г.;
5. 360.00 лева нотариални такси за периода от 23.03.2021 г. до 23.03.2021 г.
Липсва спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за потребителски
кредит № FL28769/03.12.2007г., по силата на който дружеството ищец е отпуснало на
заемателите – ответници М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д. сума в размер на равностойността в
шв.франкове на 4 400 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Българска
пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита. Кредитополучателите са поели
насрещното задължение да върнат сумата ведно с възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3,
ал.1 в размер, формиран от Базов лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за
жилищни кредити в шв.франкове /БЛП/, валиден да съответния период на начисляване на
лихвата плюс надбавка от 2.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на
банката е 4.5 % или ГЛП е 6.65 %. Крайният срок на издължаване на кредита е 180 месеца,
считано от датата на усвояване.
Съгласно чл. 3, ал.5 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, длъжникът дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита
плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят заплаща на банката в началото
на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита годишна
такса за управление в размер на 0.5 % върху размер на непогасената главница към същата
дата.
Установено в исковото производство е, че в отношенията между страните е
настъпила уговорената в чл. 17, ал. 2 от договора предсрочна изискуемост на кредита
поради неплащане на три последователни месечни вноски изцяло (с начало от 14.01.2014г.),
считано от връчване на уведомлението до всеки един от длъжниците на 21.01.2021г., с което
банката е обявила вземането по договора за изцяло дължимо.
От заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че след сключване на договора и усвояване на сумата БЛП е бил
променян от банката в посока увеличение в периода от 14.07.2008г. – 14.10.2012г. като
3
последно процента на възнаградителната лихва (БЛП+лихвена надбавка от 2.15 пункта)
възлиза на 7.9 %.
По предмета на въззивната жалба : Исковете черпят правното си основание от
разпоредбите на чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца
е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, предоставяне
на сумата по Договор за кредит от 03.12.2007г., настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и
редовното уведомяване на длъжника за нея, размера на претендираните вземания по отделни
пера, както и наличието на индивидуално договаряне на условията по договора. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземанията по договора за кредит, както и
правоизключващи и правопогасяващи възражения, в случай, че такива са въведени.
С оглед предмета на конкретната финансова услуга за този вид договор е приложима
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, установена със Закона за
защита на потребителите и за правилата за търговия (отменен 10.06.2006 г.), действащ към
момента на сключване на кредитната сделка, която е доразвита в Закона за защита на
потребителите (пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143 т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1
и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. Р. Гяурова,
служител в ищцовото дружество, заместник-управител на клон Варна, която подписва от
името на дружеството процесния договор за кредит. Същата изнася, че преди подписване на
договора за кредит клиентът се запознава устно от служител на банката, а след това и
писмено, с всички условия, лихви, оскъпявания. Посочва, че по принцип договорите са при
стандартни условия. Договорът се подготвя от централното управление, след което клиентът
се запознава със съдържанието му и го подписва. Посочва, че клиентът има право да не
подпише договора, от което не следват санкции за него.
От показанията на свидетеля индивидуално договаряне не се установява, като
клаузите регламентиращи правата на кредитора да изменя първоначално оповестени
условия подлежат на преценка за неравноправност.
В този смисъл уговорката за правото на банката сама да определя променени
стойности на лихвата (БЛП) по кредита, не е индивидуално договаряна. Видно е, че
кредитополучателите са приели с подписване на договора да бъдат обвързвани с решенията
на самата банка без да могат да договорят нещо различно (чл.6, ал.3).
Това налага по отношение на тези уговорки, в конкретния случай – чл. 3, ал.5 и чл. 6,
ал.3 от договора, да се приложат критериите за защита на потребителите по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й, възприето в практиката на съда на ЕС(C-415/11, С
226/12, C-453/10 и C-397/11), съотв. установената вече практика на българските съдилища
по прилагане на аналогични правила на ЗЗП (решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015
на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,
решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.).
В случая, уговорката, с която се определя стойността на банковата услуга като
4
възнаграждение, получавано от кредитора за ползване на заетите средства (възнаградителна
лихва) е обявена само в първоначален размер, без да се пояснява какви биха били
основанията за промяната и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се формира новия
размер.
Това бланкетно договаряне не предоставя възможност на кредитополучателя да
прецени бъдещата финансова тежест по задължението си за връщане на кредита и позволява
на кредитора да увеличава възнаграждението си изцяло по своя преценка. В случая изобщо
липсват каквито и да било договорки как пазарните колебания ще повлияят на този
съществен за интереса на потребителя елемент от сделката.
От заключението на вещото лице се установява, че на практика съгласно политиката
на „Юробанк България“ АД БЛП се определя като сбор от трансферната цена на ресурса и
буферна надбавка. Пояснява се, че първият компонент се променя от показатели, които са
обективни и не зависят от волята на банката (пазарни лихвени мерители, рискова премия
при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи, като минимални
резерви и фонд гарантиране на влогове в банките), а буферната надбавка включва оценката
под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % на годишна
база. БЛП се определя от Комитета по управление на активите и пасивите към „Юробанк
България“ АД.
Следователно банката е прилагала към кредитополучателите методика, с която си е
осигурявала компенсиране на неблагоприятни за нея динамики с буферни надбавки, с което
несъмнено равнопоставеността е нарушена. Освен това и доколкото липсва предварително
пояснение как точно динамиката на показателите ще влияе на новия БЛП и каква е
относителната тежест на всеки от отделните показатели, уговорките са опорочени
от наложените от кредитора в негова полза клаузи. Не може да се приеме за добросъвестно
такова договаряне, без съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще
може да се освободи от негативни за него последици.
В обобщение уговорките в чл. 3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора не са индивидуално
уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата и задълженията на
страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези неравноправни уговорки не са
породили действие за потребителя и съответно съдът следва да отчита съдържанието на
сделката без тях, без това да изключва действието на договора като цяло. Същите са
нищожни на осн. чл.35, ал.2, т. 9 във вр.чл.37, ал.1 от ЗЗППТ (отм.), съотв.чл. 143, т.11 във
вр.чр. 146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл е разяснено и значението на потребителската защита
при тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в практиката на СЕС (C-224/19 и C-259/19) и
възприето в установената практика на българските съдилища (Решение № 15 от 18.04.2018
г. на ВКС по к. т. д. № 2439/2016 г. решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/15 г.,
решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 424 от
02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15 г., на ВКС ІV г. о.).
По отношение на възнаградителната лихва : По изложените по-горе съображения и
5
на осн. чл. 37 ал. 5 ЗЗППТ (отм.), съотв.чл.146 ал. 5 от ЗЗП, изпълнението на длъжника
следва да се преценява по първоначалния погасителен план, с прилагане на първоначално
договорения размер на годишния лихвен процент от 6.65 %. Съгласно заключението на
вещото лице по ССчЕ размерът на възнаградителната лихва за периода от 16.04.2018г. до
25.01.2021г. – датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно процента,
уговорен при сключването на договора, възлиза на 476.55 шв. франка, до който размер искът
се явява основателен и доказан.
По отношение на наказателната лихва : Уговореното като наказателна лихва
обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 10 пункта над редовна
годишна лихва е валидно основание за задължения на кредитополучателите.
За разлика от договорната лихва, чието предназначение е да възнагради кредитора за
предоставеното ползване на паричната сума, наказателната лихва е договорена като
обезщетение за забава и съответно следва да обезщетява вредите, които кредитора търпи
именно защото вече изцяло изискуемия кредит не се връща от длъжника.
В този смисъл в мотивите на ТРОСГТК 3/2017г. на ВКС изрично е прието, че дори
след отпадането на действието на погасителния план и обявяване на предсрочна
изискуемост, кредиторът може да получи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен акт в специален закон не е
предвидено друго.
Затова този вид лихви, които имат характера на мораторна неустойка, като уговорено
отнапред по размер обезщетение за вреди от забавено изпълнение, могат да бъдат търсени
от кредитора наред с реалното изпълнение на забавеното парично задължение по общите
правила на чл. 79 ал.1 вр. чл. 92 ЗЗД. Следва да се отбележи, че с оглед вида на договора
неприложими към него са защитите (чл.33, ал.2 ЗПК), регламентирани от Закона за
потребителския кредит, по арг. от чл.3, ал.5, т.1 от ЗПК (2006г. отм.), съотв.чл. 4, ал.1, т.2
ЗПК (2010г.)., т.к. изпълнението по договора е обезпечено с ипотека върху недвижим имот.
Размерът на това обезщетение не е прекомерно висок (16.65 % годишно), макар и да
надхвърля размера на гарантирано в закона за всеки кредитор обезщетение като законна
лихва от поне 10 % (арг. от чл. 86 ЗЗД). Затова и начисление на неустойката върху
неиздължената главница, която потребителят продължава да ползва не е несъвместимо с
изискванията за добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза, нито
уговорка накърняваща общоприет принцип, съгласно според възприетите в задължителната
практика критерии на ТР ОСГТК 1/2009г ВКС за справедливост.
По изложените по-горе съображения и при прилагане на лихвения процент по чл.3,
ал.3 от договора към момента на сключването му, размерът на наказателната лихва за
периода от 16.04.2018г. до 23.03.2021г. възлиза на 2 056.38 шв. франка, от които ищецът
претендира 1 779.54 шв.фр.
Вещото лице докладва, че в резултат на едностранното увеличение на БЛП през
периода на редовно обслужване на задължението от кредитополучателите е надвнесена сума
6
в размер на 492.95 шв.фр. Доколкото сумата е вече платена с оглед изпълнение на дължими
задължения по кредита и предвид предмета на осъдителната искова претенция, изискващ
установяване размера на дълга по кредита към момента на приключване на съдебното
дирене, то със същата следва да бъде погасен така установения и неплатен дълг по
наказателната лихва, установен в размер от 2 056.38 шв.фр. което обосновава намаляване на
размера й до сумата от 1 563.43 шв.фр., до който размер искът е основателен и доказан.
По отношение на банковите такси : Съгласно клаузата на чл. 4, т.1 от договора
кредитополучателят заплаща на банката в началото на всяка следваща година, считано от
откриването на заемната сметка по кредита, годишна такса за управление в размер на 0.5 %
върху размера на непогасената главница към същата дата. Вещото лице по ССчЕ докладва,
че съгласно отразеното в счетоводството на банката на длъжниците са начислени такси
общо в размер на 34.75 шв. фр., съотв. на 14.12.2018г. – такса в размер на 14.89 шв.фр., на
14.12.2019г. – 11.67 шв.фр. и на 14.12.2020г. – 8.19 шв.фр.
Ищецът не въвежда твърдения и не ангажира доказателства относно базата върху,
която, по силата на договора, се начислява таксата за управление на кредита – непогасена
главница към момента на начисляването й, респ. размера й, поради което и иска в
съответната част остава недоказан.
По изложените по-горе съображения постановеното от исковия съд решение в
обжалваната част, с която е отхвърлен иска за сумата от 88.90 шв.фр., възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит HL28769/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до
23.03.2021 г., представляваща разликата над дължимия размер от 476.55 швейцарски франка
до претендирания размер от 565.45 швейцарски франка, както и макар въз основа на
различни мотиви, изложени от въззивната инстанция, в частта относно иска за сумата от
34.60 швейцарски франка банкови годишни такси по договор за потребителски кредит
HL28769/03.12.2007 г. за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021г. следва да бъде потвърдено.
По отношение на постановения съдебен акт, с който е отхвърлен иска за сумата от
1002.83 швейцарски франка мораторна лихва за просрочие по договор за потребителски
кредит HL28769/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г., представляваща
разликата над дължимия размер от 776.71 швейцарски франка до претендирания размер от
1779.54 швейцарски франка, решението следва бъде отменено за сумата от 786.67 шв.фр.,
като бъде постановено ново по същество на спора с присъждане на така установения размер,
а в останалата част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
По разноските :
С оглед резултата от спора въззиваемата следва да заплати на въззивника още 150.50
лева - сторени от него разноски пред исковия съд и 38.71 лева – за въззивното производство.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 212 от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа
на Районен съд гр.Провадия В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕНА предявената от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* осъдителна искова претенция срещу М. Д.
М., Д. М. Д. и П. Б. Д. за сумата от 786.67 шв.фр. мораторна лихва за просрочие по договор
за потребителски кредит HL28769/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН **********, Д. М. Д. ЕГН ********** и П. Б. Д. ЕГН
********** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД ЕИК ********* още 786.67
шв.фр. мораторна лихва за просрочие по договор за потребителски кредит
HL28769/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН **********, Д. М. Д. ЕГН ********** и П. Б. Д. ЕГН
********** да заплати на „Юробанк България” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 още 150.50 лева -
разноски пред исковия съд и 38.71 лева – за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Р България
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8