Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1247

 

                                           гр. Пловдив, 31.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  втори октомври,  през   две  хиляди  и   деветнадесета   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1480  по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба  с вх.№20287/02.07.2019г. депозирана от Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.“Любен Каравелов“ №7, представлявано от Р.И.Д. *** против  Решение №229  от 21.05.2019г.  на  АРС, постановено  по  гр.д.№202/2019г., първи  гр.с., с което се признава за установено  по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.“Любен Каравелов“ №7, представлявано от Р.И.Д., осигурителният  стаж  на  Г.Д.К., ЕГН ********** ***, в периода от 12.06.1991г. до 20.04.1993 г. като управител на КФ „Алфа-Вега“ Асеновград. Решението на първоинстанционния съд се  обжалва, като недопустимо, евентуално като незаконосъобразно,  необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли  въззивният съд  да обезсили първоинстанционния акт, като недопустим, евентуално да отмени  първоинстанционния акт, като  вместо това отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата  страна Г.Д.К., чрез процесуалния представител адв.А.П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Не се претендират разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима и като  такава следва да бъде разгледана  по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото  във  въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и  допустимо.

Що се касае до направеното възражение за недопустимост, следва да се отбележи , че е  налице влязло в сила Решение на ПОС постановено по гр.д.№1628/2018г., с което е прието, че е допустим иск  за установяване на претендирания осигурителен стаж на ищеца по  чл.1 ал.1 т.2 ЗУТОССР.

 Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са  допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така  установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция доказателства са  обсъдени правилно,  преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на  първоинстанционния акт.

По основателността на жалбата:

Предявеният иск е  с правно основание  чл. 3 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ ЗУТОССР/- специален положителен установителен иск за установяване на факти с правно значение в конкретния случай - осигурителен стаж. Абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на установителните искове, в случая на иска по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР е наличието на правен интерес. За обосноваване на правния интерес в чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР е разписано изискване, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 3 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В конкретният случай се установява, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, както и се установява, че разплащателните ведомости на дружеството не се съхраняват, нито са приети за съхранение в ТП на НОИ гр.Пловдив. При тези данни настоящият състав приема, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което и същият се явява процесуално допустим.

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е бил съдружник в КФ „Алфа-Вега“ от 12.06.1991г. до прекратяването й чрез ликвидация с решение на ОС Пловдив от 20.06.1993г. От Решение от 12.06.1991г. и Решение от 20.09.1993г. на Окръжен съд Пловдив, се установява и че е бил и управител фирмата. Няма спор, че ищецът е подал искане за осигурителна книжка като учредител на КФ „Алфа-Вега“ и е обявил осигурителен доход. Липсват доказателства, обаче, че  такава му  е издадена.

По данни от трудовата книжка №2103, стр.15 от същата се установява, че Г.  К. е бил съдружник в  КФ „Алфа-Вега“ Асеновград в периода 12.06.1991г. до 20.04.1993 г.Трудовата книжка следва да бъде ценена като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6 ал.1 вр. с ал.2 т.5 ЗУТОССР.На основание чл.6 ал.4 ЗУТОССР пред районният съд са допуснати до разпит двама свидетели – Г. Й. Т./без родство/ и К. Й. К./ без родство/, за които са налице данни, че са работили в КФ „Алфа-Вега“ през изследвания период. Имат преки впечатления от работата на ищеца във фирмата, като знаят че същият е бил единият от съдружниците в периода  от юни 1991г. до  април 1992г.

Съдът кредитира показанията им като обективни, незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, които при съвкупна преценка наред със всички останали по делото доказателства, включително заплатените задължителни осигурителни вноски за процесния период, обосновават  извода, че  ищецът е придобил осигурителен стаж, като съдружник в  КФ „Алфа-Вега“, което обстоятелство следва да се  признае за установено по отношение на ответника.

Като е уважил  претенцията на ищеца, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №229  от 21.05.2019г.  на  АРС, постановено  по  гр.д.№202/2019г., първи  гр.с.

 

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..

  

        

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: