Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през двехиляди и петнадесета година
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1935 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.П.П. срещу В.Г.Р. за заплащане сумата 212 393.38 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на задължението по договор № 304-0239/29.08.2008 г. за банков кредит, чието изпълнение е поето от
ответника по т. I от споразумение, нотариална
заверка на подписите peг. № 3012 от 18.08.2009 г. ВН peг. № 478 до 16.04.2014 г., по чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на
иска – 13.08.2014 г. до
окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва иска.
Предявява
възражение за нищожност на споразумението за предоставяне от ищцата на
ответника на имоти за продажба, тъй като за продажбата е било необходимо
съгласие на ипотекарния кредитор, каквото не е искано. Евентуално твърди, че
ищцата не е изпълнила същото задължение.
Предявява
и възражение за изтекла погасителна давност.
По същество страните поддържат становищата.
Ищцата представя подробни писмени бележки.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представения
заверен препис (л. 4) се установява, че на 29.08.2008
г. с ищцата е сключен договор за банков кредит за покупка и ремонт
на имоти в гр. Приморско, както и за рефинансиране на банков кредит от "Банка ДСК" ЕАД и задължение към друго ТД, поети от собственика. Кредитът
е обезпечен от ищцата с ипотека с НА № 95, т. ІІІ, рег. № 3152, дело № 467 по
описа за 2008 г. на нотариус при РС Царево (л. 70) върху три подробно описани и придобити от ищцата с
кредита жилища в гр. Приморско.
От представения
заверен препис (л. 56) се установява, че на 12.09.2008 г. ищцата е упълномощила
ответника да я представлява пред банката, като се разпорежда неограничено –
тегли, внася, разпорежда средства, отпуснати по банковата сметка, открита по
горния договор за банков кредит.
От представения
заверен препис (л. 3) се установява, че на 18.08.2009 г. е сключено описаното в исковата молба споразумение, нотариална заверка на подписите peг. № 3012 от 18.08.2009
г. ВН peг. № 478 до 16.04.2014 г., чрез което ответникът се е задължил да погаси горния кредит по договора и
анексите към него – кредит, лихви, комисионни и разноски.
Ищцата се е
задължила да предостави на ответника за продажба, както и да се яви пред
нотариус за продажбата на трите жилища в гр. Приморско.
Съдът приема, че
договорът е за поемане на изпълнението, тъй като няма уговорки, че ще се поиска
одобрение от кредитора по банковия кредит (решение № 333 от 19.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 955/2011 г., IV г. о., ГК).
Договорът е
ненаименуван (Марков, М. Облигационно право. Помагало. С.:
Сиби, 2013, с. 201) и каузален (Пак там, с. 69-70).
Предвид целите,
за които е бил отпуснат кредитът, не е изключено между страните да е имало
уговорка ответникът да ползва отпуснатия на ищцата кредит за довършване на
сградата, като придобие имотите т.е. ищцата е действала като косвен
представител на ответника, което е обичайно в практиката (виж решение № 90 от
31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК).
Основанието се
предполага (чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД), а от доказателствата по делото не
се установява друго. Поради това съдът приема, че пълномощното е издадено, за
да усвои ответникът фактически кредита, което в правосъзнанието е равнозначно
на придобИ.е на право, а процесното споразумение е
сключено, за да поеме ответникът също и изпълнението на задължението.
Пълномощното и споразумението осъществяват целите на отчета на ищцата – да
прехвърлят резултатите от изпълнителната сделка на доверителя.
Следователно
споразумението не е лишено от основание.
По задължението ищцата да предостави имоти за продажба:
Дори ищцата да е обещала прехвърляне, за което е нужно изявление на трето
лице, предметът пак би бил възможен.
Купувачът на ипотекиран имот има правата по чл. 155 ЗЗД. Продажбата е
възможна и без съгласието на ипотекарния кредитор т.е. обещанието на ищцата да
предостави ипотекираните жилища за продажба има възможен предмет.
Съдът приема, че споразумението е действително. Искът е предявен преди
изтичане на петгодишния срок от сключването му.
По твърдението за неизпълнение:
Ответникът твърди, че не е изпълнил своето задължение по споразумението,
тъй като ищцата не е изпълнила своето насрещно задължение да предостави
жилищата за продажба.
Макар и на твърдението да не е основано съответно искане, съдът приема, че
е предявено възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД. Това е допустимо,
тъй като се предполага, че искането за отлагане на изпълнението е евентуално
включено в общото оспорване на иска.
лист втори от решение от 24.03.2015 г. по гр. д. №
1935/14 ВОС
Съдът приема, че възражението е допустимо и за вземане за обезщетение за
неизпълнение, тъй като това вземане замества, съответно не може да има различен
режим от вземането за реално изпълнение. Това е така и защото двете вземания
покриват един и същ положителен кредиторов интерес.
По делото няма доказателства, че ищцата е изпълнила задължението да
предостави жилищата за продажба.
Приема се, че и в случаите, в които кредиторът избира да търси
компенсаторно обезщетение вместо изпълнението, той трябва да престира
насрещното задължение, поето по двустранния договор (Марков, М. Цит. съч., с.
129-130).
Възражението е основателно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за неизпълнението в
претендирания размер, но при условие, че ищцата изпълни своето задължение.
Приема се, че упражняващият възражение за неизпълнен договор не изпада в
забава (Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2001, с. 234),
поради което претенцията за законната лихва следва да бъде уважена само за
периода, следващ отпадането действието на възражението.
Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на адв. В.К. възнаграждение за безплатната правна помощ
(основателно възражение), оказана на ответника в минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда сумата 8495.74 лв. – държавната такса по иска, от която ищцата е
била освободена.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Г.Р. ЕГН **********, постоянен адрес:*** да
заплати на М.П.П. ЕГН **********, съдебен адрес:*** сумата 212 393.38 лв. (двеста и дванадесет хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет
и осем стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договор № 304-0239/29.08.2008 г. за
банков кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т. I от споразумение, нотариална заверка на
подписите peг. № 3012 от 18.08.2009 г. ВН peг. № 478 до 16.04.2014 г., на основание чл. 79 ЗЗД, при условие, че М.П.П. продаде, за сметка на В.Г.Р., на лице, посочено в подходящ срок от В.Г.Р. или на самия него, трите жилища в гр.
Приморско, описани в същото споразумение, на основание чл. 90 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на това изпълнение на
ищцата до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.П.П. да заплати на
адвокат В. Тодоров К. ЕГН ********** от ВАК сумата 6901.80 лв. (шест хиляди
и деветстотин и един лева и осемдесет стотинки), представляваща възнаграждение
за безплатната правна помощ, оказана от него на ответника В.Г.Р., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В.Г.Р. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на съда сумата 8495.74 лв. (осем хиляди
и четиристотин и деветдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
държавната такса по иска, от която ищцата е била освободена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: