№ 6835
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100112363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по предявени от П. Н. Б. срещу Г. И. С. осъдителни
обективно съединени при условията на евентуалност искове, както следва:
1. с пр.осн. §488 от Германския граждански кодекс / Burgerliches Gesetzbuch, BGB/за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 189.11 евро, представляваща
предоставен заем от ищеца на ответника, чрез 26 банкови превода по сметка на ответника в
периода от 12.09.2019г. до 16.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-22,11,2022год. да изплащане на вземането;
2. с пр.осн. §812 Германския граждански кодекс / Burgerliches Gesetzbuch, BGB/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 189.11 евро, представляваща сума
платена без основание посредством 26 банкови превода от страна на ищеца по сметка на
ответника в периода от 12.09.2019 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
Ищцата поддържа да познава ответника от месец април 2019 г. посредством
социалните мрежи, след което страните са живели заедно в Германия, където ищцата работи
и живее. Ответникът многократно искал от ищцата заемни средства, посредством които да
реши проблемите, които не му позволяват да отиде и заживее в Германия. С цел да
подпомогне ответника и да ускори преместването му в Германия, ищцата му предоставила
парични суми като първия превод е направен на 12.09.2019 г.-2000евро. Впоследствие
многократно са извършвани преводи на парични суми по банкова сметка. На 27.02.2020 г.
ищцата изтеглила кредит в размер на 45 647.66 евро, като с тези средства подпомага
ответника чрез неколкократни банкови преводи, последният от които е на 16.12.2020 г. Общо
заетата сума за периода от 12,09,2019год. до 16,12,2020год. е в размер на 22 473.11 евро.
Междувременно личните отношения между двамата се охлаждат, като в началото на 2021 г.
те биват преустановени. Ищецът отправя неколкократни покани към ответника да върне
заетата сума, който от своя страна връща само част от сумата на ищеца, в размер на 284.00
евро. При условията на евентуалност и при отхвърляне на главната искова претенция
1
претендира процесната сума като платена без основание /молба вх.55134/09,06,2023год./.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Г.
И. С., който излага становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
твърди да липсва заемно правоотношение между страните като оспорва и част от
фактологията изнесена от ищеца във връзка с личните отношения между двамата. Релевират
се доводи, че по време на съвместното им съжителство, ищцата и ответника са притежавали
общи средства, които Б. е внасяла в банка по своя сметка за бързина и удобство, от където е
извършен превод по сметка на ответника. Поддържа, че с оглед интимната връзка, която
страните са имали, основанието за извършените паричните преводи е за дарение, а не заем,
за което свидетелства и изписания текст на платежното нареждане в графа основание
„обичам те“ на български език, посредством латински символи в 23 от общо 26 преводни
нареждания. Твърди се да няма валидно сключен договор за заем, отговарящ на
изискванията на германския материален закон. По отношение на евентуално заявената
искова претенция за неоснователно обогатяване се твърди да не е налице нито една от
хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД. Излага се становище за приложимост на германското
материално право.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира сторените в производството разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че ищцата и ответника са живели в условията на
фактическо съжителство в гр.Манхайм Германия, в дома на ищцата.
За процесния период 12,09,2019год. до 16,12,2020год. за безспорно по реда на чл.146
от ГПК е прието ищцата да е извършвала парични преводи в полза на Г. И. С..
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че Г. И. С. е титуляр на персонална сметка за електронни пари при
„АЙКАРТ“АД, с IBAN: ВG*******.
За периода от 12.09.2019г. до 16.12.2020г. по посочената платежна сметка са получени
парични преводи от Р.I. със сметка с IBAN: ******* 02, чрез онлайн банкиране, като общо
получената сума, превод от П. Б. е в размер на 16989.00евро с 16 броя преводни
нареждания, от които 13бр. с посочено основание „obicham te“.
Общо наредените преводи от Г. С. към сметката на П. Б. са в размер на 434.00лв., от
които с основание „ Obicham te” -205.00 евро и с основание „*******” - 229.00 евро.
/таблица 2 стр.4 от заключението/;
При проверка в „П.”АД се установява, че Г. И. С. е титуляр на платежна сметка с
IBAN: *******. От посочената сметка са извършени преводи към сметка с IBAN: *******
02, с титуляр Р. N. В., по дати / таблица 3, стр.5 от заключението/ на обща сума в размер на
817.00евро, от които с основание „love” - 79.00 евро и с основание „*******” - 738.00 евро. /
Приложение№2/;
Съгласно представените документи /л.14, л.15/, на дата 12.09.2019г. от разплащателна
сметка с IBAN: ******* 02 с титуляр П. Б., чрез онлайн банкиране е нареден превод към
сметка на Western Union Ltd с IBAN: *******, с предназначение България, получател Г. С..
Наредената сума е в размер на 2004.90 евро, в това число такса 4.90 евро.
Не е спорно между страните, че страните имат общо дете София, родено на
28,06,2020год., което е признато от ответника, видно от удостоверение на служба по
гражданско състояние Манхайм в процедура по признаване на бащинство/стр.78-80/.
2
Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е сключила договор за кредит
№**********/27,02,2020год. с „К.“ ООД, за сума в размер на 45647,66евро, лихвен процент
9,56%, ефективен годишен лихвен процент 9,99% и срок на изплащане 120месеца;
Договорено е реалната за получаване сума от кредитополучателя да е в размер на
38500евро. Месечната сума за погасяване на кредита е в размер на 593 евро от сметка на
ищцата.
По реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно между страните, че ищцата не е
декларирала пред данъчните власти в гр.Манхайм предоставен заем на ответника.
От удостоверение с № СФД-24-ГР94-8216/20,09,20254год. на Столична община,
дирекция Общински приходи е видно, че Г. И. С. не е декларирал имущество и платил
данък дарение за периода от 01,01,2019год. до 31,12,2020год.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б.С.Т., от
показанията на който се установява, че преди заминаването си при ищцата преди около 5
години С. показал на свидетеля, че разполага със сума от около 30 000 евро, която ще
използва, за да се устрои съвместно с ищцата в Германия. Присъствал на разговор през
м.септември 2019год. между страните, при който Г. се обадил на ищцата, за да му изпрати
пари, за да заеме на свидетеля. Ищцата отговорила: „Миличък ще изпратя по „Уестър
Юнион“ от твоите пари“. Сумата била около 2 000 евро, които свидетелят получил на
следващия ден. Изложените заключения на свидетеля за причините поради които делото е
заведено / отмъщение от страна на ищцата/ са неотносими км делото.
От показанията на св. А. се установява, че познава ищцата от 2018год.от социалните
мрежи. Поддържат ежедневен контакт и до момента. Споделила със свидетелката, че Г. я е
помолил да вземат някакъв кредит в Германия, но понеже той няма там трудов договор, тя
трябва да го изтегли с обещанието, че той ще продаде апартамент, който притежава в
Барселона и ще върне кредита. На техни разговори лично не е присъствала. Споделила, че
купува билети на Г. да пътува до Германия, че е купила кола за Г., за да може като се
установи в Манхайм да има с какво да ходи на работа, че понякога му изпраща кеш по
„Уестърн юнион“. По време на посещение на ищцата Г. се обадил по Вайбър и споделил, че
има малък проблем с бизнеса си в София и ще се наложи да измислят вариант за пари,
понеже ще трябва да си покрива разходите. Свидетелката не е възприела конкретно
договаряна сума. Парите от кредита свършили през 2020 г. по сведение на П.. Преди кредита
също е пращала пари на Г., но по-малки суми.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед релевираните от страните факти и обстоятелства по делото с международен
елемент, съобразно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на съвета от 17
юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения и по –конкретно
Член 4, т.2 относно приложимо право при липса на избор на страните, съгласно който, когато
договорът не попада в обхвата на параграф 1 или когато елементите на договора биха могли
да попаднат в обхвата на повече от една от букви а)—з) от параграф 1, договорът се урежда
от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която дължи
характерната за договора престация. При твърдение на договор за заем характерната
престация е предоставяне на паричната сума, в този случай от ищец с местопребиваване в
Германия. По отношение на заявената при условията на евентуалност искова претенция за
неоснователно обогатяване приложимото право съобразно член 10 §1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 на европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) сочи, че при
извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително
плащане на недължими суми, когато е свързано със съществуващо отношение между
страните, като например отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което
3
е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това
друго отношение. Предвид горното съдът намира приложимо в случая да е правото на ФР
Германия.
От изготвена по делото съдебна поръчка се установяват нормите на приложимото
права досежно твърдението за договор за заем:
§ 488 от Германския граждански кодекс сочи, че чрез договора за заем заемодателят
се задължава да даде в разположение на заемателя парична сума в уговорения размер.
Заемателят се задължава да плаща дължима лихва и да върне предоставения заем при
настъпване на изискуемостта му. (2) Договорените лихви се плащат след края на всяка
година, ако не е уговорено друго, ако заемът е трябвало да бъде върнат преди изтичане на
годината. (3) Ако не е уговорен срок за връщане на заема, то изискуемостта зависи от
предизвестието на заемателя или заемодателя за прекратяване на договора. Срокът на
предизвестието е три месеца. Ако не се дължат лихви, заемателят има право да върне заема
без предизвестие.
Съгласно § 812 Германския граждански кодекс претенция за връщане на полученото
без основание сочи, че който получи нещо без правно основание чрез престация на друго
лице или по друг начин за негова сметка, е длъжен да му го върне. Това задължение
съществува също така, ако правното основание по-късно престане да съществува или
резултатът на правната сделка, не настъпи (2). Като престация се приема потвърждаването
чрез договор на съществуването или несъществуването на задължение.
Според § 815 „Неосъществен резултат“ Възстановяване поради не осъществяване на
резултата, предвиден с престацията, се изключва, ако осъществяването на резултата е било
невъзможно от самото начало и престиращият е знаел това или ако престиращият
недобросъвестно е предотвратил настъпването на резултата.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на
предвидените законови предпоставки на §488 от Гражданския кодекс, а именно наличие на
валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем.
Доколкото е неформален, може да бъде сключен устно или имплицитно. По силата на
договор за заем заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя парична
сума в договорения размер за временно ползване. Това налага извод, че договора за заем е
консенсуален / а не реален /, т.е. необходимо е да се установи съглашение между страните за
предоставяне от заемодателя на заемополучателя на парична сума. Договарянето на лихва,
срок, обезпечение не са задължителни компоненти на заемното правоотношение. В
конкретната хипотеза съдът намира досежно обстоятелствата около сключване на договора
да са допустими свидетелски показания по арг. на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК за изясняване на
действителната воля на страните. Безспорно е налице престиране на парична сума от
ищеца на ответника, но този факт сам по себе си не може да обоснове възникване на заемно
правоотношение. От ангажираните по делото доказателства не се установи ответникът да
е получил паричните средства с намерение за връщане. Действително от свидетелските
показания се сочи на обсъждан мотив за финансово подпомагане на ответника, чрез
изтегляне на кредит, но същото е неконкретизирано. Свидетелските показания на св.А.
относно присъствие при проведен разговор по Вайбър между страните, на който С. е казал:
„Дали ще можеш да ми помогнеш финансово, защото имам разходи, а към този момент
нямам много работа, не мога да покрия тези разходи“ не сочи на категоричен извод за
възникнало заемно правоотношение. Същевременно възражението на ответника, че
процесната сума, представлява негови лични средства, с които е заминал при ищцата, не се
споделя от съда. От една страна няма никакви данни за приходи на лицето, обосноваващи
наличие на сумата в брой при заминаване, а от друга страна свидетелските показания че
сумата е от „бизнеса“ на Г. представляват предположения, а не преки възприятия на лицето.
Още по-малко има преки впечатления за размера на сумата. Не се твърди и мотив /финансов
4
или житейски/ за изложеното в отговора на исковата молба, че по време на съвместното им
съжителство ищцата е внасяла по собствена банкова сметка общи пари и/или лични
средства на ответника, които впоследствие му е превеждала по банкови сметки, поради
което възражението в този смисъл е неоснователно. Основанието на почти всички парични
преводи е „обичам те“, което макар и да не изключва не сочи на заемно правоотношение.
Не може да се обоснове и извод за възникване на договор за заем, с оглед обстоятелството,
че ответникът е „върнал“ по сметка на ищцата парични суми в общ размер на 284евро през
м.декември 2019год. в размер на 5 евро, през м. февруари 2020год.-200евро и през месец
октомври 2021год. в размер на 79евро. Основанието на преводите също е „обичам те“.
Всички останали преводи от ответника по сметка на П. Б. са с основание Sofia Stoyanova,
което не се спори между страните е за издръжка на малолетното дете.
С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
правопораждащите факти е за ищеца. По този начин, провежданото от него доказване се
явява главно, което, за да постигне своята цел следва да е винаги пълно – да създава сигурно
убеждение в съда за възникване на фактите съставляващи основанието на спорното
материално право. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и
чрез косвени доказателства или с комбинация от двете разновидности. Във всеки случай,
ангажираните доказателствени средства следва да са в такова връзка едни с други, че да
установяват без съмнение настъпването на главния факт.
Предвид изложеното и с оглед разпределената доказателствена тежест съобразно
чл.154 от ГПК исковата претенция е неоснователна.
С оглед сбъдване на процесуалното условие поради отхвърляне на главната искова
претенция, подлежи на разглеждане предявен при условията на евентуалност иск с
пр.осн.§812 от Гражданския кодекс за връщане на даденото при липса на основание.
В тежест на ищеца е да установи престация в полза на ответника за релевирания
период, а в тежест на ответника основание за извършената престация. В този случай се
твърди получените парични средства да са негови лични, което съобразно изложение по-
горе мотиви не се установява по делото, евентуално, че сумата е предоставена на
основание договор за дарение. Съгласно §516 от Гражданския кодекс дарение е налице,
когато някой обогатява другиго от своето имущество, ако и двете страни са съгласни
дарението да е безвъзмездно. Ако дарението е направено без волята на другия, дарителят
може да поиска в разумен срок да получи потвърждение за съгласие. След изтичане на
срока дарението се счита прието, освен ако другата страна не го е отхвърлила преди това.
При отказ може да се иска връщане на дарените вещи по и предявен иск за връщане
поради неоснователно обогатяване. В процесната хипотеза не се установява съвпадане на
волеизявления на страните за безвъзмездно прехвърляне на имущество на ответника.
Посоченото основание „обичам те“ би могло да е мотив за дарение, но не и е единствено
възможен. От друга страна предявяване на исковата претенция от ищеца сочи на липса на
съгласие за дарение.
Ето защо и доколкото от ответната страна не се установи правно основание за
процесните престации, то получените суми подлежат на връщане. Размерът на сумите
дадени на ответника е 16989евро-преведени по сметка в „Айкарт“ АД, сума в размер на
2000евро-преведени през Western Union Ltd, както и сума в размер на 3484,11евро-
преведени S.R.N. N. в периода от 28,02,2020год. до 16,12,2020год. или обща сума в размер
22473,11евро. Тъй като исковата претенция е в по-нисък размер същата е основателна в
пълен размер-22189,11евро;
С оглед основателност на исковата претенция върху присъдената главница се дължи
законна лихва от датата на исковата молба-22,11,2022год. до изплащане на вземането.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 6385,92лв., от които 4200,00лв. -
5
адв.възнаграждение, 1735,92лв.-държавна такса, сума в размер на 450,00лв.-вещо лице;
С оглед изхода от спора и на осн.чл.77 от ГПК ответникът следва да заплати и
разноски по делото за извършен превод в размер на 277,50лв., а на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
разноски не се дължат.
Мотивиран от горното СГС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от П. Н. Б./ Р. N. В./ дата на раждане ******* място на
раждане: гр.Пловдив, Р.България, гражданин на Федерална Република Германия,
притежаваща лична карта №*******, с постоянен адрес: 68199, гр.Маннхайм, ул. *******,
Федерална Република Германия, съд адрес гр.Асеновград, ул.Цар ******* срещу Г. И. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.София, жк.“Хаджи ******* иск с пр.осн. §488 от
BGB Гражданския кодекс за осъждане на ответника да заплати сумата от 22 189.11 евро,
представляваща предоставен заем от ищеца на ответника, посредством 26 банкови превода в
периода от 12.09.2019 г. до 16.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-22,11,2022год. да изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.София, жк.“Хаджи
******* да заплати на П. Н. Б./ Р. N. В./ дата на раждане ******* място на раждане:
гр.Пловдив, Р.България, гражданин на Федерална Република Германия, притежаваща лична
карта №*******, с постоянен адрес: 68199, гр.Маннхайм, ул. *******, Федерална Република
Германия, на осн. иск с пр.осн. §812 BGB сумата от 22 189.11 евро, платена без правно
основание, посредством 26 банкови превода от страна на ищеца по сметка на ответника в
периода от 12.09.2019 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-22,11,2022год. до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Г. И. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.София, жк.“Хаджи
******* да заплати на П. Н. Б./ Р. N. В./ дата на раждане ******* място на раждане:
гр.Пловдив, Р.България, гражданин на Федерална Република Германия, притежаваща лична
карта №*******, с постоянен адрес: 68199, гр.Маннхайм, ул. *******, Федерална Република
Германия, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 6385,92лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. И. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр.София, жк.“Хаджи
******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК
сума в размер на 277,50лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6